За правното образование. За пореден път
Как да стане по-добро. Или поне да не се разваля повече


Кристиaн Таков

Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.

Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
32 коментара
Това за зубренето го кажете на хората, които настояват на държавен устен изпит да се ходи без закон. Неприемливи и несъстоятелни са всякакви аргументи в защита на тази практика, когато се пречупят през зубрашката призма. Това е само един пример. излишни науки в правото колкото искаш! целият първи курс е напълно беполезен, а предметите в него спокойно могат да бъдат изучвани като избираеми. ОТП може да се сбие в няколко въпроса от Гражданско обща част и сме златни. Най-голямото чудо в живота е Правна информатика и Информационно право в този му вид да са задължителни. подигравка. и без студентски кредити, моля. вижте САЩ. иначе останалото е така.
Публикувано през m.capital.bg
До коментар [#1] от "спейс мен":
Остави държавните, почти няма семестриални изпити, на които да се допуска явяването със закон. Пример - целият административен процес като материал е събран в кодекса, но за изпита трябва да го знаеш наизуст. Останалото е така, спор няма.
[quote#1:"спейс мен"]и без студентски кредити, моля[/quote]
Значи цялото общество чрез данъците си да плаща за нещо което в огромното мнозинство случаи не му е необходимо. И малкото качествени при първата възможност ще се изнижат към други по-богати държави. Което означава че плащаме за техните кадри.
Ако човек плаща за образованието си доста ще се замисли дали да следва нещо за което има реален риск дали да върне инвестицията си. И доста повече ще настоява да се научат реално необходими неща а не просто да чака да минат годините и да получи тапията.
Да, знам веднага ще се каже за бедните но умни които няма да имат възможност да учат. Затова се казва "кредити", за да могат и те да следват. И винаги може да се измисли някаква система за облекчаване изплащането за по-бедните доказали способностите си.
Ще допълня мерките и с една гарантирано непопулярна. Професионална правоспособност да се получава след изпит/защита пред гилдията. Те ще отсеят кадърните от тези получили диплома по вторият начин.
В РБ има твърде голям брой ЮФ, приемащи, респективно бълващи всяка година една солидна маса люде...
3 или 4 факултета с общ прием около 1000 човека на година, забрана на прехвърлянето от други специалности или университети...
Малки групи + повече асистенти...
Отпадане на част от лекционните курсове или превръщането им в избираеми + осъвременяване на учебния материал и техниките на преподаване...
Промяна в учебното съдържание на някои от лекционните курсове - да ме прощават професорите Средкова и Мингов, но поне за мен е абсурдно количеството информация, която трябва да бъде поето и впоследствие възпроизведено от студента в сравнение с изпити като Граждански процес или Облигационно право - никой не може да отрече полезността и мястото на тези правни дисциплини, но все пак имам бивши колеги, които са се явявали по 5 и повече пъти на изпит по трудово или осигурително право - дори безумните тестове на проф. Стойнов имат по-малък процент "явили се за ... път"...
За мотивацията на голяма част от преподавателите - няма да отварям дума и ще кажа само, че малка част имат желание да те научат на нещо и в повечето случаи просто отмятат задача м/у срещите или делата - влиза проф. Калайджиев и 4 часа говори за менителнични ефекти, менителнично поръчителство или особени залози, бегло поглежда аудиторията едва няколко пъти и си излиза - кой разбрал-разбрал, кой записал-записал, а у нашего брата студента остава едно усещане за нещо много важно казано, но напълно необяснено и трудно разбираемо...
И още стотици други неща, които само един студент в ЮФ може да сподели или за които да си мечтае...
п.с. Ако повечето ми преподаватели бяха като доц. Таков със сигурност щях да си спомням годините в Университета по един по-различен начин...
До коментар [#3] от "Fred":
Да, мога да се съглася, че висшето образование у нас от факултативно взе да става задължително, но така е в цял свят. И да, също съм съгласен, че много хора ще премислят дали да влизат в университет, ако трябва да си плащат солено всичко. Коментарът ми беше по-скоро насочен към аргумента на Таков, че трябвало да се теглят кредити, за да не се работи и да ходиш свеж на занятия, която теза е благородна, но утопична.
[quote#2:"faith13"]Пример - целият административен процес като материал е събран в кодекса, но за изпита трябва да го знаеш наизуст. [/quote]
Силве, абсолютно съм съгласен с тебе ! Това на процес да се явяваш без закон си е малоумщина !
До коментар [#5] от "спейс мен":
+ Под път и над път (обяви за работа и събеседвания) ти търсят по 2/3 години "стаж" я в кантора, я във "фирмичка" веднага след като получиш заветната тапия, т.е. който не работи (да се чете слугува, чиракува, закрепостява се, краде занаят) докато учи му е особено забаво при намиране на работа след завършването си...
[quote#5:"спейс мен"]Коментарът ми беше по-скоро насочен към аргумента на Таков, че трябвало да се теглят кредити, за да не се работи и да ходиш свеж на занятия, която теза е благородна, но утопична. [/quote]
От собственият си опит по време на моето следване съм работил само веднъж. Беше по време на световната филателна изложба в зала Универсиада, подлъгах се да спечеля някой лев за 2-3 дни и за малко да проваля изпита си. За мен е абсолютно неразбираемо как е възможно да се работи и следва едновременно. Ако човек изпълнява съвестно всичките многобройни изисквания по време на семестъра времето му стига само за многобройните протоколи и курсови проекти, за изпита се четеше по време на изпитната сесия.
Свободно време никакво какво остава да се работи някъде на пълна смяна. Така беше по моето време, че сега масово се преписват протоколи и курсови проекти /дори и на изпити/ и че преподавателите за своето собствено спокойствие не си мърдат пръста това да не става е друг разговор.
За прословутото използване на учебници по време на изпит. При нас никого не го е имало и всичко трябваше да се знае наизуст. Но в интерес на истината обучението по право и в инженерните дисциплини доста се различава. При правото доста са фактологичните неща а при инженерните дисциплини се набляга на логиката.
Аз наистина не виждам смисъл да се знаят наизуст цели книги след като в нормалният живот всеки може да погледне и види каквото му трябва. При мен например разрешавах да се ползват чертежите макар че аз самият са ме изпитвали без тях. След като в живота човек ползва чертежите а не ги помни наизуст редно е и на изпита да му се даде тази възможност. За сметка на това не можеше да се мине с повърхностни знания и излизаха изпотени :)
Така че наистина трябва да се развива не сляпото зубрене и възпроизвеждане а ползването на тези знания. Решаването на казуси и практически задачи. И тук опираме до ролята на асистентите които в системата на образованието ни са СИЛНО подценени. Стълбицата на развитието е знания-умения-навици.
Прилагането на знанията е по-висша степен на обучението. А вместо това асистентите които учат на това практическо прилагане са доста по-надолу в стълбицата от тези които преподават теорията. В нашата българската практика и разликата в заплащането асистент-доцент/професор е много по-голяма отколкото в западните страни. Да не говоря за сравнението със същият човек извън образователната сфера. Накратко да станеш асистент трябва да си или луд или пълен некадърник.
До коментар [#9] от "Fred":
Не "учебници", а "закони". Голяма, ОГРОМНА разлика. Юристите ме разбират прекрасно. Иначе аз съм работил и следвал с добри резултати три години. Просто трябва да попаднеш на шеф, който е склонен да те освободи месец и нещо за сесия, за да си изкараш изпитите. Аз имах късмет. 99,9% нямат.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.