На училище вкъщи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

На училище вкъщи

На училище вкъщи

Защо някои родители предпочитат домашното обучение и какво означава това за образователната система

Люба Йорданова
30995 прочитания

© Инна Павлова


Георги е почти на 18 години и завършва средното си образование. Интересува се от история и ще кандидатства в университета в Оксфорд. Чете много, има собствено мнение, организира добре времето си, знае какво може сега и какво иска занапред. Владее английски, учи по желание латински, тренира тенис и взима уроци по китара. Но никога не е влизал в класна стая.

Георги е домашен ученик още от първи клас. За него няма училищни звънци, изпитване на дъската, нулеви часове и класни работи. Няма първи и втори срок, няма и ваканция. Учи вкъщи с помощта на родителите си, по някои предмети с частни учители. Семейството му е едно от над 200 в България (по изчисления на Асоциацията за домашно образование), които са избрали децата им да не се обучават в училище. Обикновено това са добре образовани родители, които могат да си позволят да отделят допълнителни финансови ресурси за обучението на децата си. Броят им постепенно се увеличава, а темата попадна отново в общественото внимание след случая на Божидар Маринов, който беше дисквалифициран от състезания по информатика заради това, че не ходи на училище. Извън абсурдния казус - държавата санкционира очевидно успешен ученик, вместо например да вземе мерки за лошите резултати на гимназистите по математика, мотивите на родителите, които предпочитат да оставят децата си вкъщи, показват слабите места на българското образование. А нежеланието на институциите да приемат различните форми на обучение доказва чиновническия страх от алтернативите и от конкуренцията в образованието.

Защо вкъщи, а не в училище

"Образованието е пазарен продукт и трябва да има конкуренция", смята Петър Порумбачанов. Според него институциите не трябва да се страхуват от алтернативните форми, а да помислят как да си сътрудничат с тях. Образованието в момента е глобализирано и лесно достъпно и няма как да се случва единствено в класната стая. Различните модели помагат и за обучение в трудни условия - например липса на достъп до училището през зимата. Идеята е те да се разучат, за да може държавата да не се паникьосва, когато някои родители (с право) решат да изберат нещо различно.

Георги е почти на 18 години и завършва средното си образование. Интересува се от история и ще кандидатства в университета в Оксфорд. Чете много, има собствено мнение, организира добре времето си, знае какво може сега и какво иска занапред. Владее английски, учи по желание латински, тренира тенис и взима уроци по китара. Но никога не е влизал в класна стая.

Георги е домашен ученик още от първи клас. За него няма училищни звънци, изпитване на дъската, нулеви часове и класни работи. Няма първи и втори срок, няма и ваканция. Учи вкъщи с помощта на родителите си, по някои предмети с частни учители. Семейството му е едно от над 200 в България (по изчисления на Асоциацията за домашно образование), които са избрали децата им да не се обучават в училище. Обикновено това са добре образовани родители, които могат да си позволят да отделят допълнителни финансови ресурси за обучението на децата си. Броят им постепенно се увеличава, а темата попадна отново в общественото внимание след случая на Божидар Маринов, който беше дисквалифициран от състезания по информатика заради това, че не ходи на училище. Извън абсурдния казус - държавата санкционира очевидно успешен ученик, вместо например да вземе мерки за лошите резултати на гимназистите по математика, мотивите на родителите, които предпочитат да оставят децата си вкъщи, показват слабите места на българското образование. А нежеланието на институциите да приемат различните форми на обучение доказва чиновническия страх от алтернативите и от конкуренцията в образованието.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

59 коментара
  • 1
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Обясненията от типа "някакъв изкуствено създаден социум, към който то е принудено да се адаптира изцяло на оцеленчески принцип" са по същество отражение на класовото разделение и "гето-визацията (ако има такава дума) на много български училища. Казусът в началото явно илюстрира че редителите на Георги могат да си позволят един разход от 9000 паунда за такса обучение плюс разноски пос издръжката, грубо казано един допълнителен разход от 20-тина хиляди долара годишно. Те явно не искат Георги да бъде бит за джобните му пари, нито да е въвлечен в някои опасни навици като наркотици например. Проблемите на Георги ще започнат при сблъскването на реалностите на живота, па бил той и в Англия, САЩ или където и да е в "развитите страни", изграждането на комуникационни навици, та дори инстинкт за самосъхранение.

  • 2
    b.manchev avatar :-P
    b.manchev

    Няма нищо лошо в алтернативните форми за обучение и възпитание, важен е резултатът. В крайна сметка, отговорността е на родителите! Още повече, че подобни практики са разпространени по цял свят и то от векове.

    Жалкото е, че този "феномен" е бил повод за социални революции, при които привилегированите са се оказвали губещата страна. Визирам, само тези от 1789 и 1917 год.

  • 3
    borko_to avatar :-|
    borko_to

    Нейният син съзнателно пропуска по няколко дни училище в седмицата и се занимава вкъщи с баща си с музика, рисуване и други извънкласни дейности.

    Интересно ако тоя индивид изобщо тръгне на работа, дали ще продължи с рисуването и музиката.....


  • 4
    beriya avatar :-|
    beriya

    Идеята за извънкласно обучение отдавна трябваше да се поднесе като обществен дебат, подобна форма на обучение може да реши много от проблемите на сегашната образователна система.

  • 5
    reckless avatar :-P
    Consumer

    До коментар [#1] от "daskal1":

    Тези деца не се ли десоциализират и не развиват имунитет към някой процеси, типични за класната стая?

  • 6
    borko_to avatar :-|
    borko_to

    [quote#5:"Consumer"]Тези деца не се ли десоциализират и не развиват имунитет към някой процеси, типични за класната стая? [/quote]

    Не то просто детето не може да се развие нормално, навремето му казваха "неизживяно детство".

  • 7
    whocares avatar :-|
    who cares

    ... идеята за обучение "в къщи" е тотално сбърканата философия за живота на болезнено амбициозните и претенциозни "родители". Какъв е смисъла да говориш 23 езика, включително латински и есперанто, ако не си способен дори да си обършеш задника сам. Училището е и социална среда. Добра или лоша, но изключително важна за формирането на елементарен инстинкт за себеуважение и самосъхранение. НЕ ОСАКАТЯВАЙТЕ ДЕЦАТА СИ, А ГИ НАУЧЕТЕ ДА СЕ БОРЯТ. А и формално погледнато - "ходенето" на училище е и задължително до 16 годишна възраст... И още нещо - какво, по дяволите, ще е детството на един 18 годишен, който никога не е ходил на училище... ЛУДА РАБОТА...

  • 8
    delteach avatar :-|
    Deli

    До коментар [#7] от "who cares":

    Защо мислиш, че "детство" е равно на "училище"? Намирам го меко казано за налудничаво, освен че е невярно за огромен процент от (дори) поколението, които сега сме родители с малки деца. За повечето от нас детството се случваше в игрите с други деца навън пред къщите, в двора, вкъщи, извънкласовите занимания по рисуване, балет, който където е ходил по лично свои интереси...Най-хубавите спомени от моето детство са от летните ваканции. Дефакто трудно ще се намери човек, който да не сподели нещо подобно. Той или е живял някъде в изолирана среда, та да не се е възползвал от хубавото нещо наречено "лятна ваканция" (и така е останал асоциализиран, ВЪПРЕКИ че е ходил на училище!), или има твърде краткосрочна памет.

  • 9
    beriya avatar :-|
    beriya

    До коментар [#7] от "who cares":
    Много ИМЕНА пред които цели нации бледнеят вкара в кюпа на „осакатените".
    Общественото общообразователно училище за жалост към момента спъва възможностите на можещите, такава среда изгражда нисък праг на възможности, ако целта ни е в утрешния ден децата ни да са „оператори на гевреци" или миячи на чинии, а БГ да се превърне в селяческа туристическа дестинация, то да вярно е сегашния път е добър за следване.

  • 10
    owen avatar :-|
    owen

    До коментар [#7] от "who cares":

    българското училище осакатява децата изключително много. не, не е жизненоважно да си ходил на училище. тормозът от учители и съученици - психически, а понякога и физически, се преодолява, ако изобщо, много дълго време.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK