Родителството като бягане с препятствия

Илюстрация Увеличаване Автор: Инна Павлова Смаляване

Когато една сутрин Цветелина и Георги излизат до кварталната градинка, където обикновено играе двегодишният им син, я намират разровена от булдозери. След време там изниква нова детска площадка с подменени съоръжения, на които висят лъскави табели на корпоративен дарител. Не че старата площадка е била в лошо състояние. Нито пък някой е питал семействата в общността от какво имат нужда, за да се подобри животът в техния квартал. Но ето, те имат спретнато място за игра с гланцирани табели и трябва да са благодарни на местните власти за щедростта.

Цветелина и Георги ни разказват тази история, за да илюстрират, че явно имат сериозни разминавания с институциите, местни и национални, в разбирането що е то грижа за деца. Да подкрепиш семействата, казват те, означава да създадеш добра среда (икономика, здравеопазване, образование), в която да пораснат качествени хора.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Това обаче изисква последователни усилия, време, мислене и много, много работа и съгласете се, не е секси в предизборна кампания. Всяко правителство идва на власт с гръмки обещания да увеличи социалните плащания към родителите, за да попълни дупките в семейния бюджет. Партиите задължително залагат в програмите си мерки и финансови стимули за справяне с демографската криза, за да има "повече българчета за България". Кметовете си отбелязват червени точки със смяната на дограмата в детската градина или чат-пат построяване на нова. Семействата са свикнали, че отношенията им с държавата са изцяло финансови. Раздавайки пари обаче, институциите се опитват да скрият, че всъщност няма политики за грижа за децата и подкрепа на родителите им.

Геройство ли е да имаш второ дете

Детската количка, с която Цветелина и Георги Камови разхождат сина си, е с огромни гуми и високо окачване и прилича повече на танк. Задачата й е да преодолява всякакви препятствия на софийската градска джунгла. Добра метафора на това какво е да си родител в България - постоянна битка със системата, за да успееш да отгледаш и възпиташ добър, съзнателен и мислещ човек въпреки условията.



Те са представители на модерното градско население с добро образование и доходи, за което детето се появява на по-късен етап, но е съзнателно направен избор, в който се инвестира внимателно. Миналата година взимат храброто решение да имат второ дете, което според статистиката вече е екзотичен избор за България. Дъщеря им се роди преди три месеца. В годината, в която по първоначални данни раждаемостта падна до нивата на най-тежката икономическа криза от 1997 г. (виж защо в допълнителния текст).

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

За Цветелина и Георги второто дете е естествена стъпка - обичат децата и искат да имат повече. Но това не означава, че е било лесно решение. "С първото дете е водещ страхът от неизвестността, разказва Георги. Днес имаш толкова много възможности пред себе си и винаги го има притеснението, че изпускаш нещо интересно. Задаваш си въпроси като сега ли е времето за дете, може ли да почака, не съм ходил там, не съм пробвал това като работа." При решението за второ обаче, обяснява той, фокусът се измества към това каква е цялостната атмосфера, в която се отглеждат деца в България. "Вече имаш опит, знаеш какво е нивото на детската грижа и се замисляш дали да не останеш само с едно, или да родиш второто в друга държава", казва Георги. Цялостната детска грижа за него и съпругата му е от това дали има къде да разхождаш детето си - добре осветени и приветливи улици, през това дали ще намериш място в детска градина, какъв тип грижа ще предлага тя за първите седем, до това дали можеш да намериш подготвен човек, който да гледа детето ти, така както ти би го гледал, ако не трябваше да ходиш на работа.

Това е уравнението, ако живееш в София, където все пак стандартът на живот е по-висок и ако предположим, че родителите могат да си позволят да избират между частна и общинска детска градина или детегледачка вместо баба. В по-малките градове изборът е дали въобще можеш да си позволиш второ дете предвид състоянието на пазара на труда. Даниела Душкова, която живее в Нови Пазар (град с 12 хил. души и замираща индустрия в Шуменска област, където безработицата е 26% спрямо 7% за София) е взела за себе си решението, че ще остане с едно дете. Тя е на 32 години, работи като социален работник и скоро й предстои да се върне на работа след двегодишно майчинство. "Първото ми дете беше планирано, почувствах се сигурна, имах добра работа", разказва тя, "Но от икономическа гледна точка не мога да си позволя второ, защото разходите по отглеждането са големи. Особено ако се стремиш към по-добро родителство - искаш да отделяш повече време за детето си, да инвестираш в по-доброто му образование и развитие. Не можеш да го направиш по-качествен човек без средства", отсича тя. 

Лошите условия на труд и липсата на хоризонт са пречки пред много жени да се решат дори на първо дете. Такъв е случаят на 29-годишната Мария Кунчева, която е лекар в София и въпреки че винаги е мечтала да има голямо семейство, от години отлага момента на първото раждане. За да печели прилично, тя трябва да работи на две, а понякога и на три места и това е несъвместимо с разбиранията й да се грижиш за семейство. Освен това партньорът й от една година е безработен и вече се е отчаял, че може да си намери работа, въпреки че има добра квалификация и знае езици. Едва ли ще ви изненадаме, че Мария подобно на много свои колеги обмисля да емигрира в страна, където оценката и уважението към труда на лекарите са подобаващи. Планира да роди там и първото си дете.

• 1
• 2
• 3
• Следваща страница » "Фалшивата социална държава"