Умове с идеална цел
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Умове с идеална цел

Умове с идеална цел

Оттук или оттам, за емигрантите, които помагат на най-скърцащите системи - науката, образованието и културата

Мария Манолова
13051 прочитания

© Капитал


"Заплатата ми идва от НАСА." "Член съм на колектива, който предложи и построи една от камерите на космическия телескоп "Хъбъл" - благодарение на наблюденията от нея открихме ускорението на разширението на Вселената." "Гост-професор съм в Университета в Манчестър както и в Китайския петролен университет."

Това не са реплики на комикс герой, а съвкупните постижения на трима българи - един химик и двама астрономи, които понастоящем живеят във Великобритания и САЩ. Общото между Йордан Петков, Ивелина Момчева и Златан Цветанов е желанието им да предават знания и опит и да общуват активно с научната общност в България, въпреки че са далеч и не виждат възможности за развитие пред себе си тук.

Те са част от една шарена група от преподаватели, учени, архитекти и НПО активисти, които дали оттам или оттук, се опитват да побутват обществото напред, при това в най-скърцащите му системи - образование, наука и култура.

Какво правят

"Не знам дали бих намерил нещо, което да ме удовлетворява интелектуално." Това е най-честият отговор сред учените, които са достигнали определено ниво на развитие в чужбина. За сметка на това измислят различни начини да допринасят за научната среда в България.

Йордан Петков, който доскоро е ръководител на научно направление в изследователския център на Unilever във Великобритания, поддържа активни връзки с Факултета по химия и фармация на Софийския университет. "През годините успях да изпратя апаратура, която се използва и в момента, както и да сключа лично или да помогна за сключването на много договори с катедрата по инженерна химия във факултета", обяснява той. Изнася лекции на магистри и подпомага международни конференции в България. Ивелина Момчева поддържа форум "за обмен на информация с колеги от България по света - обяви за конференции, летни училища, обяви за работа и възможности за грантове". В момента тя прави постдоктурантура в американския университет "Йеил". "От две години се опитвам да намеря финансиране за международна астрономическа конференция в България, но засега неуспешно", добавя тя. Златан Цветанов, който е професор от Факултета по физика и астрономия на университета "Джонс Хопкинс" в САЩ, работи с колеги "от различни поколения" от Института по астрономия при БАН. "Преди няколко години инициирах този проект - използваме данни от един научен спътник на НАСА и наблюдения от НАО Рожен и обсерваторията в Apache Point в Ню Мексико, където моят университет има дял", разказва той. 

"Занимавам се с изследване и подобрение на учебния процес и условията в обществените училища - правя модели за проучвания и оценка, събирам и анализирам данни, пиша доклади", разказва Елена Шмид. Тя живее в САЩ от 15 години, работи като консултант, а в момента и върху докторската си степен. Засега е избрала да не се връща в България - решение, което се усложнява още повече, когато се омъжва за американец. Елена обаче е намерила своята професионална връзка с България. "Поддържам редовни контакти с колегите от "Заедно в час", споделям опит от практиката си, а и от всички научноизследователски материали, до които имам достъп", обяснява тя. 

В България те имат подкрепление. Евгения Пеева, която е завършила "Харвард" и основава образователната НПО "Заедно в час", казва: "Мисля, че така мога да помогна повече хора да бъдат успешни и щастливи, като създам възможности и среда да развиват максимално потенциала си." Калина Александрова (архитект по образование) и Димитър Лазаров (който е учил културно наследство), които се срещат в Берлин, също са в София и в момента заедно с още пет души движат "Политроник", организация, която си е поставила за цел да образова за това как гражданите могат да влияят върху политиката. Започват от училище, където създават училищни правителства и съвети. Засега пилотно в 31-во училище в София. "Аз израснах с идеята, че учителите и директорите решават живота ти - това се пренася като навици и начин на мислене в живота и след 18", обяснява Димитър. "Идеята е още от училище да покажем на младите хора, че не са безгласни букви и могат да взимат решения, да изразяват мнение и да водят до промяна." Борим се за будни граждани, обобщават двамата. Следващият проект, който са подхванали, е информационна платформа, с която да преведат изборния процес на езика на младежите, за да ги стимулират да гласуват на избори.

Тодор Петев, който е изкуствовед по професия, пък си е поставил за цел да направи от българските музеи по-привлекателни места за свободното време. Двамата със съпругата му, която е американка, са тук от няколко месеца и чрез фондацията си "Моят музей" разработват образователни програми към музеите. Вече организират семейни съботи в няколко музея в страната. Това, което ги привлича, е възможността за изява, да правят нещо смислено заедно. Важно им е също децата им да опознаят българската култура. Тодор Петев заминава още през 90-те за Щатите да учи. После започва да преподава в два университета в Ню Джърси и Ню Йорк, прави изложби и в музея "Метрополитън". Последните няколко години преди да се върне пък, работи като административен директор на Американския научен център в София, НПО, чиято цел е да изгражда контакти и взаимодействие между български и американски изследователи в областта на историята, археологията, лингвистиката.

В какво вярват

"Голяма част от хората, които се връщат, имат романтична представа за промяна", отбелязва Калина Александрова. Тя се е върнала именно с такава мотивация. "Това, което ме крепи, са инициативи като "Политроник", защото участвам в нещо, което е за добро и в което влагам моя принос", допълва я Димитър Лазаров. "Нещото, което може да контрабалансира икономическите преимущества на Западна Европа, е желанието ти да вършиш нещо обществено полезно", смята той.

Как трябва да се мотивират повече хора да споделят опита и знанията си в България? Никой от тях не мисли, че държавата прави достатъчно или каквото и да било. Отговорът обаче невинаги зависи от институциите. "Не мисля, че българите в чужбина се нуждаят от специална политика, по-скоро нуждата е в решителна и качествена промяна в отношението към висшето образование (там хаосът е пълен), както и към научноизследователската дейност", смята Йордан Петков. "Това е въпрос на лични контакти между лидерите на фирми и организации в България и инициативата да потърсят сътрудничество в българи, работещи в тяхната сфера извън страната", допълва Елена Шмид. 

Според Ивелина Момчева дори е грешно да се опитваме да върнем емигриралите български учени: "Научните институции трябва да се стремят да привлекат най-добрите учени и преподаватели независимо от тяхната националност - това означава отваряне на пазара на труда в науката и повишаване на стандарта на финансиране на науката."

"Заплатата ми идва от НАСА." "Член съм на колектива, който предложи и построи една от камерите на космическия телескоп "Хъбъл" - благодарение на наблюденията от нея открихме ускорението на разширението на Вселената." "Гост-професор съм в Университета в Манчестър както и в Китайския петролен университет."

Това не са реплики на комикс герой, а съвкупните постижения на трима българи - един химик и двама астрономи, които понастоящем живеят във Великобритания и САЩ. Общото между Йордан Петков, Ивелина Момчева и Златан Цветанов е желанието им да предават знания и опит и да общуват активно с научната общност в България, въпреки че са далеч и не виждат възможности за развитие пред себе си тук.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    izabell avatar :-|
    izabell

    "....да покажем на младите хора, че не са безгласни букви и могат да взимат решения, да изразяват мнение и да водят до промяна." Борим се за будни граждани"
    Какво значи будни?-във всеки случай не означава да апострофираш учителя си или преподавателя защото младостта винаги е задъхана,бърза.
    Мълчанието пред учителя е знак на уважение.Това трябва да е винаги първо.
    България се слави с качествени научни работници по света.Всички те са черпили знанията грижливо.Знанията си преподавателят оставя/завещава като награда.Именно за тази награда трябва да се бори младежта.

  • 2
    oyh53308658 avatar :-|
    oyh53308658

    К,во ВИ става,бе Капитал исти...
    Само за еми гранти пишете.
    когато Бат Б.Б. каза,"Елате ,че не остана качествен мат,риал, бях много обиден . И сега съм,но като се замисля,прав е. но и матр,иалът ,който се върна и се връща и ще се връща,не е по- качествен в повечето случаи от мен даже. Защо : то :
    1.правилото 10% важи навсякъде.Само 10 % са успелите.
    2.който е успешен,няма да се върне или не за дълго.
    3. освен за да краде, да вкарва Моно поли, да си направи хотели и др. вериги,че на края да стане и Декан/Ректор на Руски Университет по Икономик с .

  • 3
    mirohero avatar :-|
    mirohero

    Уау, тия двамата преди мен са точно олицетворение на причината, поради която никой здравомислещ и практичен човек няма да си разбие живота или живота на децата си, за да се "върне в родината". Щото родината не е нещо имагинерно, ами съвкупност от точно ей такива хора, а аз например нямам намерение да се блъскам, че точно на тях да съм с нещо от полза.

  • pinoccio

    Спомням си скорошна обява за работа от обсерваторията в Рожен, цитирам по памет - магистратура, 2 западни езика, опит ненам си колко години, срещу щедра заплата от приблизително 350 лева. По малко от парите, които 240-те търтея си гласуваха преди няколко дена върху заплаткте. Хем за 5 пари работа не са свършили.
    Докато е така, не мисля някой нормален човек да има желание да се върне в България.
    На комунистчетата изтърсаците са друга работа, те се връщат да крадат и ръководят раята дето е останала.

  • 5
    pzashev avatar :-|
    pzashev

    Всеки път като видя назначенията в България и се сещам за този почти милион българи които са в чужбина. И сред които има много успели, образовани, професионални специалисти, мениджъри, учени и т.н. Хора с модерен опит и разбиране, и... хора които очевидно не са нужни в България!
    Всяко едно назначение (сегашното правителство бие всякакви рекорди) са едни измъчени от тютюн, алкохол и преяждане физиономии, на възраст която показва, че волно или неволно са ментален продукт на социализма. Така е в администрацията. Така е и в университетите. Така е и в полицията…и т.н.
    Навсякъде имаме пълна липса на конкуренция, прекалено много хора и прекалено низки заплати.
    След 23 в които се ценеше само политическата преданост, страната е в драматична нужда от малко елементарен професионализм!!!!

  • 6
    maren avatar :-|
    maren




    "Не знам дали бих намерил нещо, което да ме удовлетворява интелектуално." Това е най-честият отговор сред учените, които са достигнали определено ниво на развитие в чужбина. За сметка на това измислят различни начини да допринасят за научната среда в България.

    СПОДЕЛЯНЕ на знания и опит и ВЪЗПРИЕМАНЕТО ИМ е естествен акт, чието осъществяване ще покаже реалното ниво на България, която е член на Европейския Съюз, и разполага с достъп до финансови фондове и ноу хау.

  • 7
    oyh53308658 avatar :-|
    oyh53308658

    До [#3] "mirohero":нито те каня,нито искам да си ми от полза,още по- малко да се връщаш. И до колкото си спомням,Вие учените и можещи,сте истински учени.
    Родина,до колкото си спомням се пише с главно Р , "mirohero" . Веднъж грешка е възможно,но редовно...

  • 8
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Нали можем да обсъждаме без нападки и омраза? Никой не е заминал от хубав живот, а в търсене на по-нормални условия за работа ( ако искате само реализация, но тя идва след стабилизирането в чужбина) и ежедневие. Спомнете си какво беше през ранните 1990, когато инженери трябваше да продават банани за да оцелеят, за криминални тета дори не искам да споменава. На никой не му е било леко да се грабне и промени всичко. Мисля че можем да вземем пример от чехите, които създадоха цели нови микро- градчета за завръщащи се имигранти- пенсионери, един източник на постоянен доход за страната, ако махнем емоциите и отношенията. Колкото до завръщане на учените, особено от областите изискващи сериозни технологични разходи, то България засега не е готова, но тези хора могат да помагат като включват млади български кадри в процеса чрез стипендии и съвместна работа.

  • 9
    vcx55354306 avatar :-|
    vcx55354306

    трябва да отбележим че ние (българите живеещи извън БГ) допринасяме значително финансово и интелектуално за БГ:
    * издържаме пенсионери за да не ровят в кофите за боклук.
    * плащаме на хора да се грижат за нашите близки.
    * инвестираме в земи и градини и създаваме някаква платена работа.
    * оправяме наследствени апартаменти
    * допринасяме финансово блока да не падне.
    * продаваме забатачени наследствени иоти и даваме пример за решителни действия на роданини и съседи.
    * оправяме тоалетни (аз лично съм оправил 3 броя).
    * задаваме въпроси като "защо не си изчистиш бурените пред къщата"?
    --Васил

  • 10
    ventsy avatar :-P
    ventsy

    До коментар [#9] от "vcx55354306":

    Оправянето на тоалетни тряба да го сложиш като приоритет #1 ;-). Шегувам се разбира се.

    Финансовият ни принос е значителен, но според мен, най-важния ни принос е точно задаването на въпроси ката "защо не си изчистиш бурените пред къщата?"
    Точно това ново "вносно" мислени ще промени България към по-добро.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK