Химия на решенията

Катедрата по инженерна химия на Софийския университет показва как учените могат да работят успешно с бизнеса

Докторантите Захари Винаров и Светослав Аначков работят активно по проекти с бизнеса
Докторантите Захари Винаров и Светослав Аначков работят активно по проекти с бизнеса
Докторантите Захари Винаров и Светослав Аначков работят активно по проекти с бизнеса    ©  Цветелина Белутова
Докторантите Захари Винаров и Светослав Аначков работят активно по проекти с бизнеса    ©  Цветелина Белутова

"Повечето хора си мислят, че тук може нещо да се прави, може и да не се прави", споделя Захари Винаров, докторант в катедрата по инженерна химия на Софийския университет, докато ни води към малка лаборатория. В нея сложен апарат върти тумбести пластмасови шишета с минерални частици, а до него са подредени множество проби на получените съединения. Пробите са леки и гладки, а целта им е да се използват при топлоизолацията на сгради. Могат да бъдат алтернатива на стиропора, който отделя токсични вещества, когато гори. Проектът се работи в партньорство с френската фирма Saint Gobain и дъщерната им Weber, като вече е подадена заявка за съвместен международен патент за разработената синтетична процедура. Докато разглеждаме лабораторията, колега на Захари е в Париж, за да представи последните резултати от изследванията.  

В катедрата по инженерна химия със сигурност нещо се прави. Освен че там се обучават студенти и докторанти, учените работят активно по научни изследвания, често в сътрудничество с бизнеса. Най-големите им партньори са английско-холандската компания Unilever, немската BASF и френската Saint Gobain. Резултатите помагат при разработването на нови продукти, някои от които вече са наложени на пазара. Обикновено компаниите се свързват с изследователите от катедрата, когато им е необходимо решение на научен проблем, който фирмата иска да използва при изобретяването на нов продукт, но не може да реши с вътрешния си капацитет. Договорът се сключва за конкретните цели на проекта и времето, за което те да бъдат извършени. Учените дават решението на проблема, но не участват в същинското разработване на продукта. Често научни изследвания по даден проект дават идеи и за следващи партньорства.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    vizantietz avatar :-P
    Българина
    • + 8

    Мечтая си за момента, когато във всички университети в България, във всички факултети, във всяка катедра ще има поне един договор с индустрията. Като за начало нека договорите да са за 5 цифрени суми и после да си станат както е навсякъде по света - поне 6 цифрени. Ако има някой който не му се виждат тези суми реалистични да разгледа текущите договори на най-добрите професори по света в дадена област. Повечето професори си обявават именно име на проекто и за колко стотин хиляди или милиона е....(и те са хора, и те искат да се изфукат колко са ГОЛЕМИ=УМНИ и съответно колко пари получават за техния труд). Това разбира се прави и с цел като кандидатстват следващия път за нов договор да е за повече пари. Само едно много важно уточнение, тези пари дали могат да отидат директно в джоба на изследователите зависи от държавата, има държави където тези пари са "свободни" и могат да бъдат преразпределяни свободно, докато в други дърави, един цент не може бъде изхарчен без да е надлежно документиран.

    (Аз съм учен, който работи в научен институт извън България. В момента работя по няколко проекта, като един от проектите е пряко с индустрията.)

    Нередност?
  • 2
    fred avatar :-|
    Fred
    • + 3

    [quote#1:"Българина"]Мечтая си за момента, когато във всички университети в България, във всички факултети, във всяка катедра ще има поне един договор с индустрията.[/quote]
    Без да съм привърженик на социализмът ще ти кажа, че това го имаше тогава.

    Във всеки инженерен ВУЗ имаше т.н. НИС /Научно изследователски сектор/. Преподавателите от катедрата поддържаха връзки с предприятията и по определени от тях конкретни практически задачи и финансиране разработваха съответните съоръжения и технологии. Това беше държавна политика, в бюджета си имаха средства специално за това. Много често /почти задължително/ това сътрудничество завършваше с изобретение което се вземаше предвид при служебното израстване, съответните публикации и т.н. Интересът беше взаимен. Аспирантите задължително работеха по тема зададена и финансирана от предприятията.

    В по-големите от отраслите имаше съответните научно-изследователски институти със силна практическа ориентация за разлика от БАН които бяха ориентирани главно към фундаменталните изследвания. Много полезни бяха БРВ /Базите за развитие и внедряване/ където се работеше изключително по крайни продукти и изделия към съответните заводи или стопански обединения.

    Минал съм през всичко това и го знам много добре. Сега го няма поради простата причина, че частният сектор не се интересува от разработки и не влага средства в това. По точно влага но малко и епизодично, без дългосрочно сътрудничество което да дава възможност за създаване на база и кадри.

    Обикновено той произвежда продукт с ниска добавена стойност където наука не е необходима. Или е филиал на чужда фирма и развойната дейност е в компанията майка. В най-добрият случай се купуват готови технологии или се работи на ишлеме.

    В университетите държавата дава средства само за заплатите и текущите разходи, за материалната база няма нищо. Как да се развиват изследвания и изследователи ако те нямат материална база, дори достъп до съвременната литература, симпозиуми и т.н.?

    Сътрудничеството с чуждестранните университети е невъзможно поради същите причини. Аз съм отклонявал предложения за сътрудничество защото не можем да осигурим средствата от нашата страна за партниране. И всеки се спасява както може, ходи, моли за финансиране, използва приятелствата си, накратко кърпи положението.

    В случая със СУ са имали нещо създадено вероятно наследство от онова време, успели са да заинтересуват големи чуждестранни компании и така се е завъртяло колелото. Но такива случаи са много голямо изключение а и това ли е начинът? Все едно да искаш стругарят сам да си купува стругът и продава произведеното.

    Нередност?
  • 3
    slon avatar :-|
    slon
    • - 3
    • + 1

    "Какво иска бизнесът?"
    Аз бих запитал, кой или по-скоро чий бизнес? BASF, Unilever и Saint Gobain са чужди компании.
    Създаването на определен продукт, защото именно това се случва от доста време в България, за чужди компании по никакъв начин не обогатява нашата наука. Какво имам предвид по "наша наука". Това са научни трудове и открития направени в България и евентуално след това използвани от бълграски компании. Трудовете трябва да са написани на български език и достъпни за всеки обикновен българин.
    Наука по поръчка не е наука. Научните открития трябва да дават предимство на общността, която ги създава. България като страна, по никакъв начин не може да се възползва от това, което една или друга чужда фирма е поръчала да бъде разработено у нас. Причината е проста - всичко е обвързано с договори, които защитават правата на поръчителя.
    Вина за създалата се ситуация нямат нито чуждите фирми, нито бълграските подизпълнители. Вина има бълграският "бизнес"... При такъв бум на строителсвтото в годините преди кризата, не се намери нито един предприемач, който да инвестира в наука - примерно изолационни материали. За сметка на това, се инвестираше в мерцедеси...
    Има една много дразнеща черта у българинът и това е "чуждопоклоничеството". Всичко извън България е хубаво и по-добро.
    И затова е най-добре да си го купим от чужбина, а не да се опитаме сами да си го направим. Същото ще се получи и сега с науката ни. Създаваме наука за чужденците, после ние ще ходиме в чужбина да си я учиме тази наука (ще ни я продадат, защото образованието си е бизнес), после ще ни продадат и изолационните материали. И така създаденото у нас, ще донесе просто 3-4 годишни заплати за 3-4 научни работника в България и нищо повече.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал