Димки по пътя

Седите си спокойно в бара с приятели вечер и изведнъж отнякъде усещате онзи дим, който сте си мислили, че е останал в миналото. Някой пали цигара, след него - втори. Може би дори е собственикът. Сервитьорите скришом раздават пепелници. Или пък вазите по масата се превръщат в такива. На опитите ви да възразите (закон, нещо?) се отговаря с вдигане на рамене. Подавате сигнал в местната здравна инспекция. Когато служителите й смогнат да отидат до заведението, цигарите са изчезнали. Или пък са там, но инспекторът няма достатъчно правомощия да действа ефективно.

Подобни ситуации зачестиха в края на миналата година, когато депутатът от "Коалиция за България" и цигарен активист Спас Панчев опита да прокара в парламента отмяна на пълната забрана за пушене на закрити обществени места. Тя беше отхвърлена от депутатите, но в обществото се създаде усещането, че режимът виси на косъм, а за политиците чистият въздух не е приоритет. В много градове се знае в кои заведения се пуши, след определен час пепелниците се вадят необезпокоявано. Често на забележките на будни граждани се отвръща с "ми тя, забраната, така или иначе ще падне". А управляващите продължават да поддържат огъня - този път депутатът от ДПС Хасан Хаджихасан се е заел с поредната поправка, която се очаква да предложи разрешаване на пушенето след 22 часа в обособени помещения и да бъде внесена в началото на март. Тогава изтича тримесечният срок, в който законопроект, отхвърлен на първо гласуване, може да се разглежда отново от парламента, но само ако има съществени промени в основните му положения.