С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
167 19 юли 2013, 15:00, 15871 прочитания

Чуйте другите

Победата на протестите няма да е само в свалянето на правителството, а в това да чуят, разберат и спечелят на своя страна скептичните

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Много хора прос­то се страхуват да не изглеждат наивни, ако си позволят да повярвят, че промяната е възможна, макар и не бързо и отведнъж. Скепсисът и критикарството просто звучат като по-разумната позиция. Няма как нещата да се случат с едни протести или с едни избори, защото в противен случай ще се окажем много разочаровани."
Ралица Ковачева, журналист и докторант в Софийския университет
"Протестиращите ли? Това са тия, дето не работят", убедено възкликва възрастен мъж, застанал на буквата Ф пред магазина в центъра на село Ракитница, на 14 километра на запад от Стара Загора. "Не, възразяваме кротко, "хората излизат след шест и половина, като свършат работа."

"Абе, не знам кога излизат, аз ги гледам по цял ден по телевизията", настоява на своето той. Пречупена през телевизора и всекидневните му грижи, истината на Марин Михов от Ракитница е друга. Кодът му за разчитане на случващото се на площад "Независимост" в столицата - също.


Той е пенсионер, но работи като пазач в частна фирма, за да докарва приличен живот за семейството си: "Дневна, нощна, с два дни почивка. 300 лева. Пак е добре." В неговото село двата най-големи проблема са битовата престъпност и ниските изкупни цени на плодовете и зеленчуците. Хоризонтът им е от реколта на реколта. Равносметката им проста - сменят се кметове, правителства, говорещи глави, те обаче живеят все по-зле. За Марин Михов и съселяните му е останало само чакането. Че все някоя от прехвърчащите коли и TIR-ове ще спре, за да си купи домати домашно производство, които са изложили край пътя. Откакто пуснаха магистрала "Тракия", и тази надежда се стопява с намаляващия трафик.

Така живеят хората в Ракитница и им е трудно да си представят, че другаде животът тече на по-бързи обороти. Че времето за чакане се е изчерпало. Защото всяко погрешно назначение или задкулисно решение на правителството струва много по-скъпо от нови избори. Че абстрактното "морал в политиката" всъщност е осезаемо "по-добър живот".

През това време хората, които всеки ден обикалят, викат и свирят по жълтите павета в София, съсредоточени в "Ос-тав-ка", са плътно затворени под похлупака на своя ентусиазъм. Те на теория знаят за село Ракитница и че живеещите там може би имат различно мнение, но не смятат това за важно. Не ги мразят, не ги презират. Просто гражданските им сетива са претоварени от усилието да протестират и възмущават. 



И грешат.  

Протестиращите днес ще останат слаба и маргинална група, ако не намерят начин да чуят, разберат и започнат да си говорят с тези, които са на различно мнение от тях. С тези над 30% (според НЦИОМ), които не симпатизират на виковете за "Оставка". С онези, които си мислят, че това е "карнавал", защото не могат да видят как централните софийски улици светят в летните вечери от блясъка в очите на хиляди хора.

Покрай всичко останало протестите срещу кабинета "Орешарски" припомниха колко голяма е пропастта, зейнала между отделните групи от хора в страната. И колко съвършено различно живеят те. Само преди няколко дни изследване на фондация  Bertelsmann и Университета в Бремен, Германия, определи България, Румъния и Гърция като страните с най-голямо социално и обществено разделение в Европа.

Не протестите обаче създадоха разделението в обществото, както удобно се опитва да внуши пропагандата напоследък. То съществува заради системния провал на правителствата да работят в интерес на хората. Защото правосъдието и правилата не са еднакви за всички. Защото публичните ресурси се разпределят към тези във властта и близките им. А поддържащите системи на обществото - образование и здравеопазване - колабират.

Липсата на масова подкрепа за протестите срещу кабинета "Орешарски" в страната не е проблем на превода на посланията. А знак, че няма разбиране за посоката. Няма формулирана обща цел. Затова културологът Райна Гаврилова определя възникването на гражданските движения и протестите като електричество: множество отрицателно заредени електрони се реят безцелно, докато някакъв акт не затвори веригата и електроните стават на ток.

Пропастта между едните и другите е силен коз в ръцете на тази власт. Всъщност на всяка власт. И тя го използва умело, за да разделя. Да поддържа илюзията, че се ползва с обществена подкрепа. Създава антипротестна митология за "красивите и богатите срещу бедните". За тайни кръгове, които дърпат конците на недоволството. Внедрява провокатори по площадите. Отваря парламента за "правилните" граждански организации. Лъжите работят и ще продължават да са ефективни, докато хората не елиминират посредниците и не започнат да говорят помежду си.

Олигархията има свойството да е трудно изкоренима и битката срещу нея трябва да се води с колкото се може повече съюзници. Което минава първо през това да чуем и разберем аргументите на онези, които не протестират. Едни се страхуват за семейството и работата си. Други от това да не се върне ГЕРБ на власт. Трети искат ясни цели и нови лидери. Четвърти - просто работещи институции. Пети - да живеят добре и да не ги занимават с политика (виж малките текстове).

Звучи познато, нали? Всъщност голямата разлика между хората от площад "Независимост" и тези от другата страна на телевизора е, че първите мъничко са повярвали, че могат. А вторите още се препъват в бита си или във внимателно отглеждан скептицизъм.

Затова големият успех на този протест няма да бъде в свалянето на правителството на "Орешарски". Ще бъде, ако няколко епизода по-късно убеди сънародниците си, че усилията си струват. Както казва политологът, блогър и активен протестиращ Илия Марков: "Освен на улицата революцията се случва в съзнанието ни. Ето защо дори разговарянето с хората, които не излизат на улицата всяка вечер, е полезно за борбата ни."

"Почнете от баба си. Заведете родител на протеста", предлага набираща популярност инициатива в Tumblr (по сходен начин Барак Обама спечели Маями, Флорида, на изборите за президент през 2008 г.). Това е една възможност. Друга е да се общува по-активно с приятели и познати, които живеят в други градове. Те може да не излязат на улицата. Нито сега, нито следващия път. Промяна е обаче ако повярват, че от тях нещо зависи. Първо в собствения им град. Защото, както припомня журналистът Ралица Ковачева: "Кабинетът ще падне рано или късно, по-големият проблем е какво правим, когато дойдат следващите избори. Тогава мълчаливото мнозинство ще се окаже решаващ фактор. Това, в което трябва да го убедим, е да не се страхува, защото бездействието и безучастието е по-лошо от всяко действие."

Взривът на негодувание, който започна след избирането на Пеевски, ще има смисъл само ако протестиращите успеят да обяснят на хората в Ракитница, Ловеч, Сливен, Добрич, Враца и всички други градове и села, които още са под упойката на безвремието, че зад виковете "Оставка" стои нещо много по-голямо. Че зад исканията Орешарски да си ходи всъщност стои неистовото желание за честност и достоен живот. Че хората, които викат "Ма-фи-я", всъщност се борят и за тези, които днес продават домати край пътя. Че искат да им припомнят мечтите, които те са скрили дълбоко зад бурканите с компоти и лютеница в хладните си мазета. Мечтите, които са натъпкани надалече, защото толкова пъти не са се сбъдвали, че от тях вече боли. Мечтите за държава, в която успяват почтените и трудолюбиви хора. Мечти, които могат да се сбъднат, но не и от само себе си. Първата крачка към това беше критична маса от хора да се събудят. Следващата е те да запалят другите с искрата на ентусиазма си. За целта обаче трябва, освен да викат, и да започнат да слушат. После да си говорят. А след това - да действат.

По темата работиха Зорница Стоилова, Люба Йорданова, Десислава Лещарска, Евгений Димитров, Светломира Гюрова, Илин Станев, Йово Николов
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Столицата на културата в счупеното огледало 3 Столицата на културата в счупеното огледало

Няколко важни извода за годината на културата в Пловдив, които потънаха в спорове, шум и призраците на несбъднати проекти

18 яну 2019, 4516 прочитания

Прокуратурата проверява колко струва откриването на Европейска столица на културата Прокуратурата проверява колко струва откриването на Европейска столица на културата

Пловдивската окръжна прокуратура се самосезира заради съмнения в изразходваните средства, изразени в медиите

16 яну 2019, 2725 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Ехо стая ли е Facebook

Помага ли ни социалната мрежа да изолираме алтернативни гледни точки към протеста

КЗК в страната на петролните складове

Антимонополната комисия изследва детайлно базите за горива. Целите може да са две - най-накрая качествен анализ на пазара или предизборна проверка срещу "Лукойл" за злоупотреба с монопол

Жилищен живот за терена на безалкохолния завод в София

Пловдивската фирма за метали "Хъс" строи комплекс върху 50 дка до Ловния парк в София

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Sisters аre doin' it for themselves

Първият македонски филм на Берлинале "Господ съществува, името й е Петруня" спечели публиката с позицията си за ролята на жената

Ах, Мария

Излезе първата книга на създателката на блога Brain Pickings

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 16.02.2019 Прочетете
Капитал PRO, Всички местни строители искат "Кресна", инфлацията леко расте, американска инвестиция в Добрич

Емисия

DAILY @7AM // 18.02.2019 Прочетете