С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
17 11 фев 2014, 18:07, 11741 прочитания

Един сириец на село

Български животновъд дава пример за това как бежанците могат да бъдат включени в икономиката

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Али се опитва да скрие притеснението си.  Докато пътуваме по надупчените пътища в община Първомай почти не говорим. Разказва ни набързо до болка позната история – Алепо, война, бомбардировки, бягство. "Сирия свърши", обобщава с учтива усмивка възрастният мъж.

Приближаваме село Езерово. Целта ни е стопанството на Здравко Узунов, който отглежда овце. Узунов се свързва с доброволците, които помагат на сирийските бежанци в България, и предлага да подслони някого. Али, който още от идването си търси работа в селското стопанство, е идеалният избор.


"Това само зеленина ли се обработва", пита Али. Той не откъсва поглед от ширещите се наляво и надясно полета на Горнотракийската низина. Тук-там се издигат древни тракийски могили. Подобни гледки в Сирия са голяма рядкост. "Ето тук прилича на Латакия. Близо ли е морето", любопитства Али, докато се опитва да направи паралел с видяното в родината.

Вдясно от центъра на Езерово, след джамията и моста над реката, са разпръснатите постройки на стопанството на Узунов. Спрелият отпред трактор и утъпканите коловози по черния път подсказват, че тук кипи дейност. Във фермата работят 4-5 работници. Половината са от Езерово, но другите са наети от смесените райони на юг. "Местните тук, дори да са без работа, не искат да работят с овцете. Смятат го за мръсна работа. Това е проблем", казва Узунов.

"Седнете, кафенце или чай ще пиете?", пита един от мъжете и ни подканва в стаичката, която съчетава функциите на трапезария и спалня. През прозореца се виждат тракторът и оборът, където зимуват овцете. Али гледа притеснено и не иска да седне преди да го е направил собственикът Здравко. Двамата се преценяват с погледи. Палят цигари. "Не искам да се притесняваш. Тук всички сме братя. Няма да останеш гладен и жаден", казва му Здравко.



"Да, благодаря. Слава на Бога, че ни събра", казва Али.

Останалите мъже са насядали в кръг около масата и оглеждат новия си колега. "Знае ли израелски? Живял съм в Израел 11 години, може нещо да се разберем", казва мъжът, който прави ароматно кафе на джезве. "Ами турски?", добавя друг от работниците.

Али разказва малко за себе си. Превеждаме. Той не отива при роднини в Европа, нито е имал намерение да напусне Сирия. "Живота ни беше добре. Работехме си. Когато удариха квартала, всички просто станахме и тръгнахме. Четиристотин коли се изсипахме на границата с Турция", спомня си сириецът. "Избягал е, просто е избягал", кимат съчустващо насядалите мъже. Като свидетелство на разказа в ъгъла лежи малкият сак с всички вещи на Али.

Във въздуха виси незададеният въпрос как ще се сработят – един сириец, който не знае български, и няколко българи, които не знаят арабски. "Доил ли си овце? А механично? Колко глави си пасъл?", разпитва Здравко Узунов. Али не е доил, но е имал стадо от стотина животни. "Спокойно, ще гледат от момчетата тук и ще ти помагат", успокоява го Узунов. Всички кимат утвърдително.

Оставяме телефони на преводачи, няколко упътвания за културните особености на Али (провокирани от фразата на българите "Тук работим здраво, ама и пием здраво. Я, му сипи една мастика!"), и се надяваме всичко да е наред. На следващия ден се чуваме с Али. Цял ден са работили и той е участвал във всички дейности. Здравко Узунов също е доволен. "Виж, не го правя, защото непременно ми трябва някой да работи. Това, което му се е случило, може да се случи утре на всички нас", обобщава мотивите си Узунов. Али, който е изгубил всичко, простичко казва: "Слава на Бога".

Историята на Али и Здравко е само пример за възможната интеграция на бежанците в България. Преобладаващата част от тях не се страхуват от работа и имат желание да се занимават с нещо, стига то да покрива основните им нужди от подслон и храна. Сектори на икономиката, където липсва персонал (по една или друга причина), биха могли да ги поемат. Включването на бежанците в редиците на работещите не само ще генерира икономическа активност в райони, където такава почти няма, но и ще помогне да станат част от обществото.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2036 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2780 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Кой сега е номер 100?

Защо класацията на "Репортери без граници" поставя България на неадекватно ниско място

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

След Гешев 2.0, Цацаров 2.0 - радостта е двойна

Властта лъже Европа и гражданите, че ще въведе контрол над всесилния главен прокурор. Прави обратното

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

Приемно село

"Резиденция Баба" изпраща на село млади хора, които в продължение на три седмици опознават местните и техните традиции

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10