Със същата гражданска зрялост те посочиха и изолираха медиите, които години наред подменят действителността според комфорта на властта и се превърнаха в платформа за саморазправа с инакомислещи. Безпринципността им беше наказана и офлайн (протестиращите отказват да дават интервюта на телевизията, свързана Корпоративна търговска банка - TV7, и покриха колите й с тоалетна хартия) и онлайн (с хитри уебприложния, които ограничават достъпа до сайтовете на медийната империя на председателя-на-ДАНС-за-един-ден Делян Пеевски заради качеството на журналистиката в тях). 

Платените модели в политиката пък бяха извадени на светло от другата, добрата журналистика (заради което Михаил Миков й размаха пръст от парламентарната трибуна). БНТ освети практиката политически партии да си плащат за подкрепа, като внедриха репортер в групичката наемници, които хапваха пица срещу 30 лева пред централата на "Атака". Сатиричното предаване "Господари на ефира" ("Нова тв") само с помощта на медийния мониторинг проследи връзката между двама незнайни герои от национално движение "Свобода" (които бяха разобличени като хора с друг дневен ред на протеста и прогонени оттам) и изпълнителния директор на TV7 Николай Бареков.

Така един от неподозираните ефекти от протестите се оказа блокажът на политико-олигархичната схема да манипулира медиите, социалните мрежи, гражданските движения. Срина се митът, че една власт може да съществува, като си плаща, за да имитира действителност, която е по вкуса й.

И те все пак са живи

Но още е рано да провъзгласим края на осигуряващите комфорт за властта. Както отбелязва създателят на "Не!Новините" Самуил Петканов "платените модели ще се провалят, когато няма хора, готови да продадат достойнството и лицето си". "Докато публиката се чувства удобно в невежеството си, няма за какво да се сърдим на онези, които се изкушават да я манипулират", добавя и Асен Величков, управител на Центъра за развитие на медиите.

И макар някои вече да разчитат позитивните нюанси на една културна революция, в която платените модели ще станат излишни, в обществото продължава да е силен и паралелният процес, описан от културния антрополог проф. Ивайло Дичев: "Вредата от платените протести, мисли и журналисти е двойна. Едно, че подменят общественото мнение, второ, че създават атмосфера на тотално подозрение, така че, каквото и да се появи, вече се мери с аршина на пари, сценарии, конспирации. Всъщност второто е далеч по-страшно."

Покрай февруарските протести например се нароиха куп граждански организации и движения, които успяха да заемат място в институционалния дебат, но така и не стана ясно с каква обществена подкрепа се ползват, кого точно представляват. От протестите за ски зоните на Витоша и Банско пък помним как едни срещу други се изправяха все организации, които се брандираха като "зелени" и твърдяха, че милеят за природата, а всъщност лобираха в противоположни посоки. В стена от недоверие и нездравословен скептицизъм се блъсна и новопоявилата се Харта 2013, в която професионалисти от различни области правят начални усилия да преподредят смисъла в държавата.

Когато средата е толкова прогнила от паразитирането на "платените", че става все по-трудно да разпознаеш кои са автентичните, справедливите гласове. Асен Величков от Центъра за развитие на медиите изброява, че за последните 23 години фасадна демокрация са се появили 300-400 партии, медии, НПО-та. Възможно ли е да съществуват толкова различни автентични граждански каузи, партийни идеологии или редакционни политики, пита риторично той и добавя, че  "цялата тази страст е резултат от едно голямо търсене. Както тийнеджърът постоянно променя външния си вид и експериментира, търсейки себе си, докато един ден порасне и се осъзнае като личност, така и народът преживява сътресения, преди да се трансформира в гражданско общество".

В ситуация като сегашната една доза скептицизъм е дори полезна. Така по-лесно се забелязва, че след първоначалното сепване на статуквото машината за компромати на властта и нейните фигуранти заработи отново. Пример от последната седмица е атаката срещу президента, която се води от медийната група около Делян Пеевски и Цветан Василев. "Президентът в случая не е личност, а единствената институция, която е призвана да балансира в посока на обществения интерес – следователно пречи на онези, които се занимават с манипулации", коментира Асен Величков от Центъра за развитие на медиите. Стъпвайки на фалшифицирани документи, те повториха десетки пъти лъжата за предполагаемите офшорни сметки на държавния глава с надеждата, че аудиторията ще я приеме за истина. "Не съм чувал подобни похвати да се преподават във Факултета по журналистика, може би са от школата на бившите служби за сигурност, не знам", добавя Асен Величков и отбелязва, че докато разполагат с влияние и власт, тези медии ще се занимават с манипулации. "Така оцеляват. А когато се почувстват застрашени, атакуват още по-ожесточено – като всички хищници", обобщава той.

Това, което пропагандната политическа машина пропуска да забележи обаче, е, че за около две седмици протестите успяха да възпитат по-граждански зрели хора, отколкото самият преход за повече от двадесет години. И че те вече имат две силни оръжия срещу задкулисието и схемите. Класическата противоотрова - добрата журналистика, и модерната - будното съзнание и споделеният свят на социалните мрежи. Защото, ако оттук нататък бъдат по-внимателни и на първо време слагат филтър на информацията, която потребяват, фалшификатите ще започнат да се обезсмислят от само себе си, докато останат без потребители.

Росен Цветков, репортерът на БНТ, който направи разследването за платените "кибици" на "Атака" подчертава, че социалните мрежи са огромен фактор за доближаването на разкритията на медиите до хората. Партийните централи от другата страна или мълчат, или отричат и обвиняват в лъжа и манипулация. Няма разсъждение по фактите, разказва Росен Цветков, повече се борави с емоции. Той не изключва съществуващите схеми да се заменят от нови, но тъкмо в това вижда важната роля на медиите за краха на платените модели: "Да не се оставят да бъде подведени от съмнителни информации, а да "преживеят" максимално отблизо събитията. И когато съберат фактите, подкрепени и с реални доказателства, да покажат истината - такава, каквато е."