С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
10 15 мар 2014, 8:05, 10321 прочитания

Как София да заприлича на Виена

Жилищният съветник на австрийската столица Михаел Лудвиг за това как градовете да се развиват с грижа за хората

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил

Михаел Лудвиг е градски съветник "Жилищни условия, строителство и благоустройство" на Виена от 2007 г. За около една година през 2009 г. е и зам.-кмет на града. Лудвиг е член на Австрийската социалдемократическа партия и е бил депутат в парламента на провинцията до 2007 г. Доктор е по философия от Виенския университет и е ръководил виенския филиал на институт "Д-р Карл Ренер."
Защо Виена е най-добрият град за живеене? И пет години поред печели това признание в състезание с 233 други града в света. Ако ей сега застанете на Stephansplatz и спирате случайни минувачи с този въпрос, сигурно ще чуете за красивата архитектурна традиция, богатия на изкуство живот, легендарната кафе култура или пък достъпния обществен транспорт. Градският съветник по жилищна политика на Виена би ви дал друг, но много логичен отговор - заради последователното и умно планиране как да се развива и расте градът.

Михаел Лудвиг, който от шест години се грижи за благоустройството на австрийската столица, беше в България, за да открие съвместна изложба на австрийското посолство и община Виена. Тя представя тяхната запазена марка - модела на социално жилищно строителство, и шества по света след едно архитектурно биенале във Венеция. А ние успяхме да го хванем, за да го питаме... ами, как София може да заприлича малко повече на Виена.


На повърхността двата града имат много общо. Към момента гонят население от 2 млн. души. Растат бързо и привличат нови хора. А и развитието на София като град след Освобождението е мислено да наподобява Виена. Наследството ни от красиви къщи в стил сецесион, оставени да се разпадат с великодушна небрежност, са все дело на австрийски архитекти. Заможните строителни предприемачи от Източна Европа по онова време се оглеждат във виенските сгради и предпочитат да канят архитекти оттам, за да принесат в живота си нещо от "дъха на световен град", както пише д-р Дитер Клайн.

Е, оттогава насам са се объркали много неща и за разлика от Виена София през последните двайсет години загуби логиката в развитието си. Под напора на "фастфууд" строителството порасна безконтролно и хаотично и дори когато кризата спука балона на имотния пазар, София не изглежда като град с ясна идея и физиономия. Когато се срещнеш с Михаел Лудвиг, разбираш на какво се дължат гигантските разлики. Той взима решенията как да изглежда Виена от шест години, но нито веднъж по време на разговора ни не използва думата "аз". Защото градското планиране на австрийската столица е въпрос на традиция, която всяка следваща администрация надгражда.

Защо Виена инвестира в сгради



Така например решението на община Виена да инвестира в строителство на жилища е взето преди 90 години. И това е подходът, който се следва и до днес. Шейсет процента от жителите на града обитават домове, които са или изцяло, или донякъде финансирани от общината. Виена разполага с 220 хил. общински жилища и още 200 хил. частично субсидирани от нея. На година 11 хил. души получават ключове за жилища от този тип. За сравнение - целият общински жилищен фонд на София възлиза на около 10 хил. жилища, а в България общинските жилища представляват едва 3% от целия жилищен фонд.

Докато прехвърляме цифрите, Лудвиг ни изяснява причините: "По време на монархията, до Първата световна война, жилищата във Виена са били в много лошо състояние. Затова общината решава да подпомогне жилищното строителство със субсидии." От една страна, обяснява градският съветник, така се гарантира качествено строителство и се осигурява добър стандарт на живот на жителите на града, а от друга, политиката има задържащ ефект върху цените на жилищния пазар. "Наемите са ниски и хората могат да си го позволят", казва Лудвиг.

Бюджетът, който той управлява тази година, е 690 млн. евро, като тези пари ще отидат за строеж на нови жилища и за саниране. В сумата влизат и около 100 млн. евро, предвидени за целеви помощи на хора с по-ниски доходи. Фокусът на общината е върху жилища, които са икономични и пестят енергия. Така например една трета от средствата за ново строителство ще се насочат към т.нар. SMART жилища. Това е най-мащабният проект на Виена, по-известен като езерния град Асперн, по който в следващите няколко години ще се построят 10 хиляди жилища. Идеята е там хората да спят, да работят и да се забавляват, разказва Лудвиг. Другият важен проект на Виена е "Еврогейт", който е най-големият проект за пасивни къщи, тоест такива, в които потреблението на енергия е сведено до минимум.

И двете инициативи на общината са със смесено финансиране. Това е сложен модел, обяснява Михаел Лудвиг, който изисква много добро сътрудничество между държава, община и частни партньори. Виена разполага и със специален фонд, който се занимава с изкупуването на парцелите, които се отдават за строителство. Когато общината субсидира частично нови жилища, има два варианта. Или да сключи договор с работодател за останалото финансиране, или да направи т.нар. кооперативни жилища. При тях наемателите доплащат оставащата сума. "Във Виена тази година се изграждат 7000 субсидирани жилища и 1000 жилища, финансирани с частни средства. Имаме и една нова строителна инициатива заедно с работодатели да бъдат изградени 6200 жилища, като ние сключваме договор с тях, така че накрая наемите да бъдат достъпни за хората", дава пример Михаел Лудвиг. Кооперациите пък могат да бъдат подпомогнати с държавни кредити. "Те са с много ниска лихва, тоест не печелим от тях, защото това е социална политика. Но парите отново се връщат при нас", добавя той. Общината отпуска и целеви субсидии за екологично строителство или за строителство за хора със специални нужди.

Концепцията, която обгръща всички тези дейности, е за социално смесване на хората. Идеята е сградите, в които общината инвестира, да са разположени във всички части на града, да няма привилегировани квартали. Или както Лудвиг обяснява: "Не искаме по визитната картичка да си личи социалното положение на човека." Важна част от тези усилия е и поддържането на добро състояние на съществуващите сгради, "за да не заприличват старите квартали на гета". "През 70-те години във Виена съществуваха около 40% жилища с нисък стандарт, банята и тоалетната бяха на коридора на етажа. В днешно време те са само 4%. Тук има едно голямо развитие", казва градският съветник.

За този си проект за т.нар. меко градско обновление, който започва още през 1984 г., Виена получава награда на ООН (The UN-Habitat Scroll of Honour), като основният мотив на журито да ги отличи е, че са поставили хората и тяхното мнение в центъра на програмата. Тоест внимателно са консултирали с обитателите предстоящите промени, вместо да разрушават квартали и да местят принудително семейства.

За саниране на жилища тази година Виена е предвидила 200 млн. евро, които ще субсидират обновяването на повече от 13 хил. жилища. За Лудвиг не е учудващо, че в България този процес се препъва на всяка крачка. "При нас също има големи кооперации, където живеят много хора и винаги има някой, който е против или няма да може. Но се опитваме да им помогнем, като отпускаме субсидии и ги стимулираме да се включат с акцията", обяснява той. Другият лост на общината е да санира няколко сгради в пакет, защото така излиза по-евтино и за двете страни. За да се справи с това мащабно начинание, в администрацията има координиращ орган, който се занимава само със санирането. Хората в него действат като жилищни съветници - информират хората за възможните субсидии, разясняват им предимствата, подкрепят ги в целия процес. "Това е причината този орган да съществува вече 40 години", усмихва се широко Лудвиг.

Докато беше в България, той се срещна с министъра на инвестиционното проектиране Иван Данов, зам.-кмета на София Ирина Савина и с общински съветници, за да обменят идеи и know-how в областта на жилищното строителство. На етапа той не съобщи дали има и по-конкретен резултат от тези разговори. Но това, което със сигурност българската администрация може да почерпи от опита на Виена, е как се следват принципи и визия, когато се мисли за бъдещето.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Университети зад европейския борд 6 Университети зад европейския борд

Няма нито един от България сред селектираните консорциуми в нова инициатива за висшето образование в ЕС

9 авг 2019, 10356 прочитания

Една детска градина по-малко в София 8 Една детска градина по-малко в София

Въпреки липсата на места в "Манастирски ливади" Столичната община отново забави изграждането на нова детска градина за над 200 деца

8 авг 2019, 8733 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Абдикация от грижата за душата

Или как държавата и обществото трябва да се грижат за психично болните

Защо се бавят бързите влакове

КЗК връща в спечелени от чужди компании търгове за нови жп линии играчи като Ковачки, "Водстрой" и "Джи Пи груп"

Българската реклама в чужбина

Българските рекламни агенции все повече се ориентират към обслужването на клиент на чужди пазари

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

БАЗА данни

Какво показва годишната изложба в СГХГ на номинираните за наградата за съвременно изкуство БАЗА

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда