В името на Отца...

Искам да вярвам,но защо ли не мога.
Не мога да разбера какво говорят.
Не мога да разбера какво пеят.
Не мога да разбера защо са п/в науката , а влизат в болница , когато я закъсат...
Не мога да разбера, защо са п/в новите методи на АГ, а Българите намаляват до безкрай.
Не мога да разбера , като няма Българи, ще има ли Християни в България.
Не мога да разбера тогава ще я има ли Църквата.
И т.н.

към момента, 829 прочитания ,
трима ме критикуват,добре.
Като ме критикувате,поне пишете кое не е вярно.Според Вас.

848 прочитания станаха

За тези, които не са наясно - църквата не е демокрация, не е и социална организация. Тя е болница за души. Психотерапията е орязаната й фрии версия за светски образовани хора. Затова й не работи психотерапията, като всяка фрии версия е доста ограничена. По отношение на избора - истинския вярващ ще го приеме,защото такъв е канона и защото сам знае, се не е безгрешен. Притчата за сламката и гредата ... Затова оставете приказките и се помолете на Бог, да Ви даде най-подходящия. И не плюйте - не е християнско.

Публикувано през m.capital.bg

До [#4] от "vyovchev":
- съгласен съм,че е болница за души
- в болницата обаче, дозата прави лекарството или отровата
- в много случаи обаче, какво и в болница , дозата е прекалено голяма
- и там има демокрация - както се казва,"всеки сам избира поведението си,а има Бог,който отсъжда"
- Канонът не опира ли до диктатурата
- не плюя , ако Вие не плюете , не вкарвайте в устните ми плювня
- социум - ето напр. какво се предлага в грижата за социума -
http://www.dimitrovgrad.bg/2010-10-28-1-domashen-sotsialen-patronazh.aspx .
В края на краищата,не трябва ли всички да се грижим за бедните , хромите, онеправданите или трябва само с молитви ...

До коментар 5:
- По отношение на демокрацията и диктатурата: Свободната воля ти е дадена да избираш пътя в живота си, а не да променяш правилата на Христовата църква. Ако избереш да си християнин - трябва да спазваш правилата на църквата - толкова е просто, без нюанси. Опитът да се променят църковните правила не води до нещо добро, и обикновено се изражда в ерес. Вселенските събори не са променяли, а допълвали правилата. А правилата при избор са: Различните тези се изслушват преди избора. Гласува се. Избира се. Изборът се приема. Ако човекът не става, Бог ще намери начин да го махне. Това вече не е наша работа. Нашата работа е да си кажем мнението и доводите преди избора. А след избора да изпълняваме заръките на митрополита си.
- По отношение на социалните грижи - да прав си това е наша грижа да се грижим за болните, старите и недъгавите - не на църквата. Църквата се грижи да душите ни, не за тялото ни.

И по повод коментар 1:
1. Вярата е практика. Без практика няма как да вярваш. Така, че ако искаш да вярваш - практикувай.
2. Без християнство няма българи. Зависимостта е обратна на споделената от теб.
- Християнството е причината Кубрат да извоюва независимостта ни от аварите.
- Християнството е и причината да оцелеем като народ след 500 г. робство.
- Има поне 3 примера какво се случва с българите, които не са християни - претопяват ги. Мюсюлманите във Волжска България, Анадолските Българи, Езичниците на т.нар. Батбаян, престолонаследника на Кубрат. Няма ги. Наследниците им не се чувстват българи.
Знам, че не си го учил точно така по история в училище, но фактите са повече от ясни.
3. За науката и вярата: този мироглед ти е светското възпитание. Ако прочетеш учебник по физика от християнско училище ще видиш, че физиката я преподават по същия начин с една разлика. Т.е. и те вярват в същите природни закони. В допълнение обаче ти дават и обяснение, защо нещата са такива, а не само механизма, както е по-светското образование.

с Догма и Догматик няма смисъл да разговаряш

До коментар [#8] от "oyh53308658":

Прав си. Трудно се спори с вярващ, също толкова трудно и с невярващ. Позволи на който желае да вярва. А това, че църквата е губи светостта си е проблем и на вярващите, и на невярващите.

До коментар 8:
Развесели ме с определението догматик. Обикновено казват, че имам нестандартно мислене. :)
Нещо нестандартно: аз твърдя, че невярващи хора няма, а има хора, които вярват в несъществуването на Бог. Но нямат доказателства, че наистина, го няма.
Затова трудно спорят вярващите и "невярващите" - опитват се да постигнет съгласие между верски доктрини, чрез логика. Това е лишено от смисъл и резултата е отрицателен. Винаги.


Публикувано през m.capital.bg