С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
14 20 юли 2013, 13:55, 10681 прочитания

Ехо стая ли е Facebook

Помага ли ни социалната мрежа да изолираме алтернативни гледни точки към протеста

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Напоследък хората се шегуват, че им липсва времето, когато Facebook беше място за споделяне на снимки от морето и клипове на котенца. На 36-ия ден от протеста #ДАНСwithme е по-вероятно стената ви в социалната мрежа да прилича на агиттабло. Facebook е платформата на революцията. Там започват важните разговори. Обсъждат се акции, маршрути, действия. Там е най-пълният фотодневник на протеста. Манипулациите, биографиите, връзките се разконспирират първо там. Facebook е лакмус за настроенията по една или друга тема. И информационен филтър - това, което споделят приятелите ви, е медийното съдържание, което избирате да прочетете през деня. Facebook е една от причините гражданската журналистика да е във възход. Личните записки по революцията (колкото по-емоционални, толкова по-добре) са не само най-споделяни, но и трайно си намериха място в дневния ред на традиционните медии. От онлайн чатовете, групи, разговори възниква цяло едно поколение активисти, които са по-търсени за коментар на случващото от "обичайно заподозрените" политолози, социолози и анализатори. И всичко това тече със страшна скорост. Ако сте прекарали половината от деня извън Facebook, сте изпуснали нишката на поне няколко сюжета.

Ако живеете този активен втори живот, който е не по-малко динамичен, шумен и наситен от случващото се на площада, неизбежно се появява следното чудене. Защо, след като "целият Facebook" ври и кипи от недоволство, то още не е завладяло всеки площад в тази малка страна и не е помело това правителство с все кукловодите му? Колко още доказателства искат хората за несъстоятелността и наглостта му? Не четат ли, не виждат ли какво се случва? Краткият отговор е "ами, не." В екрана на другите, тоест тези, които не виждате на площада, картината по всяка вероятност е друга. 


Затова в текста си "Поколението net"* за "Московские новости" политологът Иван Кръстев нарича интернет голям мехур, който ни прави заложници на своите предпочитания. "Той не е настроен да ти даде истината. Той е настроен да ти даде това, което искаш. Същото се случва и с общностите от хора. Те се срещат в мрежата, във форумите на съмишлениците, обсъждат това, което ги вълнува, и често въобще не се замислят, че има още много хора и те са различни", пише той. Според Кръстев това до голяма степен се е превърнало в проблем за протестните движения по света. Всички те се случиха и се случват заради възможностите за комуникации в мрежата. Хората излязоха на улицата, защото повярваха, че са мнозинство. Или поне така им се струваше, докато бяха в интернет. В реалния живот обаче, оказа се, има и много други. И те мислят по друг начин. "И пак защото интернет е направен така, че виждаш тези, които искаш да видиш", отбелязва политологът.

Същия ефект в голяма степен наблюдаваме в българската революция срещу порочната схема БСП - ДПС - "Атака". Емил Джасим е сред активните протестиращи и онлайн, и офлайн. Работата му в неправителствена организация за образователни инициативи обаче налага да пътува често из страната. Той споделя следното впечатление: "Сравнително скоро си дадох сметка, че немалка част от протестиращите, така да се каже, сме се разглезили. Създали сме си чрез възможността за ограничения във Facebook една почти стерилна информационна среда и на практика живеем информационно в един хигиенизиран от манипулации и инсинуации балон. И там ни е така комфортно, че съвсем бяхме забравили, че много хора, дори сякаш голямото мнозинство, не само в страната, но и в столицата, всъщност четат вестниците и гледат телевизиите, които са притежание на същата тази олигархия, срещу която протестираме." Джасим се опасява да не би протестът да се окаже само на тези, които използват интернет. "А съм дълбоко убеден, че много хора, които са офлайн, също не са съгласни с безпрецедентната некомпетентност на това правителство", добавя той.

Ефектът на ехо стаята до голяма степен се задава от правилата във Facebook. Алгоритъмът, по който социалната мрежа "избира" какво да ти покаже от целия поток, споделян от всички твои 300+ приятели, не е съвсем прозрачен. Ако например наскоро си нямал взаимодействие с някой от твоите приятели - не си харесвал снимките му, не си коментирал под постовете му, не сте си писали в чата или друго, системата скрива неговите публикации от стената ти. В контекста на протестите често се получава така, че не виждаш хората, чийто дневен ред е по-различен от тях или пък са просто "по-мълчаливи" в мрежата, разбирай публикуват по-рядко (което не означава, че нямат интересно мнение). Успяваш да чуваш гласовете на най-шумните.    



Блогърът и активист Константин Павлов-Комитата обаче смята, че "самозатварянето в приятелски кръгове, които се надъхват взаимно и се изолират алтернативните гледни точки" е само на пръв поглед. Защото във Facebook, припомня той, човек контактува с много повече хора, отколкото би могъл, ако нямаше социални мрежи. И всъщност гледните точки са станали повече във времето. "Разглеждайте Facebook като увеличително стъкло за взаимодействията в обществото. Релефът е много по-изразителен", казва Комитата.

Иво Божков, също активен протестиращ, който всяка вечер предава на живо картина от площадите, е на мнение, че не е драматично, че във Facebook "виждаме това, което искаме да видим и не виждаме онова, което ни дразни". Просто трябва да имаме предвид, отбелязва той, че получаваме изкривено впечатление за голямата картина.

A и в крайна сметка важното е друго - доколко сме отворени да търсим, изслушваме и приемаме други гледни точки и мнения, зависи от нас самите. Не от Facebook.

*Игра на думи. На английски език net е мрежа, а на руски означава "не".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2171 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2996 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Защо не протестираме

Шест причини, заради които хората не са на площадите

Още от Капитал
Какво прави една реклама ефективна

Николай Караджов, Светослава Диновска и Радомир Иванов от агенцията Saatchi&Saatchi Sofia, пред "Капитал"

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Румънското управленско дуо: От едната страна на барикадата

Новият премиер Лудовик Орбан и преизбраният президент Клаус Йоханис обещават про-ЕС ера и реформи в Румъния

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

Гледни точки

Новата поредица прожекции "Киноточка" започва с документален филм за музиката в киното

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10