Аз съм българче и мразя
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Аз съм българче и мразя

Аз съм българче и мразя

Норма ли е използването на реч на омразата и защо злите езици на враждебността са политиците и журналистите, показва изследване на "Отворено общество"

Зорница Стоилова
14272 прочитания

© Инна Павлова


Журналист: Вие винаги сте много остра по темата с бежанците. Все още ли твърдите, че са канибали?

Депутат: (засмива се) Ха, аз съм показала канибал. Показала съм неговия призив всички да станат като Абу Сакар. Това е партизанското му име, той е в състава на сирийската свободна армия, която в момента бива прехвърляна в България.

Журналист: Може ли всички бежанци да са под този знаменател? До този момент май (?!) никого не са изяли.

Депутат: А, не, не. Сега, дали ядат човешко, или само го дъвчат пред камерите на човечеството, на цивилизования свят му е все едно.

Събота сутрин. Докато вероятно още преглъщате по пижама първото си кафе, по най-гледаната национална телевизия депутат и журналист вече "дъвчат" цяла една общност от уязвими хора, все едно е съвършено обичайно и приемливо да сравняваш друг народ с канибали. Главният герой от този разговор, разбира се, е депутатът от "Атака" и, забележете, зам.-председател на парламентарната група за приятелство на България със Сирия Магдалена Ташева - вече ноторно известна с жонглирането си с враждебна реч.

Вместо да бъде оставена без вниманието на медиите заради недопустимия си език, Ташева се радва на популярност сред тях. Тя не само обикаля телевизиите, но и думите й се цитират богато онлайн и офлайн. И това съвсем не е изолиран случай. Агресивният национализъм е медийният haute couture на този сезон. Вече месеци наред иначе маргинални фигури от крайния политически спектър ни събуждат всяка сутрин от екрана с крясъци и обиди по адрес на чужденци и малцинства. Отровните им думи пъплят по заглавията на онлайн и офлайн издания с ниска хигиена, докато навън маршируват "граждански патрули", самопровъзгласили се за заместници на полицията. Араби, африканци, български турци и роми биват нападани всекидневно по улиците на София.

Нивата на агресия в обществото толкова бързо подскочиха, че остана да се чудим дали е толкова толерантен българският народ към другите, колкото твърди клишето, или е още по-толерантен към проявите на език на омразата.

Възможен отговор дава изследване на институт "Отворено общество" за обществените нагласи към враждебната реч, което беше публикувано тази седмица (виж по-интересното в графиките). Макар да съвпада с бежанската криза и надигащата се вълна от краен национализъм, то не е директен отговор на случващото се. Проучването е проведено през юли 2013 (още преди търсещите закрила сирийци да влязат във фокуса на медийното внимание) и е национално представително. Цели да информира за проблема, да го рамкира и да ангажира гражданското общество за справянето с него, подчертава изпълнителният директор на "Отворено общество" Георги Стойчев.

Кой мрази, говорейки

Изследването открива, че само 45% от хората разпознават език на омразата, когато го чуят. Или поне толкова твърдят, че през последната година са чували изказвания, които изразяват неодобрение, омраза или агресия спрямо етнически, религиозни или сексуални малцинства. По-голяма е чувствителността в София (66%) и сред младите и образованите хора. Най-рядко за подобна реч съобщават хората над 60 години, ниско образованите, тези, които живеят в селата и имат ниски доходи.

Трите основни жертви на омразното говорене според изследването са ромите, турците и хомосексуалните хора, а основният канал за разпространение на подобна реч е телевизията. Разбираемо, предвид огромното покритие и влияние на тази медиа над всички останали на пазара. 75% твърдят, че са се сблъсквали най-често с език на омразата през екрана (вижте пред какви дилеми са изправени телевизионните журналисти в допълнителния текст). Веднага след това обаче идва интернет, що се отнася до младите и образованите хора. Останалите са изложени на враждебна реч в градския транспорт и в общуването си с роднини, приятели, колеги. Все пак основните източници на подобен говор според хората са на първо място политиците (68%), а на второ - журналистите (32%). В същото време едва 10% от запитаните признават, че са използвали враждебна реч към друга група от хора. Най-голям е броят на хората (45%), които декларират, че никога не си служат с изрази, които изразяват неодобрение или агресия към малцинства.

"Езикът на омразата не само е широко разпространен, но е разпространен в най-тежката му форма - тази, която насърчава към насилие", отбелязва авторът на доклада и ръководител на правната програма на "Отворено общество" Иванка Иванова. 32% смятат, че са били изложени на реч, която директно призовава към насилие над малцинства. 4% oт хората са се почувствали лично заплашени от подобни изказвания. Сред тези, които се самоопределят като роми, този процент е 11.

Според изследването всеки седми българин и всеки четвърти ром през последната година се е почувствал силно лично обиден от политическо или журналистическо изказване. Спомнете си например как протестиращите бяха наречени "лумпени", ромите постоянно са етикетирани като "мързеливи" и "крадливи", народът в съвкупността си е "лош материал" или "глупав, защото не е емигрирал", пенсионерите бяха обвинени, "че са изяли резерва", симпатизантите на БСП, че са "червени боклуци" и т.н.

Както отбелязват авторите на доклада, в България езикът на омразата се развива на фона на едно политическо говорене, което през последните няколко години е изобщо много агресивно и заплашително. "То не е просто агресивно срещу малцинствата; много е силна вербалната агресия между самите основни политически партии, както и агресия от политиците към публиката като цяло и към отделни професионални съсловия. В България обществените проблеми много лесно се вменяват във вина на отделни социални групи, а стратегиите за решаването на обществени проблеми се представят като замяна на една личност на управленска позиция с друга личност", се коментира в изследването. А когато институциите се провалят в това да разпознават и да преборват проблемите, "обяснителният вакуум се запълва от речта на омразата".

Когато омразата говори, институциите мълчат

Един от най-силните изводи от доклада на "Отворено общество" е остра критика към институциите. Авторите не разпознават нито една от тях, която да адресира проблема с конкретни политики и да се бори срещу използването на език на омразата и срещу насърчаването на престъпления на омраза. Не открояват и сред политиците нито един, който да е приел като лична кауза битката с враждебната реч, или пък дори публично да е порицал агресивни изказвания към малцинства.

От началото на грубата националистическо-медийна кампания срещу търсещите закрила в България има единствено съвместна декларация на президента и премиера, която заклеймява ксенофобията. И един мирен протест на Реформаторския блок срещу омразата към различните.

На представянето на доклада на "Отворено общество" тази седмица имаше един представител на изпълнителната власт в лицето на правосъдния министър Зинаида Златанова. Тя декларира: "Българите сме известни като толерантна нация и езикът на омразата не е български патент." Отбеляза като тревожни явленията от последните месеци, присъедини се към декларацията на президента и министър-председателя, заяви, че адмирира шествията на граждани срещу ксенофобията. И толкова. Не пое никакъв конкретен ангажимент като правосъден министър да се бори с явлението и не открои необходимостта от обществена и институционална кампания срещу езика на омразата. 

Представители на граждански организации в залата изразиха съмнение в готовността на правителството да се противопоставя успешно на проявленията на враждебна реч предвид, че негов партньор в парламента е най-ксенофобската партия "Атака". Златанова беше лаконична: "Партия "Атака" е в българския парламент по волята на българския избирател, не са назначени от мен. За добро или за лошо, всеки решава по преценката си."

На въпросите защо осъдените за използването на реч на омразата продължават да бъдат единици, защо министрите не реагират на ксенофобските изказвания на депутати от "Атака" в парламента и защо се обсъжда изграждането на центрове за задържане на търсещи убежище хора Зинаида Златанова отговори, че като правосъден министър тя "няма никакво влияние върху съдебната система, още повече на ниво дела и че нейното присъствие на конференцията изразява ясно отношението на правителството към ксенофобията".

Предразсъдъците като престъпление

Ниската степен на доверие в обществото, че институциите могат да преследват и наказват проявите на език на омразата си проличава и в резултатите от изследването. Едва 23% казват, че биха подали сигнал в полицията, ако чуят публично говорене на неодобрение или омраза към малцинствата, а 27% биха докладвали на полицията прояви на агресивен национализъм. Според авторите на доклада това, от една страна, може да се обясни с ниските очаквания към органите на реда и тяхното желание да реагират, но от друга - с неразпознаването на враждебната реч и престъпленията от омраза като сериозни престъпления. 

Между 24 и 30% от българските граждани не знаят, че езикът на омразата и действията от омраза са престъпления по смисъла на наказателния закон. Най-висок дял (30%) не знаят, че езикът на омразата е престъпление. В същото време 73% смятат, че прокуратурата трябва да преследва политици и журналисти, които проповядват агресивен национализъм. 

