"Тютюн" и "Хамлет" вън от учебника." "Махат информатиката от часовете в училище?" "Без часове по история в 11 и 12 клас." Ако се съди по гръмките медийни заглавия от последните седмици, човек може да реши, че в Министерството на образованието и науката (МОН) кипи неуморен труд и съвсем скоро ни очаква кардинална училищна реформа. Всъщност не е точно така.
Идеите за промени в учебните програми, които привлякоха общественото внимание, са част от проект по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", започнал още през 2011 г. Тогава образователното министерство става бенефициент на 10 млн. лв., за да подготви проекти на нови държавни образователни изисквания, учебни програми и планове. На власт са ГЕРБ, пише се нов закон за училищното образование, който обаче не е приет от парламента. След като проектите са изготвени, те се качват на сайта на МОН. Междувременно идва правителството на БСП и ДПС с нови идеи за образованието.
"Промени в учебните програми по история може да има едва след приемането на нов закон за предучилищното и училищното образование, както и обществено одобрение", заявиха тази седмица от МОН след поредната истерия, че в програмата за 11 и 12 клас не е предвидена история. От ведомството уточниха още, че дори след приемането на нов закон няма възможност за незабавна промяна на обучението в училище, защото е необходимо време да се подготвят финални проекти на учебни програми и да се изработят учебници по тях. След като две предишни правителства с доста по-стабилни парламентарни мнозинства не успяха да приемат новия училищен закон, вероятността това да се случи сега клони към нула. Тоест в близко бъдеще не се вижда и промяна в учебното съдържание. Патриотите могат да си отдъхнат - българска история на хартия ще присъства в програмите на учениците чак до 12 клас. Защо обаче това не е повод за радост?
Учебници без българи юнаци? Абсурд
Хвърлените в публичното пространство идеи за промени успяха да докарат част от обществото до истерия поради няколко причини. Нито голяма част от медиите, нито самото министерство успяха ясно да обяснят за какво всъщност става въпрос. Министър Анелия Клисарова влезе в обяснителен режим и вместо да повдигне смислен дебат за учебното съдържание, тя се качи на вълната на фалшивия патриотизъм. "Гарантирам, че история на България и български език, а по мое предложение и география, ще се учат задължително до края на учебния процес. Това е нашата национална гордост и нашето национално самосъзнание", заяви тя по отношение на идеите за програмата по история. Няколко месеца по-рано, когато се хвърли медийната бомба с часовете по литература, от които отсъстваха "Записки по българските въстания" и "Тютюн", министърът заплаши с уволнение експертите, подготвили проекта, и обеща материали, които не са одобрени от нея, да не се се качват на сайта на МОН. "Нито аз като министър, нито правителството има намерение да потъпква нравственото и патриотичното възпитание на нашите деца", успокои тогава тя.
Всъщност, ако ставаше въпрос за учебните програми по физика например, едва ли въобще някой (освен учителите по физика) щеше да се впечатли. "Има проблем с историята, с гледането към миналото на българите. Вървим напред, обърнати назад", коментира за "Капитал" Мария Донкова, историк и програмен директор на фондация "Пайдея". Според нея една част от обществото - хора с патриотични настроения, е "привидяла в отсъствието на история в последния гимназиален етап голяма заплаха да се разделим с нашето патриотично усещане". И са уплашени, защото "нашите власти изглеждат напълно безотговорни, изглеждат като хора, които не знаят какво правят". Но патриотизмът не се прави от предмета история, нито от предмета литература, убедена е Мария Донкова. А от общи ценности като честност, добрина и взаимопомощ.
"Не виждам никакви основания за каквато и да е истерия", смята председателят на управителния съвет на Центъра за образователни инициативи и автор на учебници по история Цветан Цветански. Той успокоява, че по новите програми общият брой часове българска история се запазва и всъщност доминира над този за всякаква друга история. Дебатът за Цветански е друг и е в това как българската история е включена в по-общото цяло. "Българската история безспорно трябва да се учи като национална, но ако останем фокусирани само в този обектив, няма да можем да видим по какъв начин тя е включена в по-голямата ни идентичност - защото освен българи ние сме например европейци и християни", коментира Цветански.
