Химия на решенията
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Химия на решенията

Докторантите Захари Винаров и Светослав Аначков работят активно по проекти с бизнеса

Химия на решенията

Катедрата по инженерна химия на Софийския университет показва как учените могат да работят успешно с бизнеса

Люба Йорданова
12512 прочитания

Докторантите Захари Винаров и Светослав Аначков работят активно по проекти с бизнеса

© Цветелина Белутова


"Повечето хора си мислят, че тук може нещо да се прави, може и да не се прави", споделя Захари Винаров, докторант в катедрата по инженерна химия на Софийския университет, докато ни води към малка лаборатория. В нея сложен апарат върти тумбести пластмасови шишета с минерални частици, а до него са подредени множество проби на получените съединения. Пробите са леки и гладки, а целта им е да се използват при топлоизолацията на сгради. Могат да бъдат алтернатива на стиропора, който отделя токсични вещества, когато гори. Проектът се работи в партньорство с френската фирма Saint Gobain и дъщерната им Weber, като вече е подадена заявка за съвместен международен патент за разработената синтетична процедура. Докато разглеждаме лабораторията, колега на Захари е в Париж, за да представи последните резултати от изследванията.  

В катедрата по инженерна химия със сигурност нещо се прави. Освен че там се обучават студенти и докторанти, учените работят активно по научни изследвания, често в сътрудничество с бизнеса. Най-големите им партньори са английско-холандската компания Unilever, немската BASF и френската Saint Gobain. Резултатите помагат при разработването на нови продукти, някои от които вече са наложени на пазара. Обикновено компаниите се свързват с изследователите от катедрата, когато им е необходимо решение на научен проблем, който фирмата иска да използва при изобретяването на нов продукт, но не може да реши с вътрешния си капацитет. Договорът се сключва за конкретните цели на проекта и времето, за което те да бъдат извършени. Учените дават решението на проблема, но не участват в същинското разработване на продукта. Често научни изследвания по даден проект дават идеи и за следващи партньорства.

Примерът на катедрата по инженерна химия показва как връзката между бизнеса и науката може да се осъществи на практика. Как университетите могат да развиват научната си дейност, без да чакат държавата да ги накара. И как компаниите могат да използват опита на учените в своя полза.

Какво иска бизнесът

"Търсим качествена и дългосрочна изследователска работа, която да ни дава научни решения основно в областта на пените и емулсиите." Така д-р Роджер Лийч, ръководител на отдела за международно сътрудничество на Unilever, обяснява избора на катедрата по инженерна химия като партньор. В края на май Софийският университет (СУ) стана една от 18-те научни институции по цял свят, с която Unilever сключи договор за стратегическо научно сътрудничество. Всяка година фирмата отделя над 1 млрд. евро за научни изследвания, свързани с развитието на нови продукти. "Осъзнаваме, че извън компанията има много повече наука и качествени учени, отколкото някога ще работят в нея", обяснява д-р Лийч.

Той допълва, че изследванията в партньорство с катедрата по инженерна химия съвпадат с целите на компанията за следващите 5 до 10 години. В замяна Unilever предлага на научните колективи финансиране, възможности да публикуват изследванията си, научни предизвикателства и допълнителни стажове за младите учени. В момента вървят шест различни проекта по конкретни задачи.

Сътрудничеството на катедрата с BASF пък започва, след като компанията търси подходящ партньор сред над 3000 университета по целия свят. Д-р Томас Данер, който в момента отговаря за пакет от дейности, свързани със стратегическото развитие на BASF в Азия, разказва, че за компанията важни са били научните публикации, качеството, обхватът и методът на работа на научния колектив. Миналата година катедрата по инженерна химия подава заедно с BASF заявка за съвместен патент за нов, по-ефективен метод за правене на индустриални бои.

"Компаниите казват какъв проблем имат, търсят по-ефективно изразходване на средствата и по-ясен фокус за получаване на резултатите", коментира проф. Николай Денков, ръководител на катедра "Инженерна химия". Той допълва, че бизнесът ги търси заради специфичната експертиза в областта на повърхностно-активните вещества, пените и емулсиите – системи, които намират широко приложение както в химичните технологии, така и в козметичните, хранителните и фармацевтичните продукти.

Заради недостатъчното държавно финансиране проектите с бизнеса са и основен източник на средства за българските учени – както за допълнение към неадекватните заплати, така и за апарати и материали. Обикновено научните институции получават държавни средства само за битови сметки, заплати за щатния персонал и стипендии на докторантите. А фондът за финансиране на научни изследвания от години работи неефективно, което се доказа от последната конкурсна сесия в края на миналата година.

