Това показват и данните за броя проверки в заведения за хранене и развлечения, както и за броя съставени актове от здравните инспекции (виж графиката). В по-голямата част от областите проверките и актовете през последните шест месеца на 2013 г. са по-малко в сравнение със същия период през 2012 г. За 2013 г. в областите Благоевград, Силистра и Видин има най-висок дял на броя проверки на 1000 души население. Изостават Велико Търново, Добрич и София. Най-много актове на хиляда души население са издадени в Пловдив, Смолян, Търговище и Шумен. Най-малко - в Кърджали и

Силистра.

Показателни са и сигналите до гражданска инициатива "България без дим", която се бори за налагане и спазване на режима за пушене. "През последните два месеца на миналата година, когато се обсъждаше отмяната на забраната, броят на сигналите скочи лавинообразно", коментира председателят на УС на организацията Павел Антонов. Според него здравното министерство е дало добър сигнал с това, че проверките се увеличават и се действа безкомпромисно, но вносителите на поправката, а и някои медии, целенасочено са създали усещането, че забраната е обречена.  

Ментови цигари, найлони и други маловажни проблеми

Освен с аргумента, че режимът скоро ще се либерализира, и понякога агресивното поведение от собственици и клиенти при проверките си инспекторите се срещат с множество други проблеми. Част от тях произтичат от недобре разписаните в закона текстове. "В съда доведоха свидетели, които казаха, че нарушителите са пушили билкови или ментови цигари. В закона пише тютюнопушене и актовете така падат", разказа служител на РЗИ в малък град, пожелал анонимност.

"От издадените от влизането в сила на пълната забрана за тютюнопушене до момента 18 броя наказателни постановления първоинстанционният съд е потвърдил четири", казва д-р Лиляна Генчева от РЗИ - Ямбол. Три наказателни постановления са били отменени поради маловажност на случаите. "Съдът е преценил, че се касае до маловажни случаи на нарушения, тъй като обективно не са настъпили вредни последици за обществените отношения, въпреки че в два от случаите се касае до тютюнопушене на множество лица", допълва д-р Генчева.

Друг юридически казус представляват т. нар. шатри - външните пространства, които заведенията през зимата ограждат най-често с полиетиленови прегради, на места с найлони, а понякога дори със стъкла. (Те между другото са доста пожароопасни заради газовите лампи, които лесно могат да запалял огражденията.) Законът за здравето забранява пушенето в закритите обществени места. Но се оказва, че определението "закрити" може да се тълкува по различен начин. Според предписанията на здравното министерство инспекторите имат право да санкционират помещения, обособени с четири стени. Тези предписания обаче не са нормативен акт и нямат сила пред съда. От някои РЗИ споделиха, че следват Закона за устройство на територията, според който тези външни части не се смятат за помещения и затова "не ги закачат". От други пък се объркват от това, че са навън и не са сигурни дали попадат в закона. Според д-р Маша Гавраилова, старши експерт по политиките на "България без дим", е необходимо в закона да се впише определение за закрито обществено място.

Димка в публичното пространство беше и историята на собственика на заведение в Русе, за когото някои медии твърдяха, че е "надхитрил" закона. Той е разделил помещението на две и е прехвърлил едната част на себе си и съпругата си като частни лица, а другата е останала на фирма. По закон обаче определението за обществено място не зависи от собствеността на обекта и ако в него влизат клиенти, значи попада в закона.

Решения има, воля - не

От "България без дим" са изпратили до здравното министерство и до депутатите в здравната комисия предложения за допълнения в закона, които могат да подобрят прилагането на забраната за пушене, но засега отговор няма. От организацията предлагат например при установяване на пушене в обект, в който е наложена имуществена санкция за повторно нарушение, директорът на РЗИ да може да издава заповед за спиране експлоатацията на обекта за срок от шест месеца. Това ще има възпиращ ефект за обектите, които системно нарушават забраната. Важно е също да се регламентират ангажиментите и санкциите за едноличните търговци и юридическите лица, собственици или наематели на заведение, в което има нарушение. Често актове срещу тях падат в съда с аргумента, че самите те не са пушили. Според "България без дим" за по-добрия контрол ще помогне и ако се разшири обхватът на контролните органи, които могат да проверяват обектите и да налагат санкции. В момента забраната за пушене се контролира единствено от държавните здравни инспектори, което е недостатъчно. Ако към тях се включат и инспекцията по труда, областните дирекции по безопасност на храните (които така или иначе проверяват обекти), полицейските органи и лица, определени от кметовете на общините, това би имало доста по-голям ефект.

В момента проблем за инспекторите е и това, че нямат право да изискват лична карта от нарушителя без присъствие на полицията. Д-р Нели Иванова от РЗИ - Велико Търново, пита например "как може да се глобят 15 души от двама инспектори". РЗИ няма право също да извика нарушителите впоследствие в инспекцията, за да им наложи наказание. А когато се прави проверка с полицията, мълвата бързо се разнася и нарушения не се установяват. Или както казва д-р Маша Гавраилова по отношение на проверките в малките населени места, "като спре колата на РЗИ-то в центъра, всички заведения затварят". "Много е трудно, всичко идва от българската психика "те ли ще ми кажат какво да правя", допълва д-р Иванова.

"Неприятности винаги има - казва на инспектора, че не пуши, а цигарата му дими от джоба. Опитват се да шикалкавят", споделя и д-р Христина Котларска, директор на дирекция "Здравен контрол" в Столичната РЗИ. Според нея сигналите през декември действително са се увеличили, но причина за това може и да е студеното време - през зимата на 2012 г. също има ръст. "Нормално е [дебатът за евентуалната отмяна] да им действа разхлабващо. На нас обаче - не", категорична е д-р Котларска.

"Проверките се активизираха", забелязал е Милан Миланов, мениджър на ресторантите Fancy. Според него обаче в заведенията, особено в по-малките, масово се пуши и всеки търси варианти за части за пушачи. Доказателство за това е и спадът на цените на наемите на централните части, където няма градина и място за пушене, смята Миланов. Неговите заведения са отбелязали "достатъчно голям" спад в приходите след влизането в сила на забраната. От бизнес гледна точка Миланов казва, че е привърженик на режима с отделни зали за пушачи, но като собственик и клиент признава, че предпочита "да има забрана, но и тя да се спазва навсякъде".

Нелоялната конкуренция създава проблем и на Георги Илиев, собственик на верига пицарии "Виктория". "Факт е, че има заведения, в които се пуши свободно. А ако се случи при нас клиент да запали цигара, на следващия ден идва проверка", коментира той. Според него заведенията, които са направили инвестиция в отделни зали при предишния режим, не са могли да се възползват от нея, а сега губят не само оборот, но и енергия за отопление на външни части. "Не съединявам салоните - чакам режимът да се промени", допълва Илиев.

Различно е положението със заведенията "СкараБар". Един от съдружниците, Яна Петкова, споделя, че спад в оборота няма и клиентите им по-скоро се радват. Наскоро обаче отварят ново заведение, в което всяка вечер ги питат дали може да се пуши. "Явно има места, на които може", е изводът на Петкова. "Притеснява ме това, че не проверяват някои заведения, в които се пуши - това не е равен старт", допълва тя.

Ако управляващите продължават да пускат димки, вместо да обърнат внимание на спазването на закона, собствениците на честните заведения ще продължат да губят. Както и клиентите им. И обществото въобще, след като държавата не може да наложи няколко лесни за прилагане и действащи без проблем в други страни правила.