Tъй нареченият мой свят
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Tъй нареченият мой свят

Идеята на центъра е да развива умения, така че посетителите му да имат самостоятелен живот

Tъй нареченият мой свят

"Светът на Мария" или дневният център, който създава адекватни условия за хора с интелектуални затруднения

8391 прочитания

Идеята на центъра е да развива умения, така че посетителите му да имат самостоятелен живот

© Цветелина Белутова


"Дай да ти я закача", усмихва се Мария и подава гривна от шарени мъниста, която току-що е изработила. Връзва я бързо и съсредоточено продължава със следващата. Вглъбена е в работата и не се смущава от наобиколилите я хора. Обича бижута и си представя да продава такива някой ден. От другата страна на широката маса със светлозелена покривка Боряна и Анна-Мария прегъват цветна хартия, хващат жълта корда и с помощта на обучителя си получават цвете. В съседната стая Ради и Виктор режат ароматни сапуни в различни форми. Опаковат ги за подаръци и не се разсейват дори от постоянните светкавици на фотоапаратите. Виктор обсъжда с удоволствие състоянието на градския транспорт в София, а Ради се смее отвисоко - висок е цели 208 см.

Мария, Боряна, Анна-Мария, Ради и Виктор са млади, сърдечни, упорити, работливи и любопитни. Харесва им да помагат на другите, искат да са независими, да работят и да се грижат за себе си. Имат мечти и искат да ги постигнат. По-трудно им е отколкото на други техни връстници. Не защото не могат. А защото обществото рядко им дава шанс.

Те са млади хора с интелектуални затруднения. Според определението на Американска асоциация за интелектуални увреждания и затруднения в развитието "интелектуалното затруднение се характеризира със значителни ограничения както в интелектуалното функциониране (разсъждаване, учене, решаване на проблеми), така и в адаптивното поведение, което обхваща набор от всекидневни социални и практически умения".

Досега Мария, Боряна, Анна-Мария, Ради и Виктор заедно с техните близки не са успели да открият място, където да се чувстват пълноценни, да развиват своя потенциал и да усвояват нови социални и трудови умения. Затова семейството на Мария решава да изгради дневен център, който да предлага различни занимания за хора с лека до умерена степен на интелектуални затруднения. В него има арт ателие, зала за изработка на свещи и сапуни, кухня, защитено кафене. Клиентите му ще са хора със сходни проблеми, за да им бъде изготвена универсална програма. Екипът на центъра включва ръководител, мениджър проекти, психолог, социален работник и професионален готвач. Средствата за изграждането му са били осигурени основно от мобилния оператор "Глобул", от индивидуални дарения и от оперативна програма "Човешки ресурси", финансирана от Европейския социален фонд.

Идеята на дневния център е клиентите му да обслужват сами себе си и да не зависят от семействата си. А голямата цел е да развият така уменията си, че да успеят да си намерят работно място. До центъра се стига след две години усилия и пътувания в Холандия, Швейцария и САЩ с цел събиране на опит. Иначе фактическият му адрес е в София, където живеят 20% от общо 5000 млади българи на възраст от 16 до 39 години с лека степен на интелектуално затруднение.

Ако са скрити, ги няма

Историята на дневeн център "Светът на Мария" е много лична. Разказва я създателката Цецка Радева, която учредява също едноименната фондация заедно със съпруга си заради неговата сестра: "Тя е на 37 години и се казва Мария, продължава Радева. Не знам как се е случило така, но не бях срещала човек с умствено затруднение за всичките 40 години от живота си и изведнъж се озовах в ситуацията, в която не само срещам такъв човек, а той вече е част от семейството ми. В началото за мен това беше огромен шок, защото не знаех как да общувам, как да се държа с нея, дори ми се наложи да отида да се съветвам с психолог, който каза: "Прави само това, което ти носи удоволствие на теб в общуването с нея. И не се дръж с нея като с дете, а като с голям равен човек."

Най-сериозната бариера, с която се сблъскват хората с интелектуални затруднения, според Радева са предразсъдъците в обществото. "Все още се сблъскваме с отричане, безразличие към тях и желание да не ги виждаме. Сякаш ако са скрити, ги няма". Но промяната е възможна и чуждият опит го доказва. По принцип след 18-ата си година хората с интелектуални затруднения посещават дневни центрове, където се обучават и/или работят. Организацията на различните места е различна и зависи от културната среда. В Холандия, най-общо казано, дневният ред се следва стриктно, в Америка подхождат практично с акцент върху нуждите на общността, а във френската част на Швейцария се съобразяват и с естетическите правила. Общото във всички случаи е, че съществуват много програми за интеграция и за работа с работодатели, така че хората с лека до умерена умствена изостаналост, след като бъдат обучени за известен период от време, да имат възможност за истинско работно място или да работят в защитени работилници.

В Швейцария например хора с интелектуални затруднения поставят в опаковки моливи на Caran d'Ache. Редят ги по цветове и в тяхното ателие рекламациите са в пъти по-ниски, отколкото в самата фабрика. Имат и собствен център за печатане на рекламни материали и защитен ресторант под ръководството на шеф със звезда Michelin. В Америка, на US Open хората с интелектуални затруднения помагат и работят, като проверяват билети с апарати на входа, продават сандвичи и вода. Шестмесечните програми там позволяват на голяма част от хората да се ориентират и да се справят дори с трафика на Ню Йорк.

На местна почва истинското постижение на дневния център ще е това, за което мечтаят всички хора с интелектуални затруднения (и не само) - да имат приятели и да бъдат полезни. Желанието заляга в основите на "Светът на Мария" заедно с критериите на семейството на Мария, когато избират място за самата нея: "Да попадне в среда, в която хората имат сходно на нейното увреждане и дори по-висок потенциал и коефициент на интелигентност от нея, за да я дърпат напред. И също така да е място, в което тя да бъде обучавана в умения, които няма." Иначе тя не може да познава часовника, защото за нея времето и абстрактните понятия са трудни за разбиране. Би могла да се научи да борави с пари, да се придвижва сама с градския транспорт, да използва домакински уреди и въобще потенциалът й чака да бъде разкрит за обществото - нейният и на останалите 2% от населението в Европа, които са с интелектуални затруднения - най-голямата група на хора с увреждания.

Амбициите на дневния център "Светът на Мария" са да открива, поощрява и създава умения в подходяща среда, така че посетителите да го напускат възможно най-скоро и да имат самостоятелен живот. Защото, независимо от географското им положение, хората с интелектуални затруднения притежават толкова топлота и искреност, че съприкосновението помежду ни би могло само да ни обогати взаимно. Приятелите на Мария твърдят, че нейният свят не страда нито от дефицит на истина, нито от спонтанно споделяне на чувства. Описват я "щастлива и в непознаването си на големия свят, защото се чувства еднакво добре и в Италия, и в България, и в Гърция, за нея няма граници и суета".

Ключовият момент за благоприятното развитие обаче остава работата с работодателите, защото само с тяхна помощ клиентите на центъра ще имат шанс да бъдат наистина независими и да подобрят качеството си на живот. По думите на Радева "вероятно някои от тях няма да се справят, но съм убедена, че повечето от тях ще се справят, защото имат огромно желание за самостоятелност, да помагат на семействата си, да са полезни и на обществото. Всъщност те искат това, което искаме всички ние до един".

"Светът на Мария" засега е с капацитет за 24 души и ще започне работа през август с пилотна група, а през септември - изцяло. Намира се на улица "Рикардо Вакарини" в квартал "Гоце Делчев", София, и на http://mariasworld.org>

По темата работи и Люба Йорданова

"Дай да ти я закача", усмихва се Мария и подава гривна от шарени мъниста, която току-що е изработила. Връзва я бързо и съсредоточено продължава със следващата. Вглъбена е в работата и не се смущава от наобиколилите я хора. Обича бижута и си представя да продава такива някой ден. От другата страна на широката маса със светлозелена покривка Боряна и Анна-Мария прегъват цветна хартия, хващат жълта корда и с помощта на обучителя си получават цвете. В съседната стая Ради и Виктор режат ароматни сапуни в различни форми. Опаковат ги за подаръци и не се разсейват дори от постоянните светкавици на фотоапаратите. Виктор обсъжда с удоволствие състоянието на градския транспорт в София, а Ради се смее отвисоко - висок е цели 208 см.

Мария, Боряна, Анна-Мария, Ради и Виктор са млади, сърдечни, упорити, работливи и любопитни. Харесва им да помагат на другите, искат да са независими, да работят и да се грижат за себе си. Имат мечти и искат да ги постигнат. По-трудно им е отколкото на други техни връстници. Не защото не могат. А защото обществото рядко им дава шанс.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK