С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
72 3 яну 2014, 18:30, 32446 прочитания

Понякога децата им се връщат

Родените с първата вълна на масова емиграция от България, са тук. Но не за да разберат какво е прогонило родителите им, а могат ли да намерят място за себе си

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Христо Матов:

България беше експеримент в началото, но може би мястото ми е тук
Христо Матов

Фотограф: Надежда Чипева


Христо е гражданин на миниатюрната европейска държава Люксембург. Роден в София, той заминава със семейството си, когато е на една година. Баща му е последният български посланик в Люксембург преди падането на комунистическата власт в България, който след промените решава окончателно да се установи там.


Христо познава България само от ваканциите при баба си, които си спомня, че е очаквал с нетърпение. Люксембург описва като подредена и спокойна страна, в която хората нямат парични грижи. Която ти дава добър старт и широк хоризонт. В училище учи четири езика - френски, немски, английски и люксембургски. "Парадоксът е, че българският ми е най-слаб от всичките", смее се Христо.

Парадоксите в живота на Христо обаче не свършват дотук. На 25 години на него му се иска да избяга тъкмо от тази подреденост и предвидимост. "Имах чувството, че съм стигнал до dead end. Как се казва на български? Нямаше накъде", разказва той. "Всичко знаех наизуст. Трябваше ми промяна." По това време той вече е завършил висшето си образование и работи като заместник-учител в гимназия. Напуска тази стартова работа, защото му се иска да учи отново. 

Какво го връща?



"Ако ме бяхте питали преди две години дали ще се върна в България, щях да кажа категорично не", смее се Христо. "Странно е. Аз съм оттук, но никога не съм бил тук." Твърди, че идеята да се върне му хрумва случайно покрай желанието му да запише магистратура. "И досега не мога да си обясня какво ми превключи. Говорил съм с много българи тук, които ме питат: "как може да се върнеш, посрещат решението ми негативно, но когато аз ги питам: "добре, а ти защо не напуснеш, те ми отговарят: защото обичам България", разказва той.

Може би е търсенето на корените. Може би тръпката от неизвестността. Или от възможността да построиш живота си наново, както сам решиш. Христо не може да посочи само една причина за връщането си. Все още я търси. Но казва: "Искам да свърша нещо полезно, докато съм тук." Освен че учи магистратура, той работи във фирмата за уебдизайн на братовчедка си, където помага с плановете за експанзия на други пазари.

Какво го изненадва?

Това, което фрапира Христо най-много след завръщането му, са гигантските разлики в стандарта на живот между България и Люксембург. "Заплатите са десет пъти по-ниски, а цените са наполовина на тези там", казва той. Най-много са го стъписали нивата на лекарските заплати.

Това, което най-много му харесва в живота тук обаче, е общуването с хората. "Хората тук са много различни. Отворени са да заговорят непознат.  Интересуват се от всичко - това го няма в Люксембург", добавя Христо. Най-трудно му е да влезе в час с актуалните политически дебати, тъй като по думите му няма никакъв бекграунд. Прави му впечатление, че всеки има мнение за всичко, но то най-често е негативно. "Младежите тук израстват със съзнанието, че има много корупция", отбелязва той и добавя, че го притеснява, че хората са приели това за даденост, срещу която не се борят.

Защо би останал?

"Мислех, че България е експеримент в началото. Но вече не съм сигурен. Може би мястото ми е тук", чуди се Христо. Признава, че родителите му не са много доволни от решението му да се върне, тъй като са решили да емигрират, за да може той да има по-добро бъдеще. "Аз обаче съм дошъл с добър план тук", казва уверено той и продължава: "Люксембург дава възможност за уреден живот, но аз съм човек с амбиции. А там целият манталитет унищожава амбициите, защото могат да се изкарат много пари с малко квалификация. Там няма нужда да си самостоятелен, а аз искам да имам собствен бизнес някой ден." И България може да се окаже мястото за това.
Теодор Пумпалов: Усещам, че хората не виждат перспектива в България. Опитвам се да открия каква е причината
Теодор Пумпалов

Фотограф: Надежда Чипева


Теодор Пумпалов е роден в Белгия в семейството на български музиканти. Те се установяват там малко преди в България да настъпят промените. Първо поколение емигрант, Теодор никога не се е чувствал дискриминиран заради произхода си. И днес ще ви каже, че се чувства като белгиец. Досега България за него е била по-скоро дестинация за ваканции - на море, на планина, на гости при баба в Банско. На една от последните семейни почивки тук Теодор внезапно осъзнава, че му се остава за по-дълго време. Връща се в Белгия, защото трябва да довърши висшето си образование, но идеята за по-дълъг престой в България остава в съзнанието му.

Какво го връща?

Теодор е в София от септември миналата година и учи магистратура на английски език в Нов български университет. Твърди, че любопитството и стремежът му да пътува и да опознава живота на различни места са го довели тук. Приятелите му у дома, в Белгия, възприемат пребиваването му в България по-скоро като студентски обмен "Еразъм". Родителите му пък са приятно изненадани, че идеята е дошла от самия него. "Те никога не са ме карали да поддържам връзки с България. Аз съм роден там и нямам емоционална връзка с България освен фамилията, която живее тук. Но ми казаха, че ако това ми се прави, да действам", разказва Теодор и добавя: "Повечето ми близки хора смятат, че съм тук за година и половина и след това ще се прибера обратно в Белгия. Аз самият не знам. Зависи от много неща."

Какво го изненадва?

За няколко месеца, прекарани в България, Теодор все още се чувства като чужденец. "Логично е - казва той. - Не се чувствам толкова сигурен в езика. По-трудно ми е да се изразявам." А и от опита му досега е разбрал, че тук хората не са много заинтересувани да ти помогнат, ако си неориентиран или не разбираш нещо. Самият той се е озовавал в ситуация да помага на чужденци по гишета и учреждения, въпреки че не е добре запознат с реда и системата. "Това не ме стряска или дразни, то е нормално. Допреди 20 години не е имало други хора тук. Старата генерация не знае езици и не е толкова отворена към други култури -  намира обяснение за себе си Теодор. - В същото време, казва той, хората са отворени да те заговорят, да те опознаят, приемат те по-лесно. В Белгия винаги държат дистанция, по-интровертни са."

Усеща, че се е върнал в България в бурно и интересно време. Харесва му да наблюдава протестите, да разговаря с "Ранобудните студенти", да схваща процесите с прецизността и отдалечеността на изследовател. Все още търси причините, взаимовръзките, обясненията. "Усещам, че много хора не мислят позитивно, не усещат много перспективи в България. Не съм разбрал още точно причината", усмихва се Теодор.

Защо би останал?

Би искал да използва времето си тук, за да подобри опита и езика си. Да контактува с интересни нови хора. Да направи стаж. Да види дали ще му допадне тук. За възможността да остане за по-дълго не казва нито да, нито не. Отбелязва само, че никога не се е виждал да остане в Белгия. По-скоро го привлича възможността да пътува и да опознава различни култури и страни. "Все още нямам много близки приятели тук, но мисля, че ако си намеря хубава работа и добра среда, мога да живея добре тук."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Готвим приема на първите студенти по хуманна медицина Готвим приема на първите студенти по хуманна медицина

Проф. д-р Магдалена Миткова, ректор на университет "Проф. д-р Асен Златаров"

10 май 2019, 3214 прочитания

Думата имат хората, които обикновено нямат думата Думата имат хората, които обикновено нямат думата

Представители на различни професии, обществени слоеве и образование ще разкажат историите си на събитието "ХОРА, които обикновено не говорят пред ХОРА"

11 апр 2019, 2705 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Фотогалерия: "Фермата" на Animal Rescue

Първият изцяло неправителствен кучешки приют в София ще отвори врати в началото на лятото

Мицотакис - наследникът на династия, който иска да е аутсайдер

Гръцкият премиер поддържа имидж на представител на ново поколение политици, но някои го виждат като част от статуквото, банкрутирало страната

F-16 полетя към парламента

Управляващите искат да финализират купуването на изтребителите преди местните избори

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Ново място: "КО-ОП"

Коуъркинг пространството отваря врати с амбицията да среща различни професионалисти, публики и изкуства

I like to move it, move it

В света на Ingress - GPS базираната игра от създателите на Pokemon Go, която подтиква към движение и социални контакти