Алгоритъм за решения
PISA 2012 показа проблемите на българското образование, но и начините да се справим с тях
Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.
Мартин е ученик в девети клас в езикова гимназия в голям български град. Знае, че математиката е важна за успеха му след училище и полага усилия да решава задачи. Използва добре информация от различни източници, прилага научените формули и се справя успешно със задачи, които не изискват много аналитично и пространствено мислене. Родителите му държат да има високи оценки в училище и го водят на частни уроци. Александър учи в бивш техникум в малък град. Харесва му да решава задачи, но не разбира материала в клас. Учителите му нямат време да му го обяснят допълнително, родителите му работят в чужбина. Александър изостава, не развива потенциала си и не придобива уменията, които ще са му необходими да се реализира успешно след училище.
Мартин е от онези близо четвърт български ученици, които на международното изследване PISA достигнаха второ ниво на резултатите по математика при най-високо шесто. Александър е сред близо 44-те процента, които не успяха да минат критичния праг. Само 14 процента от българските ученици се класират на първите три нива, т.е. мислят логично и абстрактно, правят връзката между математическите знания и реалните ситуации, разчитат графики и стигат с аргументи до решенията.
Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
9 коментара
резултатите не само не са положителни, те са шокиращи. за страна, която оставя само Албания и Черна гора след себе си от всички европейски държави, реакцията в България беше слаба и на ниско ниво. много верни неща са отбелязани в статията, но не мисля, че Шанхай може да е пример за нас - икономическата столица на тоталитарна държава с напълно различна култура - откъде са данните, че учителите в Шанхай взимат по-малко от българските - това не може да е вярно.
по-скоро Полша, Естония, Чехия са страни, от които може да се заимства нещо смислено.
[quote#0:"статията"]Една от най-значителните причини за лошото представяне на PISA е неравният достъп до качествено образование, който и самото изследване доказва. Разликата между учениците от висок и нисък социално-икономически статус е близо три години обучение. Най-силно е влиянието на професионалния статус на родителите, броят книги в дома на ученика и езикът, на който се говори вкъщи. Според Боян Захариев, програмен директор "Образователни политики" в институт "Отворено общество", това влияние на социално-икономическите различия върху постиженията на учениците "води до предаване на бедността от поколение на поколение и на привързване на децата с голяма вероятност към предварително зададени от съдбата обществени прослойки".[/quote]
Това разбира се не е вярно. Трябва да се прави разлика между корелация и причина (следствие). Две явления може да се корелират, без да има причинно-следствена връзка между тях и обратното. Езикът, на който се говори, не може да е причина за ниски резултати, но показва връзката между някаква причина (например липса на интеграция в обществото) и резултатите.
При образованието ни има стремеж (наблюдаван в много други области и отрасли, дори в икономиката) за консолидиране и централизиране, което е противно на естественото. За НПМГ бяха премахнати специалният статут и собственият подбор на учениците и бяха заменени с обща система на оценяване спусната от министерството. Програмата (с разширено преподаване на природни науки и математика, както би се очаквало за природоматематическа гимназия) беше фактически форсирана, така че да в крак с вижданията на министерството. В крайна сметка бяха премахнати всички лостове, позволяващи на директора на училището да го издига и подобравя на локално ниво. Въпросът е, защо? Кому е небходимо да се слагат всички деца, с различни предпочитания и темпераменти, под един общ знаменател?
До коментар [#2] от "nye":
кое от цитата не е вярно?
аз всъщност съм против това, което стана с НПМГ, но какъв е общия знаменател, който така ви притеснява? децата са различни, но в основните области, които писа измерва - четене и математика, всички те трябва да имат основни умения над определен критерий, и това е от полза за всички в обществото. не е лошо да има такъв общ знаменател.
До коментар [#3] от "owen": imply_causation
[quote#0:"статията"]Най-силно е влиянието на професионалния статус на родителите, броят книги в дома на ученика и езикът, на който се говори вкъщи. Според Боян Захариев, програмен директор "Образователни политики" в институт "Отворено общество", това влияние на социално-икономическите различия върху постиженията на учениците "води до предаване на бедността от поколение на поколение и на привързване на децата с голяма вероятност към предварително зададени от съдбата обществени прослойки".[/quote]
Това имах предвид, че не е вярно. Авторът/Коментаторът наблюдава две явления, между които има връзка, и заключава, че едното е причината. Това не е така.
http://en.wikipedia.org/wiki/Correlation_does_not_
(статията, не е много добре написана, но ще свърши работа на този етап)
До коментар [#4] от "nye":
correlation does not necessarily imply causation; and it certainly does not exclude it.
а в случая вие грешите. статуса на родителите предопределя образователните резултати на децата, според изследването.
До коментар [#4] от "nye":
Точно това е причината хората да си мислят, че хомеопатията например действа.
"Най-силно е влиянието на професионалния статус на родителите, броят книги в дома на ученика и езикът, на който се говори вкъщи".
Цитат на коментар [#0] от "статията"
"Тя напомня за още един проблем - свръхконтрола в цялата образователна система. Учителите имат точно разписани програми, които трябва да следват и може да бъдат наказани, ако са изостанали с половин урок например. Учениците също са "изправени срещу изисквания и система от наказания, които ще ги връхлетят, когато не изпълнят изискванията".
Цитат на коментар [#0] от "статията"
Точно така. Проблемите тръгват още от първи клас и вместо да се решават в следващите класове, те се задълбочават. За качеството на учебниците и количеството от помагала, по които работят децата изобщо не ми се говори. Ако родителите не вземат мерки, на образователната система не може да се разчита.
Делегираните бюджети са отровата, която убива вече толкова години образованието.
Мария Кьосева-Учителите трябва да поднасят материал по най-достъпният занимателен начин.Постепенно да се завишават изискванията.Да се обсъжда поднесения учебен материал,до затвърждаване на знанията.Да се спазва дисциплината в час,за което учениците са длъжни да изпълняват.В това отношение учителите трябва да бъдат безкомпромисни,базирайки се на вътрешния правилник на училището/задължителен/.Масово в училищата/правят изключение елитните/,не се внимава,не се усвояват знания.Учителите нямат никакъв авторитет.Не смеят да отстранят ученика от час,щом пречи на останалите.Няма оценка за поведение.При показване на минимум знания,се въздържат от слаби оценки.Това всичко е порочна практика в училищата,и вина за това има ръководството.Докато не се въведат строги правила в училищата,които да се спазват,ОБРАЗОВАНИЕТО И НЕГРАМОТНОСТТА ЩЕ СА НА ТОВА ТРАГИЧНО НИВО!!!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.