Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
80 31 яну 2014, 17:14, 21843 прочитания

Стена от юмруци

Защо преминаващите нелегално границата рязко намаляха

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Броят на нелегално преминалите границата рязко намаля дори и спрямо предходни години без бежанска вълна. 
1400 полицаи бяха командировани по границата за жива верига, която да спира мигрантите.
"Пристигнаха двамата началници. Помислих си, че ще мога да се разбера с тях. Казаха си нещо с останалите двама и изведнъж извадиха палките и почнаха да ни бият. Не казаха нито дума", спомня си сириецът Омар (името е сменено). Денят е 30 декември, около шест сутринта. Мястото е районът на река Каламица, няколко десетки метра навътре в българска територия. След побоя Омар е върнат насила в Турция. Официално той никога не е стигал до България и подобна случка няма. Истории като тази – преминаване на границата и връщане със сила обратно през браздата – са трудно доказуеми. По закон, веднъж стъпили на българска територия,  чужденците трябва да бъдат задържани, но в никакъв случай не и връщани обратно по този начин.

Някои от върнатите са самотни авантюристи, които просто си търсят късмета в Европа. Други обаче са цели семейства, бягащи от войната в Сирия или друга гореща точка в Африка или Близкия изток. "Капитал" научи историите на няколко души, които се оказват в най-лошо положение – част от семейството успява да влезе, но за останалата България се превръща в мисия невъзможна.


Операцията е успешна

Историите за насилствено връщане през границата зачестяват особено много след началото на специализираната полицейска операция през ноември, в рамките на която бяха изпратени 1400 полицаи от цялата страната по границата. Задачата е да допълнят личния състав на Гранична полиция, за да може движението на хора да бъде засечено още на чужда територия и да бъдат предупредени турските власти. По границата има жива верига от полицаи, разположени на всеки 100 - 200 метра, които гледат към Турция. Най-проблемен е участъкът източно от ГКПП Лесово, където минава основният поток от хора и в момента се строи стена.

Тези мерки очевидно работят, при това много добре. От 3626 преминали души през октомври, броят им е 1652 през ноември и едва няколкостотин през декември. В същото време по данни на международни хуманитарни организации всеки ден от Сирия бягат над 5000 души. В България обаче от началото на януари са дошли едва 50-ина души. Това е по-малко дори от миналата година, когато вълна нямаше, а границата бе премината от 193-ма за януари.



Зад това има повече от една причина. Лошите условия, бавната процедура и нежеланието на българите да приемат хората в нужда вече са добре познати на идващите в страната. Те едва ли пропускат да кажат това и на свои приятели и роднини, тръгнали по същия път. В същото време обаче толкова рязък спад не бе очакван. "Със сигурност няма да има съществено намаляване на потока", каза пред "Капитал" Даниел Инджиев, директор на дирекция в Държавна агенция за бежанците (ДАБ) в края на декември.

Гранична полиция има свое обяснение. "По принцип, ако видят полицай, те се връщат. Сирийците, които представляват около 55% от преминаващите границата, имат две възможности. Ако има полицай на границата, тя е затворена за тях. Ако няма полицай, границата е отворена. Това е логиката на хората, които идват при нас," казва Славчо Янев, зам.-директор на регионалната дирекция на Гранична полиция в Елхово.

Омар обаче не постъпва по този модел. Заедно с друг сириец – Ахмед, той сам се предава на властите. Двамата ходят по брега на река Каламица, но заради зимните условия не се решават да я прекосят. Изведнъж виждат полицаи. "GPS-ът на Ахмед показа, че се намираме в България. Видяхме полицейски автомобил и решихме просто да отидем при него. Оказа се, че през реката има мост и просто влязохме", разказва Омар.

Първото нещо, което граничните полицаи правят, е да се обадят на началниците. Докато ги чакат, започват обиските. "Този, който претърси Ахмед, беше пълен, намусен и пълен с омраза човек. Другият, който претърсваше мен, беше по-добър. Попита дали имам джобно ножче и веднага му го дадох. Той говореше английски и не се поколеба да ме разпита за документите и историята ми. Учуди се и разказа на другия полицай. Той звучеше ядосан. Доближи се до мен, наплю ме и каза:  Bulgaria impossible. Всъщност полицаите е трябвало да задържат двамата мъже и да ги откарат в най-близкия арест, защото те са извършили престъпление.

Законовите разпоредби обаче отпадат, ако мигрантите поискат убежище. И в двата случая обаче връщане обратно на турска територия не е предвидено. "Не може да ги върнем към Турция. Веднъж ако минат границата, те нарушават законите ни. Това е престъпление и действаме според закона", казва Христо Стефанов, началник на ГКПП Лесово. "Тези хора са мирни и не показват признаци на агресия. Те са принудени да бягат, бягат от нещо. Или бягат заради финансови или социални причини. Но не са агресивни. Не сме имали такива случаи (на насилие) и се радваме, че не сме", допълва той.

Колко е важно да не си сам

Въпреки уверенията на българските власти все повече и повече хора разказват, че са изритани насила обратно в Турция. Такъв е случаят със сириеца Тарек, който иска да дойде при жена си Ясмин. Тарек се опитва да влезе в България, но е избутван със сила. Четири пъти. Историята на разделеното семейство показва какви може да са човешките последици от подобни нерегламентирани връщания.

Ясмин е една от първите обитателки в лагера в Харманли. Има син на пет години, бременна е в деветия месец с второ дете и скоро й предстои раждане. Идва в България сама, родом е от кюрдския град Камишли, където живее в едно от предградията. Принудена е да бяга, след като мъжът й е отвлечен от терористичната групировка "Джабхат ан Нусра", която е свързана с "Ал Кайда".

"Чувахме, че те са наблизо, но така и не ги виждахме", спомня си Ясмин. "Един ден мъжът ми работеше в полето заедно с още десетина души. Дойдоха и ги отвлякоха. В такива случаи хората се връщат изпочупени или с отрязани глави. Ако изобщо се върнат", казва Ясмин. Тя е спокойна, дори се усмихва. Разказвала е историята десетки пъти – на други бежанци, на хора от институциите, на много журналисти.

След като мъжът й изчезва, къщата й също е взривена. По това време е в шестия месец. Заедно с други хора от района просто решават да тръгнат. Докато е на път, някъде между Истанбул и Одрин, съпругът й Тарек се обажда. Разминал се е леко – само със счупена челюст. Той я убеждава да продължи напред с обещанието да се съберат някъде в Европа.

Двайсет и пет годишната Ясмин пристига в България в края на октомври и попада в новосъздадения лагер в Харманли. "В началото, когато дойдохме тук, бяхме в палатки. Имаше някакви каравани, но те не бяха достатъчни. Бях в палатка 25 дни, беше студено, валеше." Сега Ясмин живее заедно със сина си на топло в каравана. Проблемът й обаче е друг – сама е, скоро ще ражда и няма на кого да остави сина си, когато влезе в болница. Тарик се намира на около 350 километра в Истанбул. Досега е направил четири неуспешни опита да влезе в България. От последния, малко преди Нова година, са му оставени по-видими спомени – охлузвания по кокалчетата на ръцете, които е вдигал, за да се пази от ударите.
 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И адвокати за всички! 1 И адвокати за всички!

Американският адвокат Фред Рууни, наречен "Бащата на правните инкубатори", и неговият принос в обучението на юристи за социални каузи

17 яну 2020, 13608 прочитания

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2811 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Димки по пътя

Заради опитите пълната забрана за пушене да бъде отменена контролът върху спазването й става още по-труден

Още от Капитал
Жилищният пазар е в ступор

Плановете за покупка на дом масово се отлагат. Банките леко затягат кредитирането. Строителството зависи от банките

Може ли България да надбяга вируса

България използва времето, спечелено от социалната изолация, за минимални подобрения в здравната система и планира да въведе софтуер за следене на заразени и нарушители на карантини. Засиленото тестване все още не се случва

Коронабюджет 1.0: Оптимистичната версия

Правителството поиска спешна ревизия на бюджет 2020, която да му даде по-голяма гъвкавост за маневри

Глобалната рецесия изглежда неизбежна

Коронавирусът инфектира както търсенето, така и предлагането по света

Инстатерапията на Беловски

Художникът Станислав Беловски смесва световната история и българските теми на деня в колажите си

20 въпроса: Енчо Керязов

През март "Колибри" издаде първата му биография – "Обичай смело"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10