Вирусът на окупацията
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Вирусът на окупацията

Студентите са наясно, че това, което се случва в момента, е само началото.

Вирусът на окупацията

Какво ни казват студентските протести за българското висше образование

Люба Йорданова
12026 прочитания

Студентите са наясно, че това, което се случва в момента, е само началото.

© Анелия Николова


"Ние градим бъдещето", написаха ранобудните студенти в последната си декларация и дадоха ясен знак, че не се отказват. Въпреки опитите да бъдат дискредитирани със смешни обвинения, въпреки неадекватните реакции на властта, въпреки падащите температури в окупираните зали. "Създаваме една постоянно разширяваща се общност от млади и решителни хора, която ще бъде коректив на всяко следващо правителство и на всяко следващо Народно събрание, независимо от неговия състав", допълват студентите. И са наясно, че това, което се случва в момента, е само началото. 

Автор: Антония Тилева

Окупацията, която тръгна от 272 аудитория на Юридическия факултет на Софийския университет (СУ), за две седмици зарази като вирус още 18 висши училища и много студенти. В някои от тях бяха окупирани зали, други се включиха с протестни акции в подкрепа на студентите от СУ, трети излязоха с декларации (виж инфографиката вляво). Освен за морал и отговорност в политиката се заговори за промени в образованието и адекватни стратегии за ключовите сфери. Над 600 преподаватели се подписаха в подкрепа на протестиращите студенти. Най-важният извод от последните дни е, че въпреки дългогодишните опити да бъдат приспани будни млади хора все пак има. Може да не са мнозинство, но ентусиазмът им лесно се предава. Има и преподаватели, които се открояват на фона на колегите си без позиция. Протестната акция в университетите обаче ни показа и друго - пропастта между студентите и техните представители (по закон) от студентските съвети е огромна, а ректорите и голяма част от преподавателите се страхуват да изразят мнение за случващото се. Атмосферата в Софийския университет, където окупацията е най-масова и се радва на най-голямо обществено и медийно внимание, е много по-различна от тази във Великотърновския например, където срещу протестиращите вече се организираха контраакции и заплахи. Какво всъщност ни казва разрастването на студентската окупация за висшето образование в България въобще?

Активни студенти има...

За Любомир Пожарлиев, докторант в катедра "Социология" на Философския факултет на СУ, позитивният извод от акцията е, че "напук на всички, напук на институционалната настояща и бивша безтегловност, напук на ниски заплати на учители и преподаватели, напук на голяма част от политическия елит, който го устройва статуквото", все пак има заинтересован студент с гражданска позиция. "И той/тя най-накрая се заяви и каза "стига". Пожарлиев наблюдава и един интересен извод - за разлика от летните протести, които обхванаха основно София и още 2-3 града, окупацията успя да привлече и студенти от други градове, например Велико Търново, Благоевград, Русе и Бургас.

Те не са апатични към случващото се около тях и са готови да жертват собственото си време, за да се опитат да променят средата, в която живеят. А активното им участие по площадите днес ще им даде "уникален урок по гражданско поведение", както коментира преподавателят по фотожурналистика в НАТФИЗ Георги Папакочев. Той допълва, че тази учебна "материя" не е залегнала в преподавателските програми и може да се "усвои единствено със и чрез заемане на гражданска позиция и нейното отстояване".

За д-р Теодора Цанкова, хоноруван преподавател във Факултета по славянски филологии на СУ, студентската окупация показва, че образованието е обвързано с всички останали сфери в държавата. "Окупацията казва: при това нелегитимно, олигархично управление, което загърбва европейския път на България, няма как да протича нормален учебен процес, няма как университетът да изпълнява мисията си да изгражда достойни личности и добри професионалисти", коментира Цанкова.

...но са все още изключения

На фона на общо 51 висши училища, около 270 хиляди студенти и около 23 хиляди преподаватели протестиращите може и да изглеждат малко. Докторантът по физика в СУ Генко Генов, който беше един от двамата членове на Академичния съвет, гласували против декларацията срещу окупацията, има логично обяснение. "В много университети се залага на количеството, а не толкова на качеството, поради държавната субсидия, която е за брой студенти. Ето защо в някои е трудно да се намерят критична маса будни и активни студенти, които да поемат риск и да организират окупация", казва той. И допълва, че според него мнозинството преподаватели и студенти подкрепят исканията на колегите си, но са загубили надежда, че нещо зависи от тях. Не трябва да се пренебрегва и силната организирана опозиция от преподавателите и някои членове на студентски съвети, които вероятно са политически обвързани, смята Генов.

Такава силна опозиция, и то от ректорското ръководство, се видя нагледно в УНСС. От любителски запис, направен по време на среща между протестиращите студенти и ректора Стати Статев и излъчен в "Господари на ефира", става ясно, че ректорът се подиграва и дори заплашва включилите се в окупацията. Протестиращи студенти разказаха пред "Капитал", че в първия ден на акцията той е изискал списък с имената и факултетните им номера. За натиск съобщават и студенти от Великотърновския университет - тази сряда например в окупираната зала нахлуват провокатори и отправят директни заплахи към тях. Подобен натиск спира не само голяма част от студентите да се включат в протеста, но и преподавателите им да ги подкрепят открито.

Фактът, че мнозинството от ректорите или не заеха конкретна позиция по повод окупацията, или си измиха ръцете с "подкрепяме моралните искания, но не формата", показва силната им зависимост от държавата. В момента се обсъжда бюджетът за 2014 г., сред който са и субсидиите за държавните висши училища, и отношението на университетските ръководства към протестиращите едва ли беше неочаквано. Ректорите обаче може би забравят, че студентите, които сега протестират срещу мафията и задкулисието, са тези, които утре биха защитили автономията на университета си и по-адекватна политика в сферата на образованието.

"Доколкото финансирането на поверените им университети и личните им позиции зависят от благоволението на властта, ректорите са притиснати между изискваната лоялност на държавния служител и може би личните си възгледи за действията на собствените им възпитаници", коментира Георги Папакочев.

...и нямат представители

Когато миналия уикенд Националното представителство на студентските съвети (НПСС) излезе с позиция, че "принципно подкрепя всяка форма на граждански активизъм от страна на българските студенти", но правото на протест "не бива да бъде в ущърб на правото на обучение", едва ли това е имало особено значение за повечето студенти. Последният път, когато НПСС влезе в обществения дебат, беше преди предсрочните избори. Тогава организацията излъчи за свое лице футболиста Христо Стоичков, участва в бутафорното учредяване на "Орлов мост" в зала "Арена Амеец", а впоследствие част от хората от НПСС се оказаха в листите на партията на бургаския бизнесмен и общински съветник Георги Манев "Средна европейска класа".

Проблемът с легитимността на студентското представителство съществува обаче отпреди това. Студентските съвети се избират по консервативна и бюрократична система, желаещите да влязат в тях са малко, избирателната активност е ниска. Резултатът е, че повечето от студентите не се чувстват представени от съветите и ги свързват основно с евтини партита в Студентски град. Студентските съвети обаче получават 1% от сумата от таксите на студентите, а 10% от бюджетите си превеждат на НПСС. За 2012 г. например бюджетът на НПСС е малко над 114 хил. лв.

Христиан Даскалов, студент в Нов български университет и главен секретар на НПСС в оставка, си обяснява факта, че мнозинството от студентските съвети, включително и НПСС, се обявиха против или нямат категорична позиция за окупацията, със "страх и неписани зависимости - от ректори, преподаватели, колеги и институции". За него няма логични причини от учебен характер. "Учебни часове се отучват, работни часове се отработват. Но за истинска демокрация без олигархия и задкулисие, която да ни гарантира нормално съществуване и бъдеще в България, няма възможност за отлагане утре", смята той.

Преподавателят по социология в СУ доц. Петя Кабакчиева е още по-категорична: "НПСС в повечето случаи винаги е държало повече на добрите си отношения с изпълнителната власт, отколкото на тези със студентите", смята тя.

Между другото, когато в Академичния съвет на СУ се гласува дали представители на протестиращите да присъстват на дискусиите му, представителите на студентските съвети гласуват "против".

"Студентските съвети (с някои малки персонални изключения), и особено националното представителство, са за студентите в университетите това, което е Делян Пеевски за гражданите в обществото", коментира и Любомир Пожарлиев. Според него единственият начин за качествена промяна на студентските съвети е чрез премахване на структурата на НПСС и диверсифициране на бюджета за студентите на състезателен принцип чрез фонд, към който да имат право да кандидатстват различни формални и неформални студентски групи.

"Един успешен студентски съвет трябва преди всичко да е гнездо на съпротива срещу академичното и всяко друго статукво. Синдикатът спира да е синдикат в момента, в който започне да говори с гласа на работодателя", допълва Христиан Даскалов. Според него, за да се реши проблемът с ниската степен на представителност на студентските съвети, има нужда от законови промени, които да уредят тяхната изборност, работа и структура, както и минимални стандарти за качество. Би помогнало също, ако финансирането се разходва на проектен принцип, работата е прозрачна, а ролята на съветите при вземането на решения за висшите училища се засили, за да се ангажират повече студенти.

Въпреки задушаващите дефекти на системата студентският протест все пак показа, че българското висше образование диша. И му трябва съвсем малко, за да се събуди и да поеме истинските си функции. Такива, каквито ги описва Петя Кабакчиева: "Университетите са място, в което се възпитават критично мислене, свободен дух, търсене на истина, желание за отстояване на принципни позиции, а не съобразяване с конюнктурата. Място, в което студентите очакват да получават отговори на въпросите си. И ние, преподавателите, сме длъжни да им отговаряме. И не само ние."

"Ние градим бъдещето", написаха ранобудните студенти в последната си декларация и дадоха ясен знак, че не се отказват. Въпреки опитите да бъдат дискредитирани със смешни обвинения, въпреки неадекватните реакции на властта, въпреки падащите температури в окупираните зали. "Създаваме една постоянно разширяваща се общност от млади и решителни хора, която ще бъде коректив на всяко следващо правителство и на всяко следващо Народно събрание, независимо от неговия състав", допълват студентите. И са наясно, че това, което се случва в момента, е само началото. 

Автор: Антония Тилева

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Наистина велик избор на интелектуален гигант като представител на НПСС - "Последният път, когато НПСС влезе в обществения дебат, беше преди предсрочните избори. Тогава организацията излъчи за свое лице футболиста Христо Стоичков".

    Въобще националният студентски съюз трябва да бъде съвършенно независима структура от държавната, така е било исторически, затова студентите са могли да протестират и срещу царя, и срещу българските правителства. Комсомолските структури създадени след 9-ти в имитация на съветския вариант удушиха инициативата на студентската младеж. Радвам се че тя възкръсва.

  • 2
    kitenik avatar :-|
    Натътрузен десебар, слуга на БСП

    Радвам се, че студентите се събудиха, очаквах го след като дойде тройната хунта на власт. Борбата с мафията е трудна, желая успех.

  • 3
    nefertiti_egipt avatar :-|
    Нефертити

    Дано малко да разчистят помията в държавата.

  • 4
    bestbuy avatar :-|
    За да останат ХОРА в България.

    Позор... Позор за образованието е дебили като Статев да са ректори..
    Но това е УНСС - това заслужава..


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK