Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
23 24 яну 2014, 14:31, 15038 прочитания

Родителството като бягане с препятствия

Големите социални плащания са параван за това, че държавата всъщност няма политика за подкрепа на семействата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



Когато една сутрин Цветелина и Георги излизат до кварталната градинка, където обикновено играе двегодишният им син, я намират разровена от булдозери. След време там изниква нова детска площадка с подменени съоръжения, на които висят лъскави табели на корпоративен дарител. Не че старата площадка е била в лошо състояние. Нито пък някой е питал семействата в общността от какво имат нужда, за да се подобри животът в техния квартал. Но ето, те имат спретнато място за игра с гланцирани табели и трябва да са благодарни на местните власти за щедростта.

Цветелина и Георги ни разказват тази история, за да илюстрират, че явно имат сериозни разминавания с институциите, местни и национални, в разбирането що е то грижа за деца. Да подкрепиш семействата, казват те, означава да създадеш добра среда (икономика, здравеопазване, образование), в която да пораснат качествени хора.


Това обаче изисква последователни усилия, време, мислене и много, много работа и съгласете се, не е секси в предизборна кампания. Всяко правителство идва на власт с гръмки обещания да увеличи социалните плащания към родителите, за да попълни дупките в семейния бюджет. Партиите задължително залагат в програмите си мерки и финансови стимули за справяне с демографската криза, за да има "повече българчета за България". Кметовете си отбелязват червени точки със смяната на дограмата в детската градина или чат-пат построяване на нова. Семействата са свикнали, че отношенията им с държавата са изцяло финансови. Раздавайки пари обаче, институциите се опитват да скрият, че всъщност няма политики за грижа за децата и подкрепа на родителите им.

Геройство ли е да имаш второ дете

Детската количка, с която Цветелина и Георги Камови разхождат сина си, е с огромни гуми и високо окачване и прилича повече на танк. Задачата й е да преодолява всякакви препятствия на софийската градска джунгла. Добра метафора на това какво е да си родител в България - постоянна битка със системата, за да успееш да отгледаш и възпиташ добър, съзнателен и мислещ човек въпреки условията.



Те са представители на модерното градско население с добро образование и доходи, за което детето се появява на по-късен етап, но е съзнателно направен избор, в който се инвестира внимателно. Миналата година взимат храброто решение да имат второ дете, което според статистиката вече е екзотичен избор за България. Дъщеря им се роди преди три месеца. В годината, в която по първоначални данни раждаемостта падна до нивата на най-тежката икономическа криза от 1997 г. (виж защо в допълнителния текст).

За Цветелина и Георги второто дете е естествена стъпка - обичат децата и искат да имат повече. Но това не означава, че е било лесно решение. "С първото дете е водещ страхът от неизвестността, разказва Георги. Днес имаш толкова много възможности пред себе си и винаги го има притеснението, че изпускаш нещо интересно. Задаваш си въпроси като сега ли е времето за дете, може ли да почака, не съм ходил там, не съм пробвал това като работа." При решението за второ обаче, обяснява той, фокусът се измества към това каква е цялостната атмосфера, в която се отглеждат деца в България. "Вече имаш опит, знаеш какво е нивото на детската грижа и се замисляш дали да не останеш само с едно, или да родиш второто в друга държава", казва Георги. Цялостната детска грижа за него и съпругата му е от това дали има къде да разхождаш детето си - добре осветени и приветливи улици, през това дали ще намериш място в детска градина, какъв тип грижа ще предлага тя за първите седем, до това дали можеш да намериш подготвен човек, който да гледа детето ти, така както ти би го гледал, ако не трябваше да ходиш на работа.

Това е уравнението, ако живееш в София, където все пак стандартът на живот е по-висок и ако предположим, че родителите могат да си позволят да избират между частна и общинска детска градина или детегледачка вместо баба. В по-малките градове изборът е дали въобще можеш да си позволиш второ дете предвид състоянието на пазара на труда. Даниела Душкова, която живее в Нови Пазар (град с 12 хил. души и замираща индустрия в Шуменска област, където безработицата е 26% спрямо 7% за София) е взела за себе си решението, че ще остане с едно дете. Тя е на 32 години, работи като социален работник и скоро й предстои да се върне на работа след двегодишно майчинство. "Първото ми дете беше планирано, почувствах се сигурна, имах добра работа", разказва тя, "Но от икономическа гледна точка не мога да си позволя второ, защото разходите по отглеждането са големи. Особено ако се стремиш към по-добро родителство - искаш да отделяш повече време за детето си, да инвестираш в по-доброто му образование и развитие. Не можеш да го направиш по-качествен човек без средства", отсича тя. 

Лошите условия на труд и липсата на хоризонт са пречки пред много жени да се решат дори на първо дете. Такъв е случаят на 29-годишната Мария Кунчева, която е лекар в София и въпреки че винаги е мечтала да има голямо семейство, от години отлага момента на първото раждане. За да печели прилично, тя трябва да работи на две, а понякога и на три места и това е несъвместимо с разбиранията й да се грижиш за семейство. Освен това партньорът й от една година е безработен и вече се е отчаял, че може да си намери работа, въпреки че има добра квалификация и знае езици. Едва ли ще ви изненадаме, че Мария подобно на много свои колеги обмисля да емигрира в страна, където оценката и уважението към труда на лекарите са подобаващи. Планира да роди там и първото си дете.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И адвокати за всички! 1 И адвокати за всички!

Американският адвокат Фред Рууни, наречен "Бащата на правните инкубатори", и неговият принос в обучението на юристи за социални каузи

17 яну 2020, 14746 прочитания

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 3058 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Стена от юмруци

Защо преминаващите нелегално границата рязко намаляха

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Млякото и яйцата ще са след 30 минути на вратата ви

Заради коронавируса онлайн търговията с бързооборотни стоки преживява страхотен бум в цял свят

Рекламна спортна пауза

Как ще се отрази на рекламните инвестиции отменянето на големите спортни събития през годината

Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Майсторът, Маргарита и ние

Романът на Булгаков се завръща в книжарниците като колекционерско издание

20 въпроса: Мартин Михайлов

Михайлов стои зад две от заведенията, които бяха (отново ще бъдат?) обичайна част от нощните походи в София

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10