Дом за нашите деца
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Дом за нашите деца

А ето така изглежда бъдещият им дом.

Дом за нашите деца

Как две обикновени многодетни семейства се сдобиха със собствени жилища без банков кредит

Зорница Стоилова
11963 прочитания

А ето така изглежда бъдещият им дом.

© Надежда Чипева


"Ето тук ще бъде моето легло", пръстът на 6-годишния Марио сочи към стената с току-що изсъхнала груба мазилка. Отстъпва крачка назад, за да ни покаже къде ще е леглото на сестра му Ева, която е на 2. То ще е до неговото, разбира се, за да я пази от чудовища. "Искам също така, подскача Марио, стената ми да е на китари." След това размисля: "Не, не, не на китари, а да е огнена." И се втурва на двора да очертае границите на футболното игрище, където с брат му Кристиян (10 г.) ще тренират за шампиони. "А и Ева е много добър вратар. Онзи ден ме би с десет гола", убеждава ни той. 

Трудно е да не паднеш жертва на ентусиазма на Марио, когато разказва за бъдещия си дом. За просторната бяла къща в Костинброд, в която ще се настани със семейството си само след няколко месеца. Там, където живее в момента, той рядко може да играе футбол заради фучащите коли и скитащите кучета, които изправят косите на майка му. Няма си и собствена стая. Петчленното му семейство дели две помещения, в които се хранят, играят и спят. И това е най-доброто, което родителите му Вероника (29 г.) и Милко (40 г.) Георгиеви могат да си позволят с доходите си - квартира срещу 300 лева на месец в кооперация в "Обеля". При това от тези - "качествено" построените - в които чуваш всички тревоги и радости на съседите си и в които влагата и мухълът са установили трайна дружба. Милко работи в строителството и печели около 800 лева на месец. А съпругата му се грижи за най-малкото си дете, което още не ходи на детска градина. Надеждите им за собствено жилище доскоро клонят към нулата. Те са като ужасно много български семейства със съизмерими доходи, които просто не могат да покрият изискванията за кредитоспособност на банките.

Това, което променя шансовете на Марио, Кристиян и Ева да пораснат на по-добро място, е българският офис на неправителствената организация с мисия да се справи с жилищната бедност Habitat for Humanity. Те са построили около 1 милион жилища по света и са помогнали на стотици хиляди хора да започнат живота си отново на места, преживели унищожителни разрушения като Хаити и Япония.

"Стената ми ще е на китари. Не, не, не, огнена ще е", разсмива ни Марио.
Фотограф: Надежда Чипева

Миналата пролет Вероника и Милко Георгиеви разбират от свои роднини, че тече кампания за подбор на семейства за една от програмите на Habitat Bulgaria със социална насоченост. Проектът е за изграждането на четири еднофамилни къщи в Костинброд, предназначени за млади семейства с непълнолетни деца и доказани жилищни нужди. За да кандидатстват, Вероника и Милко трябва да отговарят на няколко условия: да са живели и работили през последните пет години в района на "Обеля", "Надежда" или Костинброд, да не притежават жилище, цялото домакинство да разполага с доходи между 600 и 1000 лева на месец, да има повече от едно дете и да е склонно да участва в изграждането на къщите с доброволен труд. Налага им се също така да преминат през нелека процедура, в която комисия оценява нуждите им - посещава дома им, за да се увери, че живеят в условия, които не са подходящи да се отглеждат деца, и че наистина трябва спешно да напуснат. Но пък ако бъдат одобрени, както се случва при тях, получават дом, който ще придобият с изплащане на месечни вноски без лихва. Програмите на Habitat не са дарителски и не таргетират най-ниския сегмент от хора, които нямат никакви доходи. Но дават възможност на всички онези, които не могат да кандидатстват за банков кредит, да инвестират в жилище без оскъпяване. Средствата от техните вноски пък се използват, за да се построят още жилища по този модел.

Нужно е село да се отгледа едно дете

"Нашето разбиране е, че домът е в основата на решаването на страшно много проблеми, свързани със здраве, достъп до образование и социализация на групи от населението. Само се тюхкаме, че има демографска криза, но трябва да има целева защита на определени групи. Много хора живеят в неприемливи условия, има семейства, които си гледат децата в крайна бедност и нямат достъп до никаква финансова инфраструктура. Трябва да има и социални инвеститори", казва Минчо Бенов, директор на Habitat Bulgaria. 

Моделът, по който Habitat строят достъпни къщи, много напомня на африканската поговорка, че е нужно цяло село да се отгледа едно дете. Привличат за партньори строителни компании, които отдават материалите си на цени под пазарните или като дарение, а при строежа се включват различни групи от доброволци, които помагат на семействата във всяка стъпка от изграждането на дома им. По този начин крайната цена на жилището значително намалява. В голямата бяла къща на Марио, Кристиян и Ева са вложени усилията и енергията на десетки служители на Whirlpool и P&G, на студенти по архитектура във ВИАС и на ученици от Саудитска Арабия, пристигнали по глобалната доброволческа програма на Habitat Global Village. От тях остава и детската люлка в двора, която купуват със собствени средства. Докато разчистват терена, пренасят торби с цимент и редят тухли заедно, между семействата и доброволците възникват приятелства, каквато впрочем е идеята на Habitat.

Стефан и дъщеря му Галя ни показват стаята, в която спят всички - родителите с трите деца.
Фотограф: Надежда Чипева

19-годишната Галя, най-голямото от трите деца на семейството, което ще обитава къщата в съседство, обича да си спомня за тези моменти. "Аз повече говорех, отколкото да свърша нещо, но те много искаха да разберат повече за България, за живота тук", смее се тя и добавя, че все още поддържа активна връзка с две от момичетата във Facebook. Тук баща й Стефан Кетев (42 г.) й намига, че той пръв я е научил на английски. Светлоок и непринуден, той с радост ни развежда из къщата и разказва: "Инсталацията сам си я направих и плочките сам ще си сложа. Жената ме кара да й разкопая градината да си сее доматки", разтяга усмивка Стефан.

Тук петчленното семейство на кабелния техник Стефан Кетев се храни и прекарва вечерите си.
Фотограф: Надежда Чипева

Той е от Смолян, но още през 90-те години пътят го отвежда в Костинброд. Започва работа като техник в местната кабелна телевизия, днес вече е регионален мениджър. Макар че скромно махва с ръка, че това било един вид старши техник. Съпругата му Бистра (40 г.) е учителка по английски език в училище в столичния квартал "Младост". Всяка сутрин Стефан кара Бистра и голямата им дъщеря Галя до метрото в "Надежда", основната им връзка с големия град. И всяка вечер ги взима оттам. Галя е студентка по международни икономически отношения и едновременно с това работи в кол-център в София. Заедно с малките Митко (7 г.) и Мария (5 г.) семейството обитава приземния етаж на вехта къща в Костинброд срещу наем от 250 лева. Разполагат с две стаи, а през зимата всички спят в едната. Бистра и Стефан са на спалнята с Митко, а Галя разпъва походното легло, което дели със сестра си. "Да изтеглиш заем за жилище, ако нямаш заделени пари, е невъзможно, защото банката не отпуска цялата сума. А като сметнеш, че трябва да върнеш тройно, ти става тъжно", усмихва се пак Стефан, но този път някак насила. После се оживява, защото си спомня как попада на брошурата на Habitat. И как отива на няколко съботни срещи в читалището в града, където служителите на организацията разясняват възможностите за кандидатстване.

Двете семейства - на Стефан и Бистра Кетеви и на Вероника и Милко Георгиеви, избрани за първите две къщи от проекта, могат да разсрочат изплащането им до 25 години. А след 10-ата година срещу ипотека организацията ще им прехвърли собствеността. Основно правило на Habitat при избора на семейства е да се определи дали им остават достатъчно пари за отглеждане на децата, за храната и образованието им, като започнат да изплащат къщата. За разлика от банките те отчитат не само официалните доходи на семействата, но и всякакъв друг вид помощ, които родителите получават от свои близки и роднини. 

А ето така изглежда бъдещият им дом.
Фотограф: Надежда Чипева

До края на март тече кампания по подбора на още две семейства, които да станат съседи на Кетеви и Георгиеви, а през май пристига първата група доброволци от САЩ, която да разчисти терена за новите две къщи. Информацията за проекта се разпространява през брошури, чрез общината, местни партньори и, разбира се, социалните мрежи. В първия кръг кандидатстват двадесет семейства. Във втория Habitat разширява обхвата на районите и вече освен семейства от "Обеля", "Надежда" и Костинброд документи могат да подават и хора с жилищен проблем от "Люлин" и Нови Искър. Досега Habitat имат още един завършен проект за ново строителство - 8-жилищна кооперация в столичния квартал "Левски". Там семействата вече влизат в десетата година на плащане на вноски.

Директорът на организацията Минчо Бенов подчертава, че строителната им програма не гони мащаб, а се опитва да наложи модел. "Много е трудно да се направи сравнение от гледна точка на въздействие, когато с една немалка сума пари подпомагаш едно семейство и със същата можеш да помогнеш на 50 семейства с по-малки неща. Но това е  фундаментална промяна за живота на това семейство", обяснява Бенов. "За нас това е демонстрация за добро решение на проблема с влошения достъп до жилище. Ние просто даваме пример как с участието на повече партньори може да се постигне по-ниска себестойност на една къща, може да се построи жилище, което да се изплати от семейството без оскъпяване", казва той и добавя, че това се случва благодарение на това, че има хора, готови да даряват труда си и бизнеси, склонни да отдават безплатно или на непазарни цени материалите си. За строежа на първите къщи ги подкрепят Wienerberger, Weber-Saint Gobain и "Титан", но от Habitat твърдят, че има интерес от все повече компании.

Следващата стъпка на организацията е да се опита да убеди общините да се включат с предоставянето на парцели за строеж на социални жилища. Надеждата на Habitat e, че  взаимодействието между НПО сектора, бизнеса и общините може да постави началото на нов тип жилищна политика с грижа към определени уязвими групи от населението, каквито са младите семейства с малки деца. Вече имат зад гърба си пример за добро сътрудничество с местните власти в Костинброд. Защото, както признава простичко кметът на града пред служителите на Habitat: "Борим се за всяко дете."

Какво още прави Habitat Bulgaria

Програмата за ново строителство на Habitat Bulgaria е само малка част от усилията им да преборят жилищната бедност в България. Те имат и мащабна програма за целеви безлихвени заеми до 1000 лева на семейства, които искат да подобрят жилищните си условия - независимо дали искат да сложат стъкло вместо найлон на прозореца, или да си направят топлоизолация. Средствата от вноските по погасяването отиват във фонд, с който се финансират ремонти на други семейства. Отпускат и по-големи заеми  за жилищни подобрения и енергоспестяващи дейности. С грант от т.нар. Норвежки фондове Habitat въвеждат в България и услугата жилищен съветник, тоест хора с познания и капацитет, които могат да помагат по всякакви въпроси за дома. Тяхна беше и инициативата коалиция "Достоен дом", която обединява местни и държавни власти, компании и неправителствени организации в борбата срещу лошите жилищни условия. Идеята на проекта е гражданското общество да има по-голяма роля, когато се взимат решения, касаещи жилищната политика.
Марио (6 г.) обяснява къде ще е неговото легло и къде ще спи сестричката му Ева (2г.) в новия им дом.
Фотограф: Надежда Чипева
Първите две къщи от проекта на Habitat Bulgaria. Скоро до тях ще се появят още две.
Фотограф: Надежда Чипева

"Ето тук ще бъде моето легло", пръстът на 6-годишния Марио сочи към стената с току-що изсъхнала груба мазилка. Отстъпва крачка назад, за да ни покаже къде ще е леглото на сестра му Ева, която е на 2. То ще е до неговото, разбира се, за да я пази от чудовища. "Искам също така, подскача Марио, стената ми да е на китари." След това размисля: "Не, не, не на китари, а да е огнена." И се втурва на двора да очертае границите на футболното игрище, където с брат му Кристиян (10 г.) ще тренират за шампиони. "А и Ева е много добър вратар. Онзи ден ме би с десет гола", убеждава ни той. 

Трудно е да не паднеш жертва на ентусиазма на Марио, когато разказва за бъдещия си дом. За просторната бяла къща в Костинброд, в която ще се настани със семейството си само след няколко месеца. Там, където живее в момента, той рядко може да играе футбол заради фучащите коли и скитащите кучета, които изправят косите на майка му. Няма си и собствена стая. Петчленното му семейство дели две помещения, в които се хранят, играят и спят. И това е най-доброто, което родителите му Вероника (29 г.) и Милко (40 г.) Георгиеви могат да си позволят с доходите си - квартира срещу 300 лева на месец в кооперация в "Обеля". При това от тези - "качествено" построените - в които чуваш всички тревоги и радости на съседите си и в които влагата и мухълът са установили трайна дружба. Милко работи в строителството и печели около 800 лева на месец. А съпругата му се грижи за най-малкото си дете, което още не ходи на детска градина. Надеждите им за собствено жилище доскоро клонят към нулата. Те са като ужасно много български семейства със съизмерими доходи, които просто не могат да покрият изискванията за кредитоспособност на банките.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    azaza avatar :-|
    azaza

    Харесва ми ентусиазма на хората. Супер е, че се помага на семейства, които са готови да дадат всичко от себе си за каузата. Много по-добре отколкото да дават средства на някой апатичен, който се опитва да се изкара колкото може по-окаян, за да получи нещо.

  • 2
    vlasevmen avatar :-|
    vlasevmen

    Добрите новини докосват по някакъв начин сърцата и душите на хората,респективно самите те искат да станат по-добри и сърдечни...

    Една от големите грешки на българските медии е,че винаги търсят и ни показват лошите новини.

    Силно се надявам един ден това да се промени!!

  • 3
    teob avatar :-|
    Теодоси Бялков

    Успех им желая :)
    И малко по-голям размах , макар че при по-голям размах , едва ли Wienerberger, Weber-Saint Gobain и "Титан" ще продължават да даряват.
    Участието със собствен труд и с труда на доброволци и ако земята е дарена от общината , ще направи все пак по-достъпни жилищата.

    Поздрави от Варна.
    http://touchesofvarna.blogspot.com/

  • 4
    raisa avatar :-|
    Ганева

    Това е страхотна програма и много се радвам, че е дошла и в България.

  • 5
    petaratanasov avatar :-|
    petaratanasov

    Да така е, нека има и други подобни инициативи!

  • 6
    lusilu avatar :-P
    lusilu

    Прекрасно е това което правят ! Успех ! Продължавайте смело напред !

  • 7
    pavlin_kralev avatar :-|
    Павлин Кралев

    Най-добрият дом за нашите деца е на запад. ( http://iconomicabg.blogspot.com ) В България е само за пенсионери.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK