Когато па-, когато падне...
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Когато па-, когато падне...

Когато па-, когато падне...

Какво можем да научим от опита на други страни за дигиталния активизъм и политическата промяна

Зорница Стоилова
9618 прочитания

© Shutterstock


Корицата на американското списание TIME тази седмица е от тези, които, с извинение за клишето, наричаме исторически. Кадърът е повече от познат - площад "Тахрир" в Кайро от птичи поглед, претъпкан с хора и знамена. Фотографията е разделена на две половини от надпис-присъда. Отляво пише "най-добрите протестиращи в света". Отдясно - "най-лошите демократи в света".

Причината - две години след като сринаха авторитарния режим в Египет на същия този площад, опитът на хората да построят държавата си отново, при по-честни условия, се провали с гръм и трясък със свалянето на първия демократично избран президент от армията. Страната е разсечена наполовина. Като на корицата на TIME.

Въпреки гигантските разлики в мащабите, политическата ситуация, социалния и икономическия контекст паралелите между протестите в света се чертаят сами. В ядрото си изразяват едно и също нещо. Американският философ Франсис Фукуяма го описа добре в есето си за The Wall Street Journal - овластената от технологиите средна класа по света ще има все по-високи изисквания към политиците от целия спектър, ще настоява за все по-голям граждански контрол върху решенията на правителствата.

Досега дигиталните революции се оказаха особено добри в това да разгромяват изкривяванията на съществуващия ред, да се обединяват срещу тях, да привличат вниманието на света, да свалят правителства, режими. Все още се препъват обаче в обратния път - как да пренаредят системата така, че хората отново да намерят мястото си в нея. Как да променят играта на политиката. България и набиращата сила активистка общност, която се бори за политическа промяна с помощта на социалните мрежи, може да научи много от сравненията.

Не можем ли, а как

Технологиите засега вършат чудесна работа за механиката на протеста. Чрез тях хората изобретяват все по-талантливи форми, в които да обличат недоволството и исканията си.

Гражданската журналистика - през блогове, социални мрежи и livestreaming платформи, е във възход. Тя вече не е само коректив за медиите дали отразяват обективно случващото се, а смело влезе в тях с лица, думи, жанрове. Активисти изместиха втръсналите говорещи глави от екраните на телевизорите. Възстанови се големият публичен разговор, който прескача от уличните разговори в онлайн платформите и обратно. Различни професионални групи - юристи, икономисти, артисти, НПО професионалисти, журналисти, природозащитници - дават заявка, че са готови да влагат знания и енергия в обратното изграждане на тъканта на гражданското общество.

"Промяната е тук. Забележете я", настоява блогърът и активист Константин Павлов-Комитата, един от основателите на платформата, която проследява обещанията на политиците politikat.net. Има предвид, че технологиите правят много по-непосредствено общуването между хората и политиците. "Вече можете да контактувате директно с много политици през социалните мрежи и блоговете, да получите веднага отговори на въпросите си. Това е грандиозна промяна, която все още малко политици и граждани усещат, но технологиите са налице и аз съм оптимист. Мисля, че и политиците търсят по-директна връзка с избирателите си, просто още не са напипали най-точния начин", добавя той.

Дигиталният активизъм може и да е провокирал няколко политици да си направят Twitter и Facebook профили, но все още не е предизвикал качествена промяна в начина, по който партиите взаимодействат с избирателите си. Нито в начина, по който правят политика. И това далеч не е български недостатък. Формулата все още се тества на места, които са няколко стъпки по-напред в преподреждането на системата. "В Испания бяха създадени две нови леви политически партии - Съюз за прогрес и демокрация и Обединените леви, за да отговорят на изискванията на Indignados ("Възмутените", или хората от масовите протести в Испания през 2011-2012 г.), които са много активни онлайн. Не изглежда обаче те да действат по-различно от старите партии", коментира пред "Капитал" Мери Джойс, която е асоцииран директор на проекта Digital Activism Research към Университета във Вашингтон. Джойс, която е ръководила работата с новите медии в кампанията на Барак Обама през 2008 г., изследва как технологиите се прилагат за политическа промяна на различни места в света и е доста трезва за ефекта, който те са постигнали досега. Според нея най-забележителният пример за иновативна политическа структура е Германската пиратска партия, която се опитва да приложи форма на управление, в която всички членове и симпатизанти са много по-въвлечени във всекидневното взимане на решения. Но дори тяхната пряка демокрация е още по-скоро идея, отколкото функционираща политическа система, отбелязва Джойс.

На същото мнение е и популярният онлайн скептик и колумнист за The Economist и The New York Times Евгени Морозов, който има теория защо софтуерът LiquidFeedback на Германската пиратска партия не дава очакваните резултати. (Между другото такъв използва и лявото движение "5 звезди" в Италия) "Повечето хора след краткия период на недоволство като този, който имате в България в момента, проявяват нулев интерес към участието в скучния и досаден процес по взимането на решения, каквото е всъщност политиката. Такъв е и опитът на Пиратската партия в Германия: те имат прекрасни платформи, чрез които техните партийни членове могат да гласуват и да изказват мнения пред лидерите на партията, но повечето са твърде мързеливи или незаинтересувани, за да ги използват", казва Морозов, който се съсредоточава върху ролята на социалните мрежи в битките за свобода и демокрация в първата си книга "Заблудата на интернет: тъмната страна на интернет свободата". Тъкмо тук той вижда причината пряката демокрация да не работи на национални нива - много хора са просто твърде заети, за да участват и дневния ред на обществото рано, или късно се окупира от нечии интереси. "Това е провал на пряката демокрация, който интернет не може да разреши, независимо колко се опитва", категоричен е Евгени Морозов пред "Капитал". После бърза да добави, че това не означава, че положението е безнадеждно, а че всеки, който се опитва да променя средата с дигитални инструменти първо трябва да е наясно що за игра е политиката и как работи. "Инструментите сами по себе си не водят никъде", казва той. 

Питаме го дали смята, че групите за граждански натиск могат да създадат устойчив политически модел без партия зад гърба им. "Не вярвам", не изненадва той и веднага отвръща с пример: "Все още си спомням ясно протестите в Русия през декември 2011 г. Много хора, много действия. Нещо произлезе ли от това? Е, може би затвор за Алексей Навални и заточение за Гари Каспаров." (Алексей Навални и Гари Каспаров са двама от най-популярните политически активисти, опозиционери и критици на режима на Путин в Русия - бел. ред.) Всъщност Морозов е на мнение, че дори създаването на политическа  партия не е достатъчно за постигане на промяна. И тук отново напомня за Пиратската партия и движението "5 звезди" в Италия, които според него са заложили твърде много надежди на децентрализацията и магията на дигиталните платформи. "Не можем да гледаме на тях като на решение или заместител на политиката, наивно е", обяснява журналистът. Интернет, разбирайте гражданите, още не е намерил начин да влияе на задкулисието, на начина, по който действа политиката, а именно като управление на най-разнообразни сделки и интереси. Както обобщава Мери Джойс от университета във Вашингтон - ако активистите нямат доверие на съществуващите партии и политици, че могат да случат промяна, ще трябва те да я извършат сами. А това изисква много повече организационна сила, отколкото една хлабава гражданска коалиция може да предложи.

Опитът на другите е важен не заради готови модели, които можем да наложим механично върху нашата политическа действителност. А за да мислим по-гъвкаво. С няколко хода напред. Защото най-важното, което дават технологиите за политическа промяна, е споделеното знание.

Корицата на американското списание TIME тази седмица е от тези, които, с извинение за клишето, наричаме исторически. Кадърът е повече от познат - площад "Тахрир" в Кайро от птичи поглед, претъпкан с хора и знамена. Фотографията е разделена на две половини от надпис-присъда. Отляво пише "най-добрите протестиращи в света". Отдясно - "най-лошите демократи в света".

Причината - две години след като сринаха авторитарния режим в Египет на същия този площад, опитът на хората да построят държавата си отново, при по-честни условия, се провали с гръм и трясък със свалянето на първия демократично избран президент от армията. Страната е разсечена наполовина. Като на корицата на TIME.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    kokov avatar :-|
    коков

    Само невежи същества могат да твърдят "да падне правителството тогава ще му мислим". Смисъла от протестите е правителството, което и да е то да работи по приоритетите на хората. Толкова ли е трудно да се формулират искания които да подобрят живота на всички и да се изисква от управляващите да го направи-Които и да са те!

  • 2
    dogwoman avatar :-|
    АзКлавдия

    [quote#1:"ybg19309925"]Смисъла от протестите е правителството, което и да е то да работи по приоритетите на хората. [/quote] Смисълът на протестите е правителството, което и да е то, да има легитимна подкрепа и да знае през коя година управлява. В момента не е вярно нито едното, нито другото. И очевидно няма яснота кои са "приоритетите на хората". Превръщането на държавата в хранилка за мързеливите и неинициативните за мен не е приоритет. Възвръщането на чугуненото мислене като модел за "подражание" също не е. Нито пък разтурянето на цяло едно министерство, за да се угоди на неизвестни все още лица. Та така.

  • 3
    cobanmaala avatar :-|
    чобанмахала

    [quote#1:"ybg19309925"]Само невежи същества могат да твърдят "да падне правителството тогава ще му мислим"[/quote]
    Така е. И тия невежи се използват от други, които освен че чакат протестите, междувременно ги и насочват.И от насочваните протести постепенно изпадат някои първоначални и при това освовни и основателни искания - например за смяна на политическата система, която без мажоритарни избори няма да стане.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK