С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 18 окт 2013, 15:33, 7303 прочитания

Бегом марш към клас

Или как часовете за военно обучение могат да се използват по-разумно

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



Сирената изненадва децата по време на часа, но само за няколко секунди те вече са под чиновете. Учителите раздават каски, а по високоговорителя се чува вероятната степен на земетресението. Така учениците се ориентират доколко безопасно е да излязат навън или да останат в класната стая.

Тренировките за реакции при бедствия и аварии са част от всекидневието на учениците в Япония. Те започват още от детската градина, когато децата през рисунки разиграват какво трябва да направят в случай на земетресение или наводнение. В началните класове правят карти на вероятните опасности в средата, в която учат, както и на безопасните места по време на бедствия. Отбелязват адресите на хора, които биха имали нужда от помощ. Гасят хартиени пламъци с пожарогасители. Учат се как да направят носилка от одеяло и да пренесат ранен човек. Разиграват сцената, като се опитват да спасят огромна плюшена жаба. Идеята е ученето да бъде забавно, през практически упражнения и активно участие на децата. Ефектът е огромен - учениците се научават да извършват необходимите при бедствия действия почти автоматизирано. Така че, когато критичната ситуация наистина се случи, да реагират бързо и без паника.


В България в най-добрия случай повечето ученици най-вероятно ще тръгнат да бягат по стълбите. Без истински разработен и трениран план за евакуация. Просто защото никой никога не е говорил с тях какво е безопасно да направят. Или пък го е претупал с една-две power point презентации.

Вместо да наблегнат на уменията за реакции в (доста вероятни) критични ситуации като земетресение, наводнение, пожар или нужда от първа помощ, правителството (както предишното, така и сегашното) реши да запълни и без това натоварената учебна програма с още суха и ненужна теория под формата на военно обучение. В пет учебни часа всяка година деветокласниците и десетокласниците ще слушат за същността на гражданско-военните отношения, историята на въоръжените сили, задачите на резерва и приемането на военна служба (виж карето). В една от малкото на пръв поглед полезно звучащи теми - действия за оцеляване при актове от терористични, екстремистки и престъпни групировки и военни действия, сред смислените препоръки за реакция при експлозия и пожар са записани и някои доста спорни съвети, които могат дори да направят учениците параноични. Препоръчва им се например да си сменят маршрута по време на пътуване, да не изпъкват и да избягват публичността на обществени места, да не харчат големи суми пари, да не вземат стопаджии, да избягват честото минаване пред прозорците и застояването на балконите. Останалата част от урока пък е посветена на това как да разпознаят терорист, какво да правят с невзривени бойни припаси и какво, ако бъдат взети за заложници.

Някои от тези теми със сигурност може да са интересни на учениците. Но на фона на лошото гражданско образование, липсата на елементарни умения за справяне в живота, както и на време за истинско общуване между учениците и учителите поредните часове със скучни факти едва ли биха имали някаква практическа полза. И със сигурност има как да бъдат запълнени доста по-разумно.   



Ученици, на оръжие

"За пореден път заместваме истинското, важното, необходимото обучение за децата ни с някаква пародия, която не цели те да са по-добре, а едно министерство да си направи реклама", категоричен е психологът Иван Игов, който дълги години работи в сферата на образованието. Според него обучението се въвежда за 9 и 10 клас, за да могат учениците, които скоро ще навършат 18 години, да бъдат агитирани да се запишат в армията. В същото време децата от първи клас, дори от предучилищните класове, имат нужда да знаят как да реагират, за да се предпазят от опасност. За Игов е притеснително също, че в програмата на десетокласниците е включено запознаване с видове оръжия. Между другото в целта на урока за въоръжението и екипировката, записана в програмата, няма нищо, което може да е от полза на децата. Предвидено е "учениците да разберат, че със своите технически характеристики въоръженията в българската армия отговарят в голяма степен на съвременните изисквания за участие в бойни действия и второ, че личният състав на нашата армия е удовлетворен също в толкова голяма степен с полагащата му се екипировка за ежедневно и бойно използване". Не малка част от урока е реклама на автомат "Калашников", превърнал се според авторите на програмата в "икона" и "символ на оръжието".

"Социалистическият тип задължително военно обучение е остарял и ненужен", смята Боян Захариев, програмен директор "Образователни политики" в институт "Отворено общество". Той добавя, че военното обучение понякога се обвързва с ксенофобски тип патриотизъм и патриотично възпитание, от каквито българското общество няма нужда. Алтернатива според Захариев са летните лагери по желание, които се предлагат в някои европейски страни. В тях има възможност за запознаване с живота на военните и съвременното военното дело, както и за участие в игри с военен сюжет, например пейнтбол.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 1774 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2371 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Добро утро, ранобудни студенти

Окупацията в Софийския университет е знак, че младите хора с позиция няма да се примирят със статуквото

Още от Капитал
В милиардната паяжина на Спайдърмен

Sony и Disney първо се скараха, а после се разбраха за филмовите права върху комиксовия герой

Балканска телекомуникационна компания

Новият собственик на дружеството ще бъде оценената на 2.6 млрд. евро регионална телеком и медийна група United Group

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

Кино: "Близнакът"

Анг Лий опитва екшън трилър от ново поколение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10