С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
99 2 авг 2013, 17:20, 29109 прочитания

Как попаднахме отново в 90-те

Българската публичност е филм, който сме гледали вече няколко пъти. И пак дават повторението.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



Не заспивайте. Следва игра.

Представете си лабиринт от сюжети, имена и истории. Свят, съвсем паралелен на нашия. Но направен от вестникарски изрезки. Целият преход като Deja Vu. Филм, който сте гледали отдавна. А сега сте се озовали с главна роля в него.


Ще ви завъртим в пълен кръг, като в условието на задачата се пита: в коя година живеем?

Подточка А. На някои места трябва само да смените вехтите имена на героите, за да се ориентирате в събитията.

Подточка Б. На някои места имената са същите, но не за да ви объркаме. Просто са същите. 



И така. БСП са на власт. 
Дошли са да реализират амбициозна програма. Имат план за излизане от всякакви кризи. Освен тази, която забъркват сами. Предизвикват масови протести. Хората измислят най-разнообразни начини да им кажат едно - да си ходят. Не за друго, демокрацията е в опасност. "БСП няма и вече никога няма да има доверие да управлява" (Евгени Дайнов в "Труд", януари 1997 г.).

Те обаче не искат да си признаят. Жан Виденов, премиерът, пише писмо на Георги Първанов, млад член на Изпълнителното бюро на партията, която не умира. В него изразява твърдо убеждение, че няма грешки в управлението си и че не приема да се търси жертвен агнец за състоянието на държавата. ("Труд", януари, 1997 г.) Първанов няколко дни по-рано е обяснил пред буклите на Валерия Велева (пред кого мислите), че всеки - от редовия депутат до премиера, трябва да мине през чистилището (така му казват на катарзиса тогава) ("Труд", януари, 1997 г.).

Десните в това време загряват по тъч линията. Прегрупират се. Пак се казват по нов начин. Да не се объркват медиите, които вече са ги погребали няколко пъти. ("Като гущер на припек СДС се люспи от тре години всяко лято." ("24 часа", юли, 1994 г.)

Лидерите на дясното са сериозни: "Мандатът на социалистите трябва да бъде прекратен, за да се съхрани демокрацията." (Надежда Михайлова, "Труд", януари 1997 г.) Казват: "И служебен кабинет може да започне реформите." (Стефан Софиянски, "Труд", януари 199 7г.) "Играта с БСП свърши", категорични са и отказват срещи с управляващите. "Разговор ще има след принципното им съгласие за предсрочни избори" (Иван Костов, "Труд", януари 1997 г.).

БСП обаче си знаят своето: "Предсрочните избори няма да изкарат страната от кризата" (Георги Георгиев, министър на екологията в кабинета "Виденов", "Труд", януари 1997 г.). Обещават оттук нататък да бъдат "открити и прозрачни", "да водят честен, почтен и мотивиран диалог с чуждите власти, със структурите на гражданското общество и не на последно място с политическия опонент." (Николай Добрев, вътрешен министър, посочен за премиер след оставката на Жан Виденов, "Труд", януари, 1997 г.)

Междувременно гражданското общество се е родило
Тази новина я съобщава президентът – я в обръщение, я в интервю (Петър Стоянов, "Труд", януари 1997 г..) Все пак той е обединител на нацията и по конституция, и по социология. Народното доверие в него е в пъти по-голямо от това в парламент и правителство. ("Труд", януари, 1997г.)

На улицата се случва "бунтът на децата – единственото наследство от бащите" ("Труд", януари, 1997 г.). "Студенти блокират Орлов мост, докато БСП откаже мандата" (пак там). Заедно с опозицията организират молебени за кончината на БСП. Правят пърформанси по пижами и с будилници в знак, че е време и сънародниците им да се събудят. Пишат писмо на американския президент Бил Клинтън. В него пише следното: "Ние не искаме беззаконие. Искаме да танцуваме, да рисуваме, да пеем и да обичаме в собствената си страна." Разлепят позиви "Wanted Жан". ("Труд", януари, 1997 г.) Но всъщност търсят "Антибиотик срещу червената чума" ("Капитал", януари, 1997 г.). Помагат им майсторите на пародията от "Каналето".

"Младата улица предпочита да говори не с празния си стомах, а с изобретателния си ум. Политолози емоционално отбелязват, че улицата се превръща в нова политическа сила, която диктува на управниците необходимите решения" (Пламен Дойнов, зам.-главен редактор на "Литературен вестник", в "Капитал", януари 1997 г.).

Управляващите не само че не разбират Улицата, но и не могат да преброят колко хора има на нея. "Пресслужбата на МС бодро докладва: В осеммилионна България стачкуват цифром и словом 3420 души." Ред министерства-отличници пък още по-бодро рапортуват, че в техните ресори политически протести изобщо не са забелязани. Господа управници, ние ли криво говорим, или вие криво ни разбирате? Дали Виденов не си е свалил пердето от очите, или прозорците на "Дондуков" 1 са такива, че който влезе в премиерския кабинет и погледне отгоре, народът все му се вижда доволен, а хлябът – 34 стотинки" ("Труд", януари 1997 г.).

Други смятат, че Улицата се е променила. Не е като онази, която роди Демокрацията. Тази е податлива на външни влияния. Тази някой я манипулира. "Улицата 89-90 беше проява на самоосвобождаващи се хора. Тя беше спонтанна и самообучаваща се. Не винаги лицеприятна и безопасна, но винаги откровена. През 91-ва улицата стана различна, превърна се в обект на манипулации от политически групи" (Петко Симеонов, "Труд", януари 1997 г.).

Трети се възмущават защо са закъснели толкова протестиращите с винаги актуалния въпрос за българската публичност "А вие къде бяхте, когато": "Къде бяха до тази дата студентите - "младостта и бъдещето на нацията"? Къде бяха щурмоваците на Народното събрание? Мигар още от юни доларът не гонеше астрономически величини? Или пък хлябът не беше надхвърлил стоте лева?" (проф. Драгомир Драганов, "Труд", 20 януари 1997 г.)

По default народът се люшка между двата полюса – на отчаянието и надеждата. Отчаянието "пали метеж", превръща справедливия протест в "пиров празник за лумпени и провокатори", след който "страната никога не е същата" ("Труд", януари 1997 г.).  
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И адвокати за всички! 1 И адвокати за всички!

Американският адвокат Фред Рууни, наречен "Бащата на правните инкубатори", и неговият принос в обучението на юристи за социални каузи

17 яну 2020, 703 прочитания

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2448 прочитания

24 часа 7 дни

17 яну 2020, 3204 прочитания

17 яну 2020, 2713 прочитания

17 яну 2020, 1972 прочитания

17 яну 2020, 1910 прочитания

17 яну 2020, 1862 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Нищо лично

Социалните мрежи отдавна не са личен дневник. Какво означава това за публичните личности?

Още от Капитал
Първи борсов тест за 2020

Интересът към предложените 14% от акциите на "Телелинк" в края на януари, ще е показателен за апетита на инвеститорите

Най-печелившите взаимни фондове за 2019 г.

Българските инвестиционни схеми реализираха много успешна година, а чуждите борси са основният източник на печалби

Скритите мащаби на водната криза

Водният режим в Перник е най-строгият от години насам, но това далеч не е единственото място, където има подобен проблем

Либийската авантюра на Ердоган

Турският президент вдигна залозите в хибридната война за контрола над бившата северноафриканска джамахирия* на Муамар Кадафи

Кино: "Бомба със закъснител"

Сексизъм, мълчание и опълчване във Fox News

20 въпроса: арх. Анета Василева

Част от платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10