Намереното поколение
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Намереното поколение

Те са много наясно кои са, каква е битката и с какви очаквания са натоварени действията им

Намереното поколение

Напук на скептиците студентите действително имат шанс да променят обществото

Зорница Стоилова, Люба Йорданова
34388 прочитания

Те са много наясно кои са, каква е битката и с какви очаквания са натоварени действията им

© Велко Ангелов


"Има един излъчващ се от властта твърдокаменен цинизъм. Това е тънко послание, което не е артикулирано, но се усеща по някакъв начин и винаги е имало свойството да вбесява младата генерация."

проф. Калин Янакиев, Софийски университет

"Колеги, започваме. Сядайте. Предстои ни може би най-важната дискусия от началото на протеста", прозвучава ясно от микрофона. За момент пълната почти догоре аудитория 272 зажужава още по-силно. След още един - внезапно утихва. 22.30 вечерта, ден седми от окупацията.

Ранобудните студенти, които ни раззвъняха будилниците, за да ни напомнят, че протестът не е свършил, не са спали отдавна. Но не им личи. През отворените врати на аудиторията току изскача по някоя свежа физиономия, нарамила спален чувал. Само най-познатите ни революционери от мегафоните малко са попревили гръб от задачите. За брадите им винаги има закачени по още няколко младежи с организационни въпроси.

На дневен ред е обсъждането на евентуална среща с Орешарски. Има заявка задочните медийни диалози между министър-председател и студенти да преминат в разговор на живо. Въпросите, които ги вълнуват, са дали, къде и при какви условия. Става ясно, че комуникацията с екипа на Орешарски тече през ректора на Софийския университет (СУ) проф. Иван Илчев. Трите предварително поставени условия на студентите са: срещата да бъде в окупираната 272, да се модерира от омбудсмана и да се излъчва на живо по "Алма матер" и БНТ. Изглежда, имат премиерско "да" за всички без първото. Оттам насетне разсъждават по стратегия и тактики.

Има страшно много желаещи да вземат отношение по темата, но дисциплината е впечатляваща. Спазва се ред. Изслушват се. Ничия позиция не се отхвърля като глупава или ненужна. Най-добрите идеи се поощряват с мощни възгласи, аплодисменти и тропот по масите.

Някои се опасяват, че планираната среща е капан. Че насреща си имат "изпечени демагози", които могат да ги подведат и изманипулират пред очите на цялата страна. Че трябва да се подготвят с железни аргументи и да бъдат нащрек да "не бъдат вкарани в режим на пазарлък". Други са на мнение, че не трябва да има среща, защото "Орешарски е кукла на конци, той не взима решенията и дори да го победим в спора, не печелим нищо. Само го легитимираме". Трети разглеждат бъдещия дебат като възможност ясно да изложат аргументите си за "оставка" и да се опитат да убедят скептичните хора пред телевизорите в правотата си. Отбелязват, че ще са първите протестиращи граждани, които се срещат с премиера, и не са подставени лица и той им дължи много отговори. "Нека го питаме господин Орешарски кога оставката." "Нека да го поканим като премиер в оставка. И да зададем въпросите към всяко следващо управление."

Въобще, който си е мислил, че в 272 е вечен купон, се е объркал. Тук се върши работа. Начинът, по който са организирали дискусиите помежду си за това "какво следва", "какво правим" и "защо", много повече напомня на парламент, в който се гласуват важни решения, отколкото циничния "Цирк дьо Солей" няколко десетки метра по-надолу, издържан от данъкоплатците. Само ще отбележим, че в същия ден в действителния парламент дебатът беше на ниво кой на какъв пост е назначил любовницата си.

В окупирания Ректорат няма място за подобна арогантност. Тук се опитват да начертаят карта на бъдещето, която има смисъл. Да отблокират хоризонта си от захвата на държавата. Да покажат, че е възможно да се измисли не по-малкото зло, а по-доброто решение. И, да, противно на закостенялото схващане, тъкмо университетът е мястото да се разсъждава над тези проблеми.

Покровителственото "деца", с което анализатори и ректори дундуркат студентите по медиите, въобще не им приляга. Те са много наясно кои са, каква е битката и с какви очаквания са натоварени действията им, поемайки щафетата на бунта от родителите си. Повечето казват, че получават безрезервна подкрепа от семействата си ("само бабите на някои колеги се отрекоха от тях"). Етикетът на наивни идеалисти също не им подхожда. Да израснеш в среда, в която Делян Пеевски ти се натрапва като еталон за успял млад човек, все пак възпитава вид здравословен прагматизъм към живота. По-възрастните бащински се опитват да ги поучават и се стараят "да ги предпазват от грешките" на предишните революции, но, слава богу, още не успяват да ги заразят със своя интелектуален фатализъм, че са поредните, които ще поскачат в студа срещу озъбеното лице на мафията, пък после ще нахлузят по едни пантофи на гражданската си активност и ще я паркират пред телевизора.

Вечер в окупираната 272 аудитория в Ректората винаги текат живи и интересни дискусии между студентите за това "какво следва"
Фотограф: Велко Ангелов

Въобще студентите (и техните преподаватели) към момента изглеждат като единствения разумен и зрял контрапункт на опошления и влачещ като стара плоча публичен дебат. Изразяват се ясно и аргументирано. Знаят как да се държат с медиите. И в същото време са много предпазливи към външния свят. Влизането в СУ прилича на преминаване на граница - студенти със светлоотразителни жилетки щъкат из двора и посрещат желаещите да влязат на голямата черна порта от задната страна на университета. Преминаването става само със студентски и преподавателски книжки или с журналистически карти. Вътре в сградата се допускат само студенти, преподаватели и администрацията на университета. За медиите има определени часове, в които могат да бъдат съпроводени до 272. След уречения час любезно са помолени да си тръгнат, за да може студентите да продължат дискусиите си без страх от спекулации.

На кого пречат студентите

Участвам в протести от 3 години, като от средата на

март съм особено активна. Протестите, които започнаха през лятото продължават и сега, но под друга форма. Докато не се обезвери и последният идеалист.

Марина Братанова, Славянска филология, ВТУ

На пръв поглед тази система изглежда плашеща, но студентите имат сериозни аргументи. Още на втория ден след пълната окупация на ректората група агресивни младежи, предвождани от депутата от БСП Борис Цветков и маршируващата в предните редици на контрапротетсите Нина Гергова, се опита със сила да влезе в сградата на университета. Върху пребледнелите лица на студентите след грозната случка се четеше смесица от изненада, объркване и неразбиране. За много от тях това най-вероятно това е бил първият подобен сблъсък в живота им. И той ги направи още по-решителни и внимателни. Сами казват, че чувстват отговорност - към каузата си и към университета, който държат да запазят във вида, в който са го окупирали.

Класация на първите 20 онлайн медии с най-много публикации за студентските протести
Автор: Капитал
Кои онлайн медии отразяват негативно окупацията

Бойната дружина на Борис Цветков беше само началото. След това цялата пропагандна машина се изсипа върху студентите по същата схема на очернянето на летните протести. Задачата на проправителствените медии, съмнителни интернет сайтове и търсачи на конспирации сега е много по-трудна, защото ваденето на компромати за младежи на по 19, 20 или 23 години изисква немалка доза въображение. Ровят се Facebook профили, манипулират се аудиозаписи, измислят се несъществуващи връзки с партии. Студентите приемат всичко с чувство за хумор и събират изрезки от жълти вестници на "стената на срама" в 272. Даже подканват: "Заповядайте, търсете, но няма да намерите това, което ви интересува."

В някои университети протестиращите студенти са подложени на силен натиск от ректорските ръководства, преподаватели, дори студентските съвети. Във време, в което се обсъжда държавният бюджет за следващата година (от който зависят и университетските субсидии), нито един ректор няма смелостта да застане зад студентите си. Студенти от Великотърновския университет сигнализират, че плакатите им се късат, охраната не пуска техни колеги от София, дошли за подкрепа, а един от участниците в окупацията получава заплахи във Facebook. Ръководството на Пловдивския университет излезе със специална декларация, че не подкрепя окупацията. В НАТФИЗ, чиито студенти всеки ден забавляват минувачите на "Раковски" с оригинални пърформанси, атмосферата е мрачна и тягостна. С медии не се говори, ректорът поставя ултиматуми. Навсякъде контрааргументите звучат еднакво и вече изтъркано - протестиращите са малко. Останалите искат да учат. Това не е начинът.

Зад опитите за компрометиране на студентите обаче прозира само едно - страх от честността на думите и идеите им (виж портретите тук). След като четири месеца управляващите следваха тактиката "протестирайте си, не ни пречите", съживяването на гражданската енергия сега - и то от млади хора, на които не им е безразлично, пак ги изненада. Още повече че несправедливостите, които те посочват, събарят маските една след друга. Студентите от Университета по архитектура, строителство и геодезия например (най-после) поискаха оставката на главния архитект Петър Диков заради "скандалните проекти, с които бавно, но сигурно унищожава града ни".

Или както сполучливо описва писателят дисидент Георги Марков в свое есе от 1972 г.: "Ако има нещо, от което партийната доктрина за създаването на щастливо стадо да се бои най-много – това са личностите."

Защо има шанс за промяна

Моралът в политиката е липсата на задкулисие, прозрачното взимане на решения, липсата на икономически и финансови зависимости, незлоупотребяването с власт.

Ранобудните студенти от Пловдив

Откакто окупацията започна да се разраства из университетите в страната, вечерните протести срещу кабинета "Орешарски" изглеждат по различен начин. Шествията тръгват от Ректората, предвождани от студентите. Най-активните сред тях са новите лидери с мегафони в ръка, които всички останали на площада искат и очакват да чуят. Това е качествена разлика от летните протести, когато революцията съвсем нарочно и съзнателно нямаше лидери. Имаше много и различни центрове на активност, но не и пет или десет души, които да водят другите.

Студентите се превърнаха в лидери някак естествено. Вдъхновиха със смелостта си и всички отстъпиха крачка назад, за да им дадат трибуна. Будят доверие, защото са чисти. Без биографии и зависимости. Дори пропагандата се мъчи в безсилието си да ги впише в определени кръгове и квадрати. Умни са. Говорят ясно и трезво и не изглеждат лесна машина за всякакви центробежни сили, които се опитват да приватизират недоволството им. Както отбелязва един от преподавателите им, който ги подкрепя, главният асистент в департамента по "Политически науки" в НБУ Кирил Аврамов: "Считам, че независимо от неопитността и младостта на тези хора те имат много здрав инстинкт към чисто партийните попълзновения".

Студентите имат шанс да увлекат още много хора след себе си
Фотограф: Капитал

Всичко това им дава възможност да постигнат нещо, в което летните протести на успяха - да увеличат базата на подкрепа, да убедят повече хора, че гражданската активност е конвертируема валута и води до промяна. Според Кирил Аврамов студентите биха могли да създадат широк демократичен фронт, който да противопостави гражданите на мафията. Това ще бъде по-големият успех от оставката на кабинета "Орешарски" - да създадат нова обединителна кауза от поляризираните атоми на гнева. 

Защото, както посочва Аврамов, след студентските бунтове в Париж през 1968-ма градът е обърнат с краката надолу, но резултатът от последващите избори е съкрушителна победа на голистите, тоест партията на статуквото. Франция обаче не е същата, има червена линия, която никой не си позволява да пристъпи. Българските студенти сега чертаят граници на обществените норми не за това, а за всички следващи управления. Променяш средата не когато успееш (само) да прогониш едни нечистоплътни политически личности и проекти, а когато провокираш повече хора да питат, да се съмняват, да отстояват гражданските си свободи.

Рисковете и капаните пред студентите са много - да се банализират, да се изпокарат, да позволят да ги употребят. Импровизираният им склад в Ректората е пълен с ябълките, кроасаните и пилетата на народната подкрепа и надежда. За да не се уморят да водят уж общата ни битка.

"Има един излъчващ се от властта твърдокаменен цинизъм. Това е тънко послание, което не е артикулирано, но се усеща по някакъв начин и винаги е имало свойството да вбесява младата генерация."

проф. Калин Янакиев, Софийски университет

"Колеги, започваме. Сядайте. Предстои ни може би най-важната дискусия от началото на протеста", прозвучава ясно от микрофона. За момент пълната почти догоре аудитория 272 зажужава още по-силно. След още един - внезапно утихва. 22.30 вечерта, ден седми от окупацията.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

153 коментара
  • 1
    izabell avatar :-|
    izabell
    • -209
    • +21

    Виждаме че всико е насериозно.Има ли компромисен начин да отблокирате Университета, а който иска да пише и чертае Промяната нека си работи в една аудитория.Така ще могат и други да се включват,а не само първобудителите.

  • Lale
    • -15
    • +228

    Пожелавам успех на студентите.. Друго в момента не се сещам какво да напиша.. И нека има ред между тях и дисциплина..Мафията е много голяма в България..Хораа искат да живеят свободно и да се реализират без да крадат, убиват или да стават мафиоти..

  • 3
    rurik avatar :-P
    THE CONCEPTUAL PENIS AS A SOCIAL CONSTRUCT
    • -116
    • +20

    "Реформаторско дело" кога се очаква да се завърнете от Wishfulthinkingland? Религиозната ви отдаденост на едни конюнкутер проект става досадна.

    P.S. И един закъснял отговор до lili_markova
    No evidence is powerful enough to force acceptance of a conclusion that is emotionally distasteful.
    ― Theodosius Dobzhansky

  • 4
    rurik avatar :-P
    THE CONCEPTUAL PENIS AS A SOCIAL CONSTRUCT

    Ха, сега си видях правописа. Честит празник за всички мислещи хора!

  • 5
    zechariah avatar :-|
    zechariah
    • -133
    • +21

    "Във време, в което се обсъжда държавният бюджет за следващата година (от който зависят и университетските субсидии), нито един ректор няма смелостта да застане зад студентите си."

    Нищо общо нямат бюджетите. Абсолютно нормално е ректор да не застане зад група окупатори, които блокират учебния процес на хиляди студенти.

    "Навсякъде контрааргументите звучат еднакво и вече изтъркано - протестиращите са малко."

    Хич даже не е изтъркан аргументът за числеността. Изтъркан е аргументът "малко сме, ама сме качествени, затова ще ни слушате".

  • 6
    kihano avatar :-|
    kihano
    • -146
    • +39

    Не, нямат шанс да променят обшеството, поне не в близките 15-20 години. Имат шанс само да сменят Орешарски с някой син Боко.

  • 7
    kihano avatar :-|
    kihano
    • -110
    • +26

    "Да отблокират хоризонта си от захвата на държавата."
    То държава няма, те ще отблокирали хоризонт ... мале каква демагогия! Ако в България е зле то една от основните причини е липсата на държавност, която се изразява в ползването на държавата за лични, лобистки и други частни ползи на наши и чужди богаташи. А те ... захванала им била нещо държавата ...
    Добре, добре ... демагозите хванаха най-манипулируемата част от населението - студентите.

  • 8
    kihano avatar :-|
    kihano
    • -133
    • +28

    "На кого пречат студентите"? Преди всичко - на себе си.

  • 9
    bst avatar :-|
    Стефан
    • -19
    • +156

    До коментар [#1] от "xalikarans":

    Не може! Тази промяна засяга и теб и мен и децата ми и тя трябва да се случи сега. Промяната винаги среща съпротива, във физиката това е известно като Първи закон на Нютон или Закон за запазване на инерцията. Силата която ще изведе българия от това инертно състояние са младите интелигентни хора. Интересното е, че 90% от хората са недоволни от всичко и всички, но когато една група хора реши да промени нещата към по-добро, същите тези хора пак са недоволни.

  • 10
    kihano avatar :-|
    kihano
    • -128
    • +38

    Ох, толкова умилително! Журналистите от "Дневник" ще надминат колегите си от "Работническо дело".


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK