Химия на решенията

Мечтая си за момента, когато във всички университети в България, във всички факултети, във всяка катедра ще има поне един договор с индустрията. Като за начало нека договорите да са за 5 цифрени суми и после да си станат както е навсякъде по света - поне 6 цифрени. Ако има някой който не му се виждат тези суми реалистични да разгледа текущите договори на най-добрите професори по света в дадена област. Повечето професори си обявават именно име на проекто и за колко стотин хиляди или милиона е....(и те са хора, и те искат да се изфукат колко са ГОЛЕМИ=УМНИ и съответно колко пари получават за техния труд). Това разбира се прави и с цел като кандидатстват следващия път за нов договор да е за повече пари. Само едно много важно уточнение, тези пари дали могат да отидат директно в джоба на изследователите зависи от държавата, има държави където тези пари са "свободни" и могат да бъдат преразпределяни свободно, докато в други дърави, един цент не може бъде изхарчен без да е надлежно документиран.

(Аз съм учен, който работи в научен институт извън България. В момента работя по няколко проекта, като един от проектите е пряко с индустрията.)

[quote#1:"Българина"]Мечтая си за момента, когато във всички университети в България, във всички факултети, във всяка катедра ще има поне един договор с индустрията.[/quote]
Без да съм привърженик на социализмът ще ти кажа, че това го имаше тогава.

Във всеки инженерен ВУЗ имаше т.н. НИС /Научно изследователски сектор/. Преподавателите от катедрата поддържаха връзки с предприятията и по определени от тях конкретни практически задачи и финансиране разработваха съответните съоръжения и технологии. Това беше държавна политика, в бюджета си имаха средства специално за това. Много често /почти задължително/ това сътрудничество завършваше с изобретение което се вземаше предвид при служебното израстване, съответните публикации и т.н. Интересът беше взаимен. Аспирантите задължително работеха по тема зададена и финансирана от предприятията.

В по-големите от отраслите имаше съответните научно-изследователски институти със силна практическа ориентация за разлика от БАН които бяха ориентирани главно към фундаменталните изследвания. Много полезни бяха БРВ /Базите за развитие и внедряване/ където се работеше изключително по крайни продукти и изделия към съответните заводи или стопански обединения.

Минал съм през всичко това и го знам много добре. Сега го няма поради простата причина, че частният сектор не се интересува от разработки и не влага средства в това. По точно влага но малко и епизодично, без дългосрочно сътрудничество което да дава възможност за създаване на база и кадри.

Обикновено той произвежда продукт с ниска добавена стойност където наука не е необходима. Или е филиал на чужда фирма и развойната дейност е в компанията майка. В най-добрият случай се купуват готови технологии или се работи на ишлеме.

В университетите държавата дава средства само за заплатите и текущите разходи, за материалната база няма нищо. Как да се развиват изследвания и изследователи ако те нямат материална база, дори достъп до съвременната литература, симпозиуми и т.н.?

Сътрудничеството с чуждестранните университети е невъзможно поради същите причини. Аз съм отклонявал предложения за сътрудничество защото не можем да осигурим средствата от нашата страна за партниране. И всеки се спасява както може, ходи, моли за финансиране, използва приятелствата си, накратко кърпи положението.

В случая със СУ са имали нещо създадено вероятно наследство от онова време, успели са да заинтересуват големи чуждестранни компании и така се е завъртяло колелото. Но такива случаи са много голямо изключение а и това ли е начинът? Все едно да искаш стругарят сам да си купува стругът и продава произведеното.

"Какво иска бизнесът?"
Аз бих запитал, кой или по-скоро чий бизнес? BASF, Unilever и Saint Gobain са чужди компании.
Създаването на определен продукт, защото именно това се случва от доста време в България, за чужди компании по никакъв начин не обогатява нашата наука. Какво имам предвид по "наша наука". Това са научни трудове и открития направени в България и евентуално след това използвани от бълграски компании. Трудовете трябва да са написани на български език и достъпни за всеки обикновен българин.
Наука по поръчка не е наука. Научните открития трябва да дават предимство на общността, която ги създава. България като страна, по никакъв начин не може да се възползва от това, което една или друга чужда фирма е поръчала да бъде разработено у нас. Причината е проста - всичко е обвързано с договори, които защитават правата на поръчителя.
Вина за създалата се ситуация нямат нито чуждите фирми, нито бълграските подизпълнители. Вина има бълграският "бизнес"... При такъв бум на строителсвтото в годините преди кризата, не се намери нито един предприемач, който да инвестира в наука - примерно изолационни материали. За сметка на това, се инвестираше в мерцедеси...
Има една много дразнеща черта у българинът и това е "чуждопоклоничеството". Всичко извън България е хубаво и по-добро.
И затова е най-добре да си го купим от чужбина, а не да се опитаме сами да си го направим. Същото ще се получи и сега с науката ни. Създаваме наука за чужденците, после ние ще ходиме в чужбина да си я учиме тази наука (ще ни я продадат, защото образованието си е бизнес), после ще ни продадат и изолационните материали. И така създаденото у нас, ще донесе просто 3-4 годишни заплати за 3-4 научни работника в България и нищо повече.