С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
18 28 сеп 2013, 17:20, 21321 прочитания

Продуцент, Държавна сигурност

Изследователски екип открехна филмовите архиви на службите. Те ни казват толкова за миналото, колкото и за настоящето

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



Пишещата машина трака силно. На места почти заглушава гласовете на следователя и разпитвания. В кадър е брадатият поет Петър Манолов, секретар на Независимото дружество на правата на човека. Годината е 1989. Денят - 25-ият след началото на неговата гладна стачка. Разпитват го за антидържавна дейност. В центъра на разговора е поезията му, заклеймена на партийни събрания и с кампания в "Работническо дело".

"Кое битие имате предвид", пита офицерът на държавна сигурност.


"Ами, социалното битие", уточнява Петър Манолов.

"У нас или в чужбина", настоява следователят.

"Аз не ги деля..."



Записът от разпита за измеренията на битието достига до нас благодарение на случайността. Но и на наблюдателността на изследователите Диана Иванова и Весела Ножарова, които по време на своята работа по друг проект се натъкват на железни кутии с филми в централния архив на комисията по досиетата в Банкя. До този момент публиката не предполага, че там се съхраняват над 1000 филма с документални кадри, поръчани, заснети и използвани за целите на Държавна сигурност.

На втората прожекция на три откъса от "Непознатите филмови архиви на ДС" в залата присъстват Петър Манолов и неговото семейство. Една част от публиката е твърде млада, за да си спомня кой е той. Други пък разпознават лицето на следователя от видеото. Актуален герой на прехода. Бившият директор на Националната следствена служба Ангел Александров, (не)случайно и същият, който предложи Делян Пеевски за следовател през 2005 г. и му проправи пътека към властта. 

Както би се изразил Петър Манолов: "Все едни весели, демократични неща." Тези думи той изрича, когато си спомня как подменят членовете на Независимото дружество за правата на човека с други, удобни за партията. Как не го пускат в централата на СДС, след като се връща от Париж, където е прекарал две години в изгнание. И въобще по повод живота си в изолация и забрава след промените. "Затова има демокрация, за да си ги говорим тия веселушки", казва без горчивина Манолов, който притежава достолепността на Хемингуей. Но се смущава от аплодисментите след прожекцията, с които публиката го поздравява заради поведението му по време на разпита. За следователя Ангел Александров поетът пази от същия деликатен сарказъм, който оцветява разговора им преди 25 години: "Даде ми 5 лева за влака тогава, може би му ги дължа."   

Репликата-реакция, която остава у Диана Иванова след първите две прожекции на филмовите архиви на ДС пред публика, е: "Ето, ние знаем имената на недостойните, но не знаем имената на достойните." Според нея това обяснява времето, в което живеем. Цинизмът, с който сме израснали. А също и че миналото всъщност е настояще. "В нас има един патос: да оставим миналото да си почива, да вървим напред, но постоянно виждаме как то се връща по един ироничен и дори вулгарен начин", казва тя.  

Тъкмо това е и една от причините Диана Иванова и Весела Ножарова да побързат да споделят откритието си с публиката. Идеята е да проверят има ли обществен интерес към тези документални кадри. Какво говорят тези филми? Какви реакции предизвикват? Какво още искаме да разберем? Градусът на първите две прожекции демонстрира, че гладът за знание по темата е голям. И че хората са готови да търсят заедно начини да се побърза с дигитализацията на тези видеоархиви. "Мисля, че има някаква много голяма промяна след протестите. Въобще след лятото. Има едно ново желание да разбереш връзките на историята, как онова минало наистина определя настоящето", споделя Диана Иванова. 

Как откриват филмите 

Изследователският екип Диана Иванова и Весела Ножарова се натъква на филмовия архив на Държавна сигурност, докато работи по проекта за създаване на музей на Държавна сигурност по идея на сменения наскоро директор на държавния архив Мартин Иванов (какъв е този проект и какво се случва с него - виж карето). Търсейки материали, при случайни снимки в централния архив в Банкя те намират железните кутии с 35-милиметровите филми. Оказва се, че тези видеодокументи се събират в комисията по досиетата едва от 2011 г., откакто съществува архивът в Банкя. Там изпращат своите архивни кадри окръжните управления на МВР и академията в Симеоново. Вече има над 1000 филма, но много малка част от тях са описани и каталогизирани. Филмите са на различни носители, като 800 от тях са на 35-милиметрова лента.

Диана Иванова и Весела Ножарова преглеждат около 20 филма, от които избират три, които им се струват най-интересни. Откъсите, които излъчват, са на два разпита - на Петър Манолов от 1989 г. и на семейство Попови, което получава идеологически инструктаж, преди да замине за Германия през 1983 г. Третият е учебен филм на академията на МВР за разследвана терористична група по време на "възродителния" процес.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2185 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 3019 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Проект: нашият град

Клуб "Капитал" събра архитекти, които обсъдиха проблемите на София

Още от Капитал
LVMH тества границите на лукса

Може ли шик конгломератът да се разрасне още

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Румънското управленско дуо: От едната страна на барикадата

Новият премиер Лудовик Орбан и преизбраният президент Клаус Йоханис обещават про-ЕС ера и реформи в Румъния

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

Камион желание

Отново за мобилните кухни, уличната храна и къде да я опитаме този месец

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10