Отворени иновации

Преди последната икономическа криза много от големите компании, които инвестират в наука и иновации, поддържаха собствени големи научноизследователски институти. В последните години обаче моделът върви все повече към open innovation (отворени иновации) - бизнесът казва какво търси и външни партньори изпълняват задачата. Procter & Gamble например миналата година обявиха публично, че инвестират над 5 млн. лири в университета Дъръм във Великобритания, за да ангажират няколко факултета да работят по техни задачи. И това се оказва за тях по-евтино, отколкото да поддържат различни изследователски екипи поотделно.

Вече има дори фирми, които изпълняват ролята на посредник между бизнеса и изследователите. Американската NineSigma например формулира заданието на компания с даден научен проблем и го изпраща на набор от специалисти по света, които биха се заинтересували. Изследователите получават малък грант да направят предложение, след това фирмата си избира една или две групи от тях, с които подписва договор.

"Според нашия опит успешното партньорство започва с добре дефинирана нужда", коментира за "Капитал" Бронуин Монро, маркетинг директор на NineSigma. Важно е компанията да успее да обясни ясно от какво има нужда и да го обяви пред изследователи от тази област. "Компаниите днес са под голям натиск да стигнат със стоките и услугите си до пазара по-бързо. Просто не е възможно те да имат целия капацитет и ресурси за научни изследвания и разработване, необходим за все по-големите изисквания на пазара", допълва Монро. Затова могат да изполват външни партньори с техните знания и способности. Чрез партньорствата учените пък разбират какво иска бизнесът и могат да нагодят своите изследвания според нуждите. Монро дава пример с Международната инициатива за ваксина срещу СПИН, които са търсили нови решения за разработването на ефикасна ваксина. С помощта на NineSigma организацията е дефинирала точно нуждите си и от 30 предложения е избрала два научни колектива – един от Холандия и един от Германия, които финансира с 875 хиляди долара.

А каква все пак трябва да е ролята на държавата за осъществяване на връзката между науката и бизнеса? Учените и представителите на бизнеса, с които "Капитал" разговаря, се обединяват около мнението, че тя трябва да е не толкова основна, колкото допълваща и стимулираща. "Големият бизнес отива там, където има добро качество на науката и изследователската дейност", категоричен е д-р Симеон Стоянов, старши изследовател в Unilever. Според него е важно държавата да гарантира образование и условия за научни изследвания на достатъчно добро ниво, така че компаниите да могат да избират точно тези научни колективи. Стоянов дава пример с университета във Вагенинген - Холандия, в който преподава, където има клъстър основно около хранителната индустрия и селското стопанство. В него са създадени няколко публично-държавни изследователски центрове, където и индустрия и държавата влагат пари, за да може да се развива дейност. Някои от компаниите са преместили там изследователските си отдели или дори своите заводи. Преподавателите в част от времето си ръководят проекти в центровете. Участват и студенти от университета. Подобна роля на научно-технологичен център в България би могъл да изиграе София тех парк, ако се развие успешно. А подходящи условия за висококачествени научни изследвания и образование могат да се осигурят и чрез предвидената нова оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж".

Докторантът в катедрата по инженерна химия на СУ Светослав Аначков също изрежда няколко конкретни идеи как държавата може да помогне на връзката между бизнеса и науката. Според него нейната основна роля е да помогне с намаляването на бюрокрацията и административната тежест при изпълнението на договори между бизнеса и университетите, да се направи адекватен план какви кадри и с каква квалификация са необходими на бизнеса, да стимулира университетите да обучават конкурентоспособни млади хора, като ги финансира според качеството, а не според броя обучавани студенти.

 

От огромно значение е да има доверие между компанията и изследователите

Д-р Йордан Петков, ръководител на научно направление в изследователския център на Unilever във Великобритания, пред "Капитал"    

Как е организирана работата в Unilever по съвместни проекти между компанията и научните колективи?

Един проект с академична институция може да бъде или ко-спонсориран с пари от държавата като част от някоя от схемите за спонсориране на стратегически направления за развиване на технологии, или да бъде изцяло спонсориран от компанията. В първия случай има възможност да се навлезе в нови области, които тепърва ще трябва да се развиват. Това по принцип е по-рисково и ко-спонсорирано изследване намалява потенциалния импакт върху компанията. От друга страна, много ценна страна на тези схеми е осъществяването на нови връзки с академични партньори в нови области или да се задълбочат вече съществуващи такива. Целият процес следва нормите, наложени от Стратегическия фонд за технологии (Technology Strategy Board), който се грижи за икономическия ефект от такива сътрудничества в стратегически за страната направления.

Ако компанията (този процес е общовалиден за всички) се нуждае от бързо решение на технологичен проблем и временно няма достатъчно ресурси за разрешаването му, тогава нормалната практика е да се спонсорира изследване с партньори извън компанията с доказани експертиза и успехи в съответната област.

Моята роля в този процес е първо да определя каква експертиза е необходима за разрешаването на специфичния проблем и след това да идентифицирам подходящия външен партньор (понякога това може и да е малка компания със специфичен обект на изследвания). Точното описанието на проблема е много важно, тъй като от това зависи да се определи правилния подход за решаване на задачата. Ако на този етап има неразбиране, това може да коства загуба на време, а времето е много важно в индустриален аспект. По време на този етап се уточняват необходимите ресурси, инструментариум, достъп до такъв, химикали и разбира се необходимия брой изследователи за успешното решаване на проблема. Това не означава, че на този етап може всичко да бъде предвидено тъй като, особено в експериментално ориентираните изследвания, изненадите са част от процеса и е необходимо винаги да има план Б, или В, в случай че нещо не протича според очакванията. Затова и способността на външния партньор за гъвкав подход е от особена важност. От огромно значение е да има доверие между двете страни, тъй като освен формалния договор, който се подписва, личните контакти са изключително важни за успешния завършек. Когато това доверие е налице и е било изпитано през годините, проектът има големи шансове за успех.

В България компаниите често се оплакват, че учените не предлагат необходими за бизнеса продукти. Учените от друга страна обвиняват компаниите, че няма дългосрочни стратегии и не казват какво искат. Според вас какъв е успешният модел за сътрудничество между бизнеса и научните колективи? Има ли държавата роля в този процес и ако да, каква трябва да е тя?

Както винаги истината лежи някъде по средата. От това което съм чул при разговорите си с български изследователи е, че бизнесът не е доволен от предлаганото от академичната общност, тъй като индустрията не вижда технологични решения и предложения. От друга страна изследователите са склонни да обвинят частния сектор в липса на визия за дългосрочното развиване на определени научни направления. Това не е проблем специфичен само за България, ако говорите с хора от научните среди, независимо от коя страна, неизменно ще намерите такива, които ще споменат същото. Но и двете страни ще се съгласят, че успехът на всяка от тях е от изключителна важност за повишаването на конкурентноспособността на българската продукция, в който и отрасъл да погледнем.

Ролята на държавата е решаваща, тъй като тя трябва да е гарант за успешното взаимодействие между бизнеса и академичната общност. Необходима е добре проверена система за установяването и задълбочаването на такива сътрудничества. Стратегическият фонд за технологии (Technology Strategy Board) във Великобритания например има тази роля и я върши с голям успех. Правителството осигурява финансова подкрепа в стратегически направления и взаимодейства много успешно с бизнес партньорите. От огромна важност е прозрачността на процеса и доколко бизнесът приема тези схеми. От принципно значение е стратегическите направления, които се спонсорират да имат одобрението от бизнеса, защото в противен случай вместо стратегическо инвестиране процесът може да се изроди в спонсориране на абстрактни научни идеи. Не ме разбирайте погрешно, аз самият подкрепям фундаментални изследвания. Науката се нуждае от тях. Между тези две основни направления съществува много деликатен баланс и без сериозен анализ е много лесно да се направи грешка в ущърб на едната или другата страна.

От друга страна, мисля че придобиването на умения да се пишат конкурентни предложения за финансиране е също част от процеса. Необходими са много ясно посочени проблеми с ясна обосновка на подходите. Много важен е т.нар. business case, т.е. как резултатите от успешния проект ще бъдат приложени в бизнес среда за генериране на печалби.

Вие сте гост-професор в няколко университета по света. Какво ви е направило впечатление там по повод връзката между бизнеса и университета?

Преподавам в Китайския университет на петрола в Чингдао (University of Petroleum of China). Това е стратегически за Китай университет, като се има предвид колко много зависи китайската икономика от течните горива. Университетът получава сериозни субсидии от правителството и ги използва за откриване на нови центрове за подобряване на извличането на петрол, както и за търсенето на алтернативни източници на енергия. В същото време изследователите от университета имат много активни връзки с частния сектор в Китай, който спонсорира огромен брой аспиранти. Друга много важна част от подкрепата, която държавата оказва на изследователите, е политиката на спонсориране на малки компании (SME), първоначално само да докажат концепцията за нова технология, и после след няколко години, да финансират разширението на бизнеса при положение, че постигнатото задоволява критериите за отпускане на такава помощ. Тези помощи са обект на голямо търсене и затова нивото на конкуренция е изключително високо. За последните 15 години огромен брой научни и бизнес паркове бяха създадени в резултат на тази политика и огромен процент от първоначално малките компании прерастна в средни и големи компании с успешен бизнес модел.

Кои са основните разлики, които намирате между работата ви сега в Англия и тази преди това в България?

Технически погледнато, няма разлика. Докато бях в Софийския университет се занимавах с фазовото поведение и функционалността на разтвори на повърхностно-активни вещества (ПАВ), както и на техните смеси с полимери и белтъци (които са биополимери). В момента в Unilever също се занимавам с подобни неща.

Разликата е в това как се вършат нещата в този отрасъл във Великобритания и България. Научните изследвания във Великобритания, както и в Западна Европа, се разглеждат като дейност с потенциално висок процент добавена стойност и се поддържа много силно както от съответната държава така и от частния сектор. За да се развива тази област от научното дирене, правителството на Великобритания е създало схеми на финансиране, за да се поддържат връзките между индустрията и академичните институции. Това се чувства особено силно след финансовия колапс през 2008. В момента повечето от спонсорираните от държавата изследвания изискват активното участие на частния сектор, за да се гарантира, че тези изследвания са в подходящата насока с оглед развиването на стратегически направления в икономиката. В България Катедрата по Инженерна Химия (Софийски университет) е отличен пример за прилагане на фундаментална наука за решения с приложен характер. Ако схемата или подобна нейна форма се развие и в България, аз мисля че повече научни звена ще бъдат в подобна позиция. По този начин те биха привлекли инвестиции и от чужбина, ако тяхната експертиза отговаря на необходимите критерии.

"Повечето хора си мислят, че тук може нещо да се прави, може и да не се прави", споделя Захари Винаров, докторант в катедрата по инженерна химия на Софийския университет, докато ни води към малка лаборатория. В нея сложен апарат върти тумбести пластмасови шишета с минерални частици, а до него са подредени множество проби на получените съединения. Пробите са леки и гладки, а целта им е да се използват при топлоизолацията на сгради. Могат да бъдат алтернатива на стиропора, който отделя токсични вещества, когато гори. Проектът се работи в партньорство с френската фирма Saint Gobain и дъщерната им Weber, като вече е подадена заявка за съвместен международен патент за разработената синтетична процедура. Докато разглеждаме лабораторията, колега на Захари е в Париж, за да представи последните резултати от изследванията.  

В катедрата по инженерна химия със сигурност нещо се прави. Освен че там се обучават студенти и докторанти, учените работят активно по научни изследвания, често в сътрудничество с бизнеса. Най-големите им партньори са английско-холандската компания Unilever, немската BASF и френската Saint Gobain. Резултатите помагат при разработването на нови продукти, някои от които вече са наложени на пазара. Обикновено компаниите се свързват с изследователите от катедрата, когато им е необходимо решение на научен проблем, който фирмата иска да използва при изобретяването на нов продукт, но не може да реши с вътрешния си капацитет. Договорът се сключва за конкретните цели на проекта и времето, за което те да бъдат извършени. Учените дават решението на проблема, но не участват в същинското разработване на продукта. Често научни изследвания по даден проект дават идеи и за следващи партньорства.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    vizantietz avatar :-P
    Българина

    Мечтая си за момента, когато във всички университети в България, във всички факултети, във всяка катедра ще има поне един договор с индустрията. Като за начало нека договорите да са за 5 цифрени суми и после да си станат както е навсякъде по света - поне 6 цифрени. Ако има някой който не му се виждат тези суми реалистични да разгледа текущите договори на най-добрите професори по света в дадена област. Повечето професори си обявават именно име на проекто и за колко стотин хиляди или милиона е....(и те са хора, и те искат да се изфукат колко са ГОЛЕМИ=УМНИ и съответно колко пари получават за техния труд). Това разбира се прави и с цел като кандидатстват следващия път за нов договор да е за повече пари. Само едно много важно уточнение, тези пари дали могат да отидат директно в джоба на изследователите зависи от държавата, има държави където тези пари са "свободни" и могат да бъдат преразпределяни свободно, докато в други дърави, един цент не може бъде изхарчен без да е надлежно документиран.

    (Аз съм учен, който работи в научен институт извън България. В момента работя по няколко проекта, като един от проектите е пряко с индустрията.)

  • 2
    fred avatar :-|
    Fred

    [quote#1:"Българина"]Мечтая си за момента, когато във всички университети в България, във всички факултети, във всяка катедра ще има поне един договор с индустрията.[/quote]
    Без да съм привърженик на социализмът ще ти кажа, че това го имаше тогава.

    Във всеки инженерен ВУЗ имаше т.н. НИС /Научно изследователски сектор/. Преподавателите от катедрата поддържаха връзки с предприятията и по определени от тях конкретни практически задачи и финансиране разработваха съответните съоръжения и технологии. Това беше държавна политика, в бюджета си имаха средства специално за това. Много често /почти задължително/ това сътрудничество завършваше с изобретение което се вземаше предвид при служебното израстване, съответните публикации и т.н. Интересът беше взаимен. Аспирантите задължително работеха по тема зададена и финансирана от предприятията.

    В по-големите от отраслите имаше съответните научно-изследователски институти със силна практическа ориентация за разлика от БАН които бяха ориентирани главно към фундаменталните изследвания. Много полезни бяха БРВ /Базите за развитие и внедряване/ където се работеше изключително по крайни продукти и изделия към съответните заводи или стопански обединения.

    Минал съм през всичко това и го знам много добре. Сега го няма поради простата причина, че частният сектор не се интересува от разработки и не влага средства в това. По точно влага но малко и епизодично, без дългосрочно сътрудничество което да дава възможност за създаване на база и кадри.

    Обикновено той произвежда продукт с ниска добавена стойност където наука не е необходима. Или е филиал на чужда фирма и развойната дейност е в компанията майка. В най-добрият случай се купуват готови технологии или се работи на ишлеме.

    В университетите държавата дава средства само за заплатите и текущите разходи, за материалната база няма нищо. Как да се развиват изследвания и изследователи ако те нямат материална база, дори достъп до съвременната литература, симпозиуми и т.н.?

    Сътрудничеството с чуждестранните университети е невъзможно поради същите причини. Аз съм отклонявал предложения за сътрудничество защото не можем да осигурим средствата от нашата страна за партниране. И всеки се спасява както може, ходи, моли за финансиране, използва приятелствата си, накратко кърпи положението.

    В случая със СУ са имали нещо създадено вероятно наследство от онова време, успели са да заинтересуват големи чуждестранни компании и така се е завъртяло колелото. Но такива случаи са много голямо изключение а и това ли е начинът? Все едно да искаш стругарят сам да си купува стругът и продава произведеното.

  • 3
    slon avatar :-|
    slon

    "Какво иска бизнесът?"
    Аз бих запитал, кой или по-скоро чий бизнес? BASF, Unilever и Saint Gobain са чужди компании.
    Създаването на определен продукт, защото именно това се случва от доста време в България, за чужди компании по никакъв начин не обогатява нашата наука. Какво имам предвид по "наша наука". Това са научни трудове и открития направени в България и евентуално след това използвани от бълграски компании. Трудовете трябва да са написани на български език и достъпни за всеки обикновен българин.
    Наука по поръчка не е наука. Научните открития трябва да дават предимство на общността, която ги създава. България като страна, по никакъв начин не може да се възползва от това, което една или друга чужда фирма е поръчала да бъде разработено у нас. Причината е проста - всичко е обвързано с договори, които защитават правата на поръчителя.
    Вина за създалата се ситуация нямат нито чуждите фирми, нито бълграските подизпълнители. Вина има бълграският "бизнес"... При такъв бум на строителсвтото в годините преди кризата, не се намери нито един предприемач, който да инвестира в наука - примерно изолационни материали. За сметка на това, се инвестираше в мерцедеси...
    Има една много дразнеща черта у българинът и това е "чуждопоклоничеството". Всичко извън България е хубаво и по-добро.
    И затова е най-добре да си го купим от чужбина, а не да се опитаме сами да си го направим. Същото ще се получи и сега с науката ни. Създаваме наука за чужденците, после ние ще ходиме в чужбина да си я учиме тази наука (ще ни я продадат, защото образованието си е бизнес), после ще ни продадат и изолационните материали. И така създаденото у нас, ще донесе просто 3-4 годишни заплати за 3-4 научни работника в България и нищо повече.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK