За правното образование. За пореден път
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

За правното образование. За пореден път

Доц. Кристиан Таков изнесе лекция в окупираната 272 аудитория на Софийския университет

За правното образование. За пореден път

Как да стане по-добро. Или поне да не се разваля повече

18118 прочитания

Доц. Кристиан Таков изнесе лекция в окупираната 272 аудитория на Софийския университет

© Велко Ангелов


Правната култура в България засега не предполага добра и стройна аргументация, а дълго и неясно говорене и сплетено писане.
Доц. Кристиан Таков изнесе лекция в окупираната 272 аудитория на Софийския университет
Фотограф: Велко Ангелов

Идеите, които представям тук, не са систематизирани. Вероятно защото не са част от система. Величествените системи в образованието поначало се провалят, ако преди това не се изродят. Система в университетското образование освен това е трудно да се въведе, защото системата предполага единоначалие, а то е несъвместимо с академичната свобода.

Така че нахвърляното тук няма амбиция да оправи света. А само да го направи по-малко лош или поне да не му позволи да се влошава повече.

И още една вметка. Обикновено твърденията за едновремешното перфектно образование и за безобразното днешно се чуват от устата на хора, които копнеят по младостта си. А когато младите роптаят срещу сегашната система на образование, то е, защото ги мързи да я преодолеят. Всяка система дава и елит, и отпадък. Принадлежността ни към едното или другото зависи предимно от нас самите. Или, по-грубовато изразено, на крива ракета Космосът й пречи.

Фунията

В немалка част от юридическите факултети (най-вече в този на Софийския университет (СУ) се наблюдава странно явление. Завършват го повече хора, отколкото го започват. Това, разбира се, не се дължи на неудържимата виталност на студенти и студентки, а на прехвърлянията от други факултети. В прехвърлянето няма нищо лошо (освен корупционния му потенциал). Всеки има не просто право на образование, но и на избор къде да го получи. Конкуренция между факултетите трябва да има.

Проблемът е другаде. Практически всеки, който започва правно образование, го довършва. Трудно ми е да повярвам, че 100% от приетите в Юридическия факултет стават за юристи. Убеждението ми е, че при нормални критерии за оценяване би трябвало да завършват около половината от започналите.

Тоест трябва да има фуния с широко гърло и тесен накрайник. В СУ е обратното.

Причините са:

- порочната система на държавната субсидия, която се интересува само от бройката на студентите, а не от качеството им
- възможността на студентите, да се явяват на невзет изпит практически неограничен брой пъти

- нежеланието на повечето преподаватели да отсяват неподходящите (по добрячески или мързеливи причини).

Брой на студентите в група

Качественото образование предполага индивидуална работа. При 20, а и повече студенти в група такава е невъзможна. Вярно е, че на упражнения традиционно се появяват около половината студенти, но това поставя отново въпроса за "фунията" (виж по-горе) и за необходимото отпадане на дезинтересираните.

При голям брой на студентите в група, освен че индивидуалната работа е невъзможна, е немислимо възлагането и качественото оценяване на писмени работи. Въпросът не е да се постави мистериозно формирана оценка на нещо написано, а тази оценка да бъде подробно и ясно аргументирана. Така студентът може да се поучи от грешките си и да ги избегне в бъдеще. Качественото оценяване на писмени работи всъщност е тяхното рецензиране. Мога да твърдя, че то не се прави в българското правно образование. Защото една качествена рецензия на 20-странична писмена работа може да отнеме от няколко часа до един ден. Дори да не се пише рецензия, а оценката да се аргументира устно пред студента, това пак отнема не по-малко от два-три часа. При няколко писмени работи годишно, при 25 студенти в група и при 6 до 8 групи това прави хорариум, непосилен за който и да е преподавател.

Решението на проблема (намаляване на бройката студенти в група) е в драстично увеличение на броя преподаватели и на броя на аудиториите, но това неизбежно означава много пари.

Заплатите на преподавателите

В републиканска България (и в НРБ, и в РБ) заплатите на университетските хора са сравнително ниски. В международно сравнение те са срамотни. Това, разбира се, е въпрос на избор. Изборът обаче е принудителен.

Ако някой се смята за добър юрист (а повечето университетски хора не се съмняват в това си качество), той не може да приеме, че десетина години ще живее с 500 до 800 лева, а като порастне и стане доцент или професор, с мъка ще надхвърли четирицифрена заплата. Успелите му колеги от практиката в същото време ще се ширят със завидно по-високи доходи.

Поради това голяма част от преподавателите заработват допълнително. Някои от тях като хвърковати чети, които преподават на немислим брой места, а други - като посвещават времето си на адвокатската си кантора.

Нека бъда разбран правилно - мисля, че преподавателят задължително трябва и да практикува, за да не се откъсне от живото право. Лошо е обаче, ако той е принуден да практикува, а преподава покрай другото.

Пред очите ми канторите изсмукват творческите сили на мнозина талантливи колеги и в замяна им връщат къде добри, къде задоволителни пари.

А, както може да се види по правните списания, правната наука крее.

Въпросът с парите може да се реши по много начини и не всички те опират до по-високи очаквания към бюджета. Така например становищата, които ВКС в последните години иска от правната наука по повод тълкувателните си решения, могат да се заплащат подобаващо. Становище в обема и от качеството, което ВКС получава почти безотказно, при практически казус би струвало доста хиляди. В момента то просто не се заплаща никак.

Студентите работят

Трудът бил направил маймуната човек. Той обаче може да направи от студента маймуна. Следването, особено на правни науки, е много тежък труд, който не може да се върши качествено покрай другото. Виждам редовно недоспали студенти, работили цяла нощ в клек-шоп или дискотека и дошли на упражнения. Не става.

Решението е в по-широко и смело използване на студентските кредити.

Странните учебни съдържания

В почти всеки правен факултет могат да се открият дисциплини, правени по мярка за определен човек. Тъй като човекът е трябвало и да се хабилитира, дисциплините не са какви да е, а задължителни. Всяко знание посвоему е ценно, но трябва да се преосмисли учебният план поне по отношение на задължителните дисциплини. За избираемите и факултативните може да има напълно либерален подход.

Мислене вместо наизустяване

Това, разбира се, не може да се постигне с конкретни мерки. То се постига с хора, които искат от студентите си именно да мислят, а не да зубрят. Наличието на такива хора във всеки факултет е въпрос на някаква закономерност. Невъзможността всички да са от тяхната порода - също.

Правната култура в България засега не предполага добра и стройна аргументация, а дълго и неясно говорене и сплетено писане (виж например немалка част от решенията, включително дори и тълкувателните решения на ВКС).

Разрешение на този проблем има. Но то е толкова дълго, сложно и скъпо, и тъй малко хора имат интерес то да се случи, че не си струва да го описвам тук.

* Кристиан Таков е доцент по гражданско, семейно и търговско право в Юридическия факултет на СУ "Св.Климент Охридски"

Правната култура в България засега не предполага добра и стройна аргументация, а дълго и неясно говорене и сплетено писане.
Доц. Кристиан Таков изнесе лекция в окупираната 272 аудитория на Софийския университет
Фотограф: Велко Ангелов

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

32 коментара
  • 1
    afektiranzritel avatar :-|
    спейс мен

    Това за зубренето го кажете на хората, които настояват на държавен устен изпит да се ходи без закон. Неприемливи и несъстоятелни са всякакви аргументи в защита на тази практика, когато се пречупят през зубрашката призма. Това е само един пример. излишни науки в правото колкото искаш! целият първи курс е напълно беполезен, а предметите в него спокойно могат да бъдат изучвани като избираеми. ОТП може да се сбие в няколко въпроса от Гражданско обща част и сме златни. Най-голямото чудо в живота е Правна информатика и Информационно право в този му вид да са задължителни. подигравка. и без студентски кредити, моля. вижте САЩ. иначе останалото е така.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 2
    faith13 avatar :-|
    faith13

    До коментар [#1] от "спейс мен":

    Остави държавните, почти няма семестриални изпити, на които да се допуска явяването със закон. Пример - целият административен процес като материал е събран в кодекса, но за изпита трябва да го знаеш наизуст. Останалото е така, спор няма.

  • 3
    fred avatar :-|
    Fred

    [quote#1:"спейс мен"]и без студентски кредити, моля[/quote]
    Значи цялото общество чрез данъците си да плаща за нещо което в огромното мнозинство случаи не му е необходимо. И малкото качествени при първата възможност ще се изнижат към други по-богати държави. Което означава че плащаме за техните кадри.

    Ако човек плаща за образованието си доста ще се замисли дали да следва нещо за което има реален риск дали да върне инвестицията си. И доста повече ще настоява да се научат реално необходими неща а не просто да чака да минат годините и да получи тапията.

    Да, знам веднага ще се каже за бедните но умни които няма да имат възможност да учат. Затова се казва "кредити", за да могат и те да следват. И винаги може да се измисли някаква система за облекчаване изплащането за по-бедните доказали способностите си.

    Ще допълня мерките и с една гарантирано непопулярна. Професионална правоспособност да се получава след изпит/защита пред гилдията. Те ще отсеят кадърните от тези получили диплома по вторият начин.

  • 4
    stefan_wolf_ss avatar :-|
    Стефан Атанасов

    В РБ има твърде голям брой ЮФ, приемащи, респективно бълващи всяка година една солидна маса люде...
    3 или 4 факултета с общ прием около 1000 човека на година, забрана на прехвърлянето от други специалности или университети...
    Малки групи + повече асистенти...
    Отпадане на част от лекционните курсове или превръщането им в избираеми + осъвременяване на учебния материал и техниките на преподаване...
    Промяна в учебното съдържание на някои от лекционните курсове - да ме прощават професорите Средкова и Мингов, но поне за мен е абсурдно количеството информация, която трябва да бъде поето и впоследствие възпроизведено от студента в сравнение с изпити като Граждански процес или Облигационно право - никой не може да отрече полезността и мястото на тези правни дисциплини, но все пак имам бивши колеги, които са се явявали по 5 и повече пъти на изпит по трудово или осигурително право - дори безумните тестове на проф. Стойнов имат по-малък процент "явили се за ... път"...
    За мотивацията на голяма част от преподавателите - няма да отварям дума и ще кажа само, че малка част имат желание да те научат на нещо и в повечето случаи просто отмятат задача м/у срещите или делата - влиза проф. Калайджиев и 4 часа говори за менителнични ефекти, менителнично поръчителство или особени залози, бегло поглежда аудиторията едва няколко пъти и си излиза - кой разбрал-разбрал, кой записал-записал, а у нашего брата студента остава едно усещане за нещо много важно казано, но напълно необяснено и трудно разбираемо...
    И още стотици други неща, които само един студент в ЮФ може да сподели или за които да си мечтае...

    п.с. Ако повечето ми преподаватели бяха като доц. Таков със сигурност щях да си спомням годините в Университета по един по-различен начин...

  • 5
    afektiranzritel avatar :-|
    спейс мен

    До коментар [#3] от "Fred":

    Да, мога да се съглася, че висшето образование у нас от факултативно взе да става задължително, но така е в цял свят. И да, също съм съгласен, че много хора ще премислят дали да влизат в университет, ако трябва да си плащат солено всичко. Коментарът ми беше по-скоро насочен към аргумента на Таков, че трябвало да се теглят кредити, за да не се работи и да ходиш свеж на занятия, която теза е благородна, но утопична.

  • 6
    tehgruhter avatar :-|
    Pow

    [quote#2:"faith13"]Пример - целият административен процес като материал е събран в кодекса, но за изпита трябва да го знаеш наизуст. [/quote]

    Силве, абсолютно съм съгласен с тебе ! Това на процес да се явяваш без закон си е малоумщина !

  • 7
    stefan_wolf_ss avatar :-|
    Стефан Атанасов

    До коментар [#5] от "спейс мен":

    + Под път и над път (обяви за работа и събеседвания) ти търсят по 2/3 години "стаж" я в кантора, я във "фирмичка" веднага след като получиш заветната тапия, т.е. който не работи (да се чете слугува, чиракува, закрепостява се, краде занаят) докато учи му е особено забаво при намиране на работа след завършването си...

  • 8
    fred avatar :-|
    Fred

    [quote#5:"спейс мен"]Коментарът ми беше по-скоро насочен към аргумента на Таков, че трябвало да се теглят кредити, за да не се работи и да ходиш свеж на занятия, която теза е благородна, но утопична. [/quote]
    От собственият си опит по време на моето следване съм работил само веднъж. Беше по време на световната филателна изложба в зала Универсиада, подлъгах се да спечеля някой лев за 2-3 дни и за малко да проваля изпита си. За мен е абсолютно неразбираемо как е възможно да се работи и следва едновременно. Ако човек изпълнява съвестно всичките многобройни изисквания по време на семестъра времето му стига само за многобройните протоколи и курсови проекти, за изпита се четеше по време на изпитната сесия.

    Свободно време никакво какво остава да се работи някъде на пълна смяна. Така беше по моето време, че сега масово се преписват протоколи и курсови проекти /дори и на изпити/ и че преподавателите за своето собствено спокойствие не си мърдат пръста това да не става е друг разговор.

  • 9
    fred avatar :-|
    Fred

    За прословутото използване на учебници по време на изпит. При нас никого не го е имало и всичко трябваше да се знае наизуст. Но в интерес на истината обучението по право и в инженерните дисциплини доста се различава. При правото доста са фактологичните неща а при инженерните дисциплини се набляга на логиката.

    Аз наистина не виждам смисъл да се знаят наизуст цели книги след като в нормалният живот всеки може да погледне и види каквото му трябва. При мен например разрешавах да се ползват чертежите макар че аз самият са ме изпитвали без тях. След като в живота човек ползва чертежите а не ги помни наизуст редно е и на изпита да му се даде тази възможност. За сметка на това не можеше да се мине с повърхностни знания и излизаха изпотени :)

    Така че наистина трябва да се развива не сляпото зубрене и възпроизвеждане а ползването на тези знания. Решаването на казуси и практически задачи. И тук опираме до ролята на асистентите които в системата на образованието ни са СИЛНО подценени. Стълбицата на развитието е знания-умения-навици.

    Прилагането на знанията е по-висша степен на обучението. А вместо това асистентите които учат на това практическо прилагане са доста по-надолу в стълбицата от тези които преподават теорията. В нашата българската практика и разликата в заплащането асистент-доцент/професор е много по-голяма отколкото в западните страни. Да не говоря за сравнението със същият човек извън образователната сфера. Накратко да станеш асистент трябва да си или луд или пълен некадърник.

  • 10
    afektiranzritel avatar :-|
    спейс мен

    До коментар [#9] от "Fred":

    Не "учебници", а "закони". Голяма, ОГРОМНА разлика. Юристите ме разбират прекрасно. Иначе аз съм работил и следвал с добри резултати три години. Просто трябва да попаднеш на шеф, който е склонен да те освободи месец и нещо за сесия, за да си изкараш изпитите. Аз имах късмет. 99,9% нямат.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK