С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 30 авг 2013, 18:00, 10996 прочитания

Непредвидената спирка по пътя

България не е първият избор за спасение за бежанците от Сирия. И с право. Системата за закрила в страната има сериозни пропуски

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


По решетките на всеки от прозорците са увиснали по няколко човека и крещят имената на страните си. "Сирия!", "Алжир!", "Гана!". Сухият вятър разнася изречените на лош английски: Problem, problem и Freedom, please. По дебелите зидове, които завършват с бодлива тел, и черните метални врати, които блестят под силното слънце, се познава, че това не е място, от което си тръгваш лесно.

"Те са ни културни. Мога да им кажа да не викат, ако искате. Да не ви плашат", съобщава с широка усмивка главният инспектор Красимир Иванов, директор на дома за временно задържане на чужденци в Любимец. После поставя пръст пред мустаците си и им прави знак да мълчат. Тук попадат чужди граждани, които пребивават незаконно в страната. И има заповед за тяхното депортиране и експулсиране. Това е по дефиниция. Сега е малко по-различно.


Капацитетът на дома е 300 души. В момента са настанени 269 и до края на деня се очакват още 25 души. Половината са дошли от Сирия, избягали от ужаса на гражданската война там. Голяма част са семейства. Децата са близо 50. Най-малкото е бебе на осем месеца. Живеят по 20 души в стая. Зад заключени врати. Веднъж озовали се тук, те нямат право да напускат дома.

"Дойдохме тук, защото бягаме от война, и попаднахме в затвор", казва бавно и спокойно 37-годишният сирийски кюрд Башир, който е в Любимец със съпругата си и двете си деца, на 9 и 7 години. Най-трудно му е да обясни на дъщеря си, която често плаче до вратата, че не знае кога ще си тръгнат оттук. "Децата са много уморени", въздъхва Башир. Най-малкото от трите деца на 44-годишната учителка по френски език Амина въобще не говори от деня, в който баща й е убит от бомба, паднала върху къщата им в град Салма, Латакия. А големите черни очи на 24-годишната Джамда се пълнят със сълзи, когато разказва, че от седмица безуспешно се опитва да се свърже с чичо си и леля си в Сирия. Никой не отговаря на телефона. 

Почти всички сирийци в Любимец са подали молби, че търсят закрила в България. Някои са тук вече от два месеца, но нямат информация как се развива техният казус. Чакат. Тук, зад високия зид с бодливата тел, празнуват Байрям и рождените дни на децата си. 



"Те въобще не трябва да са тук",

признава и директорът на дома Красимир Иванов. "Тези, които са подали молба за закрила, би трябвало до дни да напуснат дома." Проблемът е, че няма къде да отидат. Приемателният капацитет на Държавната агенция за бежанците се ограничава до три центъра с около 1100 легла (един в София, един в село Баня, Новозагорско, и един в село Пъстрогор, Свиленград - в тях за разлика от Любимец режимът на живущите е свободен). Той е предвиден, така че да обслужва обичайния поток от около 1000 търсещи закрила чужденци, които пристигат в България на година. Само от началото на годината до края на месец юли обаче потърсилите убежище са около 2320, 225 от тях са деца. По данните на Гранична полиция преминалите нелегално границите на страната са с около 50% повече от миналата година. Сирийците са 1600 срещу само 200 миналата година. В последните дни в зоните с най-голям миграционен натиск - Свиленград и Елхово, полицията спира между 50 и 70 души на ден.

"Никой не може да предвиди как ще се развие обстановката в Сирия, но не се вижда бърз край на конфликта. Можем да очакваме, че сирийците ще продължат да напускат своя дом. Вече говорим за 2 милиона сирийски бежанци. Те в по-голямата си част се намират в близост до Сирия, очаквайки подобрение на ситуацията в своята страна, за да могат да се завърнат. По-малка част се насочва към Европа", обобщава картината Борис Чеширков от представителството на Върховния комисариат на бежанците към ООН (ВКБООН) в България. Той подчертава, че при тези мащаби не можем да говорим за бежанска вълна в страната ни, но засилването на потока от хора е чувствително и няма как да не окаже натиск върху съществуващата система. "Задължително е правителството да предприеме спешни мерки, така че да разкрие допълнителен приемателен капацитет и да може да посрещне основните нужди на тези изключително уязвими хора", добавя още Чеширков. 

В момента, освен че са пренаселени, условията в центровете, в които се настаняват търсещите закрила, са далеч под приемливите. Акрам Наюф от Асоциацията на свободна Сирия в България разказва, че държавните средства не достигат дори за основни неща като адаптирано мляко и храна за бебета и малки деца. Сирийската общност в страната полага големи усилия да компенсира липсите, като събира дарения от частни лица, осигурява материална и медицинска помощ на най-нуждаещите се. И помага с работа и подслон за тези, които вече са получили бежански или хуманитарен статут. 

Важно е да се отбележи, че България има опит с подобни мащаби на търсещи закрила в страната. Между 1999 и 2002 г., когато се развиваха кризите първо в Косово, а после и в Афганистан, броят на хората също наближава 3000 на година. Тогава Агенцията за бежанците е наемала временно частни квартири, за да разреши проблема с недостига на места. И не е имало задържани, търсещи закрила в затворени центрове като тези в Бусманци и Любимец, припомня Борис Чеширков от ВКБООН. Той отбелязва: "Там не бива да попадат бежанци, това са хора, които са избягали от война, от репресии, от преследване, от изтезание, от такива дълбоки травми, които вероятно ние дори не можем да си представим." По думите му, ако потокът продължи да се увеличава, би следвало България да се обърне към своите европейски партньори за допълнителна помощ и подкрепа. 

Реакцията на правителството засега се изразява в отпускането на половин милион лева на МВР за подготовка на около 500 места за настаняване на търсещи закрила. На среща на Съвета по сигурността към Министерския съвет в петък се обсъдиха конкретните мерки за справяне с недостига на места. Всъщност в плана за дейността на Държавната агенция за бежанците за 2013 г.  е било заложено изграждането на нов регистрационно-приемателен център за търсещи закрила с около 400 места. Той обаче не е бил реализиран поради липса на средства. 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 1709 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2285 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Фотогалерия: От Сирия до Любимец

Още от Капитал
Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

Изкуство на ръба

"Фриндж" в Единбург е най-големият фестивал на изкуствата в света

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10