С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
167 19 юли 2013, 15:00, 16060 прочитания

Чуйте другите

Победата на протестите няма да е само в свалянето на правителството, а в това да чуят, разберат и спечелят на своя страна скептичните

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Много хора прос­то се страхуват да не изглеждат наивни, ако си позволят да повярвят, че промяната е възможна, макар и не бързо и отведнъж. Скепсисът и критикарството просто звучат като по-разумната позиция. Няма как нещата да се случат с едни протести или с едни избори, защото в противен случай ще се окажем много разочаровани."
Ралица Ковачева, журналист и докторант в Софийския университет
"Протестиращите ли? Това са тия, дето не работят", убедено възкликва възрастен мъж, застанал на буквата Ф пред магазина в центъра на село Ракитница, на 14 километра на запад от Стара Загора. "Не, възразяваме кротко, "хората излизат след шест и половина, като свършат работа."

"Абе, не знам кога излизат, аз ги гледам по цял ден по телевизията", настоява на своето той. Пречупена през телевизора и всекидневните му грижи, истината на Марин Михов от Ракитница е друга. Кодът му за разчитане на случващото се на площад "Независимост" в столицата - също.


Той е пенсионер, но работи като пазач в частна фирма, за да докарва приличен живот за семейството си: "Дневна, нощна, с два дни почивка. 300 лева. Пак е добре." В неговото село двата най-големи проблема са битовата престъпност и ниските изкупни цени на плодовете и зеленчуците. Хоризонтът им е от реколта на реколта. Равносметката им проста - сменят се кметове, правителства, говорещи глави, те обаче живеят все по-зле. За Марин Михов и съселяните му е останало само чакането. Че все някоя от прехвърчащите коли и TIR-ове ще спре, за да си купи домати домашно производство, които са изложили край пътя. Откакто пуснаха магистрала "Тракия", и тази надежда се стопява с намаляващия трафик.

Така живеят хората в Ракитница и им е трудно да си представят, че другаде животът тече на по-бързи обороти. Че времето за чакане се е изчерпало. Защото всяко погрешно назначение или задкулисно решение на правителството струва много по-скъпо от нови избори. Че абстрактното "морал в политиката" всъщност е осезаемо "по-добър живот".

През това време хората, които всеки ден обикалят, викат и свирят по жълтите павета в София, съсредоточени в "Ос-тав-ка", са плътно затворени под похлупака на своя ентусиазъм. Те на теория знаят за село Ракитница и че живеещите там може би имат различно мнение, но не смятат това за важно. Не ги мразят, не ги презират. Просто гражданските им сетива са претоварени от усилието да протестират и възмущават. 



И грешат.  

Протестиращите днес ще останат слаба и маргинална група, ако не намерят начин да чуят, разберат и започнат да си говорят с тези, които са на различно мнение от тях. С тези над 30% (според НЦИОМ), които не симпатизират на виковете за "Оставка". С онези, които си мислят, че това е "карнавал", защото не могат да видят как централните софийски улици светят в летните вечери от блясъка в очите на хиляди хора.

Покрай всичко останало протестите срещу кабинета "Орешарски" припомниха колко голяма е пропастта, зейнала между отделните групи от хора в страната. И колко съвършено различно живеят те. Само преди няколко дни изследване на фондация  Bertelsmann и Университета в Бремен, Германия, определи България, Румъния и Гърция като страните с най-голямо социално и обществено разделение в Европа.

Не протестите обаче създадоха разделението в обществото, както удобно се опитва да внуши пропагандата напоследък. То съществува заради системния провал на правителствата да работят в интерес на хората. Защото правосъдието и правилата не са еднакви за всички. Защото публичните ресурси се разпределят към тези във властта и близките им. А поддържащите системи на обществото - образование и здравеопазване - колабират.

Липсата на масова подкрепа за протестите срещу кабинета "Орешарски" в страната не е проблем на превода на посланията. А знак, че няма разбиране за посоката. Няма формулирана обща цел. Затова културологът Райна Гаврилова определя възникването на гражданските движения и протестите като електричество: множество отрицателно заредени електрони се реят безцелно, докато някакъв акт не затвори веригата и електроните стават на ток.

Пропастта между едните и другите е силен коз в ръцете на тази власт. Всъщност на всяка власт. И тя го използва умело, за да разделя. Да поддържа илюзията, че се ползва с обществена подкрепа. Създава антипротестна митология за "красивите и богатите срещу бедните". За тайни кръгове, които дърпат конците на недоволството. Внедрява провокатори по площадите. Отваря парламента за "правилните" граждански организации. Лъжите работят и ще продължават да са ефективни, докато хората не елиминират посредниците и не започнат да говорят помежду си.

Олигархията има свойството да е трудно изкоренима и битката срещу нея трябва да се води с колкото се може повече съюзници. Което минава първо през това да чуем и разберем аргументите на онези, които не протестират. Едни се страхуват за семейството и работата си. Други от това да не се върне ГЕРБ на власт. Трети искат ясни цели и нови лидери. Четвърти - просто работещи институции. Пети - да живеят добре и да не ги занимават с политика (виж малките текстове).

Звучи познато, нали? Всъщност голямата разлика между хората от площад "Независимост" и тези от другата страна на телевизора е, че първите мъничко са повярвали, че могат. А вторите още се препъват в бита си или във внимателно отглеждан скептицизъм.

Затова големият успех на този протест няма да бъде в свалянето на правителството на "Орешарски". Ще бъде, ако няколко епизода по-късно убеди сънародниците си, че усилията си струват. Както казва политологът, блогър и активен протестиращ Илия Марков: "Освен на улицата революцията се случва в съзнанието ни. Ето защо дори разговарянето с хората, които не излизат на улицата всяка вечер, е полезно за борбата ни."

"Почнете от баба си. Заведете родител на протеста", предлага набираща популярност инициатива в Tumblr (по сходен начин Барак Обама спечели Маями, Флорида, на изборите за президент през 2008 г.). Това е една възможност. Друга е да се общува по-активно с приятели и познати, които живеят в други градове. Те може да не излязат на улицата. Нито сега, нито следващия път. Промяна е обаче ако повярват, че от тях нещо зависи. Първо в собствения им град. Защото, както припомня журналистът Ралица Ковачева: "Кабинетът ще падне рано или късно, по-големият проблем е какво правим, когато дойдат следващите избори. Тогава мълчаливото мнозинство ще се окаже решаващ фактор. Това, в което трябва да го убедим, е да не се страхува, защото бездействието и безучастието е по-лошо от всяко действие."

Взривът на негодувание, който започна след избирането на Пеевски, ще има смисъл само ако протестиращите успеят да обяснят на хората в Ракитница, Ловеч, Сливен, Добрич, Враца и всички други градове и села, които още са под упойката на безвремието, че зад виковете "Оставка" стои нещо много по-голямо. Че зад исканията Орешарски да си ходи всъщност стои неистовото желание за честност и достоен живот. Че хората, които викат "Ма-фи-я", всъщност се борят и за тези, които днес продават домати край пътя. Че искат да им припомнят мечтите, които те са скрили дълбоко зад бурканите с компоти и лютеница в хладните си мазета. Мечтите, които са натъпкани надалече, защото толкова пъти не са се сбъдвали, че от тях вече боли. Мечтите за държава, в която успяват почтените и трудолюбиви хора. Мечти, които могат да се сбъднат, но не и от само себе си. Първата крачка към това беше критична маса от хора да се събудят. Следващата е те да запалят другите с искрата на ентусиазма си. За целта обаче трябва, освен да викат, и да започнат да слушат. После да си говорят. А след това - да действат.

По темата работиха Зорница Стоилова, Люба Йорданова, Десислава Лещарска, Евгений Димитров, Светломира Гюрова, Илин Станев, Йово Николов
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 1715 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2290 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Защо не протестираме

Шест причини, заради които хората не са на площадите

Още от Капитал
Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10