С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
5 31 авг 2013, 19:47, 10297 прочитания

"Спрях да питам кой е жив, защото се страхувах от отговора"

Историята на един политически противник на режима на Асад и неговото семейство, които търсят закрила в България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Историята на това сирийско семейство не е класическа. Те не са прекосили границата нелегално - гладни и боси. Не са били заловени от полицията. Не са лежали по лагери и затвори тук. За тях България не е непредвидена спирка по пътя (виж тук), а съзнателен избор.

Не можем да ви кажем имената им, защото са в процедура по получаване на убежище и са под закрилата на Държавната агенция за бежанците. Но можем да ви разкажем как са се измъкнали от преследването на режима на Башар Асад и падащите бомби над Дамаск. И как година по-късно се озовават в София с помощта на сирийската общност в България. 


Той има усмихнати очи, ведро изражение и говори добър и уверен английски. По професия е машинен инженер, но никога не успява да практикува специалността си, защото, както сам се определя, е стар и наследствен противник на режима в Сирия. Баща му е бил осъден на смърт заради активната си политическа дейност, но за щастие присъдата му не е била изпълнена. Той самият е прекарал 14 години в затвора (от 1984 до 1998 г.), защото е бил член на комунистическа организация. Дели килия с най-различни опоненти на властта - социалисти, ислямисти, арабски националисти. Описва този период от историята на Сирия така: "По-добре беше да си в затвора, отколкото мъртъв."

Арестуват го отново преди началото на революцията в Сирия, по време на демонстрация пред либийското посолство. "Не беше сериозно", махва с ръка той. "Беше само за няколко часа и разпитът беше по-скоро учтив", смее се Х. 

Тук обаче нежните черти на лицето на съпругата му се свиват в тревожно изражение. "Със сирийската полиция винаги е сериозно", възразява тя и разказва, че оттогава пред дома им всеки ден е паркирана кола на службите. Въпреки че си позволява да се шегува на темата, Х. е наясно, че историята му с режима и активната му политическа позиция (той е един от основателите на политическата организация "Гражданство", която влиза в коалицията на сирийските опозиционни сили през есента на 2011 г.) излагат семейството му на риск. "Опасността беше всекидневие", обобщава простичко той. Опитва се да бъде "тих" за известно време. Но когато насилието в Сирия започва да ескалира, се оттегля от председателската позиция в организацията си и започва подготовка да напусне страната. По това време Египет приема сирийци без виза. "Ако имаш валиден паспорт, като пристигнеш на летището, имаш разрешение да останеш три месеца." Записва сина си на училище в Египет, което дава право на цялото семейство за престой от една година. Дават ключовете от жилището си в покрайнините на Дамаск на свои приятели, за да се използва за укриване на хора, които бягат от бомбардировки. 



Седемгодишният им син никога не успява да вземе играчките си оттам. "Един ден на връщане от дома на майка ми към нашия апартамент пътят беше прекъснат от танкове и хора с оръжие. Той беше много изненадан, че няма да можем да се приберем. Отидохме отново в дома на майка ми и оттогава никога не сме се връщали вкъщи", разказва Д. и поглежда към сина си, който в този момент съсредоточено играе на Angry Birds. "Той знае всичко за войната. В Дамаск през нощта, когато лягаш да спиш, чуваш всичко, експлозиите", добавя баща му. Д. все още има семейство в Дамаск, там са майка й, брат й, двете й сестри. Според нея те не биха напуснали Сирия, каквото и да се случи. "Знаят, че ще става все по-лошо, но вече не им пука", добавя тя и в очите й се появява странен блясък. Спомня си как всяка сутрин, когато отива на работа в адвокатската си кантора, огледа се в офиса и пита за някой липсващ колега, чува все едно и също: "Той загина. Тя загина." "Спрях да питам, защото се страхувах от отговора", навежда глава тя. 

За себе си Х. е убеден, че режимът стои зад атаките с химическо оръжие отпреди седмица, които оставиха след себе си хиляди трупове, а кадрите на умиращи в гърчове деца шокираха международната общност. И е готов да ви изброи десетки доказателства за това. "Натискът върху режима достига своя връх. Режимът губи територия. Разбира се, успяват да върнат някои територии под свой контрол, но като цяло отстъпват. Единственото важно нещо, което спечелиха през последните няколко месеца, беше територия близо до Хомс, на границата с Ливан. И то най-вече с помощта на ливански и ирански бойци на страната на режима. В други региони те като цяло отстъпват. Режимът – и това е според мен е нещо много важно – се опита много пъти в миналото да използва химически оръжия, но в много по-малка степен, убивайки 20, 30, 40 души. А отговорът от световната общност бе толкова слаб,  че "червената линия" на господин Обама се превърна в шега в Сирия", разказа разпалено Х. И продължава: "Не само американците, а цялата световна общност – всички страни – са отговорни да защитават човешки същества навсякъде по света. Това е международното право. Химическите оръжия са забранени и всяка страна – дори България – е отговорна за тяхното използване. Смятам, че трябва да има някаква ефективна международна защита за сирийския народ. Не обсъждам точния вид. Бихме могли да попитаме до каква степен военен удар от ракети може да е ефективен в защита на хората. Аз не знам това. Но всеки сириец има пълното основание да помоли за международна защита за народа си."

Х. и Д. не си представят да се върнат в Сирия вече. А след като в Египет положението се влошава, семейството търси спасение в Европа. България им се струва разумен избор. По-евтино е от Германия да започнат живот тук, а имат приятели в сирийската общност. Именно те им помагат да получат визи за временен престой в страната, докато кандидатстват за бежански статут. Х. няма план Б при отказ. Надява се, че ще успява да изхранва семейството си по начина, по който го е правил досега - с преводи от английски и арабски език. Защото това може да работи от всяко място на света. Засега са малко притеснени, че стандартът на живот в България е по-висок от този в Египет. Там преживяват с 1000 долара на месец, тук едвам им стигат 1500 евро. "Това е цената да живееш в ЕС", казваме им. Те се смеят. 

Тревожи ги и начинът, по който живеят другите сирийски бежанци, настанени в центровете към Държавната агенция за бежанците, и осъзнават, че са късметлии, че имат приятели в страната. "Хората са недохранени, защото много от тях не са успели да вземат пари със себе си. Много неща от първа необходимост липсват. Защо правителството не помоли ООН за помощ за справянето с този проблем", пита искрено недоумяващ Х. Защо ли наистина?
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Готвим приема на първите студенти по хуманна медицина Готвим приема на първите студенти по хуманна медицина

Проф. д-р Магдалена Миткова, ректор на университет "Проф. д-р Асен Златаров"

10 май 2019, 2374 прочитания

Думата имат хората, които обикновено нямат думата Думата имат хората, които обикновено нямат думата

Представители на различни професии, обществени слоеве и образование ще разкажат историите си на събитието "ХОРА, които обикновено не говорят пред ХОРА"

11 апр 2019, 2457 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Агенцията за закрила на детето е започнала проверки заради снимки на пострадало дете

Как се режат рогата на "Биволъ"

Под патронажа на прокуратурата тече координирана институционална и медийна атака срещу журналистите Атанас Чобанов и Асен Йорданов

А1 и НАП: Развален телефон за 80 млн. лв.

Приходната агенция и мобилният оператор са в данъчен спор от далечната 2012 г., a засега резултатът е в полза на данъчните

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Sweet Dreams (Are Made Of This)

Ани Ленъкс изненада почитателите си с изложба-автопортрет

Пътят към голотата

Изложба с актова фотография на Георги Ст. Георгиев от началото на ХХ век