След окупацията дейността им бе по-скоро кампанийна. Отидоха до Брюксел на посещение в Европейския парламент заедно с "Протестна мрежа", събираха подписи за провеждането на изборен референдум. По думите им всеки ден в продължение на месец при тях са се подписвали около хиляда души. След окупацията отчитат, че не могат да са основната сила. "Студентите могат да бъдат искра, която да даде напън на процеса, но не могат да бъдат движеща сила. Обществото трябва да ни подкрепи. Големите очаквания и надежди ни измориха", споделя Петя. В момента работят по две акции – да помагат на деца, лишени от родителска грижа за кандидатстудентските изпити и да правят анти-Бареков кампания. Първата е социална, втората наричат образователна. "Целта е да се покажат клипчетата му от 90-те години в чалготеките, докато се стигне до връзките му с Пеевски, Цветан Василев и т.н. В момента Бареков е опасна фигура в политическия живот, смятаме, че той ще вкара изцяло интересите на мафиотските структури в парламента." Ще работят и затова хората да гласуват активно на предстоящите евроизбори. Наред с тези акции Петя се стяга за бригада през лятото, а Ясен прави стаж. През септември той се връща в Англия, за да завърши образованието си, но бърза да каже, че иска да работи за България. "Никой от нас не вярва, че утре ще се събудим в друга държава. Процесът ще продължи години", завършва Петя.

Промяната: еволюция и революция

С жълтата тениска от окупацията, която сам си е нарисувал с годините 1968 - 2013, срещаме Ивайло Динев – един от неформалните лидери на студентските протести. Вече е избеляла, а 2013 в надписа почти не си личи. Сякаш е прехвърлил страницата с окупацията и мисли напред. "Окупацията е като язовир, спира, пада стената и най-различни потоци се оформят. И тези потоци са по интереси. Моят поток на интерес е за студентска федерация. Това е най-разумният плод на студентското недоволство", споделя той.

Според него това ще е революционна организация, която ще действа еволюционно. Говори за алтернатива на досегашните студентски представителства, които според него не изпълняват функцията си. Студентска организация с комитети във всички университети, обединена върху кауза, а не върху кариерно развитие на членовете й. При проблеми в държавата или образованието тези студенти да реагират - организирано, чрез протести или протестни ноти. "Трябва да има нещо, което да породи приемственост за следващите студенти. Защото окупацията беше урок как да се живее, да се учим да бъдем хора, да съществуваш чрез действия, да носиш в себе си свобода и отговорност", казва Ивайло. Споделя, че една част от окупаторите ще се заемат с тази идея. Не иска да напуска България и вярва, че може да е най-полезен тук. Не му се влиза в политиката, макар да разбира, че така се случва промяната. Иска отново да работи за студентите и да ги провокира.

Лазар също е сред първите окупатори. Не съжалява за участието си там. Някои от активните протестиращи ги вижда в политиката. "Имам приятели, които смятат, че нещата ще се променят само чрез партии, отвътре. Омерзявам се от мисълта да бъда част от партия на статуквото. Своето бъдеще виждам в частния сектор", казва той. Сега се е захванал с два проекта – в образованието и медиите. "Образованието (в момента) няма нищо общо с нуждите на бизнеса. Искам да създам екосистема, която да осъществява връзката между всички звена и да дава обратна връзка за средно, висше образование и бизнес."

По-радикалните протестиращи пък все още притесняват властта. Преди броени дни от СДВР отново са търсили на домашния телефон Манол Глишев да се яви за обяснение в полицията. Манол участва от началото на първата окупация, включи се активно и във втората. Разочарован е. "Оказа се, че моите сънародници най-често са страхливи хора. Няма да успеят да си изработят щастие. Ще продължат да бъдат управлявани от мафията. Бъдещето на нормалните, интелигентните, успелите хора най-вероятно ще бъде извън България. Дано да не съм прав. Дано утре да прочета интервюто и да кажа: "Маноле, колко си бил глупав. Какво щастие, че си бил глупав. Аз бях един от най-големите оптимисти в тези протести, вече не съм."

Прогнозите на преподавателите

Единственият преподавател, който подаде оставка и така реално подкрепи студентската окупация е професор Александър Димчев, бивш декан на Философския факултет на СУ. Тогава той призова колегите си да направят същото, като по този начин предизвикат вълна от недоволство. Остана сам. Сега с усмивка споделя, че някои от колегите му го подкрепили, а други го упрекнали в наивност. Днес той се е отдал да облагородява блока, в който живее. Продължава да вярва в студентите си. Опасява се обаче за ентусиазма им. "Енергията се разпиля. Обществото не ги подкрепи, не разбра битката на тези млади хора. А те се бореха за честност и морал в политиката." Според проф. Димчев обаче са сгрешили, като не са формирали нов политически субект. "Когато сте отвън, не можете да управлявате процесите. Но струва ми се, че тези млади хора изпуснаха момента. Имаха възможност да бъдат лидери. Опасявам се, че скоро няма да има такава енергия, защото те бяха унищожени по безпардонен начин от хора, които цял живот са служили на властта."

Сред активно подкрепящите студентския протест е и проф. Калин Янакиев, също преподавател в Софийския университет. Днес той отправя критични бележки към студентите. Казва, че го прави, защото очаква резултатност. Янакиев вижда три сценария - студентите да се насочат към академични дейности, към формиране на политически субект или отново към протести. "Моите предвиждания са, че протестният потенциал може силно да нaрасне веднага след евроизборите. Защото управляващите имаха непредпазливостта да кажат, че ако не спечелят тези избори, те ще трябва да се вслушат в исканията за оттегляне."

Тони Николов от портал "Култура" също очаква нова протестна вълна от младите, защото "все пак те са живите въгленчета на нашето общество". Според него основната енергия се е ориентирала към по-различни рамки на борба, например събирането на подписи за референдума.

Не така мисли гл. ас. Петър Станков, един от малкото преподаватели от УНСС, които застанаха зад студентите. "Енергията на тези хора се загуби, като цяло има умора от протестите. Те видяха срещу себе си стена, някои от тях го оцениха дори като загуба на време и енергия." Според него революционерите няма да останат тук. Ще трансформират обществената революция в лична еволюция. Признава, че никога не е бил по-песимистичен за развитието на България. Студентските протести са постигнали полза в краткосрочен план, но дългосрочно нямат ефект, счита той. Все пак всеки един с личната си борба е успял. "Много по-важно е да казваш – аз опитах, а не да стоиш на дивана, да гледаш мач и да псуваш съдията." Това, че си се провалил днес, не означава, че утре ще го направиш. "Те научиха много повече от провала, отколкото можеха да научат от успеха", смята Станков.

Да си стоят в университета или да правят политика. Студентите все още изглеждат разколебани кой е техният път. Като че ли преди всичко мислят за средата, в която са най-силни - образованието. Захванали са се с просвещение - на себе си и околните. И май повече от всякога се нуждаят от подкрепа.