Какво пропускаме
Докато се занимаваме с това произведенията от "националната ни гордост" да бъдат включени в програмата (сякаш, ако ги няма в учебниците, на учениците им е забранено да ги прочетат), истинският дебат за образованието остава в периферията. "Има едно важно нещо преди всички останали и то е учебните програми, тяхното съдържание и обем да се обсъждат единствено и само от гледна точка на какво очакваме като образователен продукт при децата", категорична е Мария Донкова. Искаме ли да се кланят на Левски и Ботев или да могат да спорят аргументирано със съучениците си. Да рецитират наизуст питагоровата теорема или да си сметнат бюджета за месеца. Това минава през смяна въобще на начина, по който се случват промените в образованието. Не вглеждане в дребните детайли като големината на шрифта на учебниците, а поглед отгоре върху това какви хора излизат от училище. И ролята на държавата е да каже какво иска да получи накрая, да остави училищата и учителите да поемат отговорност и сами да решат как да стигнат до тези резултати.
Цветан Цветански посочва още важни теми, които остават на заден план. Шест години след въвеждането на делегираните бюджети вече може да се направи анализ какво е постигнала тази реформа и как да се развие занапред. Дали към автономия на учебните заведения с повече права, но и отговорности или, обратно, към по-голяма роля на общините и държавата. Цветански засяга още един съществен въпрос - европейските програми не трябва да финансират неща, които са задължение на държавата. Освен че по този начин властите бягат от отговорност (ами ако нямаше европейски фондове), при смяна на правителства и политика на парче се стига до опасността дългосрочни проекти да не могат да се изпълнят. В случая например образователното министерство е сключило договор за проект, който трябва да отчете с брой ученици, които се обучават по новите учебни програми, и брой учители, подготвени за тях.
В публичния дебат отсъстват и темите за подготовката и развитието на учителите, за задържането в училище на децата с риска за отпадане, дори за образователните стандарти, които предшестват програмите. Иначе казано, реформа в образованието не се задава. И точно това трябва да ни притеснява.
"Тютюн" и "Хамлет" вън от учебника." "Махат информатиката от часовете в училище?" "Без часове по история в 11 и 12 клас." Ако се съди по гръмките медийни заглавия от последните седмици, човек може да реши, че в Министерството на образованието и науката (МОН) кипи неуморен труд и съвсем скоро ни очаква кардинална училищна реформа. Всъщност не е точно така.
Идеите за промени в учебните програми, които привлякоха общественото внимание, са част от проект по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", започнал още през 2011 г. Тогава образователното министерство става бенефициент на 10 млн. лв., за да подготви проекти на нови държавни образователни изисквания, учебни програми и планове. На власт са ГЕРБ, пише се нов закон за училищното образование, който обаче не е приет от парламента. След като проектите са изготвени, те се качват на сайта на МОН. Междувременно идва правителството на БСП и ДПС с нови идеи за образованието.
14 коментара
Скоро ще има в учебниците за новите "юнаци", от гара "Буново", които взривиха бомба във вагона за майки с деца. Кой стана депутат, кой бизнесмен, кой почетен лидер. Паметник имат, що да ги няма в учебниците? Та дори преди няколко дена един депутат гръмко извика от трибуната от трибуната на НС, как щял да защитава свободата си ... та кой му отнема свободата на него? И свободата слободия ли означава?
ма райони в България, където - Ботев и Вазов се знаят наизуст, но точно тези райони се спасяват първи, в чужбина!
Публикувано през m.capital.bg
Говорим за явен държавен нихилизъм. Корпоративно-финансовите среди не могат да разберат думи като национално достойнство и патриотизъм. Не фигурират в програмите по мениджмънд и противоречат на лъскавия имидж на глобалния капиталист. За тях бъдещето е само печалба, лукс и нарцистично безвремие. Но има и друг свят...
Това е повече от ясно. Кадри на партията нямат капацитета от знания и умения да планират и осъществят реформа. Те са научени, че когато възникне проблем, трябва да се сформира комисия! После разтягане на локуми и накрая всичко се забравя и покрива.
"Фалшива тревога
Противно на медийната истерия учебните програми няма скоро да се променят. И точно там е проблемът"
Истинското става все по-малко в българското образование и това е причината за непрекъснатия спад на резултатите от международни тестове проведени сред българските ученици!
МОН в същност трябва да се прекръсти на ГДБОП - Главна Дирекция за Борба с Образованието и Просветата.
Не знам какво променят и какво - не, не знам и дали само учебниците, т.е. съдържанието им е виновно - и ще обясня защо. Навремето (и не говоря за чак много отдавна, примерно за 90-те години) разцепвахме навсякъде. А учебниците пак бяха сменяни, па сменяни, па сменяни... с всяко едно правителство, без изключение. Едва ли все правилните неща са писали. Но ги четяхме. И книги също, толкова много книги. Това ви го казвам като калпазанин в училище, не като някоя "читанка". Сега учителите ми, с които още поддържам връзка са отчаяни. За децата, не толкова за учебниците. Казват тенденцията е страшна: не четат. Не отварят. Нямат речников запас да се изкажат. Общуват на ниво години преди реалната си възраст. Принудени сме да им предъвкваме уроците, с бегла надежда нещичко да остане. За все повече (!) деца няма случай да хване, да види в учебника, мани други източници.
Някак си преди, учители и родители се справяха много лесно с този проблем: Бележника, подписи, в къщи шамарите ако трябва, по една - две родителски срещи да държат влага - и нещата се случваха! Просто се случваха.
Оставям на вас да прецените какво се е променило толкова драстично. Ще стигнете до много тъжен извод.
[quote#6:"80286"]Оставям на вас да прецените какво се е променило толкова драстично. Ще стигнете до много тъжен извод.[/quote]Аз знам, какво се е променило.
Сега има тотална БЕЗОТГОВОРНОСТ на учителите и директорите към служебните им задължения. Ще дам примери от "елитна" гимназия за да не съм голословен.
1. Никой учител не изисква бележник на ученика и не нанася оценка в деня на изпитване.
2. Никой учител НЕ попълва оценките които поставя на учениците в съществуващия електронен дневник на класа и съответно родителите не знаят за тях.
3. Никой учител не уведомява в същия ден родителите, когато детето им отсъства от час.
4. В класните стаи има камери но те не работят и "естествено" има много кражби на ценни предмети на учениците!
5. Никой учител не вика родителите на децата, които имат непристойно поведение в час и пречат на съучениците си да учат.
6. Много учители се оплакват на нас родителите ДВА пъти в ГОДИНАТА, че ТЕ учителите НЕ могат да въдворят ред в класните стаи повреме на часовете им!
Мога да продължавам още дълго, но не желая защото започвам пак да се ядосвам и нервирам от некадърността им!
Образованието ни така се е капсулирало през последните 10 години, че има нужда от пълно рестартиране. И проблемът не е в това какво се изучава и какво не, а в начинът по който се поднася на учениците и в цялостната организация на учебния процес. Повечето учебници са написани на невъзможно висок стил, пълни са с излишен обем информация, който набиват в главите на децата и после - учениците не четяли книги, нямали интерес. А темата за патриотизма винаги се вади от нафталина, за да се замаже с нея безпомощното състояние на образователната ни система. Нужни са гъвкавост и нови подходи в обучението, а не механично вадене и прибавяне на теми и учебни материали в учебниците.
Искам да споделя нещо за учебниците. Част от тях вече вървят с диск - което е добре, децата са свикнали с дискове и визуално представена информация. Опитва се нашата госпожа да пусне диска - не става. Търси помощ - оказва се, че има изискване ОС да е поне Уиндоус ХР - а техният е толкова стар, че даже бях забравила за тази версия. Сега ще търси помощ от директорката, но подозирам, че ще трябва да сменят не само ОС, ами всичко. И май няма да стане тази година. В издателство "Просвета", разбира се, не им е хрумнало, че може да има такъв проблем - и те като мен са забравили какво е било през 90-те. А в случая става въпрос за софийско училище. Всичко се прави на час по лъжичка - тази година дограмата, другата - покрива, слава богу компютърът чете другите дискове (нормални, не специално образователни), така че ще почака още.
А що се отнася до четенето - мотивацията на малките да се научат да четат е да могат да разбират сами правилата на компютърните игри и да си четат субтитрите, за да не им е ограничен изборът само до дублирани филми. Даже някои си признават, че са научили английския не в училище, а от Картун тв - по времето, когато още не беше дублиран на български. Сегашните обаче учат роден език оттам (и хич даже не им е беден речникът, само дето няма нищо общо с действителността).
Всички учебници са написани от комплексирани експерти.Децата не разбират в 60%какво е написано и какво да научат съчетано с безразличието на учителите и липсата на внимание от страна на родителите(които понякога също не могат да разбераткакво е написано)картината става шедьовър на тъпотията.
И сега за да не ми дават пример с ученици които печелят състезания
УСПЕХИТЕ СЕ ДЪЛЖАТ ИЗЦЯЛО НА РОДИТЕЛИТЕ.
Свързано е с много разходи и време.Нкокй да не се учудва защо напускат след това България.Ние родителите ги подготвяме за това.