Родителството като бягане с препятствия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Родителството като бягане с препятствия

Родителството като бягане с препятствия

Големите социални плащания са параван за това, че държавата всъщност няма политика за подкрепа на семействата

Зорница Стоилова
15610 прочитания

© Инна Павлова


Когато една сутрин Цветелина и Георги излизат до кварталната градинка, където обикновено играе двегодишният им син, я намират разровена от булдозери. След време там изниква нова детска площадка с подменени съоръжения, на които висят лъскави табели на корпоративен дарител. Не че старата площадка е била в лошо състояние. Нито пък някой е питал семействата в общността от какво имат нужда, за да се подобри животът в техния квартал. Но ето, те имат спретнато място за игра с гланцирани табели и трябва да са благодарни на местните власти за щедростта.

Цветелина и Георги ни разказват тази история, за да илюстрират, че явно имат сериозни разминавания с институциите, местни и национални, в разбирането що е то грижа за деца. Да подкрепиш семействата, казват те, означава да създадеш добра среда (икономика, здравеопазване, образование), в която да пораснат качествени хора.

Това обаче изисква последователни усилия, време, мислене и много, много работа и съгласете се, не е секси в предизборна кампания. Всяко правителство идва на власт с гръмки обещания да увеличи социалните плащания към родителите, за да попълни дупките в семейния бюджет. Партиите задължително залагат в програмите си мерки и финансови стимули за справяне с демографската криза, за да има "повече българчета за България". Кметовете си отбелязват червени точки със смяната на дограмата в детската градина или чат-пат построяване на нова. Семействата са свикнали, че отношенията им с държавата са изцяло финансови. Раздавайки пари обаче, институциите се опитват да скрият, че всъщност няма политики за грижа за децата и подкрепа на родителите им.

Геройство ли е да имаш второ дете

Детската количка, с която Цветелина и Георги Камови разхождат сина си, е с огромни гуми и високо окачване и прилича повече на танк. Задачата й е да преодолява всякакви препятствия на софийската градска джунгла. Добра метафора на това какво е да си родител в България - постоянна битка със системата, за да успееш да отгледаш и възпиташ добър, съзнателен и мислещ човек въпреки условията.

Те са представители на модерното градско население с добро образование и доходи, за което детето се появява на по-късен етап, но е съзнателно направен избор, в който се инвестира внимателно. Миналата година взимат храброто решение да имат второ дете, което според статистиката вече е екзотичен избор за България. Дъщеря им се роди преди три месеца. В годината, в която по първоначални данни раждаемостта падна до нивата на най-тежката икономическа криза от 1997 г. (виж защо в допълнителния текст).

За Цветелина и Георги второто дете е естествена стъпка - обичат децата и искат да имат повече. Но това не означава, че е било лесно решение. "С първото дете е водещ страхът от неизвестността, разказва Георги. Днес имаш толкова много възможности пред себе си и винаги го има притеснението, че изпускаш нещо интересно. Задаваш си въпроси като сега ли е времето за дете, може ли да почака, не съм ходил там, не съм пробвал това като работа." При решението за второ обаче, обяснява той, фокусът се измества към това каква е цялостната атмосфера, в която се отглеждат деца в България. "Вече имаш опит, знаеш какво е нивото на детската грижа и се замисляш дали да не останеш само с едно, или да родиш второто в друга държава", казва Георги. Цялостната детска грижа за него и съпругата му е от това дали има къде да разхождаш детето си - добре осветени и приветливи улици, през това дали ще намериш място в детска градина, какъв тип грижа ще предлага тя за първите седем, до това дали можеш да намериш подготвен човек, който да гледа детето ти, така както ти би го гледал, ако не трябваше да ходиш на работа.

Това е уравнението, ако живееш в София, където все пак стандартът на живот е по-висок и ако предположим, че родителите могат да си позволят да избират между частна и общинска детска градина или детегледачка вместо баба. В по-малките градове изборът е дали въобще можеш да си позволиш второ дете предвид състоянието на пазара на труда. Даниела Душкова, която живее в Нови Пазар (град с 12 хил. души и замираща индустрия в Шуменска област, където безработицата е 26% спрямо 7% за София) е взела за себе си решението, че ще остане с едно дете. Тя е на 32 години, работи като социален работник и скоро й предстои да се върне на работа след двегодишно майчинство. "Първото ми дете беше планирано, почувствах се сигурна, имах добра работа", разказва тя, "Но от икономическа гледна точка не мога да си позволя второ, защото разходите по отглеждането са големи. Особено ако се стремиш към по-добро родителство - искаш да отделяш повече време за детето си, да инвестираш в по-доброто му образование и развитие. Не можеш да го направиш по-качествен човек без средства", отсича тя. 

Лошите условия на труд и липсата на хоризонт са пречки пред много жени да се решат дори на първо дете. Такъв е случаят на 29-годишната Мария Кунчева, която е лекар в София и въпреки че винаги е мечтала да има голямо семейство, от години отлага момента на първото раждане. За да печели прилично, тя трябва да работи на две, а понякога и на три места и това е несъвместимо с разбиранията й да се грижиш за семейство. Освен това партньорът й от една година е безработен и вече се е отчаял, че може да си намери работа, въпреки че има добра квалификация и знае езици. Едва ли ще ви изненадаме, че Мария подобно на много свои колеги обмисля да емигрира в страна, където оценката и уважението към труда на лекарите са подобаващи. Планира да роди там и първото си дете.

Фалшивата социална държава

На пръв поглед България адресира проблема - че семействата искат да имат повече деца, но не могат да си го позволят заради финансови затруднения или за да не изгубят работата си - с мащабни социални плащания. Не случайно според проучвания на НСИ директните мерки за подкрепа на семействата се ползват с най-голяма обществена подкрепа - като "увеличаване на средствата за социално подпомагане за раждане и отглеждане на дете" (50.8%), "гарантиран достъп на децата до детски градини" (24.2%) и "подобряване на качеството на здравните услуги и достъпа до тях" (38.0%).

"Наградите" за раждането на първо и второ дете се полагат на абсолютно всички жени в България независимо от доходите им. Отделно платеният отпуск по майчинството е най-дългият в цяла Европа и законът забранява на работодателите да уволняват бременни жени или млади майки с деца до тригодишна възраст.

За стагнираща и малка икономика като нашата това е голямо натоварване. "Няма страна, която да може си позволи да изравни социалната помощ с минималната работна заплата. Това идва за сметка на активната част от населението, която работи и плаща данъци", отбелязва д-р Татяна Коцева от Института за изследване на населението към БАН, реферирайки към вдигането на сумата за втората година майчинство на 340 лева. Икономистът Зорница Славова от Института за пазарна икономика също добавя, че хората предпочитат пари кеш, но като че ли не си дават сметка, че държавата ги събира от същите тези семейства, които работят, за да издържат децата си. "Останало е някакво порочно мислене, че държавата има пари и от добрата воля на управляващите зависи да заделят повече пари за подкрепа на майчинството", коментира тя. Според нея поголовното раздаване на пари противоречи на икономическата логика и средствата за подкрепа трябва да са насочени само към най-нуждаещите се.

Може ли с политики да се стимулира раждаемост

В демографската наука е по-скоро спорен въпросът дали въобще може да се стимулира раждаемостта с държавни политики. Все пак решението дали да имаш деца е индивидуален избор, в който най-малко искаш да ти се меси държавата. Въпросът, на който се опитват да отговорят демографите, обаче не е дали правителствата трябва да се намесват в семейното планиране, а дали политиките действително могат да повлияят на плодовитостта. Според изследвания на Виенския институт по демография, който сравнява политики и практики в различните европейски държави, въпреки че се предлага широка гама на семейна подкрепа, много малко от политическите мерки имат за ясна цел повишаване на раждаемостта. В повечето случаи те се стремят към частично компенсиране на родителите за разходите им за децата, към намаляване на неравенството в доходите и неравенството между половете и към насърчаване на жените да се върнат в работната сила. И все пак изследванията установяват, че високите нива на раждаемост се наблюдават в скандинавските държави, където има висок стандарт на живот, ниски нива на бедност и безработица, висока степен на равенство между половете и широка правителствена подкрепа за семействата. И обратното - най-ниските нива на раждаемост са характерни за Източна Европа, където нивото на развитие е по-ниско, има по-високи нива на безработица и икономическа несигурност, големи разлики между половете на пазара на труда и ниска степен на подкрепа за семействата.

В същото време семействата признават, че трудно биха се отказали от помощи или от втората година платено майчинство, при условие че не достигат места в детските градини, качеството на грижа в тях е критично ниско и не се разпознават и насърчават никакви форми на алтернативна грижа за деца (родителски кооперативи или home daycare и т.н.), така че майките да се чувстват спокойни да се върнат на работа по-рано. "Да, никой не би отказал 600 лева (помощта за второ дете - бел. ред.), но това не е политика. По този начин държавата директно казва на родителите: отглеждането на децата е паричен проблем, вместо: вашето дете е инвестиция в това общество", коментира Георги Камов.  Дългото майчинство се оказва и пречка пред младите жени да се реализират на пазара на труда. България е на едно от най-високите места в Европа по незаетост на жените с деца до 5-годишна възраст (виж графиката). Цветелина Камова не е спирала да работи от вкъщи по време и на двете си майчинства, но признава, че има дискриминация към младите жени и тя е съвсем явна: "По интервютата винаги се пита: имате ли деца или се казва: а, вие скоро сте се омъжили, ясно. Две години майчинство за тези жени, които искат да се върнат на работа, но нямат възможност, са смърт. Откъсваш се от работния процес и навици, но ако се върнеш и пуснеш детето си на детска градина, то непрекъснато боледува и ти се налага да отсъстваш. Никой не иска служител, който отсъства по седмица веднъж на месеца", разказва Цветелина и заключва: "Това поставя майката пред избора да си стои вкъщи или да си стои вкъщи, тоест няма избор."

Даниела Душкова от Нови пазар разказва, че в страната не са изолирани и случаите, в които работодатели уволняват млади жени още докато са бременни, въпреки че е незаконно. Или пък впоследствие, тъкмо защото малките им деца често боледуват. "В частния сектор е така. Казват ти: много хора чакат за работа, на който не му харесва, да се ходи. Никой не наема и майки с малки деца, които са безработни. Предпочитат несемейни или жени с пораснали деца. Майките се ядосват, че като си пратят детето на детска градина, то се разболява от другите. А те пращат децата си болни, защото няма кой да ги гледа вкъщи, а те трябва да отидат на работа, иначе ще я изгубят. Това е един омагьосан кръг", отсича Даниела.  

Какво е семейна политика

За Дани Колева, която е експерт по семейни политики в Национална мрежа за децата (група от НПО, които работят в сферата на децата и семействата) тук насърчаването на майчинството е криворазбрано единствено като социално подпомагане. България и без това отделя под средното за Европа като финансова подкрепа към семейства като процент от БВП, но и е на трето място в ЕС по неефективност на социалните плащания (след Гърция и Португалия). Тоест дори и малкото пари не се разпределят, за да решават проблеми трайно, а за да запушват дупки. Дани Колева и колегите й от години се борят да се сменят подходът и моделът на подкрепа, така че да е по-адекватен към нуждите на хората.

Първо, казва тя, семейната политика не е нещо, което е работа само на едно министерство. Тя прониква във всички сфери - икономика, регионална политика, здравеопазване, образование. Всъщност най-смислената помощ за родителите е да се насърчава икономическата активност по региони, да се подкрепят малкият и средният бизнес, да се стимулира заетостта на жените, да се реформира цялостно грижата за децата в предучилищна възраст, да се инвестира в образование, което създава мислещи хора. "В страните, в които има приложени цялостни семейни политики, това може да не предизвиква демографски бум, но със сигурност допринася за по-ниски нива на детска бедност", коментира Дани Колева. (В България почти половината деца се намират на прага на бедността - бел. ред.) Ключово за нея е социалното подпомагане да се случва след оценка на нуждите на всяко семейство и задължително с неговото активно участие. Принципът да е помощ за самопомощ. "Сега помощите се раздават на калпак на базата на документи и закони и чиновниците в едната стая не знаят какво правят колегите им в другата. Социалното подпомагане не е обвързано със закрилата на деца и семейства", дава пример тя.

Според Дани Колева ни предстои дебатът за приоритетите - дали гоним само икономическо развитие, или държим и на благосъстояние на децата и семействата. "Инвестициите в тях са не по-малко важни от инвестициите в БВП", заключва тя.

"Всички се надяваме политиката за стимулиране на детско развитие да стане приоритет, но, честно казано ,не е реалистично", казват Георги и Цветелина. "Родителите намират начини да се справят. Вместо да правят грандиозни стратегии (за демографско развитие), просто да видят какво работи. Защо трябва кооперативите да продължават да действат нелегално? Защо детегледачките най-сетне не влязат в регистъра на професиите, така че да има стандарти за тази работа? Даже не е нужно държавата да помага, достатъчно е да не пречи."

 

И какво ако има малко бебета

Въпроси и отговори за демографската криза

Стигнахме ли пак дъното на раждаемостта от 1997 г.?

Не е ясно още.

Началото на всяка година освен за резолюции е и време медиите да започнат да се тюхкат с помощта на псевдоексперти как нацията се топи и аха да изчезне. Причината е, че в електронния регистър на ражданията на Министерство на здравеопазването вече може да се преброи колко бебета са се родили през предишната година. И о, ужас, през 2013 г. те са по-малко в сравнение с 2012 г. 62 193, ако трябва да сме точни. Това число събужда неприятни спомени от гладната 97-а година, когато хората по очевидни причини не мислеха за деца. Тогава са се родили общо 64 125 бебета. Което ни кара да се замислим толкова ли лоши бяха предишните две години, че хората да отлагат плановете си за разширяването на семейството?

Д-р Татяна Коцева от Института за изследване на населението към БАН ни съветва да не бързаме с изводите, защото това дори не са окончателните данни за раждаемостта. Регистърът на ражданията на МЗ се изготвя по данни, които подават болниците. НСИ пък прави статистика на основата на актовете за раждания и ЕГН-тата, която излиза през март. И не е необичайно между двата типа данни да има разминавания. Миналата година например НСИ са установили с около 5000 бебета повече от записаните в регистъра. "Разликата идва от това, че някои деца се раждат в чужбина в български семейства, които след това идват и ги записват тук", обяснява д-р Коцева.

Факт е обаче, че отново има тенденция на спад на раждаемостта от 2009 г. насам., след като между 2004 г. и 2009 г. имахме плавно увеличаване. Това са нормални флуктуации в раждаемостта, казва д-р Коцева. Покачването преди може да се свърже с благоприятната икономическа ситуация тогава. "Например едно семейство иска да има второ дете, дълго време отлага, но в една по-добра икономическа ситуация се ражда второто дете", обяснява тя.

Защо отново се раждат по-малко бебета?

Защото жените, които могат да раждат, не са тук.


И все пак независимо от годишните колебания трайната тенденция в България през последните 20 години е на една невисока раждаемост. За това има няколко обяснения. Първо, що се отнася до семейното планиране, сме в отбора на развитите държави. Детето, разбира се, продължава да бъде ценност, около която се върти животът на едно семейство, но появата му вече е внимателно планирана инвестиция, която идва след образованието, кариерата и личното израстване. Така по коефициент на плодовитост, тоест среден брой деца на една жена, България се намира точно на средното за ЕС равнище - 1.5. Расте броят на еднодетните семейства в страната за сметка на двудетните и многодетните. Второ, расте и възрастта, на която жената решава да има първо дете. За България средната възраст за първо раждане е 27 години и е най-ниската в ЕС. За сравнение - през 1990 г. тази възраст е била 21 години. Само за 20 години това е огромна промяна на модела и отлагането на първото дете неизбежно се отразява драстично в данните за раждаемостта. В демографията това се нарича темпо ефект и има различни мерки как той може да бъде наваксан, така че да не изкривява статистиката. И трето, заради няколкото поредни вълни на масова емиграция броят на жените във фертилна възраст (между 15 и 49 г.) непрекъснато се свива. За последните две десетилетия е намалял с 15%, тоест 340 хил. жени във възраст, в която могат да имат деца, просто вече не са тук.

Ще изчезнем ли през 2100 и някоя си?

Не, това са пълни глупости.


Демографите обикновено посрещат подобни твърдения, разпространявани от медийни самозванци, или с насмешка, или с раздразнение. Защото те противоречат не само на логиката и на здравия разум, но и на принципите на тази наука, която се опитва да предвиди човешкото поведение. "Това са несериозни неща", казва и д-р Татяна Коцева от Института за изследване на населението към БАН. И продължава: "Психологически трикове за привличане на вниманието на хората, начин те да бъдат залети с поредната порция негативна информация."

Ами нали, за да изчезнем, трябва от утре никой да не ражда изобщо. Или всички да хванем самолета дружно и да дръпнем шалтера на цялата държава. Дори и да станем 5 милиона след 50 години, какво от това? Кой може да каже колко точно е оптималният брой, към който да се стремим, и какъв ни е идеалът? Може би България на три морета?

Тогава какъв ни е демографският проблем?

Не е раждаемостта, а нереформираните публични сектори.


Така, ако приемем все пак, че няма как да плуваме срещу течението и в България няма да има висока раждаемост, то каква е драмата? "Демографският проблем на България не е раждаемостта, а високата емиграция на населението и ниският жизнен стандарт", категорична е д-р Татяна Коцева от БАН.  С икономическото развитие на страната и подобряването на благосъстоянието ще се отключат и естествените рефлекси на хората да инвестират в деца. Това, което ни липсва в уравнението, е как да създаваме по-добро качество на живот и как да задържим хората да не си тръгват.

Да, намаляването на раждаемостта ни води към превес на по-възрастните хора, което е товар за социалните системи. И това е общоевропейски проблем. По-развитите държави, като Германия (която е с най-голям дял на застаряващото население в ЕС) например, компенсират с огромни притоци емигранти, които са привлечени от високия стандарт на живот. България може да се почерпи от този опит и да включи по-активно в икономическия живот например бежанците от Сирия.

Но като цяло въпросът как да балансираме уравнението с работещите и неработещите не е демографски. "Това е проблем на пенсионната система", категорична е Зорница Славова от Института за пазарна икономика. "Ние в ИПИ постоянно говорим да се въведат лични пенсионни сметки и всеки да плаща на себе си, особено предвид демографската тенденция, а не сегашните на предишните работещи и така да се върти колелото." Същото важи и за други закостенели публични системи като здравеопазването и образованието. Ако драмата е, че намаляваме и няма кой да плаща за тях, ами тогава просто трябва да ги реформираме, така че да пасват на новите реалности.  И да, никой не е казал, че е лесно.

Когато една сутрин Цветелина и Георги излизат до кварталната градинка, където обикновено играе двегодишният им син, я намират разровена от булдозери. След време там изниква нова детска площадка с подменени съоръжения, на които висят лъскави табели на корпоративен дарител. Не че старата площадка е била в лошо състояние. Нито пък някой е питал семействата в общността от какво имат нужда, за да се подобри животът в техния квартал. Но ето, те имат спретнато място за игра с гланцирани табели и трябва да са благодарни на местните власти за щедростта.

Цветелина и Георги ни разказват тази история, за да илюстрират, че явно имат сериозни разминавания с институциите, местни и национални, в разбирането що е то грижа за деца. Да подкрепиш семействата, казват те, означава да създадеш добра среда (икономика, здравеопазване, образование), в която да пораснат качествени хора.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

23 коментара
  • 1
    owen avatar :-|
    owen

    преди време зорница славова беше написала в дневник една статия дали е лесно да си майка в българия докато е била бременна. след като вече е станала майка, би било интересно да прочета дали един десен икономист може да си промени начина на мислене - да гледа на родителството и детството единствено през призмата на нуждите на пазара на труда. променят ли се приоритетите на десния икономист, като стане родител? могат ли да си представят, като говорят за българия, че не всички разполагат с добре платена, интелектуално стимулираща и физически ненатоварваща работа, към която искат да се върнат? или че дори да е такъв случая, може би смятат детето си за по-важно от работата? че намирането на качествена грижа за детето е направо непосилна задача? че детските заведения са противопоказни за децата под две?
    та лесно ли е да си майка в българия?

  • 2
    owen avatar :-|
    owen

    вярно е, че цялостната икономическа, образователна и т.н. среда е важна за семействата. но също толкова е вярно, че гледането на децата Е финансов въпрос, децата са скъпо упражнение. пълна недомислица е, че само в провинцията се замислят дали финансово могат да си позволят второ дете. в този смисъл какво предлагате? Българската социална държава съвсем не е фалшива (сами си казвате, че социалните плащания са мащабни) и това, което „адресира”, е съвсем е реален проблем- финансовата страна на отглеждането на детето. Друг е въпросът, че това не е достатъчно и че би било разумно да се подпомагат хората спрямо доходите. Не виждам защо на плащането при раждане трябва се гледа подигравателно – в цяла (социална) европа се дават такива суми. По принцип всички социални плащания идват от данъците на работещите – така е по цял свят - не ги изкопават от земята. Ако легализират родителските кооперативи с приравнени изкисвания като за частна детска градина, както планираха ГЕРБ, това за какво ще помогне? Освен това малката мръсна тайна на родителството е, че децата не трябва да бъдат гледани в колектив много дълго време след раждането си, а детегледачката е колкото една работна заплата. Не закачайте майчинството. Айде първо да оправим другите неща в страната.

  • 3
    sorilea avatar :-|
    Sorilea

    Това е уравнението, ако живееш в София, където все пак стандартът на живот е по-висок и ако предположим, че родителите могат да си позволят да избират между частна и общинска детска градина или детегледачка вместо баба.
    ----
    Ще ме прощава автора на статията , но явно това го е написал само ако софиянци имат едно дете. Ако имат второ , колкото и да им е висок стандарта на живот , не МОГАТ да избират между общинска и частна детска градина. Частната детска градина стартира от 500 лв. За две деца това са 1000 лв МИНИМУМ. Моля автора да си поправи статията. Колкото и да е висок дохода на софиянци , 1000 лв на месец за две деца в частна градина НИКОЙ не може да си го позволи ! Както и става , хората не могат да си позволят второ дете , защото няма кой да се грижи за първото. Доходите са ниски , жените трябва да работят , бабите уви също им предстоят още дълги години до пенсия

  • 4
    Consumer avatar :-P
    Consumer

    [quote#3:"Sorilea"]1000 лв на месец за две деца в частна градина НИКОЙ не може да си го позволи ![/quote]

    А как си позволяват Бентлита, Мазерати, Порше, А8 и А7, Мерцедес, БМВ, водих колеги от Германия из центъра по време на баловете, да видят що е сеир и очите им станаха на понички.
    Държавата може да отдели достатъчно пари в помощ на българските семейства и техните деца, ако открие механизъм как да изолира циганската напаст, която съсипва социалната система.

  • 5
    sorilea avatar :-|
    Sorilea

    До коментар [#4] от "Consumer":

    Ти си в голяма грешка както и повечето хора. Аз и никой като мене който си има професия , работа и семейство, ние не искаме социални помощи или детски надбавки. Аз искам да имам условия да си отглеждам детето. Детски градини , за да не ми вземат 500 лв от семейният бюджет , с които мога да отгледам второ дете. Искам здравеопазване , за да не ходя в поликлиниката през три квартала , защото там има добър лекар. Искам качествено образование за да не плащам за частни уроци когато детето ми иска да влезе в университет. За това се говори в статията. Всичките тези пари които ги давам отсега струват второто ми дете. Страната на парадоксите. Страната с най - голямо майчинство и с най -малко деца. Очевидно проблема не е в социалните помощи , а някъде другаде. Категорично не съм съгласна с автора на статията , че в София поради големият стандарт някой може да избере между частна и държавна детска градина. Да може , но ако има само едно дете !

  • 6
    Consumer avatar :-P
    Consumer

    До коментар [#5] от "Sorilea":

    всичко, което искаш не е проблем и невъзможно, ако не ме лъже паметта има полет до Цюрих в 11 ч.

  • 7
    sorilea avatar :-P
    Sorilea

    До коментар [#6] от "Consumer":

    Ами да , така става накрая, но трябва да се появи второто дете ;) Тогава от липса на избор хората заминават. Приятелка си роди три ( второ близнаци ) замина за Канада, друга две замина за Франция. Друг познат, жената и детето и в Лондон. Общо взето 90 % лично от моите познати заминали в близките години 2,3 години са семейни с деца. Замисли се ти и се обзалагам, че и от твоите познати заминалите също са семейни с деца. А такива , със сигурност няма да се върнат отново.

  • 8
    blaf avatar :-|
    blaf

    "България може да се почерпи от този опит и да включи по-активно в икономическия живот например бежанците от Сирия."

    Тука ме изгубиха... Значи имаме си стотици хиляди цигани дето не работят. Имаме бягство на млади и активни хора. И тез ми казват да включваме бежанците от Сирия в икономическия живот... Аве накрая ще си направим нова държава, ще се отделим със самостоятелно правителство и това е.

  • 9
    Consumer avatar :-P
    Consumer

    До коментар [#7] от "Sorilea":

    какво трябва да се появи всеки сам решава, няма шаблон. Познавам доста семейства с по две и три деца, справящи се добре тук, както и такива емигрирали. Също има голям % на двойки с едно единствено, а забелязвам и тенденция за успели хора, живеещи заедно без намерение за деца, лично вече се реших да имам дете, едно.
    А не те ли притеснява факта, че с нашите пари се разпределят помощи за съществуването на циганската общност, като сумите са мизерни и остатъкът се набавя с набези, тероризъм и т.н. Ако се извади статистиката, ще се окаже, че сумата стига за построяването на градини, реновиране на училища, средства за подпомагане на многодетни бг семейства.

  • 10
    yerdna avatar :-|
    Crux

    Имаме 3 деца, две момчета и момиче. Раждани са през 4 години, и трите са желани, а не плод на небрежност или случайна бременност. От мен да знаете - не е трудно да се гледат деца. Не е и скъпо. Единственото, което е нужно, е да обичаш децата си. Е точно това му липсва на българина. Той не обича децата си. Той ги гледа като кукли или като домашни любимци, но не и като хора. Иска да се хвали с децата си и да се показва чрез тях. Затова записва детето от малко на 1000 вида спорт, изкуства и чужди езици. Купува му айфон и маркови парцалки. Но не си играе с него, не го прегръща, не го целува. Дори не разговаря с него. И чака на държавата да го направи човек.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.