С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
14 21 фев 2014, 18:24, 10979 прочитания

Фалшива тревога

Противно на медийната истерия учебните програми няма скоро да се променят. И точно там е проблемът

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



"Тютюн" и "Хамлет" вън от учебника." "Махат информатиката от часовете в училище?" "Без часове по история в 11 и 12 клас." Ако се съди по гръмките медийни заглавия от последните седмици, човек може да реши, че в Министерството на образованието и науката (МОН) кипи неуморен труд и съвсем скоро ни очаква кардинална училищна реформа. Всъщност не е точно така.

Идеите за промени в учебните програми, които привлякоха общественото внимание, са част от проект по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", започнал още през 2011 г. Тогава образователното министерство става бенефициент на 10 млн. лв., за да подготви проекти на нови държавни образователни изисквания, учебни програми и планове. На власт са ГЕРБ, пише се нов закон за училищното образование, който обаче не е приет от парламента. След като проектите са изготвени, те се качват на сайта на МОН. Междувременно идва правителството на БСП и ДПС с нови идеи за образованието.


"Промени в учебните програми по история може да има едва след приемането на нов закон за предучилищното и училищното образование, както и обществено одобрение", заявиха тази седмица от МОН след поредната истерия, че в програмата за 11 и 12 клас не е предвидена история. От ведомството уточниха още, че дори след приемането на нов закон няма възможност за незабавна промяна на обучението в училище, защото е необходимо време да се подготвят финални проекти на учебни програми и да се изработят учебници по тях. След като две предишни правителства с доста по-стабилни парламентарни мнозинства не успяха да приемат новия училищен закон, вероятността това да се случи сега клони към нула. Тоест в близко бъдеще не се вижда и промяна в учебното съдържание. Патриотите могат да си отдъхнат - българска история на хартия ще присъства в програмите на учениците чак до 12 клас. Защо обаче това не е повод за радост?

Учебници без българи юнаци? Абсурд

Хвърлените в публичното пространство идеи за промени успяха да докарат част от обществото до истерия поради няколко причини. Нито голяма част от медиите, нито самото министерство успяха ясно да обяснят за какво всъщност става въпрос. Министър Анелия Клисарова влезе в обяснителен режим и вместо да повдигне смислен дебат за учебното съдържание, тя се качи на вълната на фалшивия патриотизъм. "Гарантирам, че история на България и български език, а по мое предложение и география, ще се учат задължително до края на учебния процес. Това е нашата национална гордост и нашето национално самосъзнание", заяви тя по отношение на идеите за програмата по история. Няколко месеца по-рано, когато се хвърли медийната бомба с часовете по литература, от които отсъстваха "Записки по българските въстания" и "Тютюн", министърът заплаши с уволнение експертите, подготвили проекта, и обеща материали, които не са одобрени от нея, да не се се качват на сайта на МОН. "Нито аз като министър, нито правителството има намерение да потъпква нравственото и патриотичното възпитание на нашите деца", успокои тогава тя.



Всъщност, ако ставаше въпрос за учебните програми по физика например, едва ли въобще някой (освен учителите по физика) щеше да се впечатли. "Има проблем с историята, с гледането към миналото на българите. Вървим напред, обърнати назад", коментира за "Капитал" Мария Донкова, историк и програмен директор на фондация "Пайдея". Според нея една част от обществото - хора с патриотични настроения, е "привидяла в отсъствието на история в последния гимназиален етап голяма заплаха да се разделим с нашето патриотично усещане". И са уплашени, защото "нашите власти изглеждат напълно безотговорни, изглеждат като хора, които не знаят какво правят". Но патриотизмът не се прави от предмета история, нито от предмета литература, убедена е Мария Донкова. А от общи ценности като честност, добрина и взаимопомощ.

"Не виждам никакви основания за каквато и да е истерия", смята председателят на управителния съвет на Центъра за образователни инициативи и автор на учебници по история Цветан Цветански. Той успокоява, че по новите програми общият брой часове българска история се запазва и всъщност доминира над този за всякаква друга история. Дебатът за Цветански е друг и е в това как българската история е включена в по-общото цяло. "Българската история безспорно трябва да се учи като национална, но ако останем фокусирани само в този обектив, няма да можем да видим по какъв начин тя е включена в по-голямата ни идентичност - защото освен българи ние сме например европейци и християни", коментира Цветански.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Университети зад европейския борд 6 Университети зад европейския борд

Няма нито един от България сред селектираните консорциуми в нова инициатива за висшето образование в ЕС

9 авг 2019, 10289 прочитания

Една детска градина по-малко в София 8 Една детска градина по-малко в София

Въпреки липсата на места в "Манастирски ливади" Столичната община отново забави изграждането на нова детска градина за над 200 деца

8 авг 2019, 8655 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Дом за нашите деца

Как две обикновени многодетни семейства се сдобиха със собствени жилища без банков кредит

Българската реклама в чужбина

Българските рекламни агенции все повече се ориентират към обслужването на клиент на чужди пазари

Три заменки в "Младост" не стигат

Столична община предизборно тушира напрежението в квартала, като спаси от застрояване няколко терена. Още 30 подобни случая чакат развръзка

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

За нишките и хората

Чихару Шиота се завръща в Япония с първа голяма ретроспектива

Вдъхновението Хидра

Малкият, но изключително красив гръцки остров е не просто ваканционна дестинация, но и център на модерното изкуство