Понякога децата им се връщат
Родените с първата вълна на масова емиграция от България, са тук. Но не за да разберат какво е прогонило родителите им, а могат ли да намерят място за себе си
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Те са децата на първата масова вълна на емиграция от България. Вместо хаоса на промените родителите им избират за тях да се родят, да проговорят и да пораснат в светли и уредени страни, където всичко отдавна си е на много повече на мястото.
В техните преживявания България е спомен за нещо малко и интимно. Филия, дебело намазана с лютеница. Коледа с баба и дядо. Почивка на Черно море. Приятелите и училището им обаче са в новите им родини. Бъдещето им също принадлежи на тях.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
72 коментара
Там са родителите, а тук са роднините - с тях може да излезеш на кафе, да се оплачеш, да се похвалиш, да излезеш на площада и да посрещнеш Нова година. Кръвта тегли назад към родината.
Ей, аман с тая толерантност! Колко са им измили главите, не е истина.
Тези момчета винаги могат да се върнат там, където по думите им е "подредена и спокойна страна, в която хората нямат парични грижи". Така че за тях не е толкова трудно или неприятно да живеят в България. Когато на подсъзнателно (или напълно съзнателно) ниво знаеш, че можеш да прекратиш експеримента когато пожелаеш, си много по толерантен към недъзите на общество. Нещо, което вбесява нас, тях просто леко ще ги раздразни. И даже могат да го приемат като интересен епизод от филма "опознаването на България". Така че мнението им може да е интересно, но от присъствието им тук не може да се направи някакъв извод за "притегателната сила на родината". Или за това че България се европеизира.
Няма какво да се разсъждава тук
http://www.youtube.com/watch?v=Ea4iaZUjLM0
Свидетел съм на израстването на децата на български имигранти заселили се в САЩ в началото на 1990-те. Всички говорят добре или горе-долу добре български, да четат и да пишат умеят само някои. Интересът им към България варира, но е по-скоро любопитство, еднозначно възприемат себе си като американци, манталитетът им е чисто американски. Някои изкараха по няколко месеца в България просто така или стажове като студенти. Харесва им защото средата в България е по-релаксирана отколкото в САЩ - могат безнаказано да се правят неща, за които в страната на негограничените възможности бият през пръстите. Връзката е по-силна при онези, които си намериха приятели/приятелки в България - няколко случая, дори май се очертават бъдещи семейства. Така че всичко е наред.
Не е лошо в България, но може да е и по-добре след като комунетата се разкарат от власт.
Познавам такива деца. Не са много, но ги има. Някои се върнаха в България, уж за малко, а създадоха семейство, родиха деца, установиха се и изобщо не мислят да потеглят към чужбина.
До коментар [#2] от "kepler3b":
аз пък мисля, че е интересно какво мислят тези деца.
а вие не знам как сте издържали толкова време в цивилизована страна. мен ако питате, с това ниво на търпимост, сте за северна корея.
До коментар [#4] от "znayko84":
Абсолютно съм съгласен, но не са само недъзи. Просто на тази възраст и аз не съм се замислял, че демографската криза ще ни се отразява все по-зле, че не искам деца да гледат кучета и хора, ровещи из кофите, че след време ако децата им искат да учат на запад, разходите ще са им значителни спрямо доходите и т.н. и т.н.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.