Непредвидената спирка по пътя

Да сградите наистина са модерни - и в Любимец, и в Пъстрогор и при всички случаи предлагат по-добри условия за живот, отколкото палатковите лагери в Турция, Йордания и Ливан. В Любимец са настанени и обикновени бежанци заради липсата на места другаде, не само "криманлоно проявени". Всъщност там се настаняват такива, които би следвало да бъдат екстрадирани в съответните страни. Лично за мен обаче строежа на големи бежански центрове не е правилна политика спрямо бежанците. Вместо да се хвърлят пари за такива центрове, чиято подръжка е доста скъпа, би било по-добре да се закупуват апартаменти в големите или в по-малките градове, както и къщи в селата, но намиращи се в съседство с градски центрове. По този начин малко ще се подпомогне строителния бизнес в страната, а самите бежанци няма да се концентрират на едно място и да се създават бежански гета, а ще се разсйват сред местното население. Трябва децата веднага да се поемат от учебните институции в страната, а също така да се формира и нещо като бежанска борса на труда. В не малко общини в Югоизточна България има остра нужда от хора с технически умения, селскостопански работници, лекари и медицински сестри. Причината е, че предлаганите от тези общини заплати са толкова ниски, че никой българин не иска да се хване на работа. Сред бежанците има такива, които притежават подобни умения и биха могли бързо да бъдат назначени. Да не говорим, че някои от тях притежават и умения, които биха им осигурили достъп и до средно платена работа. Ще дам друг пример - сред тях има и не малко хора занимавали се със земеделие - особено дошлите от Северна Сирия. Ако агенцията по бежанците беше закупила къщи с дворове в селата около Свиленград, Харманли, Любимец, Ивайловград, Тополовград, Малко Търново (една къща с двор около декар в тези райони трува някъде около 8-10 000) и ги настанеше там, тези хора на първо време сами щяха да си изкарат прехраната. Този модел е бил приложен през 20-те години спрямо бежанците от Мала Азия, Беломорска и Източна Тракия и Македония и е дал определени резултати. А сега какво имаме - концентрация на големи бежански маси в няколко "лускозни" центъра, там те просто седят и чакат някакви решения на задъхващата се от наплива и по принцип тромава държавна администрация. Нямат достъп до работа, преживяват с мизерни средства от 65 лева на месец, което няма как да не доведе до нарастване на кражбите на селскостопанска продукция и хранителни стоки. Много скоро тези луксозни центорве ще се превърнат в нещо като гета и развъдници на битова престъпност. А що се касае до профила на сирийските, а и на иракските и афагнистанските емигранти мога убедено да твърдя, че 99% от тях са хора жестоко пострадали от военните действия в техните страни и нямат абсолютно никакво желание да воюват или да създават някакви ексцесии с религиозен или политически характер. А това са идеални предпоставки за тяхната бърза интеграция. Бежанеците от военни действия са в най-слаба позиция и страната, която успее да ги интегрира след време ще има в тяхно лице най-лоялните си граждани, по-лоялни дори от местните. Съвсем друга е ситуацията с икономическите емигранти - те идват за да получат възможност за по-добър живот, но също така повечето от тях знаят или много скоро научават, че приемащата ги страна е също зависима от тях, защото се нуждае от техния труд. Типичен случай са турците в Германия, пакистанците във Великобритания или някогашните виетнамци в България. Ясно е, че след време, ако сега не дадем шанс на бежанците, България ще трябва да внася работници и население от някъде - т.е. пак от Третия свят. Но те прекрасно ще знаят, че България е страна в демографска катастрофа и че българите са зависими от техния труд и изобщо няма да се напъват да се интегрират културно и социално в българското общество. Бежанците от Ирак, Сирия или Афганистан това не го знаят.