С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
11 29 ное 2013, 18:00, 13803 прочитания

Аз съм българче и мразя

Норма ли е използването на реч на омразата и защо злите езици на враждебността са политиците и журналистите, показва изследване на "Отворено общество"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



Журналист: Вие винаги сте много остра по темата с бежанците. Все още ли твърдите, че са канибали?

Депутат: (засмива се) Ха, аз съм показала канибал. Показала съм неговия призив всички да станат като Абу Сакар. Това е партизанското му име, той е в състава на сирийската свободна армия, която в момента бива прехвърляна в България.


Журналист: Може ли всички бежанци да са под този знаменател? До този момент май (?!) никого не са изяли.

Депутат: А, не, не. Сега, дали ядат човешко, или само го дъвчат пред камерите на човечеството, на цивилизования свят му е все едно.


Събота сутрин. Докато вероятно още преглъщате по пижама първото си кафе, по най-гледаната национална телевизия депутат и журналист вече "дъвчат" цяла една общност от уязвими хора, все едно е съвършено обичайно и приемливо да сравняваш друг народ с канибали. Главният герой от този разговор, разбира се, е депутатът от "Атака" и, забележете, зам.-председател на парламентарната група за приятелство на България със Сирия Магдалена Ташева - вече ноторно известна с жонглирането си с враждебна реч.



Вместо да бъде оставена без вниманието на медиите заради недопустимия си език, Ташева се радва на популярност сред тях. Тя не само обикаля телевизиите, но и думите й се цитират богато онлайн и офлайн. И това съвсем не е изолиран случай. Агресивният национализъм е медийният haute couture на този сезон. Вече месеци наред иначе маргинални фигури от крайния политически спектър ни събуждат всяка сутрин от екрана с крясъци и обиди по адрес на чужденци и малцинства. Отровните им думи пъплят по заглавията на онлайн и офлайн издания с ниска хигиена, докато навън маршируват "граждански патрули", самопровъзгласили се за заместници на полицията. Араби, африканци, български турци и роми биват нападани всекидневно по улиците на София.

Нивата на агресия в обществото толкова бързо подскочиха, че остана да се чудим дали е толкова толерантен българският народ към другите, колкото твърди клишето, или е още по-толерантен към проявите на език на омразата.

Възможен отговор дава изследване на институт "Отворено общество" за обществените нагласи към враждебната реч, което беше публикувано тази седмица (виж по-интересното в графиките). Макар да съвпада с бежанската криза и надигащата се вълна от краен национализъм, то не е директен отговор на случващото се. Проучването е проведено през юли 2013 (още преди търсещите закрила сирийци да влязат във фокуса на медийното внимание) и е национално представително. Цели да информира за проблема, да го рамкира и да ангажира гражданското общество за справянето с него, подчертава изпълнителният директор на "Отворено общество" Георги Стойчев.

Кой мрази, говорейки

Изследването открива, че само 45% от хората разпознават език на омразата, когато го чуят. Или поне толкова твърдят, че през последната година са чували изказвания, които изразяват неодобрение, омраза или агресия спрямо етнически, религиозни или сексуални малцинства. По-голяма е чувствителността в София (66%) и сред младите и образованите хора. Най-рядко за подобна реч съобщават хората над 60 години, ниско образованите, тези, които живеят в селата и имат ниски доходи.

Трите основни жертви на омразното говорене според изследването са ромите, турците и хомосексуалните хора, а основният канал за разпространение на подобна реч е телевизията. Разбираемо, предвид огромното покритие и влияние на тази медиа над всички останали на пазара. 75% твърдят, че са се сблъсквали най-често с език на омразата през екрана (вижте пред какви дилеми са изправени телевизионните журналисти в допълнителния текст). Веднага след това обаче идва интернет, що се отнася до младите и образованите хора. Останалите са изложени на враждебна реч в градския транспорт и в общуването си с роднини, приятели, колеги. Все пак основните източници на подобен говор според хората са на първо място политиците (68%), а на второ - журналистите (32%). В същото време едва 10% от запитаните признават, че са използвали враждебна реч към друга група от хора. Най-голям е броят на хората (45%), които декларират, че никога не си служат с изрази, които изразяват неодобрение или агресия към малцинства.

"Езикът на омразата не само е широко разпространен, но е разпространен в най-тежката му форма - тази, която насърчава към насилие", отбелязва авторът на доклада и ръководител на правната програма на "Отворено общество" Иванка Иванова. 32% смятат, че са били изложени на реч, която директно призовава към насилие над малцинства. 4% oт хората са се почувствали лично заплашени от подобни изказвания. Сред тези, които се самоопределят като роми, този процент е 11.

Според изследването всеки седми българин и всеки четвърти ром през последната година се е почувствал силно лично обиден от политическо или журналистическо изказване. Спомнете си например как протестиращите бяха наречени "лумпени", ромите постоянно са етикетирани като "мързеливи" и "крадливи", народът в съвкупността си е "лош материал" или "глупав, защото не е емигрирал", пенсионерите бяха обвинени, "че са изяли резерва", симпатизантите на БСП, че са "червени боклуци" и т.н.

Както отбелязват авторите на доклада, в България езикът на омразата се развива на фона на едно политическо говорене, което през последните няколко години е изобщо много агресивно и заплашително. "То не е просто агресивно срещу малцинствата; много е силна вербалната агресия между самите основни политически партии, както и агресия от политиците към публиката като цяло и към отделни професионални съсловия. В България обществените проблеми много лесно се вменяват във вина на отделни социални групи, а стратегиите за решаването на обществени проблеми се представят като замяна на една личност на управленска позиция с друга личност", се коментира в изследването. А когато институциите се провалят в това да разпознават и да преборват проблемите, "обяснителният вакуум се запълва от речта на омразата".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2039 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2791 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Детски музей с мисия да подпомага образованието ще отвори врати в София през 2015г.

Идеята е на фондация "Америка за България", а инвестицията в проекта е 22 млн. лв.

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Малките в голямата игра за София

Как ще се управлява столицата при новата конфигурация в общинския съвет и при районните кметове

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10