Непредвидената спирка по пътя
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Непредвидената спирка по пътя

В дома за задържане на чужденци в Любимец в момента са затворени около 50 деца

Непредвидената спирка по пътя

България не е първият избор за спасение за бежанците от Сирия. И с право. Системата за закрила в страната има сериозни пропуски

Зорница Стоилова, Евгений Димитров
11349 прочитания

В дома за задържане на чужденци в Любимец в момента са затворени около 50 деца

© Надежда Чипева


По решетките на всеки от прозорците са увиснали по няколко човека и крещят имената на страните си. "Сирия!", "Алжир!", "Гана!". Сухият вятър разнася изречените на лош английски: Problem, problem и Freedom, please. По дебелите зидове, които завършват с бодлива тел, и черните метални врати, които блестят под силното слънце, се познава, че това не е място, от което си тръгваш лесно.

"Те са ни културни. Мога да им кажа да не викат, ако искате. Да не ви плашат", съобщава с широка усмивка главният инспектор Красимир Иванов, директор на дома за временно задържане на чужденци в Любимец. После поставя пръст пред мустаците си и им прави знак да мълчат. Тук попадат чужди граждани, които пребивават незаконно в страната. И има заповед за тяхното депортиране и експулсиране. Това е по дефиниция. Сега е малко по-различно.

Капацитетът на дома е 300 души. В момента са настанени 269 и до края на деня се очакват още 25 души. Половината са дошли от Сирия, избягали от ужаса на гражданската война там. Голяма част са семейства. Децата са близо 50. Най-малкото е бебе на осем месеца. Живеят по 20 души в стая. Зад заключени врати. Веднъж озовали се тук, те нямат право да напускат дома.

"Дойдохме тук, защото бягаме от война, и попаднахме в затвор", казва бавно и спокойно 37-годишният сирийски кюрд Башир, който е в Любимец със съпругата си и двете си деца, на 9 и 7 години. Най-трудно му е да обясни на дъщеря си, която често плаче до вратата, че не знае кога ще си тръгнат оттук. "Децата са много уморени", въздъхва Башир. Най-малкото от трите деца на 44-годишната учителка по френски език Амина въобще не говори от деня, в който баща й е убит от бомба, паднала върху къщата им в град Салма, Латакия. А големите черни очи на 24-годишната Джамда се пълнят със сълзи, когато разказва, че от седмица безуспешно се опитва да се свърже с чичо си и леля си в Сирия. Никой не отговаря на телефона. 

Почти всички сирийци в Любимец са подали молби, че търсят закрила в България. Някои са тук вече от два месеца, но нямат информация как се развива техният казус. Чакат. Тук, зад високия зид с бодливата тел, празнуват Байрям и рождените дни на децата си. 

"Те въобще не трябва да са тук",

признава и директорът на дома Красимир Иванов. "Тези, които са подали молба за закрила, би трябвало до дни да напуснат дома." Проблемът е, че няма къде да отидат. Приемателният капацитет на Държавната агенция за бежанците се ограничава до три центъра с около 1100 легла (един в София, един в село Баня, Новозагорско, и един в село Пъстрогор, Свиленград - в тях за разлика от Любимец режимът на живущите е свободен). Той е предвиден, така че да обслужва обичайния поток от около 1000 търсещи закрила чужденци, които пристигат в България на година. Само от началото на годината до края на месец юли обаче потърсилите убежище са около 2320, 225 от тях са деца. По данните на Гранична полиция преминалите нелегално границите на страната са с около 50% повече от миналата година. Сирийците са 1600 срещу само 200 миналата година. В последните дни в зоните с най-голям миграционен натиск - Свиленград и Елхово, полицията спира между 50 и 70 души на ден.

"Никой не може да предвиди как ще се развие обстановката в Сирия, но не се вижда бърз край на конфликта. Можем да очакваме, че сирийците ще продължат да напускат своя дом. Вече говорим за 2 милиона сирийски бежанци. Те в по-голямата си част се намират в близост до Сирия, очаквайки подобрение на ситуацията в своята страна, за да могат да се завърнат. По-малка част се насочва към Европа", обобщава картината Борис Чеширков от представителството на Върховния комисариат на бежанците към ООН (ВКБООН) в България. Той подчертава, че при тези мащаби не можем да говорим за бежанска вълна в страната ни, но засилването на потока от хора е чувствително и няма как да не окаже натиск върху съществуващата система. "Задължително е правителството да предприеме спешни мерки, така че да разкрие допълнителен приемателен капацитет и да може да посрещне основните нужди на тези изключително уязвими хора", добавя още Чеширков. 

