С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
166 7 фев 2014, 15:42, 33001 прочитания

Как България да печели от миграцията

Време е да счупим глупавия мит, че българите в чужбина са безвъзвратно изгубен ресурс

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Как България да печели от миграцията

Фотограф: Shutterstock

Част от темата

Неизползваният потенциал на българите в чужбина

Те се връщат, за да работят

Четири истории защо и как добре реализирали се българи зад граница правят бизнес в България

Умове с идеална цел

Оттук или оттам, за емигрантите, които помагат на най-скърцащите системи - науката, образованието и културата

"Вие луди ли сте, бе." Това чуват вместо "добре дошли, откога ви чакаме". Те са между 20 и 40. Дипломите им са от по-добрите университети на Западна Европа и САЩ. В CV-то им впечатляват имената на предишните работодатели - Google, Amazon, Unilever, Procter & Gamble, Goldman Sachs, McKinsey & Co.

Нямат нито една рационална причина да са тук. И никак не се вписват в пейзажа, скапан от корупция, цинизъм и цигарен дим. Не мрънкат и не се оплакват. "Не става" и "не може" за тях не са опции. Фокусът е върху какво умеят да правят и какво имат желание да свършат. Важни са им малките неща, които правят живота тук приятен - непринуденото общуване, подкрепата на семейството. Виждат възможности там, където сме свикнали да виждаме пречки - че е хаос, в който трябва да подредиш всичко сам, че има толкова неразработени области и толкова много да се върши, че няма как да ти стане скучно. Че имаш място да рискуваш, да експериментираш, да се проваляш. Тук са с нагласата да правят нещо смислено и полезно на мястото, което са наричали свой дом.


Българите, завърнали се от чужбина, са екзотични птици. Първо, за двадесет и няколко години свикнахме, че движението е отвътре навън и обратното изглежда неестествено. Второ, бяхме ги отписали. За тях се мисли като за онези един милион хора, които ги няма. Които се спасиха, а ние останахме да се борим с вятърни мелници. Липсата им нанесе трайни вреди върху икономиката, обезкръви цели сектори и образува неблагоприятна демографска структура, в която остаряващите стават все повече от работещите, а резултатът от изборите винаги се джурка в едни и същи от три до пет комбинации. И трето, дори не можем да плеснем с ръце "връщат се", защото все още твърде много други избират да си тръгнат.

Така сме привикнали да мислим за българите от чужбина. И грешим. Всъщност в огромната пропаст, която зее в отношенията между България и българските емигранти, се крият ужасно много пропуснати възможности. Които съвсем не е късно да наваксаме.

Защото макар да не са физически тук, присъствието им в страната е осезаемо. С намаляването на преките чуждестранни инвестиции българите, които живеят в други държави, се превърнаха в почти най-големия инвеститор в страната (виж графиката). Паричните потоци от емигранти възлизат на 744 млн. евро за миналата година и представляват 2% от БВП на България. Тези средства са източник на чуждестранна валута, увеличават националния доход, финансират вноса и допринасят за платежния баланс. Според доклад на Института за пазарна икономика емигрантските пари са и мощно средство за слабо развити региони, където цели семейства се издържат и потребяват благодарение на тях. Има обаче огромен потенциал да превърнем тези средства от социални помощи в инвестиции, които създават стойност.



По примера на страни като Ирландия, Шотландия и Израел, чиито граждани в чужбина са глобални посланици на своите държави, а уменията и контактите им се връщат под формата на бизнес.

Защо са важни българските емигранти


Дългосрочният ни растеж като икономика и общество зависи от три неща - инвестиции, човешки ресурси и технологии. Като работна сила и качество на кадрите обаче значително изоставаме, отбелязва икономистът от Industry Watch Красен Йотов. Всъщност в момента България дори губи инвеститори в полза на Румъния просто защото няма кой да работи.

За да създаде условия на хората да остават в страната обаче, България има нужда от стабилна и предвидима бизнес среда, която гарантира правото на собственост, от работеща съдебна система и ефективни здравеопазване и образование. С други думи, всички важни и трудни реформи, в които се проваля правителство след правителство. Докато чака да се появят съвестните и смели политици, които да ги случат обаче, България има два силни коза, с които може да навакса изоставането си - умните и амбициозни българи в чужбина и индустриите с голям потенциал за растеж като IT и аутсорсингът, които могат да привличат и висококвалифицирани чужденци. И двете са от ключово значение, ако се стремим да бъдем отворена икономика, която се възприема като инвестиционен център в региона.

"Факт е, че държавата е абдикирала от българите в чужбина и дори битува отношението сред държавната администрация, че е по-добре те да си останат там", констатира Георги Брашнаров, председател на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). Той наблюдава, че "изтичащият" поток от хора в последните години е започнал поне минимално да се балансира от "входящия" поток към България. Балансът обаче е крехък - "абсолютният реваншизъм, както и инфантилизмът във всяка публична проява както на управляващите, така и на опозицията, кара хората отново да са тревожни и да се появяват първите лястовички, които да искат отново да си тръгнат", отсича Брашнаров.

"Държавата трябва да осъзнае, че има много българи, които живеят в чужбина, правят смислени неща и не са престанали да бъдат българи", отбелязва и Асен Василев, който беше министър на икономиката в служебното правителство и самият той преди няколко години се върна от САЩ. Според него мисленето "те заминаха, а ние останахме" е непродуктивно, защото на практика една трета от работоспособните българи живеят в чужбина. "Тоест всяка разпоредба трябва да се приема с мисълта, че 30% от евентуалните й потребители живеят в чужбина. Докато това не се промени като мислене, аз не виждам как ще започне да се изгражда доверието, за да се завърнеш. Държавата трябва много сериозно да се замисли как се отнася към най-големия си чужд инвеститор - българите в чужбина", отсича той.
"Не можем да сравняваме многото напуснали хора с връщането на един умен човек тип Бил Гейтс за България например. Не ви трябват милиони хора, за да оправите една държава, нужни са една критична маса от 100 - 150 сериозни хора, които могат да направят разлика", казва изпълнителният директор на "Агрополихим" и експат в България Филип Ромбаут

Фотограф: Капитал

Същият акцент постави и изпълнителният директор на "Агрополихим" и експат в България Филип Ромбаут по време на годишната среща на "Капитал" на бизнеса с правителството. Той живее и прави бизнес в България от 17 години и смята, че върналите се през последните години българи са най-доброто, което се е случило на страната. "Трудно е, дори, бих казал, невъзможно само хората, които са останали тук с цялото си наследство от времето на социализма, да променят България и да я движат напред. Аз например имам много приятели - българи, които се върнаха в периода 2008-2009 г. и с тях е изключително приятно да се работи, защото те мислят различно. Това, разбира се, не означава, че няма качествени хора и тук, които никога не са напускали страната, но истинският прогрес идва, когато двете неща се комбинират", коментира Ромбаут. Според него дори не е нужно да сравняваме обемите на изтеклите мозъци с обема на върналите се, защото не това е важният показател. Важното е какъв е приносът на тези, които се прибират. "Не можем  да сравняваме многото напуснали хора с връщането на един умен човек тип Бил Гейтс за България например. Не ви трябват милиони хора, за да оправите една държава, нужни са една критична маса от 100 - 150 сериозни хора, които могат да направят разлика."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 1723 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2295 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Умове с идеална цел

Оттук или оттам, за емигрантите, които помагат на най-скърцащите системи - науката, образованието и културата

Още от Капитал
Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Германски минерални бани

След 13 години усилия българските балнеохотели бяха одобрени от германските здравни каси

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10