С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 14 юли 2013, 19:43, 7297 прочитания

Мирният протест изисква много търпение

Димитър Кенаров пред "Капитал Daily"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Димитър Кенаров е роден през 1981 г. в София. Завършва Американския колеж в София, бакалавър е и по американска и руска литература от "Мидълбъри колидж" в САЩ, учил е още в Русия и Великобритания. От няколко години е редактор в американското списание Virginia quarterly review, а репортажите му са често на военна тематика. През 2011 г. обществено внимание придоби случаят, в който Кенаров бе арестуван в Беларус заради липса на документи. Автор е и на две стихосбирки - "Пътуване към кухнята" (2001) и "Апокрифни животни" (2010).

Журналистът на свободна практика и поет Димитър Кенаров откри миналата седмица дебютната си фотоизложба "Газ, вода и революция: Образи от "Таксим". Погледът му към протестите в Истанбул, които е отразявал за BBC, е фокусиран върху момента, в който на 11 юни полицейските части навлизат в площада, а по-късно в парка "Гези", и превърналия се в убежище хотел "Диван". Експозицията може да се посети в софийската галерия "Ластици" до 21 юли, а снимките отразяват позицията на автора, че "Турция вече никога няма да бъде същата".


Димитър Кенаров тази седмица беше и сред участниците в акцията "Грабвайте телата" миналата сряда, когато няколко души преминаха загражденията пред Народното събрание. Пред "Капитал Daily" той разказва за връзката между протестите в Турция и в България.

Какво искате да постигнете с изложбата в България?

- Турция е съседна държава, комшийка, но на практика не знаем почти нищо за нея освен старите клишета, които са ни набивали в главите в училище и които националисти като Волен Сидеров продължават да разпространяват. Докато погледът ни беше обърнат към Европа, Турция се преобрази и модернизира. Икономически, политически, социално. Протестите на "Таксим" - в контекста на нашите собствени протести - отново ни направиха любопитни. Какъв е този шум, дето се вдига край Босфора? Иска ми се изложбата да обясни "шума" чрез фотографии, да покаже ставащото на "Таксим", да приближи Турция до България, по комшийски. Имаме много общи неща, за които можем да говорим. Имаме много, което можем да научим един от друг. Време е.



Понеже имахте личен сблъсък с полицията - какво мислите за разликата в поведението на органите на реда у нас и в Турция?

- Полицията изпълнява заповеди, каквито и да са те. В този смисъл не мога да говоря за разликите между турската и българската полиция, а по-скоро за различни заповеди, спуснати отгоре. В Турция протестите бяха брутално разбити с водни оръдия, сълзотворен газ, палки и гумени куршуми. Интервюирах доста полицаи, много от които са млади симпатични момчета, с едва покарали мустачки, току-що завършили полицейската школа. В един друг контекст, при едни други заповеди, може би тези полицаи щяха да са приятели с протестиращите. Вместо това те слагаха противогази, каски, взимаха щитовете и палките и се превръщаха в безлични роботи на държавата.

При други заповеди и българските симпатични полицаи, които в момента са приятели с протестиращите, могат да се превърнат в същото. Да не го позволяваме.

Какво е мнението ви за начина, по който протестът се развива в България?

- Харесвам мирния протест. Той има много по-голяма морална сила от насилието. Да погледнем Ганди, Мартин Лутър Кинг. Проблемът на мирния протест е, че той изисква много търпение, толкова много търпение, че да побърка противника, да направи всяко негово действие абсурдно. Едната буза, другата буза, едната буза, другата буза. Докато този, който бие шамарите, не го заболи ръката. Не знам дали имаме чак такова търпение. Дори не знам дали е добре да имаме такова търпение.
"Газ, вода и революция: Образи от "Таксим"

Димитър Кенаров пристига в Истанбул няколко дни след началото на протестите. "Турските полицейски части временно се бяха изтеглили от площад "Таксим", а малкият парк "Гези" се беше превърнал във весел, шумен палатков лагер, утопичен остров в средата на града", спомня си авторът. "Леви и десни, кемалисти и кюрди, гей активисти и еколози: по алеите и тревните площи на парка мирно се бяха събрали най-разнородни групи, които се срещаха (и споделяха общи идеи) за пръв път. Вечер, когато слънцето потънеше зад хоризонта и лампите на парка светваха, започваха концертите и танците, разговорите, речите. Това беше турското лято на любовта, турската 68-ма година. "Гези" беше лицето на нова Турция в миниатюра."

Оптимизмът се оказва кратък. Рано сутринта на 11 юни, без никаква провокация, тежко екипирани полицейски части за борба с масовите безредици влязоха на "Таксим", за да разчистят площада от плакати и барикади. Сред гъсти облаци сълзотворен газ и мощни водни струи уличните сблъсъци продължават часове наред. По-радикалните групи отвръщат с камъни, прашки и фойерверки, но отпорът им е кратък. Няколко дни по-късно е разчистен със сила и самият парк "Гези", а когато част от протестиращите намират убежище в близкия петзвезден хотел "Диван", полицията нахлува вътре със сълзотворен газ в разрез с всички международни правила. В крайна сметка след близо месец протести над 7 хил. души са ранени, десетки от тях тежко, а шестима губят живота си.

"Турция вече никога не можеше да бъде същата", категоричен е Кенаров. В продължение на три седмици той отразява събитията в Турция за различни международни и български медии, печатни, радио- и телевизионни, и съставя първата си фотоизложба за протеста.
Мирният протест изисква много търпение

Фотограф: Димитър Кенаров
Мирният протест изисква много търпение

Фотограф: Димитър Кенаров
Мирният протест изисква много търпение

Фотограф: Димитър Кенаров
Мирният протест изисква много търпение

Фотограф: Димитър Кенаров
Мирният протест изисква много търпение

Фотограф: Димитър Кенаров

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2146 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2957 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
За политиците и плъховете

Или как да разбираме протестите според полския революционер Лех Валенса

Още от Капитал
За кого е модерната MBA диплома

MBA отдавна вече не е просто образование по мениджмънт, като фокусът се е изместил към обучение в лидерство

Спас Русев: Увеличихме стойността на Vivacom от 750 млн. до 1.3 млрд. евро

Планирам други инвестиции в България след приключване на сделката за БТК

Кой кой е при дигиталните портфейли в България

Седем компании вече предлагат безконтактни плащания и операции с телефон в страната, но използването остава слабо

Винаги с Америка, винаги с Русия

Посещението на Бойко Борисов в САЩ показа как правителството разбира баланса между Вашингтон и Москва

Ново място: Little Bird Place

Галерията е посветена на взаимовръзките между природата и изкуството

Кино: "Един дъждовен ден в Ню Йорк"

Уди Алън с джазова комедия за съвременното лицемерие

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10