Аз съм гражданин тип обикновен избирател. Нямам представа кой точно кой е в бекстейджа на политическата сцена. Източниците ми на информация са публичните регистри и официално публикуваното на интренет страниците на държавните институции (Сметна палата, Народно Събрание и всички останали държавни институции) – не ме мързи, преглеждам ги редовно и ви уверявам, че има доста за четене, поне достатъчно, че да си извадя определени обосновани изводи за това какво се случва в управлението. Не разполагам с тайнствена информация за това кой какви конци дърпа, какви слухове къде се носят и доколко са верни. Аз вярвам на това, което лично съм видяла и прочела. Нямам приятели, които да ми шушнат едни работи за властта и закулисието й, дето обикновените хора не ги знаят…
Резултатите от последните избори не ми харесаха, но съм цивилизован човек, който с извинение за клишето, уважава и държи на демократичните механизми. Не протестирам, не оспорвам, не искам касиране на изборите – това са резултатите – това е положението. Добро, лошо, това е управлението, което очевидно повечето хора искат – давам си сметка, че противното означава нестабилност и заплаха за цялото общество, несигурност и тотален срив на икономиката (ако има накъде).
Моята граница на приличие е премината. Не говоря за обществената, или за тази на приятелите ми и близките ми хора - имам предвид прегазването на моята лична граница на търпимост и съгласие с управлението, каквото и да е то, стига да е избрано на легитимни избори. Какво се случи след изборите:
1.Съставяне на кабинет, в който взаимовръзките са по-оплетени и от тези в "Туийн Пийкс".
2. "Насам народеееее, насаааам" –забраната за тютюнопушене, събиране на граждански обществени съвети, шумни циркаджилъци в парламента – влизане,излизане, сръдни...изобщо "Виж Иванчо зайче, за да не усетиш как ще ти хакна инжекцията"
3. В това време тихичко и без шум - приемане с мълниеносна бързина в очевидно нарушение на действащия Закон за нормативните актове на целеви пакет промени в закони, свързани със сигурността и обществения ред, и създаване на мощна държавна агенция по сигурността (ДАНС), с нови огромни правомощия на практика без регламентиран контрол. (само да кажа – чела съм закона и знам какво пиша)
4. След горната подготовка и черешката на тортата – назначаването на Делян Пеевски за шеф на агенцията.
Въпрос на моя лична чест е дали ще реагирам и как. Моят протест е протест срещу бруталността в управлението. Моят протест е бунт срещу неприличието и наглостта. Въпрос на чест е да съм на улицата. Премината е личната ми зона, в която съм съгласна да уважавам избраните на демократични избори и да се съгласявам с техните решения. Назначаването на Делян Пеевски е венецът на една акция, която е дотолкова брутална и агресивна, че мълчаливото ми съгласие с подобно нещо би ме превърнало или в мекотело, или в дървен философ тип "ами те всички са такива". Ако се съглася с подобно нещо, лично за мен смисълът на държавността е напълно изгубен и анархията е по-приемливия вариант – поне няма да плащам данъци. Затова съм на улицата.
Брутален и абсурден е аргументът "Назначаваме мутра, за да се справи с другите мутри"- това е официална абдикация от държавност, с която категорично не съм съгласна. Затова съм на улицата.
Не съм съгласна с държавна легитимация и официално връчване на властови инструменти на една или друга групировка. Затова съм на улицата.
Не съм съгласна с тезата "Смисълът на управлението е кой колко и повече ще открадне – всички така управляват, защо сега да е по-различно". Затова съм на улицата.
Отказвам да влизам в сюжета на конспиративни теории за сложни козни и стратегии. Дори и да са верни, нито има как да ги знам, за да се съобразявам с тях, нито мога да съчинявам свои собствени въображаеми планове как да реагирам на предполагаеми машинации. Реагирам на това, което виждам с очите си. Затова съм на улицата.
Отказвам да се съглася с тезата " Приеми този мафиотски клан, защото мафиотския клан на ГЕРБ е по-страшен и той ще се върне, ако не си траеш". Това означава да се съглася, че държавата е криминогенно образувание и априори ще ме управляват престъпници. Няма са се съглася с това, ето защо съм на улицата.
Какво точно искам лично аз без да ангажирам другиго:
1. Настоящия парламент да приеме най-накрая собствения си правилник с действително отразени в него писмените исканията от петицията на неправителствените организации.
6. Да се спре моментално с увеличаването на всички видове социални харчения преди настоящото правителство да направи оценка на състоянието на бюджета и да го оповести публично, за да видим реално, а не да предполагаме с какво точно разполагаме, преди да се раздават наляво и надясно.
Фани Давидова е юрист в правния екип на "Програма достъп до информация". Взимаме този текст от техния блог - "Точка за достъп".
