Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Shutterstock

Алгоритъм за решения

PISA 2012 показа проблемите на българското образование, но и начините да се справим с тях

Люба Йорданова
12349 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Мартин е ученик в девети клас в езикова гимназия в голям български град. Знае, че математиката е важна за успеха му след училище и полага усилия да решава задачи. Използва добре информация от различни източници, прилага научените формули и се справя успешно със задачи, които не изискват много аналитично и пространствено мислене. Родителите му държат да има високи оценки в училище и го водят на частни уроци. Александър учи в бивш техникум в малък град. Харесва му да решава задачи, но не разбира материала в клас. Учителите му нямат време да му го обяснят допълнително, родителите му работят в чужбина. Александър изостава, не развива потенциала си и не придобива уменията, които ще са му необходими да се реализира успешно след училище.    

Мартин е от онези близо четвърт български ученици, които на международното изследване PISA достигнаха второ ниво на резултатите по математика при най-високо шесто. Александър е сред близо 44-те процента, които не успяха да минат критичния праг. Само 14 процента от българските ученици се класират на първите три нива, т.е. мислят логично и абстрактно, правят връзката между математическите знания и реалните ситуации, разчитат графики и стигат с аргументи до решенията.

Резултатите от PISA, които излязоха тази седмица с акцент върху математиката, са важен индикатор, защото измерват не толкова теоретичните знания, колкото уменията за прилагането им на практика. Целта на изследването е да анализира доколко учениците на 15-16 години (т.е. тези, които завършват задължителното си образование) са готови да се справят в живота. Резултатите от PISA са и знак за икономиката - колкото по-високи са те, толкова по-голям икономически растеж може да очаква страната.

Изводите за България не са от положителните. Делът на функционално неграмотните ученици - тези, които имат само елементарни теоретични знания, но не стигат до смисъла и приложението на наученото, е тревожно голям. Това са младите хора, които нямат необходимите умения, за да продължат образованието си в университет и да си намерят работа. Освен това социалните и икономическите фактори оказват огромно влияние върху постиженията на учениците - колкото по-богати и образовани са родителите им и в колкото по-елитно училище учат, толкова са по-успешни. Тоест българските деца нямат равен достъп до качествено образование. PISA обаче показа и друго - че добрите образователни системи не са тези на най-богатите икономики. Огромен напредък през последните години отбелязват държави като Полша, Португалия, Естония, Виетнам и Словения. Резултати се виждат там, където средствата за образование се разпределят ефективно между училищата, където учителите и директорите имат повече свобода при учебната програма и оценяването, където вярват, че учениците могат повече.

Защо сме на дъното

Резултатите на българските ученици по математика, четивна грамотност и природни науки реално се качват от 2006 г. (когато беше абсолютният им срив) насам, но са все още далеч дори от средното ниво за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), която провежда PISA. Българските ученици са на 47-мо място по математика, на 51-во по четивна грамотност и на 45-о по природни науки от общо 65 държави. Те изостават от средните нива на връстниците си с повече от една година учене.

PISA измерва доколко учениците разбират материала и могат да го свържат с реалния живот. Затова и голяма част от причините за ниските резултати в България идват от начина, по който функционира образователната система - с акцент върху механичното учене наизуст вместо върху критичното и аналитично мислене. "Концепцията за учене в България е това да е един строго академичен процес на високо терминологично равнище и никъде никой не иска да види потребностите на децата да бъдат себе си, да имат свое виждане, да играят с фактите, за да стигнат до академичността като изградени личности", коментира Евелина Миленова, методист в Института за прогресивно образование. И дава пример - по математиката има теми, които са част от цели раздели от науката, а в учебниците се конкретизират в един-два урока. Така учебниците се превръщат в "справочници с формули и дефиниции", смята Миленова. Учителите пък трябва да вкарат цялото съдържание в главите на децата, без да се обръща внимание на пътя, по който се стига до отговора. Затова и учениците изостават във формирането на способности за мислене и преценка. "Ако подадем на едно малко дете конец с нанизани на него четири на цвят копчета, ние не го питаме "какво е това", а изискваме да определи веднага и точно цвета, броя, размера на копчетата", дава друг пример Евелина Миленова.

Тя напомня за още един проблем - свръхконтрола в цялата образователна система. Учителите имат точно разписани програми, които трябва да следват и може да бъдат наказани, ако са изостанали с половин урок например. Учениците също са "изправени срещу изисквания и система от наказания, които ще ги връхлетят, когато не изпълнят изискванията", казва Евелина Миленова.

За Ирина Шаркова, преподавател по математика в Софийската математическа гимназия, причината за ниските резултати по математика, е в малкия брой часове по предмета. "Повечето ученици изучават математика в IX клас максимум 3 часа седмично, докато в другите европейски страни това са минимум 4 или 5 часа", коментира Шаркова. Тя дава още един пример - в I клас българските деца смятат до 20 за разлика от връстниците си в повечето други държави, които учат действията с числа до 100. "Последните тенденции при нас са само да се дават готови клишета и това води до намаляване на аналитичното мислене. Разчита се на повторение на знания, а не на създаване на умения", обобщава преподавателят.

Една от най-значителните причини за лошото представяне на PISA е неравният достъп до качествено образование, който и самото изследване доказва. Разликата между учениците от висок и нисък социално-икономически статус е близо три години обучение. Най-силно е влиянието на професионалния статус на родителите, броят книги в дома на ученика и езикът, на който се говори вкъщи. Според Боян Захариев, програмен директор "Образователни политики" в институт "Отворено общество", това влияние на социално-икономическите различия върху постиженията на учениците "води до предаване на бедността от поколение на поколение и на привързване на децата с голяма вероятност към предварително зададени от съдбата обществени прослойки".

Както и на матурите, профилираните гимназии (в тях влизат езиковите и математическите например) се представят много по-добре от професионалните (бившите техникуми) и непрофилираните, където повече от половината от учениците не достигат критичния праг по математика. За Боян Захариев тези различния са резултат и от "сегрегацията на деца по социално-икономически признак в отделни училища". Според него проблемите на системата се задълбочават от ранното подбиране на децата чрез приемни изпити, за които родителите обикновено плащат за допълнителни уроци, и образуването на така наречените елитни училища. За да се реши този проблем, определянето на началното училище трябва да бъде в компетенциите на общините, но не само на базата на механично райониране, а като се отчитат и други критерии като социално-икономическия статус на родителите.

От "Заедно в час" - организация, чиято мисия е да осигури равен достъп до качествено образование за всяко дете, са видели на практика негативните ефекти на лошата семейна среда върху децата в училище. Фактори от недохранване и семейно насилие до отсъствия и липса на навици за учене влияят на концентрацията на учениците, тяхната мотивация, възможност да възприемат и способност да общуват със съученици и учители. Това може да доведе до неуспехи още в началните класове, заради които децата губят увереност, развиват чувство за малоценност и започват да свързват присъствието в училище с негативни емоции. Повечето учители приемат, че учениците "толкова си могат" и не им обръщат внимание. "Господине, защо се занимавате с нас, ние сме тъпи" е нещо, което много от учителите на "Заедно в час" чуват, когато за първи път влязат в класните си стаи.

Как това може да се промени

Резтатите от PISA ясно показаха, че доброто образование не е функция единствено на инвестираните в него средства. Държави като Полша, Естония, Чехия и Латвия например не отделят огромни финансови ресурси, но са в първата половина на класацията. Дори в Шанхай, който е на първо място с резултат много по-висок от този на следващите, акцентът не е върху финансирането (минималната учителска заплата там е по-ниска от тази в България), а върху подобряване на преподаването. До 30% от времето на учителите е отделено за обучение и развитие, разказва изпълнителният директор на "Заедно в час" Евгения Пеева, която миналия месец посети няколко училища в Шанхай. Новите учители задължително работят с наставник поне през първата година, уроците им се наблюдават и получават обратна връзка и насоки. Учебните програми включват специални часове, в които децата се учат да прилагат знанието си на практика в реални проекти. Освен това успешните училища в Шанхай се използват за пример и консултират тези с по-ниски резултати. През 90-те години се създава система за оценка на училищата в 4 категории според нивото на тяхната инфраструктура и качеството на преподаване. Взимат се специфични мерки за всяко училище според нуждите му и за десет години училищата в най-слабата категория са или закрити, или подобрени. Резултатите са видими - 80% от учениците в Шанхай продължават в университет, при средно за страната 24%.

"Финансирането трябва в по-малка степен да зависи от броя на децата в училище", категорични са от "Заедно в час". Според тях има нужда от по-обективно измерване на постиженията и възможностите на учениците. Учителите и училищата пък трябва да бъдат оценявани за резултатите от работата си и напредъка на учениците, а не доколко се придържат към определени методики или стандарти. Важен приоритет според организацията е и привличането и задържането на повече млади и талантливи учители - чрез добър училищен климат, менторски програми, конкурентно заплащане и възможности за професионално развитие.

Между другото според PISA българските ученици са много по-мотивирани и положително настроени към математиката в сравнение с връстниците си в голяма част от останалите държави. Повече от 60% определят математиката като интересна, а близо 80% смятат, че тя им открива по-големи възможности в бъдещe. Учениците са в училище и са готови да учат. Въпросът е какво и как им се преподава.


9 коментара
  • 1
    owen avatar :-|
    owen

    резултатите не само не са положителни, те са шокиращи. за страна, която оставя само Албания и Черна гора след себе си от всички европейски държави, реакцията в България беше слаба и на ниско ниво. много верни неща са отбелязани в статията, но не мисля, че Шанхай може да е пример за нас - икономическата столица на тоталитарна държава с напълно различна култура - откъде са данните, че учителите в Шанхай взимат по-малко от българските - това не може да е вярно.
    по-скоро Полша, Естония, Чехия са страни, от които може да се заимства нещо смислено.

  • 2
    nye avatar :-|
    nye

    [quote#0:"статията"]Една от най-значителните причини за лошото представяне на PISA е неравният достъп до качествено образование, който и самото изследване доказва. Разликата между учениците от висок и нисък социално-икономически статус е близо три години обучение. Най-силно е влиянието на професионалния статус на родителите, броят книги в дома на ученика и езикът, на който се говори вкъщи. Според Боян Захариев, програмен директор "Образователни политики" в институт "Отворено общество", това влияние на социално-икономическите различия върху постиженията на учениците "води до предаване на бедността от поколение на поколение и на привързване на децата с голяма вероятност към предварително зададени от съдбата обществени прослойки".[/quote]

    Това разбира се не е вярно. Трябва да се прави разлика между корелация и причина (следствие). Две явления може да се корелират, без да има причинно-следствена връзка между тях и обратното. Езикът, на който се говори, не може да е причина за ниски резултати, но показва връзката между някаква причина (например липса на интеграция в обществото) и резултатите.

    При образованието ни има стремеж (наблюдаван в много други области и отрасли, дори в икономиката) за консолидиране и централизиране, което е противно на естественото. За НПМГ бяха премахнати специалният статут и собственият подбор на учениците и бяха заменени с обща система на оценяване спусната от министерството. Програмата (с разширено преподаване на природни науки и математика, както би се очаквало за природоматематическа гимназия) беше фактически форсирана, така че да в крак с вижданията на министерството. В крайна сметка бяха премахнати всички лостове, позволяващи на директора на училището да го издига и подобравя на локално ниво. Въпросът е, защо? Кому е небходимо да се слагат всички деца, с различни предпочитания и темпераменти, под един общ знаменател?

  • 3
    owen avatar :-|
    owen

    До коментар [#2] от "nye":

    кое от цитата не е вярно?
    аз всъщност съм против това, което стана с НПМГ, но какъв е общия знаменател, който така ви притеснява? децата са различни, но в основните области, които писа измерва - четене и математика, всички те трябва да имат основни умения над определен критерий, и това е от полза за всички в обществото. не е лошо да има такъв общ знаменател.

  • 4
    nye avatar :-|
    nye

    До коментар [#3] от "owen":
    [quote#0:"статията"]Най-силно е влиянието на професионалния статус на родителите, броят книги в дома на ученика и езикът, на който се говори вкъщи. Според Боян Захариев, програмен директор "Образователни политики" в институт "Отворено общество", това влияние на социално-икономическите различия върху постиженията на учениците "води до предаване на бедността от поколение на поколение и на привързване на децата с голяма вероятност към предварително зададени от съдбата обществени прослойки".[/quote]
    Това имах предвид, че не е вярно. Авторът/Коментаторът наблюдава две явления, между които има връзка, и заключава, че едното е причината. Това не е така.
    http://en.wikipedia.org/wiki/Correlation_does_not_imply_causation
    (статията, не е много добре написана, но ще свърши работа на този етап)

  • 5
    owen avatar :-|
    owen

    До коментар [#4] от "nye":

    correlation does not necessarily imply causation; and it certainly does not exclude it.

    а в случая вие грешите. статуса на родителите предопределя образователните резултати на децата, според изследването.

  • 6
    afektiranzritel avatar :-|
    спейс мен

    До коментар [#4] от "nye":

    Точно това е причината хората да си мислят, че хомеопатията например действа.

  • 7
    teri_beri avatar :-|
    Terry bear

    "Най-силно е влиянието на професионалния статус на родителите, броят книги в дома на ученика и езикът, на който се говори вкъщи".
    Цитат на коментар [#0] от "статията"

    "Тя напомня за още един проблем - свръхконтрола в цялата образователна система. Учителите имат точно разписани програми, които трябва да следват и може да бъдат наказани, ако са изостанали с половин урок например. Учениците също са "изправени срещу изисквания и система от наказания, които ще ги връхлетят, когато не изпълнят изискванията".
    Цитат на коментар [#0] от "статията"

    Точно така. Проблемите тръгват още от първи клас и вместо да се решават в следващите класове, те се задълбочават. За качеството на учебниците и количеството от помагала, по които работят децата изобщо не ми се говори. Ако родителите не вземат мерки, на образователната система не може да се разчита.

  • 8
    ranii avatar :-|
    ranii

    Делегираните бюджети са отровата, която убива вече толкова години образованието.

  • 9
    marica66 avatar :-(
    marica66

    Мария Кьосева-Учителите трябва да поднасят материал по най-достъпният занимателен начин.Постепенно да се завишават изискванията.Да се обсъжда поднесения учебен материал,до затвърждаване на знанията.Да се спазва дисциплината в час,за което учениците са длъжни да изпълняват.В това отношение учителите трябва да бъдат безкомпромисни,базирайки се на вътрешния правилник на училището/задължителен/.Масово в училищата/правят изключение елитните/,не се внимава,не се усвояват знания.Учителите нямат никакъв авторитет.Не смеят да отстранят ученика от час,щом пречи на останалите.Няма оценка за поведение.При показване на минимум знания,се въздържат от слаби оценки.Това всичко е порочна практика в училищата,и вина за това има ръководството.Докато не се въведат строги правила в училищата,които да се спазват,ОБРАЗОВАНИЕТО И НЕГРАМОТНОСТТА ЩЕ СА НА ТОВА ТРАГИЧНО НИВО!!!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK