Кой сега е номер 100?

http://rsf.org/

Кой сега е номер 100?

Защо класацията на "Репортери без граници" поставя България на неадекватно ниско място

Алексей Лазаров
15373 прочитания

http://rsf.org/


Всеки път през последните години редовният доклад на "Репортери без граници" за свободата на медиите по света дава повод за много оплакване, мърморене и вайкане, най-вече заради все по-ниското място на България в него. Преди нас в класацията са държави като Нигер, Молдова, Хаити, Либерия, Киргистан и това оправдава поредна порция жалване колко сме зле. Разбира се, положението с медиите в България е лошо. Бай Ганьо днес прави не просто вестник, а няколко вестника, телевизия, уеб-сайтове, без да броим пародията на политика. За последния четвърт век тук никога не е имало толкова много медии и никога те не са били толкова несвободни, колкото са сега. Дали обаче мястото на България обективно е толкова назад, колкото казва класацията на "Репортери без граници"?

Да вземем например западноафриканската държава Нигер. Тази година, тя е на 48-мо място в класацията, докато България е на почетния номер 100. В Нигер съществува официално държавна цензура. Националната обсерватория по комуникациите (държавен орган) през 2012 г. спря завинаги в. Le Mandat заради публикуване на неверна информация, нарушаване на правото на частен живот и игнориране на предишните предупреждения да си поправят редакционната политика. Държавата издава всекидневник, издържа телевизии и радиостанции, а частните медии се облагат с допълнителни данъци.

Едно място по-нагоре от Нигер и 53 места над България е Хаити. През 2012 година там журналистка от радио Téle Zénith беше простреляна от бодигарда на местен кмет по време на негова публична изява. Кметът в последствие отказва да уволни телохранителя си. И макар че след известно време се стига до уволнението на градоначалника, съгласете се, че положението е по-несигурно от тук. Не че и в България няма местни феодали, които се опитват да мачкат журналистите, но поне на стотната позиция в класацията никой не е пращал гавазите си да стрелят по репортери и да намират това за съвсем в реда на нещата.

Още по-нагоре в класацията, на 31 място, е Суринам. Там през 2010 г. президентските избори спечели някогашният диктатор от 80-те Деси Буртесе, срещу когото се води дело за убийствата на 15 политически опонента, включително пет журналисти през 1984 г. След като идва отново на власт Буртесе прокарва закон за собствената си амнистия и заплашва журналистите, които го критикуват.

По-лошо изглежда и ситуацията в по-близки на България държави като например Молдова. Там, в полунезависимото Приднестровие, по-голямата част от медиите се контролират от компании като Sheriff Enterprises, които са свързани със сепаратисткия режим. (На второ четене всъщност, това може и да не е силен аргумент, че положението в Молдова е по-лошо от България, но поне нямаме министерство на информацията в сепаратистко правителство, което не признава централното. Засега.)

Отговорът на въпроса защо България е толкова надолу в класацията за свободата на словото може да се види в методологията на изследването. "Репортери без граници" изпращат подробен въпросник до своята кореспондентска мрежа, която обикновено включва бивши и настоящи журналисти, както и неправителствени организации от различни страни. Те попълват оценките си и дават основата за подреждането на класацията.

Това означава, че всъщност класацията показва отношението на журналистите и активистите в дадена държава за свободата на медиите в нея. Хората в някои страни са по-оптимистични (Хаити, Нигер, Суринам и пр.), докато други, като България са по-песимистични. Някъде положението с медиите е било драматично само няколко години по-рано и се оправя бързо, което дава основание журналистите там да са позитивни. Другаде, като в България то се разваля много бързо и се дават лоши оценки.

Проблемът в подобни класации е, че те отразяват мнението на хората в дадена страна за реалното положение, отнесено към стандарта, който те смятат, че заслужават. В България, се сравняваме (грубо казано) със западния свят и ситуацията с медиите ни изглежда ужасно. В Молдова се сравняват с други бивши съветски републики и всичко е супер.

Изводите в доклада на "Репортери без граници" за България иначе са точни, но мястото в класацията е подвеждащо. Положението е лошо, но понеже оценяващите нямат поглед върху държавите от целия свят, мненията им не са достатъчно адекватни, за да се направи световна класация. Българската държава не може да спира вестници за неверна информация и клевети - СЕМ не е като нигерската национална обсерватория по комуникациите. Бойко Борисов също не прилича (освен в реторическите упражнения на Местан и Станишев) на суринамския диктатор Буртесе.

Да правиш класация за свободата на медиите като измерваш само усещането на хората в отделните страни е толкова субективно, колкото да се опиташ да ги подредиш по бедност по същия начин. Представете си, че тук питат хората "Колко сте бедни". Ще се получи еднозначен отговор, че България е много, ама много бедна държава. И тя е такава, но спрямо по-голямата част от европейските страни. Сравнена със Суринам, Хаити и Молдова, положението е по-добро.

100-тното място на България е много повече показателно за нашето собствено мнение за свободата на медиите. В него се вижда ужасът от модела "Пеевски" за търговия с медийно влияние и падението на сериозна част от журналистиката през последните години. Но в тази оценка има и положителен елемент - тя показва много голямото недоволство към вонящата кал, в която джвакаме всеки ден. А да не понасяме нещо е първата стъпка от промяната към по-добро. Защото все пак медиите не са най-сериозната болест на държавата - те са само един от симптомите за тежкото й положение.

Изкачването нагоре в класацията на "Репортери без граници" може да стане само след много сериозни промени, които да направят невъзможна търговията с медийно и политическо влияние. Когато си върнем държавата обратно и изгазим през сегашното блато, в което нескопосано направени от тиня хора, бълват кал и ни държат здраво за глезените като ни занимават със собствените си глупости. Чак тогава медиите ще върнат нормалната си роля, а голяма част от журналистите (вероятно) и достойнството си.

Всеки път през последните години редовният доклад на "Репортери без граници" за свободата на медиите по света дава повод за много оплакване, мърморене и вайкане, най-вече заради все по-ниското място на България в него. Преди нас в класацията са държави като Нигер, Молдова, Хаити, Либерия, Киргистан и това оправдава поредна порция жалване колко сме зле. Разбира се, положението с медиите в България е лошо. Бай Ганьо днес прави не просто вестник, а няколко вестника, телевизия, уеб-сайтове, без да броим пародията на политика. За последния четвърт век тук никога не е имало толкова много медии и никога те не са били толкова несвободни, колкото са сега. Дали обаче мястото на България обективно е толкова назад, колкото казва класацията на "Репортери без граници"?

Да вземем например западноафриканската държава Нигер. Тази година, тя е на 48-мо място в класацията, докато България е на почетния номер 100. В Нигер съществува официално държавна цензура. Националната обсерватория по комуникациите (държавен орган) през 2012 г. спря завинаги в. Le Mandat заради публикуване на неверна информация, нарушаване на правото на частен живот и игнориране на предишните предупреждения да си поправят редакционната политика. Държавата издава всекидневник, издържа телевизии и радиостанции, а частните медии се облагат с допълнителни данъци.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
mb-3
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


43 коментара
  • 1
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Значи според мен идеята е - къде може да се получи по-лесно достоверна информация.

    Т.е. независимо, че някъде се стрелят и забраняват медии - явно там е по-лесно да намериш достоверна информация. В България вече всичко е манипулация - ужасно трудно е да се намери вярна информация, днес някой казва нещо, утре е опровергано в 100 други вестника. Даже лъжата най-много се тиражира. Щото за нея явно има много продавачи, че и купувачи.

  • 2
    hinhril avatar :-|
    hinhril

    Браво за статията. Хубаво е да се знае какви са методите за изготвяне на такива класации, защото и аз не смятам, че сме чак толкова цензурирани. По скоро нейде около 40-50 място :)

  • 3
    minas.aram avatar :-|
    Минас Бахдасарян

    Цитат: "В България, се сравняваме (грубо казано) със западния свят и ситуацията с медиите ни изглежда ужасно. В Молдова се сравняват с други бивши съветски републики и всичко е супер."

    Без коментар!

  • 4
    borabora54 avatar :-P
    borabora54

    Мястото според мен си е напълно заслужено. Не е усещането... Та погледнете какво става... Едни и същи хора гастролират по медиите от как пукне зора, та до здрач. Различните гледни точки са епизодични. Не можеш да научиш какво става по света, тъй като новините са задръстени от битовизми и "светска" хроника.... Ама не ми казвайте, че за новините имало Интернет! Като има Интернет, останалите се закрийте. Да не говорим, че тематиката в медиите е тотално ориентирана към несъществени проблеми... Да не говорим за журналистическите разследвания... които са направо смешни и по правило се занимават с битови недоразумения... случайно да не развалят някому хатъра....

  • 5
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Свобода на медиите не значи свободия. При нас имаме свободия - всеки лъже на поразия. И който има повече медии и повече вика - той печели.

    Свобода значи да може да кажеш истината, а не тази "истина" която ти наредят да кажеш. При нас имаме какофония, създадена нарочно за да се губи истината между многото лъжи пуснати за дезинформация.

    Трябва ни един закон за отговорността на медиите - всеки засегнат да може да съди дадена медия за обезщетение пропорционално на аудиторията на медията, а не както е сега отговорността на медията да е колкото на един човек казал лъжа за някого пред 2ма-3ма човека. Например има медията 2 милиона аудитория.. т.е. щетата трябва да е 1 милион пъти по-голяма отколкото ако човек обиди някого пред 2ма човека. Да видим тогава как медиите ще станат доста по-внимателни в лъжите си.

  • 6
    today avatar :-|
    today

    Сега ще се оправят нещата, нали подписахме договор за обмяна на опит със Северна Корея, бързо ще стигнем до последните места в класацията.

  • 7
    purple_rain avatar :-|
    purple_rain

    Хубава и обективна статия общо взето.Но дайте да бъдем честни,никъде по света няма изцяло независими и напълно обективни медии,всички в различна степен зависят собствениците и рекламодателите си.Нито смятам,че е възможно да се елиминира напълно възможността за търговия с медийно влияние.Но като за начало може да се опитаме да направим собствеността на медиите по-прозрачна и да има реална възможност засегнат от клевети и невярна информация човек да се защити адекватно.Останалото вече си е до читателите и зрителите,които сами трябва да умеят да избират източниците си на информация.

  • 8
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    Поздравления за обективната статия. Много е лесно и удобно да се използват такива новини за пропаганда срещу правителството (не че то не заслужава критика), но да се прехвърля всичко в двора на управляващите е "ниска топка". За състоянието в медийния сектор имат отговорност няколко поредни правителства.

    И все пак, очевидно е (не само заради класацията) влошаването на медийния климат в страната. Това определено следва да ни накара да си направим и съответните изводи.

  • 9
    nye avatar :-|
    nye

    Методиката е подобна на тази за "щастливостта" на хората. Като цяло това са класации по самооценка, но това не е плашещото, дори не е плашещо, че тези класации не са "обективни". Страшното е, че показват пълна липса на доверие в медиите. И това, че Молдова са по-доволни понеже се сравняват с бившите соц. републики изобщо не трябва да ни успокоява. То и по-богатство сме по-добре от Сомалия, но не е ли по-конструктивно да се сравняваме с тези, които са по-добре от нас и да се опитваме да достигнем тях, вместо да лежим и да чакаме да се изравним с тези, които са по-зле?!

  • 10
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    [quote#5:"mick"]Свобода на медиите не значи свободия. При нас имаме свободия - всеки лъже на поразия. И който има повече медии и повече вика - той печели. Свобода значи да може да кажеш истината, а не тази "истина" която ти наредят да кажеш. При нас имаме какофония, създадена нарочно за да се губи истината между многото лъжи пуснати за дезинформация. [/quote]Добре казано. Свободата има стойност когато е съпроводена с отговорност - това е другата страна на монетата. У нас именно отговорността липсва. Затова и медийната среда е замърсена от полуистини и откровени лъжи.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса