С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
43 5 окт 2013, 20:09, 24772 прочитания

Имаме ли план за София (видео)

"Клуб Капитал" събра архитекти, за да предвидят с няколко стъпки напред как ще се развива столицата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Видео



Как се сдобихме с фонтана на "Витошка"? Кому е нужно кръгово движение на "Лъвов мост"? Какво правим с ръждясващото соцнаследство, като паметника на НДК? Защо ни е толкова сиво в София?

Ако си блъскате главата с тези въпроси на градския дизайн, добре дошли в клуба. И ние така. Затова решихме в клуба на чудещите се да поканим разбиращите. С други думи, организирахме среща на хора, които знаят що е то градско планиране и които да ни обяснят логиката, по която се взимат решенията как да изглежда София. Както предполагахме, оказа се по-сложно, отколкото предполагахме.


Събрахме двама недоволни от начина, по който общината планира градските промени, млади архитекти от сдружение "Група град" - арх. Ангел Захариев и арх. Ивайло Петков, срещу главния архитект на София (от вече почти 7 години) Петър Диков. Компания им правеше арх. Иво Пантелеев от Архитектурно-дизайнерска агенция (А.Д.А), който като участвал и печелил конкурс за прекрояване на Женския пазар, можеше да сподели опита си. 

Каква е драмата с "Лъвов мост"

Първо ги питахме какво не е наред в планираната реконструкция на "Лъвов мост" - актуален публичен проект и поредният, съпроводен със скандал. Всъщност те вече бяха загрели в този спор в дебати, организирани в рамките на професионалната общност. Намесата на "Група град" вече беше довела до заявка на общината, че проектът ще бъде преработен. Разговорите обаче продължават. Все още не е ясно какво точно ще се промени и как.



Факт е, че "Група град" счита, че реконструкцията на "Лъвов мост" е икономически необоснована. И ненужна от инфраструктурна гледна точка. "Основният проблем е, че кръговото кръстовище във вида му като абсолютен кръг обслужва единствено и изцяло обръщало на градския транспорт. Има подозрение, че трафикът няма да е толкова голям, че да се осмисли градско кръгово движение", обясни арх. Ивайло Петков от сдружението.

Главният архитект на града Петър Диков, разбира се, възрази. Според него основната идея на реконструкцията не е да бъде обръщало на градския транспорт, а да освободи моста за автомобилно и автобусно движение, така че той да стане пешеходен и велосипеден. След промяната според него ще се подчертава много по-добре архитектурната ценност на "Лъвов мост", който по думите му сега не се вижда от "двете пасарелки, масата тръби и кабели, които го превръщат в асфалтирано автомобилно трасе".

Арх. Ивайло Петков от сдружение "Група град" настоява за по-сериозни подготовка и анализи при градското планиране

Фотограф: Велко Ангелов
Арх. Диков обаче се съгласи, че от изтеклата в медиите "картинка" на проекта не се разбираше нищо от това. Разчиташе се тъкмо обратното.
"Първо, беше направен като три ленти, което въобще не отговаря на смисъла на това кръстовище и на неговото натоварване. Второ, в тази картинка въобще не беше показано, че "Лъвов мост" трябва да поеме пешеходното движение. Напротив, пешеходците бяха изгонени в двата края, от края на автомобилните мостове", изброи самият Диков.

И тук стигаме до по-интересния въпрос защо визуализацията на проекта, която стига до публиката, не отговаря на представите на общината за промяната на "Лъвов мост". И откъде тогава да знаем какво всъщност планира общината. Арх. Ангел Захариев от "Група град" добави още въпроси: "Кой е автор на проекта ние до този момент не знаем. Питахме няколко пъти арх. Диков, той каза: дайте следващия въпрос. Заприлича малко на въпроса кой предложи Пеевски? По същия начин не знаем кой е реалният проектант на много от другите проекти на Столична община. Ако разберем кой е проектантът, то по какъв начин е избран той? Няма посочен цялостен анализ на трафика в София и на базата на какво е избрано точно това кръстовище да бъде ремонтирано." Всички тези питания се свеждат до основната критика, която "Група град" има към взимащите решения как да изглежда София, а именно, че планирането не се случва по прозрачен начин. "Или в липсата на планиране изобщо", беше още по-остър арх. Захариев.

Прозрачно ли е градското планиране

Арх. Иво Пантелеев смята, че нивото на провеждане на архитектурни конкурси в България е много ниско

Фотограф: Велко Ангелов
Арх. Диков разбираемо се опита да защити тезата, че планирането "категорично е публично и колегията има възможност да участва в това планиране". Той заяви, че обществените обсъждания по темата градоустройство се случват по всички правила. Канят се двете професионални структури - Съюзът на архитектите и Камарата на архитектите. Даде пример с обсъжданията на подробните устройствени планове на кварталите "Младост", "Люлин", "Дружба", където са се събирали по 500 души в залата и всеки гражданин е имало възможност да си каже мнението. По този начин са били преработвани проекти по няколко пъти. "Няма практика в България, която толкова постоянно и целенасочено да уведомява и да кани на обществени обсъждания цялото гражданство", отбеляза Диков и добави: "Гражданите в 99% от случаите гледат от камбанарията на собствения си интерес - единият гражданин е против едно транспортно трасе, защото минава до жилището му. А този, който е през един квартал е "за", защото му дава чудеснa транспортна възможност."

На въпрос от публиката какво пречи по-сериозните проекти за прекрояване на публични пространства да са предварително достъпни онлайн за обсъждане от гражданите, той отговори, че вече има такава възможност - сайтът Sofia21.bg. Който по думите на арх. Диков обаче не работи. "Най-вероятно вината е моя, но той би трябвало да е сайт за кореспонденция с граждани и колеги, които искат да дадат идеи или да коментират идеи", заяви той и обеща, че ще положи усилия да промотира сайта.

Що се отнася до професионалната общност обаче, арх. Диков отсече: "Всеки колега, който има професионално отношение към проблемите на развитието на града, трябва да го покаже с желание да проектира. От колегите, които са в челото на опониращите, не видях никой да желае да участва в самото проектиране. Аз си давам сметка, че е най-добре да бъдеш оценяващ и критик, но при възможност да бъдеш участник, мисля, че не бива да се пропуска тази роля."

Хаосът с архитектурните конкурси

Как се взимат решенията за развитието на града беше основната тема на разговор

Как се взимат решенията за развитието на града беше основната тема на разговор

Фотограф: Велко Ангелов

Адресатите на това изказване на Диков бяха архитектите от "Група град". А техният кратък отговор защо рядко участват в публични търгове беше: защото е процес с твърде много неизвестни. И в действителност, първо, няма наредба за архитектурните конкурси, която да указва в какви случаи, при какви условия и за кои инвестиции да се провеждат конкурси. Така за обновяването на едни публични пространства се организират конкурси за визия (например площад "Света Неделя", Женски пазар), а за други се назначава изпълнител по нечие усмотрение ( площад "Патриарх Евтимий", алеята на "Цар Освободител"). Второ, Законът за обществените поръчки е така устроен, че поставя архитектите в подчинена позиция на строителната дейност. За големите публични проекти се организират търгове за инженеринг - проектантство и строителство, но не и за архитектура (такъв е случаят с "Лъвов мост"). Когато пък няма натрупан опит в организирането на конкурси за визия, резултатът за архитектурните бюра, които влагат пари, труд, енергия в участие, често е разочароващ. Например дори идеята им да бъде класирана на първо място, това не им гарантира нейната реализация (казусът с метростанция 20). "Това е един хаос, който нито е в моите задължения, нито в моите правомощия да го реша", обобщи ситуацията главният архитект на София Петър Диков.

Да припомним, всичко това е важно, защото ни отговаря на въпроса защо често не виждаме логиката на развитие на София. А градът дължи едни от най-хубавите си сгради от началото на ХХ век тъкмо на архитектурните конкурси - Ректората на Софийския университет, Народната библиотека, Художествената академия и т.н. Ако всяко обновяване на публично пространство се случваше като резултат от сблъсък на идеи и беше предшествано от широка обществена дискусия, фонтанът на "Витошка" например вероятно нямаше да съществува.

Според арх. Захариев това, което отсъства в подготовката на конкурсите в момента, е тъкмо консенсус по общите цели за развитието на града. С други думи, какво искаме да постигнем с дадена градоустройствена промяна. Ако в процеса се обръща по-голямо внимание на изготвянето на задания, на тяхното широко дебатиране, на формулиране на целите, на подкрепата им с данни, то тогава ще имаме и различни резултати, отбелязва той. Арх. Петков допълва, че по света архитектурните конкурси са предшествани от сериозни проучвания и анализи, в които са ангажирани много заинтересовани страни - студенти, млади архитекти, научноизследователски екипи, социолози. "А ние хвърляме конкурса и да видим дали ще стане нещо, или няма да стане нищо", казва той.

"Лично аз не виждам смисъл от една такава подготовка, която ни отнася във времето", беше репликата на арх. Петър Диков. Особено когато е важно да се гонят сроковете на европейските пари за проектиране и реализация.

Арх. Иво Пантелеев пък застъпи тезата, че архитектурните конкурси не са панацея за решаване на проблемите на публичните пространства на София. Причината - "нивото на провеждането и осъществяването им е много ниско в момента и не може да се вдигне толкова бързо, че да реши въпросите на ниво дизайн и качество на градското пространство". За да бъдат успешни конкурсите, казва арх. Пантелеев, налице са нужни съчетание от фактори, които тук отсъстват - "мотивиран възложител, който да задава ясни цели, добра организация, обективно жури и избор на кандидат, който освен интересни идеи да има и капацитета да ги реализира". По-реалистичното решение за по-качествено планиране според арх. Пантелеев е "издигането на културата цялостно, което започва от студентската скамейка, минава през използване на чуждия опит и повишаване на нивото на градската администрация".

Отговорът на въпроса "Как планираме София" не е еднозначен. Ако за архитектите от "Група град" категорично има проблем с прозрачността и начина на вземане на решения, то арх. Диков е още по-категоричен, че това не отговаря на истината. Арх. Пантелеев е по-умерен като отбелязва, че в процеса на градоустройството на София все пак е постигнат значителен напредък през последните години. Докато архитектурната общност обаче е разделена във вижданията си как може да се подобри процесът, вероятността ние, гражданите, да вдигаме високо вежди при вида на екстравагантни решения в облика на града, си остава голяма.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Нина Серкова: Моята работа е да ги запаля, а те знаят повече от нас Нина Серкова: Моята работа е да ги запаля, а те знаят повече от нас

Учителката от 105-о СУ в София Нина Серкова пред "Капитал"

13 сеп 2019, 1633 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 1742 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
БХК поиска оставка на правителството заради отношението към бежанците

Протестиращи са били заплашвани с отказ за получаване на статут

Новият играч в медийната реклама

Connected е новият бранд, отделен от портфолиото на All Channels Communication Group

Моят все по-скъп банкер

Банките започнаха да повишават таксите, като засилване на тенденцията, която не е нова, се очаква от есента

Експериментът Бобов дол

В замрялото сърце на въгледобива е разрешено най-мащабното изгаряне на отпадъци на Ковачки

Как започва вносът на боклуци в България

Отпадъци за горене започват да се внасят в периода 2014 - 2016 г., като зад начинанието е бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев.

20 въпроса: Ралица Петрова

Режисьорката на "Безбог" завършва сценария към следващия си филм

Изкуството, майна

Нощта на музеите и галериите се завръща в Пловдив (13-15 септември) със силно международно участие