Аз съм гражданин тип обикновен избирател. Нямам представа кой точно кой е в бекстейджа на политическата сцена. Източниците ми на информация са публичните регистри и официално публикуваното на интренет страниците на държавните институции (Сметна палата, Народно Събрание и всички останали държавни институции) – не ме мързи, преглеждам ги редовно и ви уверявам, че има доста за четене, поне достатъчно, че да си извадя определени обосновани изводи за това какво се случва в управлението. Не разполагам с тайнствена информация за това кой какви конци дърпа, какви слухове къде се носят и доколко са верни. Аз вярвам на това, което лично съм видяла и прочела. Нямам приятели, които да ми шушнат едни работи за властта и закулисието й, дето обикновените хора не ги знаят…
Резултатите от последните избори не ми харесаха, но съм цивилизован човек, който с извинение за клишето, уважава и държи на демократичните механизми. Не протестирам, не оспорвам, не искам касиране на изборите – това са резултатите – това е положението. Добро, лошо, това е управлението, което очевидно повечето хора искат – давам си сметка, че противното означава нестабилност и заплаха за цялото общество, несигурност и тотален срив на икономиката (ако има накъде).
Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила сиВсеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
37 коментара
Доста гафове, доста напрежение и накрая никакво правителство и никакви резултати. Трябва да заработи правителството, защото в крайна сметка нямаме никаква икономика и никакви алтернативи за съвземане от кризата.
Опасявам се, че продължаването на войната на "автентично десните" срещу ГЕРБ едва ли ще ги доведе до много над злополучните 2,93% от изборите на 12 май. За трайно (sic!) изтласкване на БСП, ДПС и свързаната с тях "Атака" от управлението ще е необходимо обединение на всички десни и десноцентристки формации, способни да получат над 1% на избори. В противен случай разединението и самоунищожението им най-вероятно ще оставят споменатите три партии с по-многобройно парламентарно представителство. Направете справка за техните изборни резултати от 2005 до 2013 г. и ще откриете, че сумата от гласове им и депутатските им места винаги е била застрашително голяма. Да си припомним:
- 2005 г., трите партии имат общо 51,9% от гласовете;
- 2009 г., 41% (за пропорцоналните мандати);
- 2013 г., 45,22%.
Нека не се заблуждваме, в момента протестират определени слоеве най-вече в големите градове, именно те дават основната маса от поддръжниците на ГЕРБ и ДСБ. Хората по улиците обаче не са мнозинството от имащите право на глас! Основен източник на подкрепа за БСП, ДПС и "Атака" са средните и малките градове и селата. Става дума за блъсък на два все по-силно отдалечаващи се свята на различни социалнопсихологчески състояния и политически предпочитания. Тази цялостна ситуация трябва да бъде ясно осъзната, а междуособната война сред десни и десноцентристи - прекратена.
Ситуацията все повече започва да заприличва на тази от 1990 година. Връщаме се там от, където и тръгнахме подменяйки обществения договор между властта и обществото.
Разликата от тогава е, че несъгласните и недоволните са критично малка маса, която няма ресурси за въздействие по демократичен път и единственото, което ще последва е тотална диктатура на онези, в чиито ръце и сега се намира реалната власт!
На този парламент и оформеното в него мнозинство не би следвало да се доверява друго гласуване освен прекратяване на мандата му.
Определено доста големи фалове имаше на новите управляващи, и аз не ъсм особено щастлив с избора, но като че ли се примирих,че хората това са искали,това са избрали, все нещо и някой ще има. Но такава чистка за първи път виждам, за часове се случиха толкова абсурдни неща,че се учудвам ,че са минали само 2 седмици от както са взели управлението, надявам се да се вразумят,ако трябва под обществения натиск и вече да имаме едно нормално управление занапред.
[quote#2:"Югозомби (цензуриран от "Икономедиа")"]Нека не се заблуждваме, в момента протестират определени слоеве най-вече в големите градове, именно те дават основната маса от поддръжниците на ГЕРБ и ДСБ. Хората по улиците обаче не са мнозинството от имащите право на глас![/quote]
Горчивата истина! Към това бих добавил, че към момента от десните ГЕРБ единствено разполага със структури в състояние да бъдат мобилизирани за избори.
По-очевадно, очеизтръгващо доказателство за канцерогенната същност на политическата ни класа в най-новата история на България няма. Веднага след това гнусно събитие са "консултантските" два милиона лева на Доган, горите на Царя и "Мишо Бирата" на Буда.
За мен назначаването/избирането на Д.Пеевски е еманация на проваления ни преход,на липсата на почтеност,професионализъм и патриотизъм и изобщо на нормалност,следователно затова ще съм на улицата.
Гражданите трябва да накараме парламента да заработи, докато приеме това, което искаме, защото служебното правителство е с ограничени правомощия относно законодателните промени, и не може например да промени изборния кодекс.
Това означава отвъд партийна кооперация на кадърните в партиите (оксиморон), които трябва да преодолеят мижитурството си.
Дали това е възможно?
До коментар [#6] от "2.5":
Основният проблем са апатичните хора, които не гласуваха и скапаха бъдещето на страната. Да има все още объркани пенсионери (според мен над 70 годишни не бива да определят бъдещето на страната), да има села, в които ако не си с дпс умираш от глад (това трябва да е основен приоритет на бъдещото управление) и да не бива да се дава право на глас на български гражданин, не пребиваващ постоянно в България (в Израел е така и представяте ли какво би било ако не беше)!
Ако апатичните вземат та гласуват(може да се направи задължително гласуването като във Византия) - няма начин да има толкова гнусни задкулисни игри и безочливи и безпринципни коалиции. Освен това на апатичните бих казал и че са егоисти. Това че техните деца не са в България и че не им дреме какво става тук, не им дава право да очернят бъдещето на народа (всички нас младите) и държавата като цяло.