Как попаднахме отново в 90-те
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как попаднахме отново в 90-те

Как попаднахме отново в 90-те

Българската публичност е филм, който сме гледали вече няколко пъти. И пак дават повторението.

Зорница Стоилова
29954 прочитания

© Инна Павлова


Не заспивайте. Следва игра.

Представете си лабиринт от сюжети, имена и истории. Свят, съвсем паралелен на нашия. Но направен от вестникарски изрезки. Целият преход като Deja Vu. Филм, който сте гледали отдавна. А сега сте се озовали с главна роля в него.

Ще ви завъртим в пълен кръг, като в условието на задачата се пита: в коя година живеем?

Подточка А. На някои места трябва само да смените вехтите имена на героите, за да се ориентирате в събитията.

Подточка Б. На някои места имената са същите, но не за да ви объркаме. Просто са същите. 

И така. БСП са на власт. 

Дошли са да реализират амбициозна програма. Имат план за излизане от всякакви кризи. Освен тази, която забъркват сами. Предизвикват масови протести. Хората измислят най-разнообразни начини да им кажат едно - да си ходят. Не за друго, демокрацията е в опасност. "БСП няма и вече никога няма да има доверие да управлява" (Евгени Дайнов в "Труд", януари 1997 г.).

Те обаче не искат да си признаят. Жан Виденов, премиерът, пише писмо на Георги Първанов, млад член на Изпълнителното бюро на партията, която не умира. В него изразява твърдо убеждение, че няма грешки в управлението си и че не приема да се търси жертвен агнец за състоянието на държавата. ("Труд", януари, 1997 г.) Първанов няколко дни по-рано е обяснил пред буклите на Валерия Велева (пред кого мислите), че всеки - от редовия депутат до премиера, трябва да мине през чистилището (така му казват на катарзиса тогава) ("Труд", януари, 1997 г.).

Десните в това време загряват по тъч линията. Прегрупират се. Пак се казват по нов начин. Да не се объркват медиите, които вече са ги погребали няколко пъти. ("Като гущер на припек СДС се люспи от тре години всяко лято." ("24 часа", юли, 1994 г.)

Лидерите на дясното са сериозни: "Мандатът на социалистите трябва да бъде прекратен, за да се съхрани демокрацията." (Надежда Михайлова, "Труд", януари 1997 г.) Казват: "И служебен кабинет може да започне реформите." (Стефан Софиянски, "Труд", януари 199 7г.) "Играта с БСП свърши", категорични са и отказват срещи с управляващите. "Разговор ще има след принципното им съгласие за предсрочни избори" (Иван Костов, "Труд", януари 1997 г.).

БСП обаче си знаят своето: "Предсрочните избори няма да изкарат страната от кризата" (Георги Георгиев, министър на екологията в кабинета "Виденов", "Труд", януари 1997 г.). Обещават оттук нататък да бъдат "открити и прозрачни", "да водят честен, почтен и мотивиран диалог с чуждите власти, със структурите на гражданското общество и не на последно място с политическия опонент." (Николай Добрев, вътрешен министър, посочен за премиер след оставката на Жан Виденов, "Труд", януари, 1997 г.)

Междувременно гражданското общество се е родило

Тази новина я съобщава президентът – я в обръщение, я в интервю (Петър Стоянов, "Труд", януари 1997 г..) Все пак той е обединител на нацията и по конституция, и по социология. Народното доверие в него е в пъти по-голямо от това в парламент и правителство. ("Труд", януари, 1997г.)

На улицата се случва "бунтът на децата – единственото наследство от бащите" ("Труд", януари, 1997 г.). "Студенти блокират Орлов мост, докато БСП откаже мандата" (пак там). Заедно с опозицията организират молебени за кончината на БСП. Правят пърформанси по пижами и с будилници в знак, че е време и сънародниците им да се събудят. Пишат писмо на американския президент Бил Клинтън. В него пише следното: "Ние не искаме беззаконие. Искаме да танцуваме, да рисуваме, да пеем и да обичаме в собствената си страна." Разлепят позиви "Wanted Жан". ("Труд", януари, 1997 г.) Но всъщност търсят "Антибиотик срещу червената чума" ("Капитал", януари, 1997 г.). Помагат им майсторите на пародията от "Каналето".

"Младата улица предпочита да говори не с празния си стомах, а с изобретателния си ум. Политолози емоционално отбелязват, че улицата се превръща в нова политическа сила, която диктува на управниците необходимите решения" (Пламен Дойнов, зам.-главен редактор на "Литературен вестник", в "Капитал", януари 1997 г.).

Управляващите не само че не разбират Улицата, но и не могат да преброят колко хора има на нея. "Пресслужбата на МС бодро докладва: В осеммилионна България стачкуват цифром и словом 3420 души." Ред министерства-отличници пък още по-бодро рапортуват, че в техните ресори политически протести изобщо не са забелязани. Господа управници, ние ли криво говорим, или вие криво ни разбирате? Дали Виденов не си е свалил пердето от очите, или прозорците на "Дондуков" 1 са такива, че който влезе в премиерския кабинет и погледне отгоре, народът все му се вижда доволен, а хлябът – 34 стотинки" ("Труд", януари 1997 г.).

Други смятат, че Улицата се е променила. Не е като онази, която роди Демокрацията. Тази е податлива на външни влияния. Тази някой я манипулира. "Улицата 89-90 беше проява на самоосвобождаващи се хора. Тя беше спонтанна и самообучаваща се. Не винаги лицеприятна и безопасна, но винаги откровена. През 91-ва улицата стана различна, превърна се в обект на манипулации от политически групи" (Петко Симеонов, "Труд", януари 1997 г.).

Трети се възмущават защо са закъснели толкова протестиращите с винаги актуалния въпрос за българската публичност "А вие къде бяхте, когато": "Къде бяха до тази дата студентите - "младостта и бъдещето на нацията"? Къде бяха щурмоваците на Народното събрание? Мигар още от юни доларът не гонеше астрономически величини? Или пък хлябът не беше надхвърлил стоте лева?" (проф. Драгомир Драганов, "Труд", 20 януари 1997 г.)

По default народът се люшка между двата полюса – на отчаянието и надеждата. Отчаянието "пали метеж", превръща справедливия протест в "пиров празник за лумпени и провокатори", след който "страната никога не е същата" ("Труд", януари 1997 г.).  

Светът, разбира се, гледа всичко това и кърши пръсти 

Много се тревожи. Казва, че в България "царят хаос, бедност и несигурност" ("Капитал", януари 1997 г.). Европейският съюз ни пише писма. Изразява своята дълбока загриженост по повод последните събития. Смята, че спешно са необходими реформи. Призовава всички политически сили да работят заедно за намиране на изход и да съдействат на президента за намиране на компромисно решение ("Труд", януари 1997 г.).

Ние ги молим: "Помогнете ни, за да си помогнем" (Петър Стоянов на среща с главния секретар на НАТО Хавиер Солана, "Труд", януари 1997 г.).

Като мрачна сянка над страната тегне Русия, която е обримчила всички големи икономически проекти.  Други чуждестранни инвестиции все не идват. Или идват, но са малко. "Факт е, че имаме ужасен инвестиционен имидж в чужбина. Отделно в страната тече изкуствена националистическа кампания спрямо външните капитали" (Даниела Бобева (същата), тогава председател на комисията по чуждестранни инвестиции към Министерския съвет, "24 часа", юли 1994 г.) .

БДЖ тъне в дългове. Към банки и към хазната ("24 часа, юли 1994 г.).

Медиите през това време се уповават на по-добрите социолози – врачките, за да разчитат обществените събития. "Астрологът Апостол Апостолов: Гневът ще изригне този месец", а "Ясновидка от Плевен вещае гражданска война през май ("Труд", януари 1997 г.). Нафталинени фигури плашат със заклинания от страниците на вестниците: "Живков: Грози ни диктатура" ("Труд", януари 1997 г.)

В най-горещата протестна нощ обаче "маските на медиите падат" ("Капитал", януари 1997 г.) "24 часа" (под ръководството на Петьо Блъсков) и "Дума" наричат протестиращите хора озверяла тълпа. "Дума" проплаква: "Поругаха светинята български парламент." БНТ не показва погрома поради липса на репортери. Сашо Диков обаче е на линия. Полицията му конфискува касетата с кадри, но после му я връща и той я пуска по "София кабел" - предшественика на "Канал 3".

В обществения живот нищо ново. Българите са най-нещастни в Европа ("Труд", януари 1997 г.) "Средната ни класа изчезва, преди да се е появила" ("24 часа", юли 1994 г.).  

Геометричните фигури са единственият легитимен начин да си обясниш взаимовръзките в обществото. "Като става дума за тая зона на здрача, дето бродят политиците ни, много по-голяма грижа са други геометрични образувания. Например окръжностите. Нищо не излезе от идеята на Стоян Ганев, който при откриването на ВНС поиска СДС да измери диаметъра на Живковото обкръжение - сиреч да се види кой е влизал в него. Старите правоимащи не бяха развенчани, новите станаха безчет. Пръкна се и кръг "Кинжал". За изумление на българите, докато кръгът на държавната собственост намалява, кръгът на частната инициатива си стои все тъй тесничък" ("24 часа", юли 1994 г.).

Току-стане скучно и някоя важна фигура от подземния свят пада жертва на вражески куршум. Разбира се, никога не става ясно кой кого и защо. По Черноморието "Слънчев бряг тъне в мръсотия" (24 часа, юли 1994 г.). Откривателят на всичко, що дреме под земята, Божидар Димитров е намерил гроба на Паисий ("Труд", януари 1997 г.).  

Кеворк Кеворкян суче мустак и ехидничи от екрана "Всяка Неделя". Къци Вапцаров пуска тъпи смешки по другия канал. "Дързост и красота" е в епизод 6518. Едвин Сугарев гладува. Йоло Денев протестира. Радо Шишарката пее "Ой, тигре, тигре" в НДК.  

Е, коя година сме? Времето ли върви назад, или 90-те никога не са си тръгвали? Митологията на българската публичност винаги се свежда до няколко прости сюжета. Които освен това се повтарят на цикли. Някои герои отпадат от въртележката, други се въртят, вкопчени здраво в нея. С имената не се сменят проблемите, уви. 

Писателят Георги Господинов се опита да ни го обясни така: "90-те са сложно време, не непременно лошо, даже напротив, но някак започнато и недовършено, с много несвършена работа. Повторенията идват тогава, когато една година или десетилетие не са се случили. Нашето неслучено обаче е от по-рано, поне от 1968-а, или от Априлското въстание, кой знае. И още за 90-те - там поне имаше ясни разделителни линии, после с нулевите години всичко се омеси в една тежка лютеница."

Не заспивайте. Следва игра.

Представете си лабиринт от сюжети, имена и истории. Свят, съвсем паралелен на нашия. Но направен от вестникарски изрезки. Целият преход като Deja Vu. Филм, който сте гледали отдавна. А сега сте се озовали с главна роля в него.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

99 коментара
  • 1
    interrobang avatar :-|
    Питанка

    "Е, коя година сме? Времето ли върви назад, или 90-те никога не са си тръгвали? Митологията на българската публичност винаги се свежда до няколко прости сюжета. Които освен това се повтарят на цикли. Някои герои отпадат от въртележката, други се въртят, вкопчени здраво в нея. С имената не се сменят проблемите, уви."

    Нямам какво да добавя. България, като въртележка за хамстери...

  • 3
    niko_tin avatar :-|
    niko_tin

    Аве какъв цикъл, каква митология, какви димни завеси и театрални постановки? Истината е, че задкулисно целия този театър е управляван от колониалната администрация на окупиралата ни сила, която ни прави и слепи, и глухи и глупави с целенасочената си политика на обезличаване и дебилизиране на народа. България има шанс само чрез национално-освободително движение, но макар да не е турско, борбата ще е още по-трудна, защото силата не е видима явно, а скрита в хитра манипулация и психологическа обработка. Народе ????

  • 4
    yotata avatar :-|
    йотата

    Не е вярно че нищо не се е променило. Сега сме доста по-малко и има много повече ... за някои.

  • 5
    qik23308261 avatar :-?
    Elena_Trajanova

    Просто, ентусиазирано забързани, не си свършихме работата в края на 90-те, и оставихме неизчистен ДС ген, който мутира. Затова, сега, трябва да сме по-упорити и по-съвестни

    Вече имаме шанс, усетихме, прогледнахме, видяхме болклуците, пиявиците и мутациите, но трябва упорито усилие да ги отстраним и да излекуваме тялото и душата

    Добре ще е, защото не сме в 90-те

  • 6
    glia avatar :-|
    shogun

    Сега поне са Рамщайн вместо Радо Шиларката

    Публикувано през m.capital.bg

  • adenauer

    Ако предателя комунист Желев-Жабата и неговата продажна камарила в СДС не беше отхвъърлила предложението на Германските представители в България да се проведе под тяхна диктовка,Германския модел за Денацификация на Бъългария всичко това ,което се пише повече от 24 г.нямаше да има смисъл.Това беше първият златен шанс,който пропусна България по вина на комуниста Жабата и неговите креатури -.Така България тръгна по пътя ,който я доведе там,където е.Тази истина трябва да знае всеки българин.Народа трябва да знае кои са предателите -СДС.

  • 8
    reality avatar :-P
    reality

    До коментар [#6] от "shogun":

    Хахах, за жалост не си прав - 21 Септември - Тиранозаврите на фолка- 20 години Радо Шишарката http://signal.bg/view_article.php?article_id=28074

  • 9
    galio avatar :-|
    galio

    Благодаря за статията!

    Иначе поне знаем какво следва :)

  • 10
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    А някой зададе ли си въпроса "Защо стана така?"

    Явно българинът е достатъчно прост, та се оставя да го онождат по един и същ начин многократно.
    [quote#3:"niko_tin"] ...този театър е управляван от колониалната администрация на окупиралата ни сила, която ни прави и слепи, и глухи и глупави...[/quote]

    Очевидно е най-лесно да обвиняваме тази и онази външна сила за собствените си неуспехи.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.