В момента, освен че са пренаселени, условията в центровете, в които се настаняват търсещите закрила, са далеч под приемливите. Акрам Наюф от Асоциацията на свободна Сирия в България разказва, че държавните средства не достигат дори за основни неща като адаптирано мляко и храна за бебета и малки деца. Сирийската общност в страната полага големи усилия да компенсира липсите, като събира дарения от частни лица, осигурява материална и медицинска помощ на най-нуждаещите се. И помага с работа и подслон за тези, които вече са получили бежански или хуманитарен статут. 

@@galwidg:[email protected]@

Важно е да се отбележи, че България има опит с подобни мащаби на търсещи закрила в страната. Между 1999 и 2002 г., когато се развиваха кризите първо в Косово, а после и в Афганистан, броят на хората също наближава 3000 на година. Тогава Агенцията за бежанците е наемала временно частни квартири, за да разреши проблема с недостига на места. И не е имало задържани, търсещи закрила в затворени центрове като тези в Бусманци и Любимец, припомня Борис Чеширков от ВКБООН. Той отбелязва: "Там не бива да попадат бежанци, това са хора, които са избягали от война, от репресии, от преследване, от изтезание, от такива дълбоки травми, които вероятно ние дори не можем да си представим." По думите му, ако потокът продължи да се увеличава, би следвало България да се обърне към своите европейски партньори за допълнителна помощ и подкрепа. 

Реакцията на правителството засега се изразява в отпускането на половин милион лева на МВР за подготовка на около 500 места за настаняване на търсещи закрила. На среща на Съвета по сигурността към Министерския съвет в петък се обсъдиха конкретните мерки за справяне с недостига на места. Всъщност в плана за дейността на Държавната агенция за бежанците за 2013 г.  е било заложено изграждането на нов регистрационно-приемателен център за търсещи закрила с около 400 места. Той обаче не е бил реализиран поради липса на средства. 

Друг голям проблем също остава без отговор

А той е, че администрацията на Държавната агенция за бежанците се задъхва в обработването на молбите за получаване на статут. Процедурата в България трае между три и шест месеца, а в случай на обжалване на решението често продължава и година. И това е при обичайния поток от 1000 души на година. Предвид, че процесът минава през поредица интервюта, които щателно проучват бежанската история на всеки един човек, никой не получава отговор на въпроса колко дълго ще трябва да чака. А това е всичко, което Джамда иска да знае. Кога тя, съпругът й Хюсеин и двегодишната й дъщеря Алма ще напуснат затвора на Любимец и ще могат да започнат живота си отначало. Тук, в България. 

Междувременно една част от сирийските граждани дори не разбират за възможността да потърсят закрила в България и биват осъждани по бързата процедура. Районният съд в Елхово например изобилства от решения, в които сирийци са признавани за виновни за незаконно преминаване на границата. Сред тях има и непълнолетни. В мотивите към решенията пише, че тези хора не са заявили изрично, че търсят убежище, но не става ясно дали въобще са били информирани за тази възможност. Правозащитниците от Българския хелзинкски комитет предупреждават, че това е лоша практика. "Те биват осъждани като нелегални емигранти, защото все още не са успели да подадат молба за закрила. Понякога се случва да бъдат заловени през нощта и още на другия ден да бъдат осъдени. Много често дори не знаят, че са били осъдени, въпреки че са имали преводач например. И подават молба за закрила впоследствие, когато вече имат условни присъди", обясняват от БХК.

България не е била първият избор на Башир

 

когато напуска своето село на границата между Турция и Сирия. Крайната му цел е Швеция, където живее брат му. "Почти всички имаме семейства в Западна Европа и искаме да отидем при тях, но не можем. Но ако в тази страна има бъдеще за децата ми, ако могат да учат, а аз мога да работя, няма проблем. Оставам тук", усмихва се Башир, който в Сирия е преживявал като музикант.

Това, което Башир все още не знае, е, че България не е от най-гостоприемните места за адаптация на чужденци. Държавната агенция за бежанците предлага интеграционна програма за получилите хуманитарен или бежански статут. Тя им дава възможност да изучават българския език в период от няколко месеца и достъп до курсове за професионална квалификация като шивач, козметик, фризьор. През това време получават помощ от 85 лева на месец, с които се предполага, че трябва да си наемат жилище и да покриват основните си нужди. Мониторингът на Върховния комисариат за бежанците към ООН препоръчва редица мерки за подобряване на българската система за интеграция. Борис Чеширков изброява пропуските: "Няма връзка между получаването на статут и достъпа до пазара на труда. Няма качествено изучаване на езика, тъй като месеците, които са предоставени, не са достатъчни. Самата програма не е гъвкава – ако посещаваш курсовете, няма как да започнеш работа, въпреки че вече имаш право. Същевременно материалното подпомагане в този период не е достатъчно, за да се изхрани човек. И повечето хора предпочитат да започнат да работят веднага. Дори да имат академична и професионална подготовка (голяма част от хората са лекари, инженери, професори), но започват да работят по строежи и дюнерджийници заради непознаването на езика."

Учителката по френски език от Салма Амина има две думи за България: "Гран мерси!" Въпреки че е затворена в дома в Любимец за неизвестно колко време и живее с още 35 души в стая, а полицаите понякога си изпускат нервите и крещят на децата, тя е благодарна за човешкото отношение и подкрепата, които получава семейството й в страната. Моли българите да оказват помощ на всички сирийски семейства. На тръгване вместо "довиждане" изпуска една от малкото фрази, които знае на английски: S.O.S

Автор: Капитал

По решетките на всеки от прозорците са увиснали по няколко човека и крещят имената на страните си. "Сирия!", "Алжир!", "Гана!". Сухият вятър разнася изречените на лош английски: Problem, problem и Freedom, please. По дебелите зидове, които завършват с бодлива тел, и черните метални врати, които блестят под силното слънце, се познава, че това не е място, от което си тръгваш лесно.

"Те са ни културни. Мога да им кажа да не викат, ако искате. Да не ви плашат", съобщава с широка усмивка главният инспектор Красимир Иванов, директор на дома за временно задържане на чужденци в Любимец. После поставя пръст пред мустаците си и им прави знак да мълчат. Тук попадат чужди граждани, които пребивават незаконно в страната. И има заповед за тяхното депортиране и експулсиране. Това е по дефиниция. Сега е малко по-различно.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    kolman avatar :-|
    kolman

    България наистина съвсем не е правилното място за горките хора, но в сравнение с Гърция или Малта да речем, поне не представлява заплаха за живота на бежанците. Все пак си е ирония на съдбата да бягаш от война и да попаднеш на място , което може да се сравнява само с бойно поле след приключване на военните действия, а за жалост точно така изглежда нашата Родина. Мизерните условия в които са принудени да живеят търсещите спасение са шокиращи, вероятно аргумент за това е че голяма част от българите живеят по подобен начин. Ширещата се ксенофобия в страната е другия сериозен проблем на бежанците, така от все по- обезлюдяващо се място България няма никакъв шанс да интегрира доброволно част от тези хора, сред които вероятно има високо квалифицирани, които в бързината са объркали страната ни с евентуална втора родина.

  • nenkoii

    Защо трябва МВР да отделя от бюджета си за настаняване на чужденците? Нека тези средства се осигурят от тия, които рушат домовете на тези хора и ги гонят от родината им. Или ЕС да се погрижи и да заплати инфраструктурата необходима им да живеят в България или директно да ги прибират при тях.

  • 3
    comtrans avatar :-|
    comtrans

    Условията изобщо не са мизерни и шокиращи - отидете там и тогава се изказвайте.

    Съвсем наскоро минах покрай дома за настаняване на бежанци в село Пъстрогор, Свиленградско - огромна, чисто нова сграда, отначало помислих, че е някаква модерна фабрика или бизнес сграда. Както ми обясниха местните хора, в Любимец, където има забранителен режим за излизане от дома, се изпращат криминално проявени елементи. В Пъстрогор са обикновените бежанци и никой не ги спира да ходят където искат през деня.

  • 4
    arsen avatar :-|
    arsen

    Да сградите наистина са модерни - и в Любимец, и в Пъстрогор и при всички случаи предлагат по-добри условия за живот, отколкото палатковите лагери в Турция, Йордания и Ливан. В Любимец са настанени и обикновени бежанци заради липсата на места другаде, не само "криманлоно проявени". Всъщност там се настаняват такива, които би следвало да бъдат екстрадирани в съответните страни. Лично за мен обаче строежа на големи бежански центрове не е правилна политика спрямо бежанците. Вместо да се хвърлят пари за такива центрове, чиято подръжка е доста скъпа, би било по-добре да се закупуват апартаменти в големите или в по-малките градове, както и къщи в селата, но намиращи се в съседство с градски центрове. По този начин малко ще се подпомогне строителния бизнес в страната, а самите бежанци няма да се концентрират на едно място и да се създават бежански гета, а ще се разсйват сред местното население. Трябва децата веднага да се поемат от учебните институции в страната, а също така да се формира и нещо като бежанска борса на труда. В не малко общини в Югоизточна България има остра нужда от хора с технически умения, селскостопански работници, лекари и медицински сестри. Причината е, че предлаганите от тези общини заплати са толкова ниски, че никой българин не иска да се хване на работа. Сред бежанците има такива, които притежават подобни умения и биха могли бързо да бъдат назначени. Да не говорим, че някои от тях притежават и умения, които биха им осигурили достъп и до средно платена работа. Ще дам друг пример - сред тях има и не малко хора занимавали се със земеделие - особено дошлите от Северна Сирия. Ако агенцията по бежанците беше закупила къщи с дворове в селата около Свиленград, Харманли, Любимец, Ивайловград, Тополовград, Малко Търново (една къща с двор около декар в тези райони трува някъде около 8-10 000) и ги настанеше там, тези хора на първо време сами щяха да си изкарат прехраната. Този модел е бил приложен през 20-те години спрямо бежанците от Мала Азия, Беломорска и Източна Тракия и Македония и е дал определени резултати. А сега какво имаме - концентрация на големи бежански маси в няколко "лускозни" центъра, там те просто седят и чакат някакви решения на задъхващата се от наплива и по принцип тромава държавна администрация. Нямат достъп до работа, преживяват с мизерни средства от 65 лева на месец, което няма как да не доведе до нарастване на кражбите на селскостопанска продукция и хранителни стоки. Много скоро тези луксозни центорве ще се превърнат в нещо като гета и развъдници на битова престъпност. А що се касае до профила на сирийските, а и на иракските и афагнистанските емигранти мога убедено да твърдя, че 99% от тях са хора жестоко пострадали от военните действия в техните страни и нямат абсолютно никакво желание да воюват или да създават някакви ексцесии с религиозен или политически характер. А това са идеални предпоставки за тяхната бърза интеграция. Бежанеците от военни действия са в най-слаба позиция и страната, която успее да ги интегрира след време ще има в тяхно лице най-лоялните си граждани, по-лоялни дори от местните. Съвсем друга е ситуацията с икономическите емигранти - те идват за да получат възможност за по-добър живот, но също така повечето от тях знаят или много скоро научават, че приемащата ги страна е също зависима от тях, защото се нуждае от техния труд. Типичен случай са турците в Германия, пакистанците във Великобритания или някогашните виетнамци в България. Ясно е, че след време, ако сега не дадем шанс на бежанците, България ще трябва да внася работници и население от някъде - т.е. пак от Третия свят. Но те прекрасно ще знаят, че България е страна в демографска катастрофа и че българите са зависими от техния труд и изобщо няма да се напъват да се интегрират културно и социално в българското общество. Бежанците от Ирак, Сирия или Афганистан това не го знаят.

  • 5
    azaza avatar :-|
    azaza

    Съгласен съм с номер 4. На бежанците трябва да гледаме като на възможност, а не като проблем.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK