Пътят към вкъщи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пътят към вкъщи

Под всяко число от статистиката за децата в домовете за Цветелин (вляво) и Ивайло се крие един детски живот, който може да бъде променен

Пътят към вкъщи

Къде сме в процеса по затваряне на домовете и колко деца намериха истинския си дом

Люба Йорданова
10191 прочитания

Под всяко число от статистиката за децата в домовете за Цветелин (вляво) и Ивайло се крие един детски живот, който може да бъде променен

© Велко Ангелов


"За да се затвори входът към институциите, трябва да се научим да разчитаме на превенцията преди семейството да се е разпаднало или да е в риск, в който единственият изход е да изведем детето или родителите вече да са взели решение да го изоставят."

Ева Жечева, председател на Държавната агенция за закрила на детето

От малък Иван* живее в дом за деца с увреждания. Има заболяване, но здравословното му състояние не изисква специфична медицинска грижа. Завършил е помощно училище и поддържа редовен контакт с баща си и по-големия си брат. Преди няколко месеца социални и здравни експерти анализират нуждите на Иван и взимат решение, че той може да бъде преместен в център за настаняване от семеен тип близо до роднините си. Следват седмици подготовка, през които Иван свиква с идеята за новото място. В момента той вече се намира в центъра, а специалисти от различни услуги в общността подкрепят него и близките му.

Иван е едно от децата, които през последните месеци са затворили зад гърба си мрачната страница, наречена дом за деца, и са прекрачили прага на един по-истински дом. Някои от тях са осиновени. Други вече живеят в приемни семейства. Трети подреждат стаите си в защитени жилища, близо до роднините си. Зад всяка затворена врата на институция стоят години сериозен труд. Защото целта не е просто физическото преместване на детето от една сграда в друга. А опознаване на състоянието и потребностите му, намиране на най-добрата грижа за него и гарантиране на подкрепяща нова среда. Опаковката на всичко това носи на пръв поглед сложно звучащото определение деинституционализация. Преведено на по-прост език, това е процесът на извеждане на децата от домовете, развитието на съвременни услуги в общността и затварянето на входа към институциите. Крайният резултат трябва да бъде достатъчна подкрепа за семейства в риск, така че да не изоставят децата си, а ако това се случи, детето да бъде отглеждано в близка до семейната среда, която го прави самостоятелно и независимо. Живот сред връстниците си. А не както досега - далеч от всички, без връзка със света.

В България този процес започва активно през 2010 г. с приемането на националната стратегия за деинституционализация, а благодарение на спечеленото финансиране от европейските фондове през последната година вече се виждат и конкретни резултати. Намирането на подходяща нова грижа за Иван например е част от проекта "Детство за всички" по програма "Развитие на човешките ресурси". Той е първият проект от плана за действие по стратегията и е насочен към близо 1800 деца над 3-годишна възраст и младежи с увреждания, настанени в домове за деца с умствена изостаналост и домове за медико-социални грижи за деца (повече за резултатите на проекта - в инфографиката). Реформата започва с подготовката и извеждането от институциите на децата с увреждания, защото те са в най-уязвимо положение и се нуждаят от спешни мерки за промяна на живота им. Задачата е сериозна - броят на децата в домовете в България продължава да бъде висок и ако не се планира и извърши правилно, затварянето на една институция може дори да крие риск за децата. От друга страна, множеството изследвания за вредите, които отглеждането на едно дете в институция нанася върху развитието и здравословното му състояние, крещят, че сме ужасно закъснели. Особено на фона на десетки случаи, в които медиите разгласяват, че децата в домовете в България се неглижират. А в някои казуси - малтретират и насилват.

Как се строи покрив

Подготовката за извеждането на Иван от дома за деца с увреждания започва още през 2010 г. Тогава експерти от Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), както и социални и здравни работници по места правят преглед и анализ на оценките на потребностите на всички деца и младежи с увреждания. Изготвя се национална карта на резидентните и съпътстващи услуги, която показва нуждите на децата по райони. На нейната база започват да се изграждат центрове за настаняване от семеен тип, защитени жилища, дневни центрове за деца с увреждания и центрове за социална рехабилитация и интеграция в 81 общини. В началото на 2013 г. експертите правят повторна оценка на децата и младежите и изготвят индивидуални планове за подготовка и преместване в новата услуга. Изследват отношенията им с биологичните им семейства, обучават персонала на съществуващите институции за новите услуги и потребностите на децата. Преценява се достъпът до медицинска грижа и до адекватно образование. Регионални екипи пък консултират общините за социална им политика и помагат за интегрирането на децата и младежите в новата среда.

Целият процес се координира в Държавната агенция за закрила на детето, която е и бенефициент по проект "Детство за всички". Ивайло Миланов и Цветелин Кънев са двама от държавните експерти, които работят за извеждането на децата от институциите. Убедени са, че това е правилният път и че промяната на грижата значително ще подобри живота на децата и младежите.

"Айде да ходим в новите къщи", чуват често Ивайло и Цветелин при посещенията си в домовете за деца. Двамата разказват обаче, че задачата съвсем не е толкова проста. "За някои деца дори качването на автобус може да бъде стрес", забелязали са те, особено ако светът на детето досега е бил ограничен само между четирите стени на стаята му в институцията. Затова се започва отдалече - често персоналът от дома и от центъра за настаняване от семеен тип или защитеното жилище заедно се грижат за детето, докато свикне с новата ситуация. Децата и младежите няколко пъти посещават новия си дом, за да се се адаптират плавно и за да участват в подреждането на новата си стая. Някои пишат на лист или рисуват какво искат да правят там. Внимава се също новата среда да предлага на децата нещата, с които те са свикнали. Ако Боян например всяка сутрин става рано, за да се грижи за кравите близо до дома, а на новото място крави няма, откъсването от познатата среда може да има и негативен ефект.

Ивайло Миланов дава пример със случай на дете с увреждания, което е изведено от дома и настанено в приемно семейство. Детето става буйно и агресивно към новата си среда и хората. Приемните родители решават, че не могат да гарантират сигурността му, и се налага детето да се върне в дома. След един месец обаче приемните родители разбират, че връзката им с детето е силна и искат съдействие от отдела за закрила на детето, за да се грижат отново за него. "Новината как са били посрещнати от детето и с каква радост е тръгнало с тях, както и силата на тези хора, ми дава увереност да продължавам борбата", казва Ивайло. Той е в ДАЗД от нейното създаване през 2001 г. Работил е и в дом за деца в момента на неговото закриване, за да се увери, че промяната в грижата наистина е правилният път. Зареждат го видимият прогрес на деца и младежи, разговорите и общите проекти със съмишленици. А минусите на работата описва така: "Те идват от напрежението, че очевидни неща не се решават заради овластени възрастни хора, които взимат субективни решения, нарушена комуникация на различните нива, деца и младежи, които преживяват фрапиращи промени в живота си без необходимото внимание и време за това."

Накрая на пътя

"През 2025 г., дори много по-рано, искам да видя качествени социални услуги, затворен вход на институциите, реформирани и отговарящи на потребностите на децата сфери като образование и здравеопазване и най-важното предизвикателство - общество, което ще приема различните, ще бъде отговорно, знаещо, можещо и приемащо каузата за децата не като работа и проблем на дома и на съседа, а като проблем на всички нас." Така председателят на ДАЗД Ева Жечева описа пред "Капитал" визията си за процеса по деинституционализация малко след като зае поста в края на юли. И наистина, извеждането на децата от институциите не е просто механично преместване. В дългосрочен план много по-важната задача е семействата на деца със специални потребности да получават достатъчно помощ, за да се грижат сами за тях, а обществото да не обръща поглед встрани, когато се разминава на улицата с дете с увреждания. Или както го описва Нела Вампорова-Петерс от фондация "Лумос", която сътрудничи на държавната и общинските администрации в процеса по извеждане на децата от домовете: "Начинът деинституционализацията да се случи е да няма нужда от институции." Това минава през превенция за семействата в риск и увеличаване на капацитета и финансирането на социалните служби, които да обръщат внимание на всеки един случай поотделно.

"Промяната трябва да бъде на всички нива - от този, който се грижи за детето, до този, който ще го приеме да живее на неговата улица и да играе с неговото дете", съгласни са и експертите на ДАЗД. Съвсем наскоро например те се сблъскват с недоволството на жители на софийския район Връбница срещу изграждането на център за настаняване от семеен тип с аргумента "не искаме луди деца".

"Една пропаст, копана в продължение на десетилетия, не може да бъде запълнена с няколко хвърлени камъчета - вероятността тя да остане е огромна, но може да се построи мост, а за това са нужни усилията на всички", коментира Цветелин Кънев. Той работи в сферата на закрилата на детето и социалните услуги вече повече от десет години и е наясно, че трудностите "са навсякъде". Но е сигурен, че всеки макар и малък успех с конкретно дете или младеж води до промяна при всеки от нас. Затова, казва Цветелин, "важно е да продължаваме".

*Името е сменено

"За да се затвори входът към институциите, трябва да се научим да разчитаме на превенцията преди семейството да се е разпаднало или да е в риск, в който единственият изход е да изведем детето или родителите вече да са взели решение да го изоставят."

Ева Жечева, председател на Държавната агенция за закрила на детето

От малък Иван* живее в дом за деца с увреждания. Има заболяване, но здравословното му състояние не изисква специфична медицинска грижа. Завършил е помощно училище и поддържа редовен контакт с баща си и по-големия си брат. Преди няколко месеца социални и здравни експерти анализират нуждите на Иван и взимат решение, че той може да бъде преместен в център за настаняване от семеен тип близо до роднините си. Следват седмици подготовка, през които Иван свиква с идеята за новото място. В момента той вече се намира в центъра, а специалисти от различни услуги в общността подкрепят него и близките му.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK