Имаме ли план за София (видео)
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Имаме ли план за София (видео)

Арх. Иво Пантелеев смята, че нивото на провеждане на архитектурни конкурси в България е много ниско

Имаме ли план за София (видео)

"Клуб Капитал" събра архитекти, за да предвидят с няколко стъпки напред как ще се развива столицата

Зорница Стоилова
26032 прочитания

Арх. Иво Пантелеев смята, че нивото на провеждане на архитектурни конкурси в България е много ниско

© Велко Ангелов


Как се сдобихме с фонтана на "Витошка"? Кому е нужно кръгово движение на "Лъвов мост"? Какво правим с ръждясващото соцнаследство, като паметника на НДК? Защо ни е толкова сиво в София?

Ако си блъскате главата с тези въпроси на градския дизайн, добре дошли в клуба. И ние така. Затова решихме в клуба на чудещите се да поканим разбиращите. С други думи, организирахме среща на хора, които знаят що е то градско планиране и които да ни обяснят логиката, по която се взимат решенията как да изглежда София. Както предполагахме, оказа се по-сложно, отколкото предполагахме.

Събрахме двама недоволни от начина, по който общината планира градските промени, млади архитекти от сдружение "Група град" - арх. Ангел Захариев и арх. Ивайло Петков, срещу главния архитект на София (от вече почти 7 години) Петър Диков. Компания им правеше арх. Иво Пантелеев от Архитектурно-дизайнерска агенция (А.Д.А), който като участвал и печелил конкурс за прекрояване на Женския пазар, можеше да сподели опита си. 

Каква е драмата с "Лъвов мост"

Първо ги питахме какво не е наред в планираната реконструкция на "Лъвов мост" - актуален публичен проект и поредният, съпроводен със скандал. Всъщност те вече бяха загрели в този спор в дебати, организирани в рамките на професионалната общност. Намесата на "Група град" вече беше довела до заявка на общината, че проектът ще бъде преработен. Разговорите обаче продължават. Все още не е ясно какво точно ще се промени и как.

Факт е, че "Група град" счита, че реконструкцията на "Лъвов мост" е икономически необоснована. И ненужна от инфраструктурна гледна точка. "Основният проблем е, че кръговото кръстовище във вида му като абсолютен кръг обслужва единствено и изцяло обръщало на градския транспорт. Има подозрение, че трафикът няма да е толкова голям, че да се осмисли градско кръгово движение", обясни арх. Ивайло Петков от сдружението.

Главният архитект на града Петър Диков, разбира се, възрази. Според него основната идея на реконструкцията не е да бъде обръщало на градския транспорт, а да освободи моста за автомобилно и автобусно движение, така че той да стане пешеходен и велосипеден. След промяната според него ще се подчертава много по-добре архитектурната ценност на "Лъвов мост", който по думите му сега не се вижда от "двете пасарелки, масата тръби и кабели, които го превръщат в асфалтирано автомобилно трасе".

Арх. Ивайло Петков от сдружение "Група град" настоява за по-сериозни подготовка и анализи при градското планиране
Фотограф: Велко Ангелов

Арх. Диков обаче се съгласи, че от изтеклата в медиите "картинка" на проекта не се разбираше нищо от това. Разчиташе се тъкмо обратното.

"Първо, беше направен като три ленти, което въобще не отговаря на смисъла на това кръстовище и на неговото натоварване. Второ, в тази картинка въобще не беше показано, че "Лъвов мост" трябва да поеме пешеходното движение. Напротив, пешеходците бяха изгонени в двата края, от края на автомобилните мостове", изброи самият Диков.

И тук стигаме до по-интересния въпрос защо визуализацията на проекта, която стига до публиката, не отговаря на представите на общината за промяната на "Лъвов мост". И откъде тогава да знаем какво всъщност планира общината. Арх. Ангел Захариев от "Група град" добави още въпроси: "Кой е автор на проекта ние до този момент не знаем. Питахме няколко пъти арх. Диков, той каза: дайте следващия въпрос. Заприлича малко на въпроса кой предложи Пеевски? По същия начин не знаем кой е реалният проектант на много от другите проекти на Столична община. Ако разберем кой е проектантът, то по какъв начин е избран той? Няма посочен цялостен анализ на трафика в София и на базата на какво е избрано точно това кръстовище да бъде ремонтирано." Всички тези питания се свеждат до основната критика, която "Група град" има към взимащите решения как да изглежда София, а именно, че планирането не се случва по прозрачен начин. "Или в липсата на планиране изобщо", беше още по-остър арх. Захариев.

Прозрачно ли е градското планиране

Арх. Иво Пантелеев смята, че нивото на провеждане на архитектурни конкурси в България е много ниско
Фотограф: Велко Ангелов

Арх. Диков разбираемо се опита да защити тезата, че планирането "категорично е публично и колегията има възможност да участва в това планиране". Той заяви, че обществените обсъждания по темата градоустройство се случват по всички правила. Канят се двете професионални структури - Съюзът на архитектите и Камарата на архитектите. Даде пример с обсъжданията на подробните устройствени планове на кварталите "Младост", "Люлин", "Дружба", където са се събирали по 500 души в залата и всеки гражданин е имало възможност да си каже мнението. По този начин са били преработвани проекти по няколко пъти. "Няма практика в България, която толкова постоянно и целенасочено да уведомява и да кани на обществени обсъждания цялото гражданство", отбеляза Диков и добави: "Гражданите в 99% от случаите гледат от камбанарията на собствения си интерес - единият гражданин е против едно транспортно трасе, защото минава до жилището му. А този, който е през един квартал е "за", защото му дава чудеснa транспортна възможност."

На въпрос от публиката какво пречи по-сериозните проекти за прекрояване на публични пространства да са предварително достъпни онлайн за обсъждане от гражданите, той отговори, че вече има такава възможност - сайтът Sofia21.bg. Който по думите на арх. Диков обаче не работи. "Най-вероятно вината е моя, но той би трябвало да е сайт за кореспонденция с граждани и колеги, които искат да дадат идеи или да коментират идеи", заяви той и обеща, че ще положи усилия да промотира сайта.

Що се отнася до професионалната общност обаче, арх. Диков отсече: "Всеки колега, който има професионално отношение към проблемите на развитието на града, трябва да го покаже с желание да проектира. От колегите, които са в челото на опониращите, не видях никой да желае да участва в самото проектиране. Аз си давам сметка, че е най-добре да бъдеш оценяващ и критик, но при възможност да бъдеш участник, мисля, че не бива да се пропуска тази роля."

Хаосът с архитектурните конкурси

Как се взимат решенията за развитието на града беше основната тема на разговор
Фотограф: Велко Ангелов

Адресатите на това изказване на Диков бяха архитектите от "Група град". А техният кратък отговор защо рядко участват в публични търгове беше: защото е процес с твърде много неизвестни. И в действителност, първо, няма наредба за архитектурните конкурси, която да указва в какви случаи, при какви условия и за кои инвестиции да се провеждат конкурси. Така за обновяването на едни публични пространства се организират конкурси за визия (например площад "Света Неделя", Женски пазар), а за други се назначава изпълнител по нечие усмотрение ( площад "Патриарх Евтимий", алеята на "Цар Освободител"). Второ, Законът за обществените поръчки е така устроен, че поставя архитектите в подчинена позиция на строителната дейност. За големите публични проекти се организират търгове за инженеринг - проектантство и строителство, но не и за архитектура (такъв е случаят с "Лъвов мост"). Когато пък няма натрупан опит в организирането на конкурси за визия, резултатът за архитектурните бюра, които влагат пари, труд, енергия в участие, често е разочароващ. Например дори идеята им да бъде класирана на първо място, това не им гарантира нейната реализация (казусът с метростанция 20). "Това е един хаос, който нито е в моите задължения, нито в моите правомощия да го реша", обобщи ситуацията главният архитект на София Петър Диков.

Да припомним, всичко това е важно, защото ни отговаря на въпроса защо често не виждаме логиката на развитие на София. А градът дължи едни от най-хубавите си сгради от началото на ХХ век тъкмо на архитектурните конкурси - Ректората на Софийския университет, Народната библиотека, Художествената академия и т.н. Ако всяко обновяване на публично пространство се случваше като резултат от сблъсък на идеи и беше предшествано от широка обществена дискусия, фонтанът на "Витошка" например вероятно нямаше да съществува.

Според арх. Захариев това, което отсъства в подготовката на конкурсите в момента, е тъкмо консенсус по общите цели за развитието на града. С други думи, какво искаме да постигнем с дадена градоустройствена промяна. Ако в процеса се обръща по-голямо внимание на изготвянето на задания, на тяхното широко дебатиране, на формулиране на целите, на подкрепата им с данни, то тогава ще имаме и различни резултати, отбелязва той. Арх. Петков допълва, че по света архитектурните конкурси са предшествани от сериозни проучвания и анализи, в които са ангажирани много заинтересовани страни - студенти, млади архитекти, научноизследователски екипи, социолози. "А ние хвърляме конкурса и да видим дали ще стане нещо, или няма да стане нищо", казва той.

"Лично аз не виждам смисъл от една такава подготовка, която ни отнася във времето", беше репликата на арх. Петър Диков. Особено когато е важно да се гонят сроковете на европейските пари за проектиране и реализация.

Арх. Иво Пантелеев пък застъпи тезата, че архитектурните конкурси не са панацея за решаване на проблемите на публичните пространства на София. Причината - "нивото на провеждането и осъществяването им е много ниско в момента и не може да се вдигне толкова бързо, че да реши въпросите на ниво дизайн и качество на градското пространство". За да бъдат успешни конкурсите, казва арх. Пантелеев, налице са нужни съчетание от фактори, които тук отсъстват - "мотивиран възложител, който да задава ясни цели, добра организация, обективно жури и избор на кандидат, който освен интересни идеи да има и капацитета да ги реализира". По-реалистичното решение за по-качествено планиране според арх. Пантелеев е "издигането на културата цялостно, което започва от студентската скамейка, минава през използване на чуждия опит и повишаване на нивото на градската администрация".

Отговорът на въпроса "Как планираме София" не е еднозначен. Ако за архитектите от "Група град" категорично има проблем с прозрачността и начина на вземане на решения, то арх. Диков е още по-категоричен, че това не отговаря на истината. Арх. Пантелеев е по-умерен като отбелязва, че в процеса на градоустройството на София все пак е постигнат значителен напредък през последните години. Докато архитектурната общност обаче е разделена във вижданията си как може да се подобри процесът, вероятността ние, гражданите, да вдигаме високо вежди при вида на екстравагантни решения в облика на града, си остава голяма.

Как се сдобихме с фонтана на "Витошка"? Кому е нужно кръгово движение на "Лъвов мост"? Какво правим с ръждясващото соцнаследство, като паметника на НДК? Защо ни е толкова сиво в София?

Ако си блъскате главата с тези въпроси на градския дизайн, добре дошли в клуба. И ние така. Затова решихме в клуба на чудещите се да поканим разбиращите. С други думи, организирахме среща на хора, които знаят що е то градско планиране и които да ни обяснят логиката, по която се взимат решенията как да изглежда София. Както предполагахме, оказа се по-сложно, отколкото предполагахме.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

43 коментара
  • 1
    izabell avatar :-|
    izabell

    Диков как вървят( архитектурата на София) еми по спирала....Точката нали сте я поставили бул." Витошка" сега постепенно кръга да се разширява,толкова е натурално:)

  • 2
    sorilea avatar :-|
    Sorilea

    Кокурса за метростанция 20 е струвал 50 000 лв. Единият лъч на метрото го дават 27 станции , другият 17 . 44 станции по 50 000 прави точно 2 200 000 лв само за конкурси. Добре че са ги спестили , все пак това е метро и основната му задача е да превозва пътници, а не да прилича на мол. Все пак не сме толкова богати. Незнам колко би струвал един конкурс за визията на Лъвов мост , но със сигурност знам , че после ще има - еди кой си похарчи 2 милиона за конкурс , който не се харесва на някой си. Това с конкурсите не е само черно и бяло. Незнам също някоя друга община в България да го прилага. А и да се върнем на метростанция 20 - проекта ще се реализира но на друга метростанция 17 на Околовръстен път.

  • 3
    mazhlekov avatar :-|
    Виктор Мъжлеков

    Много полезна беседа.

  • 4
    sib avatar :-|
    sib

    Събрали се едни добри хора с благородната цел да се разпоредят с имотите на други хора

  • 5
    hekata5 avatar :-|
    Гергин Борисов

    Лошо, че никой не засегна темата за това, че ще се дадат 25 милиона лева, като заместител на трасе, което струва 20...

  • 6
    sib avatar :-|
    sib

    Кога ли ще направи някой собственик на имот прецедента да осъди България за нарушаване на гражданското му право да се разпорежда с имота си.
    В момента в България не може да бъде продаден имот с неуредени сметки по регулация. Практика на Столична община е да бави уреждането на сметки по регулация с десетилетия. Кой ще е първият осъдил общината и за пореден път запорирал сметките и и на когото софийските данъкоплатци ще платят пропуснатите ползи...

    Правенето на сметки без кръчмар за чужди имоти е неприятен остатък от тоталитарността в мисленето. Неуведомяването на собствениците на терени за мащабни проекти, влошаващи качеството на имотите им и лишаването им от възможност да оспорват подобни проекти е любимо занимание на администрация и проектанти.

    99% от собствениците гледали от собствените си камбанарии - че от чии да гледат бре, г-н Гл.архитект? Изкупете им имотите на пазарни цени, па си правете по тях каквото на вас ви уидисва.
    Да не са ви бащиния имотите на хората?!?

    И на Диков и на всякакви подобни му "велики" градоустроители.

    Зор, че и законодетелен натиск вече пробват да се изолират собствениците на имоти от процеса на проектиране и одобряване на общите устройствени планове.

    Нищо де, все на някого ще му писне и ще спретне един иск...пък да видим.

  • 7
    pzashev avatar :-|
    pzashev

    За мое най-голямо съжаление София успява да е най-неугледния и лошо стопанисван град в Източна Европа! Кишинев е може би по-зле, но това едва ли е голяма утеха.
    София не е Витошка, метрото и два фонтана. Тя е най-вече олюпените блокове с различни дограми и решения за балконите, неокосената трева, мърсотия и уродливи пейзажи (зданието на г-жа Кръстева например).
    Когато си обграден от такава мизерия и ниски естетически стандарти, психиката ти се променя и свикваш.
    Главния архитект на такова безумие би следвало да си направи сепуку. Поне административно!

  • 8
    rage_against avatar :-|
    Rage Against

    Диков е пример за пословична некадърност и корупция.
    ако не е корумпиран, то просто е чутовно некадърен и липса за преценка за цена, срокове и функционалност за решения в градска среда за модерен град от 21 век.

    във всички случаи не ни трябва подобен градски архитект на столицата.

    ОСТАВКА !

  • 9
    pzashev avatar :-|
    pzashev

    Например скандалното високо строителство по булевард България. По време на социализма идеята беше (и според мен правилно) колкото по-близо до Витоша, толкова по-ниско строителство за да може от града да се радваме на планината. Защо това логично правило отпадна г-н Диков? Кой разреши тези офисни чудеса които скриват планината?

  • 10
    georgi960 avatar :-|
    КМЕТ В СЯНКА

    диков е изчерпан и зависим !


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK