С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
3 21 юни 2013, 17:14, 11812 прочитания

Химия на решенията

Катедрата по инженерна химия на Софийския университет показва как учените могат да работят успешно с бизнеса

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


"Повечето хора си мислят, че тук може нещо да се прави, може и да не се прави", споделя Захари Винаров, докторант в катедрата по инженерна химия на Софийския университет, докато ни води към малка лаборатория. В нея сложен апарат върти тумбести пластмасови шишета с минерални частици, а до него са подредени множество проби на получените съединения. Пробите са леки и гладки, а целта им е да се използват при топлоизолацията на сгради. Могат да бъдат алтернатива на стиропора, който отделя токсични вещества, когато гори. Проектът се работи в партньорство с френската фирма Saint Gobain и дъщерната им Weber, като вече е подадена заявка за съвместен международен патент за разработената синтетична процедура. Докато разглеждаме лабораторията, колега на Захари е в Париж, за да представи последните резултати от изследванията.  

В катедрата по инженерна химия със сигурност нещо се прави. Освен че там се обучават студенти и докторанти, учените работят активно по научни изследвания, често в сътрудничество с бизнеса. Най-големите им партньори са английско-холандската компания Unilever, немската BASF и френската Saint Gobain. Резултатите помагат при разработването на нови продукти, някои от които вече са наложени на пазара. Обикновено компаниите се свързват с изследователите от катедрата, когато им е необходимо решение на научен проблем, който фирмата иска да използва при изобретяването на нов продукт, но не може да реши с вътрешния си капацитет. Договорът се сключва за конкретните цели на проекта и времето, за което те да бъдат извършени. Учените дават решението на проблема, но не участват в същинското разработване на продукта. Често научни изследвания по даден проект дават идеи и за следващи партньорства.


Примерът на катедрата по инженерна химия показва как връзката между бизнеса и науката може да се осъществи на практика. Как университетите могат да развиват научната си дейност, без да чакат държавата да ги накара. И как компаниите могат да използват опита на учените в своя полза.

Какво иска бизнесът

"Търсим качествена и дългосрочна изследователска работа, която да ни дава научни решения основно в областта на пените и емулсиите." Така д-р Роджер Лийч, ръководител на отдела за международно сътрудничество на Unilever, обяснява избора на катедрата по инженерна химия като партньор. В края на май Софийският университет (СУ) стана една от 18-те научни институции по цял свят, с която Unilever сключи договор за стратегическо научно сътрудничество. Всяка година фирмата отделя над 1 млрд. евро за научни изследвания, свързани с развитието на нови продукти. "Осъзнаваме, че извън компанията има много повече наука и качествени учени, отколкото някога ще работят в нея", обяснява д-р Лийч.



Той допълва, че изследванията в партньорство с катедрата по инженерна химия съвпадат с целите на компанията за следващите 5 до 10 години. В замяна Unilever предлага на научните колективи финансиране, възможности да публикуват изследванията си, научни предизвикателства и допълнителни стажове за младите учени. В момента вървят шест различни проекта по конкретни задачи.

Сътрудничеството на катедрата с BASF пък започва, след като компанията търси подходящ партньор сред над 3000 университета по целия свят. Д-р Томас Данер, който в момента отговаря за пакет от дейности, свързани със стратегическото развитие на BASF в Азия, разказва, че за компанията важни са били научните публикации, качеството, обхватът и методът на работа на научния колектив. Миналата година катедрата по инженерна химия подава заедно с BASF заявка за съвместен патент за нов, по-ефективен метод за правене на индустриални бои.

"Компаниите казват какъв проблем имат, търсят по-ефективно изразходване на средствата и по-ясен фокус за получаване на резултатите", коментира проф. Николай Денков, ръководител на катедра "Инженерна химия". Той допълва, че бизнесът ги търси заради специфичната експертиза в областта на повърхностно-активните вещества, пените и емулсиите – системи, които намират широко приложение както в химичните технологии, така и в козметичните, хранителните и фармацевтичните продукти.

Заради недостатъчното държавно финансиране проектите с бизнеса са и основен източник на средства за българските учени – както за допълнение към неадекватните заплати, така и за апарати и материали. Обикновено научните институции получават държавни средства само за битови сметки, заплати за щатния персонал и стипендии на докторантите. А фондът за финансиране на научни изследвания от години работи неефективно, което се доказа от последната конкурсна сесия в края на миналата година.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Университети зад европейския борд 6 Университети зад европейския борд

Няма нито един от България сред селектираните консорциуми в нова инициатива за висшето образование в ЕС

9 авг 2019, 10389 прочитания

Една детска градина по-малко в София 8 Една детска градина по-малко в София

Въпреки липсата на места в "Манастирски ливади" Столичната община отново забави изграждането на нова детска градина за над 200 деца

8 авг 2019, 8763 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Валентина Терешкова: до Марс с еднопосочен билет

Първата жена космонавт замалко да се изгуби в Космоса, буквално

Бързи, спортни, дигитални

Пазарът на спортни карти бързо набра скорост и се появиха още две нови компании

Как Су-25 полетя към Беларус "през задния вход"

Ремонтът на щурмовите самолети продължава след сложен парламентарен лупинг

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Ново място: Bug Coffee

Най-новото попълнение на улица "Асен Златаров" идва на мястото на затворилото врати Percolate

БАЗА данни

Какво показва годишната изложба в СГХГ на номинираните за наградата за съвременно изкуство БАЗА