"От началото на процеса по деинституционализация външни хора в ДМСГД "Св. Иван Рилски" не са били допускани, което е в разрез с декларираното от правителството желание за повишаване стандарта на живот на децата, настанени в институции", коментира Росица Букова, изпълнителен директор на фондация "Движение на българските майки", която работи по проект в дома. Тя допълва, че там е липсвал външен контрол по отношение на грижата към децата и не са били изпълнявани препоръки, давани от органите по закрила. Според нея работата се е променила едва когато управлението е било поето от изпълняващата длъжността директор след пенсионирането на д-р Джурелова д-р Валентина Лихарска. Д-р Лихарска е вторият кандидат от общо двама на конкурса за директор през юли.

Служител на дома, пожелал да остане анонимен, потвърждава, че по време на управлението на д-р Джурелова външни хора не са влизали в институцията. Освен това на персонала е било забранено да извеждат на разходка децата с увреждания. По думите на служителя грижата за децата е била сведена до това да се "предадат здрави". Друг източник на "Капитал" от ДМСГД "Св. Иван Рилски" разказва, че условията в дома не са били подходящи за отглеждане на деца, а децата с увреждания не са имали рехабилитатор.

Наблюденията на Българския хезинкски комитет (БХК) също сочат, чe през годините, когато е била директор на детския дом, д-р Джурелова не е показала необходимите знания и умения в специализираната грижа за децата. "Директорът на едно такова заведение трябва да задава тон децата да не се отглеждат по пътя на най-малкото съпротивление, защото е много по-лесно да гледаш телевизия, отколкото да вземеш едно дете на ръце да го гушкаш, да работиш за развиване на умения, да играеш с него, да го изведеш навън", коментира Десислава Симеонова, заместник-председател на БХК. И припомня, че тъй като ДМСГД "Св. Иван Рилски" не е сред пилотните домове за затваряне в региона, скоро всички изоставени новородени ще се насочват към него. В момента в дома живеят около 70 деца, много от които с увреждания.

"Капитал" попита Министерството на здравеопазването с какви мотиви д-р Джурелова е била предпочетена в конкурса и кои са били членовете на конкурсната комисия, но не получихме отговори.

Опасен рецидив

След инцидента с Петър наказания няма. Уволнени са две санитарки и една медицинска сестра, но Софийският районен съд впоследствие ги признава за невиновни. Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) прави проверка, констатира неглижиране на децата с увреждания, издава предписание да се осигури индивидуализирана грижа за тях и препоръчва здравният министър да уволни директора. Д-р Джурелова обжалва предписанието, но Върховният административен съд отхвърля жалбата. В коментар във Facebook след новината за спечеления от д-р Джурелова конкурс бившият зам.-председател на ДАЗД Весела Банова пише: "Нейното назначаване далеч не е само пречка в процеса на деинституционализация. То е деморализиращо от гледна точка спазването на правата на децата в нашата страна и толерантността към тези от тях, които са различни и изискват специални грижи." Пред "Капитал" Банова разказа, че проверката на агенцията тогава е установила, че децата с увреждания се държат сами и за тях не се прави нищо, "защото се смятат за неперспективни".

Наказания няма и след случая с изгореното дете през 2011 г. Според проверка на ДАЗД оттогава инцидентът се е случил на 1 февруари, но бебето е било хоспитализирано на 4-ти. На д-р Джурелова е съставен акт - глоба от 1000 до 2000 лв., за това, че не е уведомила незабавно дирекция "Социално подпомагане", МВР или ДАЗД. Глобата е отменена с решение на Административен съд - София, през 2012 г. "От страна на Министерството на здравеопазването е постановено д-р Джурелова да бъде уволнена", пише в проверката на ДАЗД, но това отново не се случва. Тя излиза в болнични, а след това се пенсионира.

Иницидент с изгаряне на дете от вряла вода се случва и година по-късно. Тогава обаче то е заведено веднага в болница, уведомени са регионалната дирекция за социално подпомагане и кандидат-осиновителите. Проверка намира техническа грешка в абонатната станция и проблемът е отстранен. Защо това не е направено първия път, не е ясно.

Според д-р Джурелова в момента срещу нея се водят "клеветнически кампании". Тя е категорична, че при случая с изгореното дете през 2011 г. е действано "по медицинска целесъобразност", веднага му е осигурена медицинска помощ и е изписано в добро здравословно състояние. По отношение на инцидента с Петър тя обясни за "Капитал", че консултативни звена са издали предписание да му се слага ръкавица, за да не си бърка в устата и да повръща. Обяснението й за некротизирала му ръка е, че детето е спало върху нея. Д-р Джурелова заяви още, че по това време е била в отпуск, но е категорична, че колегите й не са пренебрегвали детето. "Хората са обгрижвали детето, това е доказано, но невинаги резултатът може да е добър при едно такова тежко увредено дете. Не че някой иска да се онeвини, но понякога се случват тези инциденти", коментира д-р Джурелова. И допълва: "Ако не сме се грижили за това дете, то нямаше да е живо."

Около случаите с пострадалите в дома деца в медиите излизат и съмнения за конфликт на интереси на д-р Джурелова. По времето, когато тя е директор на ДМСГД "Св. Иван Рилски", съпругът й, д-р Стоян Александров, е директор на дирекция "Медицински дейности" в Министерството на здравеопазването.

Казусът с конкурса за директор на ДМСГД "Св. Иван Рилски" стига и до обмудсмана Константин Пенчев. Той обясни, че е бил сезиран от неправителствения сектор и е изпратил писма до здравния министър д-р Таня Андреева и до главния прокурор Сотир Цацаров заради случаите с пострадалите деца. "Нашето мнение е, че един конкурс не може да бъде спечелен от човек, който е бил освободен за лоша организация и слаб надзор върху децата, независимо от неговите дипломи и квалификации", коментира Пенчев.

"Фактът, че Министерството на здравеопазването връща едно много компрометирано лице - жена, срещу която има не една и две проверки, е много симптоматичен", смята и Дани Колева, програмен директор в Национална мрежа за децата. Тя е категорична, че срещу новия директор не трябва да няма никакви съмнения за престъпления срещу деца, трябва да показва компетентност, да може да управлява и да отговаря за такъв дом и да е настроен реформаторски. И припомня, че здравното министерство не е приело стандартите за работещите с деца, както например това на образованието, което ги е приложило към характеристиките на учителите.

И това важи не само в случая с ДМСГД "Св. Иван Рилски". Идеята е ръководителите на всички такива институции да имат чисти биографии, да са приети от гражданския сектор и да са готови да отворят за общността забравените в миналото детски домове.

Истинските проблеми в институциите са много отвъд избора на директор. Те са в качеството на грижа и подкрепа за децата, в развитието на техните способности, в недостатъчните бюджети и персонал, в работата за приемна грижа и превенция на изоставянето. Но тези проблеми няма как да бъдат решени от директор, чиято цел е децата просто да бъдат предадени нататък "живи". Защото това означава, че нормалната човешка чувствителност е некротизирала до степен, че ти се повдига дори и ако ръката ти е завързана за леглото. 

*Името е променено