В България осъдените за реч на омразата са между 0 и 3-ма души на година, показва проверка на Българския хелзинкски комитет. Тази информация не е публична, трудно се събира и освен това институциите се разминават в данните си за досъдебната и съдебната практика в тези случаи. Съветникът на директора на Агенцията на Европейския съюз за основните права Джон Келог подчерта, че това, че докладваните случаи на престъпления от омраза са толкова малко, означава, че институциите се провалят в това да осигурят разбиране и комфорт на жертвите на тези престъпления. "Европейският съд по правата на човека неведнъж е заявявал, че трябва да разобличаваме предразсъдъчната мотивация зад тези престъпления", коментира още той.

И докато полиция, прокуратура и съд се въздържат да разпознават, преследват и наказват използването на враждебна реч и агресивни действия към малцинства и чужденци, разпространената представа, че просто така е нормално да се говори в България, няма да изчезне. А нивата на агресия само ще подскачат, докато в един момент не се окаже, че омразата е срещу всеки и срещу всичко. И е сдъвкала човешкото у нас, точно като канибал. 

 

По ръба на бръснача 

Телевизионните журналисти трудно успяват да овладеят враждебната реч в ефир 

Весислава Антонова

"Няма да публикуваме материали, подбуждащи или насърчаващи омраза, насилие и всякаква форма на дискриминация." Това е едно от ключовите правила в Етичния кодекс на българските медии. През последната половин година обаче тенденцията това обещание да не се спазва от подписалите го, е устойчива. Нещо повече - според изследването на "Отворено общество" телевизията, на първо място, и интернет, на второ, са основните канали за разпространение на език на омразата.

В същото време ролята на медиите е да дават трибуна на различни гледни точки, да задават тон на важни обществени дебати. Ако претендират да са обективни, то не трябва да има липсваща страна в тях. В стремежа си да реагират на всички процеси в обществото обаче медиите много често са на ръба между естественото професионално любопитство и стремеж за анализ и обещанието да спазват стандартите за етична журналистика.

Имат ли място крайните националисти в телевизионните студиа? С този въпрос решихме да провокираме през седмицата едни от най-популярните телевизионни журналисти, изправени всекидневно пред тази дилема (очаквайте видео от дебата на capital.bg). Първо, защото смятаме, че журналистите рядко говорим помежду си за това реагираме ли адекватно по дадени теми, и второ, защото сериозността на кризата с бежанците и последвалата ксенофобска вълна са проблеми, които изискват ярка медийна позиция.

Журналистът и водещ на "Здравей, България" по "Нова тв" Виктор Николаев застъпи тезата, че медиите нямат право куртоазно да мълчат и да се преструват, че крайните националистически движения не съществуват. "Изглежда, има очакване медиите да бъдат филтър, страж. Да не дават думата на определени хора. Според мен обаче медиите нямат право да мълчат." Подкрепи го и водещият на предаването "Животът и други неща" по БНТ Асен Григоров: "Можем да разделим медиите на три етажа - пирамидално разположени. Най-отгоре стоят сравнително малко медии, големите, от които сме свикнали да научаваме какво се случва. Отдолу на втория етаж, който е по-голям, са интернет медиите. Тази среда не е регулирана, но все пак това са медии с редакции и с определена политика. И най-големият, най-долният, етаж на пирамидата са социалните медии. Езикът на омразата тръгва отдолу,  там се драсва клечката. После пламъкът отива на втория етаж в интернет медиите и най-накрая се качва горе в големите медии. Те, общо взето, нямат много голям избор, след като отдолу двата етажа вече горят", обяснява Григоров и допълва, че щом пожарът се разрасне, вече не можеш да игнорираш проблема. "Ние работим на един пазар. Ако аз не поканя тези националисти да говорят при мен, те ще отидат в друга медиа. Все някой ще ги покани. Те ще пробият. И пак ви връщам към етажите на информацията - ако отдолу гори, няма как огънят да не пробие нагоре по веригата", категоричен е Григоров.

А и същността на журналиста е такава – да търси там, където има проблем, да провокира дебат. По думите и на Асен Григоров, и на Виктор Николаев и политиците, и обществото имат нереалистични очаквания от медиите. "Сяда срещу теб политикът Х. Ти го питаш "имате ли позиция по даден въпрос", а той ти отговаря - "ами разровете се вие и намерете еди-какво си...", дава пример Асен Григоров. Действително политиците не рядко очакват от медиите да разследват, вършейки работата на полицията, прокуратурата, ДАНС.

"Къде са санкциониращите органи? Тези движения, преди да отидат в следващото студио, вече са казали или извършили нещо. Появяват се граждански патрули. Те твърдят, че са се разбрали със СДВР. Оттам дълго време не отрекоха. Има една дълга верига от институции, които все едно не са чули за проблема... и после ама защо ги давате по телевизията", възмущава се Виктор Николаев. Според двамата журналисти основната причина да се самоовластят подобни крайни националистически формирования е липсата на институции.

Анализаторът във Фондация "Медийна демокрация" Николета Даскалова отбелязва, че журналистите са буквално в емоционален капан от агресивното говорене на националистическите движения в ефир.  По думите и "цензурата" е един от възможните начини за противодействие срещу речта на омразата. "Налагането на ограничение в участието по медиите на крайни политически формации обаче е отхвърлено, защото се смята, че така те ще бъдат превърнати в мъченици, жертви, ще бъдат героизирани и ще започнат да се оплакват от цензура." Остава журналистите да разчитат на съобразителност и бърза адекватна реакция във всеки един конкретен случай.

Председателят на СЕМ Георги Лозанов също отчита наблюдението и на двамата водещи журналисти от БНТ и "Нова тв" - че от медиите се очаква като трибуна на публичното говорене да упражнят "бяла цензура", така че да не допускат гласовете на агресивния национализъм в публичното пространство. "Не съм привърженик на бялата цензура, считам, че медиите имат два инструмента – реакцията на самия журналист в кадър и плурализмът на гледните точки, тоест търсенето на алтернативни позиции. Чрез тези филтри може да се противостои на агресивния национализъм, а не да се изважда извън кадър. Ако медиата не се справи, стане проводник, не намери алтернатива в говоренето, тогава тя подлежи на санкции", коментира Георги Лозанов.

 

Как Facebook регулира проявите на омраза онлайн 

Социалната мрежа е втората по популярност платформа в страната за тормоз 

"Изроди". "Газова камера за вас". "Трябва да ви избият като кучета". Това са само три от примерите за вербални атаки срещу лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални хора (ЛГБТ) от други потребители във Facebook. Социалната мрежа по принцип забранява използването на реч на омразата на сайта си, както и и тормоз и заплахи над други хора, а потребителите са окуражавани да докладват, ако те или техни приятели стават жертва на подобни явления.  

Марко Марков, активист на младежката ЛГБТ организация "Действие", лично е докладвал горепосочените примери за обидна и заплашителна реч към хомосексуални хора на екипа на Facebook, но е получил стандартния отговор, че дадените коментари не представляват нарушение на стандартите на компанията. 

Социалната мрежа с над 1 млрд. потребители по света към месец май 2013 г. мониторира съдържанието, което се публикува на сайта й 24 часа в денонощието. Това се случва както чрез софтуер, така и се извършва от хора. Има отделни екипи за случаите на реч на омразата и на тормоз. Компанията разполага с експерти по всеки един от официалните езици и си служи и с инструментите за превод, когато взима решения по отделни казуси.

Но системата понякога не е перфектна, признава и Габриела Чех, представител на Facebook за Централна и Източна Европа. "Да се намери разграничителната линия понякога е ужасно трудно, но продължаваме да следим и да получаваме рипорти от потребителите", коментира още тя. И дава пример, че когато наближат избори в някоя страна, обикновено наблюдават пик на докладването на профили на блогъри и журналисти, които се противопоставят на дадени политически идеи. Facebook не прави разлика дали даден профил или група са рипортвани веднъж или много пъти, когато взима решение да ги свали от сайта си, защото според тях силната публична реакция невинаги е белег за нарушаване на правилата на компанията. Спомнете си например казуса с публикуваните карикатури на пророка Мохамед, които предизвикаха бурен обществен дебат.

За да разбират какви в действителност са действията на дадена група, от социалната мрежа си партнират с местни организации. Работят и със Съвета на Европа и обучават НПО активисти да използват инструментите на Facebook, за да се борят с речта на омразата. Габриела Чех дава пример с два успешни казуса в Европа на противодействие на опасни онлайн прояви. Едната е групата "Occupy Pedophilia" в Русия, която Facebook забранява, след като става ясно, че под маската на активизма тя преследва гей хора в Русия. А другата е свалянето на Facebook страница на медийна група в Унгария, която проповядва антисемитизъм и друга враждебна реч срещу малцинства.

Според проучвания на Националния център за безопасен интернет в България Facebook е втората платформа, най-често използвана за тормоз и заплахи след Skype. Координаторът на мрежата Георги Апостолов цитира данни, според които 80% от тийнейджърите са били лично унижавани, оскърбявани и заплашвани онлайн, повечето от човек, когото не познават. Според младежите този някой го прави по-скоро за забавление, отколкото да ги нарани наистина. Същевременно половината си признават, че също са правили опити да унижат или засрамят свои познати онлайн. Георги Апостолов нарича този феномен онлайн култура на омразата като забавление и е убеден, че грубият език в интернет е обществена норма. "В социалните мрежи битуват и много форми на агресия, които се приемат за обществено приемливи, като клюкарските сайтове например. Хората смятат, че безусловната свобода на словото онлайн е по-важна от доброто поведение", коментира той и дава друг пример със сайта mrazia.com, социална мрежа, в която хората се обединяват около негативното.

Автор: Капитал

Журналист: Вие винаги сте много остра по темата с бежанците. Все още ли твърдите, че са канибали?

Депутат: (засмива се) Ха, аз съм показала канибал. Показала съм неговия призив всички да станат като Абу Сакар. Това е партизанското му име, той е в състава на сирийската свободна армия, която в момента бива прехвърляна в България.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • lucky_07

    Манипулация и пропаганда, която цели едва ли не всички българи да бъдат изкарани фашисти.

  • 2
    nuzzo avatar :-|

    И тъй като се изясни, че "езикът на омразата" основно тече и се разпространява зараз(ител)но през електронните медии, а от друга страна те(медиите) нямат смелостта, доблестта, отгонорността(разбира се) сами да се самоцензурират по отношение използване "езикът на омразата" и то поради една проста причина, от римско време е ясно, че хората си искат със хляба и зрелищата(а там са и парите), а "езикът на омразата" е в някаква степен и зрелище(н), то е време да се създаде писмена норма, чрез която регулаторът СЕМ да следи за ограничаването на това зрелище.

  • 3
    thermobee avatar :-|
    Thermobee

    Време е от Капитал да публикуват опорни точки, на които да стъпваме, като упражняваме правото си на мнение. Много сме се разпуснали комай...

    Публикувано през m.capital.bg

  • 4
    daks avatar :-|
    ДАКС

    Повечето ни медии са толкова смотани, че ако не предложт нещо пошло на все по-закърняващата си публика просто никой няма да им обърне внимание. Това е един порочен омагьосан кръг, от който излизане няма, освен ако Държавата не се намеси решително. В конкретния случай като се изтъпанчи някой псведонационалист и започне да ползва езика на омраата в ефира, или недай боже да призовава към насилие, следва той да бъде тирнат в затвора, а телевизията да бъде глобена солено. Пък тогава да видим дали телевизията ще е проводник номер едно на омраза.

    Ма няма държава, това ни е проблема. Орешарски, Оставка!

  • 5
    sib avatar :-|
    sib

    Браво на изследването на "Отворено общество". Сега - да чуем и БХК, и Център-а за изследване на демокрацията, и накрая - може и самия Сорос.

    Абе, на тоз добър човек, в кои държави му беше забранено да стъпва?

  • 6
    tucker_case avatar :-P
    tucker case

    на българчето се некой му мъти водата... ту дядо му, че му налага кое силно да люби и кое силно да мрази... ту първото мляко, дет го е засукало, пък то му било горещо... ту пък друго нещо... и все се дразни, ядосва, омерзява, ненависятва, вбесява, злобей, злостей, кипи, свирепей, мъсти, подивява, люти се, ярости се... баси... повече от 90 думи има на български да опишат едничкото чувство гняв..!
    по някаква причина... наверно идеща от дълбоки турско-робски дълбини... правото на българчето да потърси закрила от закона, като посочи виновния на властите... се смята за дълбоко неморално деяние... което предизвиква у общата публика яд, ярост, злост, отврат, враждебност, гнус, мъст, жлъч, горчилка, лютост, наеженост, настръхналост, негодувание, раздразнение, разочарование, сръдня, досада, недоволство... все форми на гняв...
    после милиционеро-комунистите зели, че доусъвършенствали 90-те и кусур форми на гняв... като ги комбинирали с още поне 90 привкуса на чувството страх...
    и ей го на българчето... иванчо гепи - то злобей, ама тихичко, щот комшията-полумилиционер може да чуй... драганчо прави незаконен бизнес - българчето тайно-възмутено мълчи, щот се надява на трохички... стоянчо му поизнасилил щерката - българчето сбира злост и кинти да плати на мутри да утрепат стоянчо, наместо да си потърси правата по закон... и прочее...
    българчето, драги мои е със толкова дълбоко комплексирана душа, със толкова много депресивни проблеми, че надежда просто нема... пациенто е умрел, дет се вика...
    сичко на което можем да се надеваме... другарки и другари... е че времето ще излекува младите българчета... и след две-три поколения свобода от руско-комунистическо робство... може би ще има българчета, които да са радостни и щастливи...

  • 7
    cuam4o avatar :-|
    Ангел

    До коментар [#5] от "sib":

    Сериозно? Понеже изследването е на "Отворено общество", значи е невярно, а тези които са съгласни с него са толерасти.

    Ти прочете ли статията? Какво точно ти харесва? Че една част от обществото, нарича друга "лумпени" или "червени боклуци"? Защото видиш ли, аз някак не съм съгласен, че някой приятел в София, който ходи на протест е лумпен, а също така и не виждам баба си, като "червен боклук". Но друго си е да слагаш цяла група хора под общ знаменател.

  • 8
    the_core avatar :-?
    The Core

    До коментар [#1] от "lucky_07":

    Присъединявам се към мнението!

    И още - "стигматизирането" на някой и нещо си има причина.
    Например - защо "циганин" да е обидно, а "ром" - не?
    "Негър" обидно, "афро-американец" - не!
    "Педерас" - обидно, "гей" - не!
    Ами защото просто някой си така е решил..
    Хората просто се съпротивляват срещу кухите стереотипи, налагани им като принципите на ДПО "Септемврийче". Гордеем се с онези, които се бориха с комунизма (ех, не всички!), след години ще се гордеем с друго!

    Когато една група от хора бива толерирана да краде, без да бъде надлежно "респектирана", да строи без разрешение, да консумира електричество и вода без да плаща, да изсипва боклуците си където намери за добре, какъв език очаквате срещу тях? На любов и хармония ли???
    Достойни и толерантни са хората, които са достатъчно свободни и не се чувстват ощетени от други!

  • 9
    ancho66 avatar :-|
    ancho66

    Езикът на омразата не е разпространен в най-тежката му форма - тази, която насърчава към насилие що се отнася до убийците, хора на запад, които изнасилват деца, педофили, търговци на жени, принуждават млади момичета на проституция. Всичките тези и крадците биват помилвани с ръчичка от правосъдието и от журналистите. Имало било омраза в обществото към определени кръгове, лицемерничат журналистите и политиците. А когато трябва да има омраза към престъпниците, такава НЯМА. Хелзинският комитет защитава престъпниците. Те биват защитени в съда. Можеш да се оплачеш само в така наречения "бял кръг". В Германия при правителството на Шрьодер на зелените и социалдемократите беше лагализирана проституцията, сега отчитат, че НАСИЛСТВЕНАТА проституция е скочила с голям размер, а властта няма параграф по който да бъдат поне глобявани престъпниците, (по най-изискан и хитър начин) принуждаващи млади момичета на проституция. Така, че като ги питат в съда, те казват, че доброволно проституирали, 13 годишни, и всякакви други заплашени от престъпниците. Сега ще се прави нов закон от партията на Меркел, така че сутеньорите поне да бъдат глобявани. Във Франция (държавата на любовта) искат да забранят изцяло проституцията, както и в Швеция това е сторено. ОТ МОЯ ГЛЕДНА ТОЧКА ТУК СТАВА ДУМА ЗА ИЗГЪЗИЦИ И ИЗДЪНКИ, УБИЙСТВА И КРАЖБИ И ВСИЧКИ видове ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, КОЕТО НЕЩО АЗ СЪМ ПРЕЖИВЯЛ НА ГЪРБА СИ И ОТ 20 години не мога добре да спя, развали ми се здравето. Има причина и следствие. Да не дават повод пришълците, че крадат и убиват и няма да ги мразим и ще ги обичаме. Но те се ежат, не ни слушат нас, смеят ни се. На мен косово албанци ми откраднаха 500 евро юли 2004 година. Как няма да ги мразя??? Като се обадих в полицията, там ми се изсмяха и тези и други мои страдания бяха потъпкани с крак. А сега лицемерничим, че СЪС СИГУРНОСТ ПОТЕНЦИАЛНИ ПРЕСТЪПНИЦИ изпитвали омразата на нашия език.

  • 10
    ancho66 avatar :-|
    ancho66


    Цитирам от коментар [#8] от "The Core":

    Достойни и толерантни са хората, които са достатъчно свободни и не се чувстват ощетени от други!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK