Родителството като бягане с препятствия

Големите социални плащания са параван за това, че държавата всъщност няма политика за подкрепа на семействата

Когато една сутрин Цветелина и Георги излизат до кварталната градинка, където обикновено играе двегодишният им син, я намират разровена от булдозери. След време там изниква нова детска площадка с подменени съоръжения, на които висят лъскави табели на корпоративен дарител. Не че старата площадка е била в лошо състояние. Нито пък някой е питал семействата в общността от какво имат нужда, за да се подобри животът в техния квартал. Но ето, те имат спретнато място за игра с гланцирани табели и трябва да са благодарни на местните власти за щедростта.

Цветелина и Георги ни разказват тази история, за да илюстрират, че явно имат сериозни разминавания с институциите, местни и национални, в разбирането що е то грижа за деца. Да подкрепиш семействата, казват те, означава да създадеш добра среда (икономика, здравеопазване, образование), в която да пораснат качествени хора.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


23 коментара
  • 1
    owen avatar :-|
    owen

    преди време зорница славова беше написала в дневник една статия дали е лесно да си майка в българия докато е била бременна. след като вече е станала майка, би било интересно да прочета дали един десен икономист може да си промени начина на мислене - да гледа на родителството и детството единствено през призмата на нуждите на пазара на труда. променят ли се приоритетите на десния икономист, като стане родител? могат ли да си представят, като говорят за българия, че не всички разполагат с добре платена, интелектуално стимулираща и физически ненатоварваща работа, към която искат да се върнат? или че дори да е такъв случая, може би смятат детето си за по-важно от работата? че намирането на качествена грижа за детето е направо непосилна задача? че детските заведения са противопоказни за децата под две?
    та лесно ли е да си майка в българия?

  • 2
    owen avatar :-|
    owen

    вярно е, че цялостната икономическа, образователна и т.н. среда е важна за семействата. но също толкова е вярно, че гледането на децата Е финансов въпрос, децата са скъпо упражнение. пълна недомислица е, че само в провинцията се замислят дали финансово могат да си позволят второ дете. в този смисъл какво предлагате? Българската социална държава съвсем не е фалшива (сами си казвате, че социалните плащания са мащабни) и това, което „адресира”, е съвсем е реален проблем- финансовата страна на отглеждането на детето. Друг е въпросът, че това не е достатъчно и че би било разумно да се подпомагат хората спрямо доходите. Не виждам защо на плащането при раждане трябва се гледа подигравателно – в цяла (социална) европа се дават такива суми. По принцип всички социални плащания идват от данъците на работещите – така е по цял свят - не ги изкопават от земята. Ако легализират родителските кооперативи с приравнени изкисвания като за частна детска градина, както планираха ГЕРБ, това за какво ще помогне? Освен това малката мръсна тайна на родителството е, че децата не трябва да бъдат гледани в колектив много дълго време след раждането си, а детегледачката е колкото една работна заплата. Не закачайте майчинството. Айде първо да оправим другите неща в страната.

  • 3
    sorilea avatar :-|
    Sorilea

    Това е уравнението, ако живееш в София, където все пак стандартът на живот е по-висок и ако предположим, че родителите могат да си позволят да избират между частна и общинска детска градина или детегледачка вместо баба.
    ----
    Ще ме прощава автора на статията , но явно това го е написал само ако софиянци имат едно дете. Ако имат второ , колкото и да им е висок стандарта на живот , не МОГАТ да избират между общинска и частна детска градина. Частната детска градина стартира от 500 лв. За две деца това са 1000 лв МИНИМУМ. Моля автора да си поправи статията. Колкото и да е висок дохода на софиянци , 1000 лв на месец за две деца в частна градина НИКОЙ не може да си го позволи ! Както и става , хората не могат да си позволят второ дете , защото няма кой да се грижи за първото. Доходите са ниски , жените трябва да работят , бабите уви също им предстоят още дълги години до пенсия

  • 4
    Consumer avatar :-P
    Consumer

    [quote#3:"Sorilea"]1000 лв на месец за две деца в частна градина НИКОЙ не може да си го позволи ![/quote]

    А как си позволяват Бентлита, Мазерати, Порше, А8 и А7, Мерцедес, БМВ, водих колеги от Германия из центъра по време на баловете, да видят що е сеир и очите им станаха на понички.
    Държавата може да отдели достатъчно пари в помощ на българските семейства и техните деца, ако открие механизъм как да изолира циганската напаст, която съсипва социалната система.

  • 5
    sorilea avatar :-|
    Sorilea

    До коментар [#4] от "Consumer":

    Ти си в голяма грешка както и повечето хора. Аз и никой като мене който си има професия , работа и семейство, ние не искаме социални помощи или детски надбавки. Аз искам да имам условия да си отглеждам детето. Детски градини , за да не ми вземат 500 лв от семейният бюджет , с които мога да отгледам второ дете. Искам здравеопазване , за да не ходя в поликлиниката през три квартала , защото там има добър лекар. Искам качествено образование за да не плащам за частни уроци когато детето ми иска да влезе в университет. За това се говори в статията. Всичките тези пари които ги давам отсега струват второто ми дете. Страната на парадоксите. Страната с най - голямо майчинство и с най -малко деца. Очевидно проблема не е в социалните помощи , а някъде другаде. Категорично не съм съгласна с автора на статията , че в София поради големият стандарт някой може да избере между частна и държавна детска градина. Да може , но ако има само едно дете !

  • 6
    Consumer avatar :-P
    Consumer

    До коментар [#5] от "Sorilea":

    всичко, което искаш не е проблем и невъзможно, ако не ме лъже паметта има полет до Цюрих в 11 ч.

  • 7
    sorilea avatar :-P
    Sorilea

    До коментар [#6] от "Consumer":

    Ами да , така става накрая, но трябва да се появи второто дете ;) Тогава от липса на избор хората заминават. Приятелка си роди три ( второ близнаци ) замина за Канада, друга две замина за Франция. Друг познат, жената и детето и в Лондон. Общо взето 90 % лично от моите познати заминали в близките години 2,3 години са семейни с деца. Замисли се ти и се обзалагам, че и от твоите познати заминалите също са семейни с деца. А такива , със сигурност няма да се върнат отново.

  • 8
    blaf avatar :-|
    blaf

    "България може да се почерпи от този опит и да включи по-активно в икономическия живот например бежанците от Сирия."

    Тука ме изгубиха... Значи имаме си стотици хиляди цигани дето не работят. Имаме бягство на млади и активни хора. И тез ми казват да включваме бежанците от Сирия в икономическия живот... Аве накрая ще си направим нова държава, ще се отделим със самостоятелно правителство и това е.

  • 9
    Consumer avatar :-P
    Consumer

    До коментар [#7] от "Sorilea":

    какво трябва да се появи всеки сам решава, няма шаблон. Познавам доста семейства с по две и три деца, справящи се добре тук, както и такива емигрирали. Също има голям % на двойки с едно единствено, а забелязвам и тенденция за успели хора, живеещи заедно без намерение за деца, лично вече се реших да имам дете, едно.
    А не те ли притеснява факта, че с нашите пари се разпределят помощи за съществуването на циганската общност, като сумите са мизерни и остатъкът се набавя с набези, тероризъм и т.н. Ако се извади статистиката, ще се окаже, че сумата стига за построяването на градини, реновиране на училища, средства за подпомагане на многодетни бг семейства.

  • 10
    yerdna avatar :-|
    Crux

    Имаме 3 деца, две момчета и момиче. Раждани са през 4 години, и трите са желани, а не плод на небрежност или случайна бременност. От мен да знаете - не е трудно да се гледат деца. Не е и скъпо. Единственото, което е нужно, е да обичаш децата си. Е точно това му липсва на българина. Той не обича децата си. Той ги гледа като кукли или като домашни любимци, но не и като хора. Иска да се хвали с децата си и да се показва чрез тях. Затова записва детето от малко на 1000 вида спорт, изкуства и чужди езици. Купува му айфон и маркови парцалки. Но не си играе с него, не го прегръща, не го целува. Дори не разговаря с него. И чака на държавата да го направи човек.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал