Един сириец на село
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Един сириец на село

Али е доволен, че ще пасе овце заедно с българи в тракийското село Езерово

Един сириец на село

Български животновъд дава пример за това как бежанците могат да бъдат включени в икономиката

Красимир Янков
12070 прочитания

Али е доволен, че ще пасе овце заедно с българи в тракийското село Езерово

© Красимир Янков


Али се опитва да скрие притеснението си.  Докато пътуваме по надупчените пътища в община Първомай почти не говорим. Разказва ни набързо до болка позната история – Алепо, война, бомбардировки, бягство. "Сирия свърши", обобщава с учтива усмивка възрастният мъж.

Приближаваме село Езерово. Целта ни е стопанството на Здравко Узунов, който отглежда овце. Узунов се свързва с доброволците, които помагат на сирийските бежанци в България, и предлага да подслони някого. Али, който още от идването си търси работа в селското стопанство, е идеалният избор.

"Това само зеленина ли се обработва", пита Али. Той не откъсва поглед от ширещите се наляво и надясно полета на Горнотракийската низина. Тук-там се издигат древни тракийски могили. Подобни гледки в Сирия са голяма рядкост. "Ето тук прилича на Латакия. Близо ли е морето", любопитства Али, докато се опитва да направи паралел с видяното в родината.

Вдясно от центъра на Езерово, след джамията и моста над реката, са разпръснатите постройки на стопанството на Узунов. Спрелият отпред трактор и утъпканите коловози по черния път подсказват, че тук кипи дейност. Във фермата работят 4-5 работници. Половината са от Езерово, но другите са наети от смесените райони на юг. "Местните тук, дори да са без работа, не искат да работят с овцете. Смятат го за мръсна работа. Това е проблем", казва Узунов.

"Седнете, кафенце или чай ще пиете?", пита един от мъжете и ни подканва в стаичката, която съчетава функциите на трапезария и спалня. През прозореца се виждат тракторът и оборът, където зимуват овцете. Али гледа притеснено и не иска да седне преди да го е направил собственикът Здравко. Двамата се преценяват с погледи. Палят цигари. "Не искам да се притесняваш. Тук всички сме братя. Няма да останеш гладен и жаден", казва му Здравко.

"Да, благодаря. Слава на Бога, че ни събра", казва Али.

Останалите мъже са насядали в кръг около масата и оглеждат новия си колега. "Знае ли израелски? Живял съм в Израел 11 години, може нещо да се разберем", казва мъжът, който прави ароматно кафе на джезве. "Ами турски?", добавя друг от работниците.

Али разказва малко за себе си. Превеждаме. Той не отива при роднини в Европа, нито е имал намерение да напусне Сирия. "Живота ни беше добре. Работехме си. Когато удариха квартала, всички просто станахме и тръгнахме. Четиристотин коли се изсипахме на границата с Турция", спомня си сириецът. "Избягал е, просто е избягал", кимат съчустващо насядалите мъже. Като свидетелство на разказа в ъгъла лежи малкият сак с всички вещи на Али.

Във въздуха виси незададеният въпрос как ще се сработят – един сириец, който не знае български, и няколко българи, които не знаят арабски. "Доил ли си овце? А механично? Колко глави си пасъл?", разпитва Здравко Узунов. Али не е доил, но е имал стадо от стотина животни. "Спокойно, ще гледат от момчетата тук и ще ти помагат", успокоява го Узунов. Всички кимат утвърдително.

Оставяме телефони на преводачи, няколко упътвания за културните особености на Али (провокирани от фразата на българите "Тук работим здраво, ама и пием здраво. Я, му сипи една мастика!"), и се надяваме всичко да е наред. На следващия ден се чуваме с Али. Цял ден са работили и той е участвал във всички дейности. Здравко Узунов също е доволен. "Виж, не го правя, защото непременно ми трябва някой да работи. Това, което му се е случило, може да се случи утре на всички нас", обобщава мотивите си Узунов. Али, който е изгубил всичко, простичко казва: "Слава на Бога".

Историята на Али и Здравко е само пример за възможната интеграция на бежанците в България. Преобладаващата част от тях не се страхуват от работа и имат желание да се занимават с нещо, стига то да покрива основните им нужди от подслон и храна. Сектори на икономиката, където липсва персонал (по една или друга причина), биха могли да ги поемат. Включването на бежанците в редиците на работещите не само ще генерира икономическа активност в райони, където такава почти няма, но и ще помогне да станат част от обществото.

Али се опитва да скрие притеснението си.  Докато пътуваме по надупчените пътища в община Първомай почти не говорим. Разказва ни набързо до болка позната история – Алепо, война, бомбардировки, бягство. "Сирия свърши", обобщава с учтива усмивка възрастният мъж.

Приближаваме село Езерово. Целта ни е стопанството на Здравко Узунов, който отглежда овце. Узунов се свързва с доброволците, които помагат на сирийските бежанци в България, и предлага да подслони някого. Али, който още от идването си търси работа в селското стопанство, е идеалният избор.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

17 коментара
  • 1
    ant_nia avatar :-|
    ant_nia

    Връщат ми вярата в хората такива разкази....

  • 2
    bestbuy avatar :-?
    За да останат ХОРА в България.

    Когато има желание и от двете страни - рано или късно се получава.

    Но е важно и да цениш помощта, а и да уважаваш нуждаещия се от помощ.

    Браво за статията.. Хубав пример.

  • 3
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    Браво на Здравко Узунов!

    На истинските бежанци (не на останалите имигранти) може да се помогне дори само със замяна на труд срещу храна и подслон. Заплатата може да дойде по-късно. Дали обаче има българи, които да го осъзнаят?

  • 4
    vvelichkov avatar :-|
    Васил Величков

    Много от сирийските бежанци в България са земеделци. Не всички имат роднини в Германия и ЕС, а България определено има нужда от трудолюбиви земеделци. Дано това е само едно начало!

  • 5
    pavla avatar :-|
    ПАВЛА

    Де да бяха всички като Али ...

  • 6
    alien_s avatar :-|
    Jessika

    Браво на стопанинът Здравко Узунов, здравомислещ човек с широка душа.
    И на Али, че не чака на готовото.
    Едва ли всичко ще върви по мед и масло, но все трябва да се започне отнякъде.

  • 7
    ty_ida avatar :-?
    ty_ida

    Като даваха сирийски деца на едно предаване, едно от децата едно към едно изглеждаше като моя племенник!

    Та ми минават разни мисли!

  • 8
    ambrazurchik avatar :-|
    Амбразурчик

    навсякъде има хора и Хора

    ако тези сирийци са дошли с мир -
    нека им се помага , нека им се дават възможности.

    човек не знае кога може да му се "обърне палачинката"

    от друга страна пълно доверие също не е препоръчително





  • 9
    juliano95 avatar :-?
    Julian Mall

    Този човек си е изключение, затова и от Дневник са му обърнали такова внимание. Тези забрадените не виждам за каква работа ще се хванат, ако изобщо са работили през живота си, а и мъжете им с каква доходоносна дейност биха се захванали че да успяват да ги издържат.

  • 10
    aleko avatar :-?
    aleko

    И аз мисля, че разказаният случай е по-скоро изключение. Черните в София нямат никакво намерение да работят, но много интересно, че са докарани като от Армани. Що не се поинтересува който трябва откъде са им приходите.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK