Какво правят "Ранобудните"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Какво правят "Ранобудните"

Какво правят "Ранобудните"

С какво се занимават лицата на студентската окупация днес и какво да очакваме от тях занапред

13487 прочитания

© Надежда Чипева


Няколко месеца след пика на студентската окупация студентите изглеждат попритихнали. Някои са разочаровани. Други са се захванали с лични дела. Трети просто си почиват. Има и такива, които не са се отказали да бъдат коректив на властта. За тях все още цел номер едно е оставката.

Студентите бягаха от политиката, от лидерството, от стройните организации. В един момент обаче под натиска на пропагандната война дори сред тях се настани интригантството и съмнението. Стигна се до разцепление. Днес не е много ясно кой е ранобуден студент и кой не е. Това обаче не спира голяма част от тях да са активни с проекти и идеи за издърпване на държавата от блатото, в което се намира. Разговаряхме с представители на отделните групи, които в началото бяха заедно и окупираха, блокираха, протестираха. Попитахме ги с какво се занимават в момента и къде виждат мястото си в процеса на промяната. Потърсихме и прогнозите на техните преподаватели, които ги подкрепяха. Попитахме ги какво ще се случи със студентската енергия занапред. Ще бъдат ли пак студентите тези, които да поведат обществото.

Три месеца по-късно...

С по-малко обществена подкрепа, без никакъв интерес от медии, но с идеи как отново младите да станат активни. Така намираме Петя и Ясен. Те са сред близо 40-те останали в редиците на "Ранобудните студенти", които продължават да свикват общи събрания в "Яйцето" на Софийския университет. Няма окупация, нямат лидери, не желаят да правят партия, дори неправителствена организация. "Все още сме за оставка, това правителство още е на власт и продължава да прави пълни простотии. Искаме да работим срещу него", заявява Ясен. Петя допълва, че не искат само акции, а да се случи нещо градивно. Намират го в кръглите маси. След втората окупация са останали малко хора, но обещават да правят дебати. Планират да създадат и онлайн медия, в която да посочват проблемите през журналистически разследвания.  "Много ни се иска протестите да са като през лятото. Обществото обаче се е изморило. Това е сред причините да не организираме протести. Много е трудно да се създаде нова организация. Това ни забавя, но не сме къснобудни вече, нито ранобудни пияндета", шегува се Ясен.

След окупацията дейността им бе по-скоро кампанийна. Отидоха до Брюксел на посещение в Европейския парламент заедно с "Протестна мрежа", събираха подписи за провеждането на изборен референдум. По думите им всеки ден в продължение на месец при тях са се подписвали около хиляда души. След окупацията отчитат, че не могат да са основната сила. "Студентите могат да бъдат искра, която да даде напън на процеса, но не могат да бъдат движеща сила. Обществото трябва да ни подкрепи. Големите очаквания и надежди ни измориха", споделя Петя. В момента работят по две акции – да помагат на деца, лишени от родителска грижа за кандидатстудентските изпити и да правят анти-Бареков кампания. Първата е социална, втората наричат образователна. "Целта е да се покажат клипчетата му от 90-те години в чалготеките, докато се стигне до връзките му с Пеевски, Цветан Василев и т.н. В момента Бареков е опасна фигура в политическия живот, смятаме, че той ще вкара изцяло интересите на мафиотските структури в парламента." Ще работят и затова хората да гласуват активно на предстоящите евроизбори. Наред с тези акции Петя се стяга за бригада през лятото, а Ясен прави стаж. През септември той се връща в Англия, за да завърши образованието си, но бърза да каже, че иска да работи за България. "Никой от нас не вярва, че утре ще се събудим в друга държава. Процесът ще продължи години", завършва Петя.

Промяната: еволюция и революция

С жълтата тениска от окупацията, която сам си е нарисувал с годините 1968 - 2013, срещаме Ивайло Динев – един от неформалните лидери на студентските протести. Вече е избеляла, а 2013 в надписа почти не си личи. Сякаш е прехвърлил страницата с окупацията и мисли напред. "Окупацията е като язовир, спира, пада стената и най-различни потоци се оформят. И тези потоци са по интереси. Моят поток на интерес е за студентска федерация. Това е най-разумният плод на студентското недоволство", споделя той.

Според него това ще е революционна организация, която ще действа еволюционно. Говори за алтернатива на досегашните студентски представителства, които според него не изпълняват функцията си. Студентска организация с комитети във всички университети, обединена върху кауза, а не върху кариерно развитие на членовете й. При проблеми в държавата или образованието тези студенти да реагират - организирано, чрез протести или протестни ноти. "Трябва да има нещо, което да породи приемственост за следващите студенти. Защото окупацията беше урок как да се живее, да се учим да бъдем хора, да съществуваш чрез действия, да носиш в себе си свобода и отговорност", казва Ивайло. Споделя, че една част от окупаторите ще се заемат с тази идея. Не иска да напуска България и вярва, че може да е най-полезен тук. Не му се влиза в политиката, макар да разбира, че така се случва промяната. Иска отново да работи за студентите и да ги провокира.

Лазар също е сред първите окупатори. Не съжалява за участието си там. Някои от активните протестиращи ги вижда в политиката. "Имам приятели, които смятат, че нещата ще се променят само чрез партии, отвътре. Омерзявам се от мисълта да бъда част от партия на статуквото. Своето бъдеще виждам в частния сектор", казва той. Сега се е захванал с два проекта – в образованието и медиите. "Образованието (в момента) няма нищо общо с нуждите на бизнеса. Искам да създам екосистема, която да осъществява връзката между всички звена и да дава обратна връзка за средно, висше образование и бизнес."

По-радикалните протестиращи пък все още притесняват властта. Преди броени дни от СДВР отново са търсили на домашния телефон Манол Глишев да се яви за обяснение в полицията. Манол участва от началото на първата окупация, включи се активно и във втората. Разочарован е. "Оказа се, че моите сънародници най-често са страхливи хора. Няма да успеят да си изработят щастие. Ще продължат да бъдат управлявани от мафията. Бъдещето на нормалните, интелигентните, успелите хора най-вероятно ще бъде извън България. Дано да не съм прав. Дано утре да прочета интервюто и да кажа: "Маноле, колко си бил глупав. Какво щастие, че си бил глупав. Аз бях един от най-големите оптимисти в тези протести, вече не съм."

Прогнозите на преподавателите

Единственият преподавател, който подаде оставка и така реално подкрепи студентската окупация е професор Александър Димчев, бивш декан на Философския факултет на СУ. Тогава той призова колегите си да направят същото, като по този начин предизвикат вълна от недоволство. Остана сам. Сега с усмивка споделя, че някои от колегите му го подкрепили, а други го упрекнали в наивност. Днес той се е отдал да облагородява блока, в който живее. Продължава да вярва в студентите си. Опасява се обаче за ентусиазма им. "Енергията се разпиля. Обществото не ги подкрепи, не разбра битката на тези млади хора. А те се бореха за честност и морал в политиката." Според проф. Димчев обаче са сгрешили, като не са формирали нов политически субект. "Когато сте отвън, не можете да управлявате процесите. Но струва ми се, че тези млади хора изпуснаха момента. Имаха възможност да бъдат лидери. Опасявам се, че скоро няма да има такава енергия, защото те бяха унищожени по безпардонен начин от хора, които цял живот са служили на властта."

Сред активно подкрепящите студентския протест е и проф. Калин Янакиев, също преподавател в Софийския университет. Днес той отправя критични бележки към студентите. Казва, че го прави, защото очаква резултатност. Янакиев вижда три сценария - студентите да се насочат към академични дейности, към формиране на политически субект или отново към протести. "Моите предвиждания са, че протестният потенциал може силно да нaрасне веднага след евроизборите. Защото управляващите имаха непредпазливостта да кажат, че ако не спечелят тези избори, те ще трябва да се вслушат в исканията за оттегляне."

Тони Николов от портал "Култура" също очаква нова протестна вълна от младите, защото "все пак те са живите въгленчета на нашето общество". Според него основната енергия се е ориентирала към по-различни рамки на борба, например събирането на подписи за референдума.

Не така мисли гл. ас. Петър Станков, един от малкото преподаватели от УНСС, които застанаха зад студентите. "Енергията на тези хора се загуби, като цяло има умора от протестите. Те видяха срещу себе си стена, някои от тях го оцениха дори като загуба на време и енергия." Според него революционерите няма да останат тук. Ще трансформират обществената революция в лична еволюция. Признава, че никога не е бил по-песимистичен за развитието на България. Студентските протести са постигнали полза в краткосрочен план, но дългосрочно нямат ефект, счита той. Все пак всеки един с личната си борба е успял. "Много по-важно е да казваш – аз опитах, а не да стоиш на дивана, да гледаш мач и да псуваш съдията." Това, че си се провалил днес, не означава, че утре ще го направиш. "Те научиха много повече от провала, отколкото можеха да научат от успеха", смята Станков.

Да си стоят в университета или да правят политика. Студентите все още изглеждат разколебани кой е техният път. Като че ли преди всичко мислят за средата, в която са най-силни - образованието. Захванали са се с просвещение - на себе си и околните. И май повече от всякога се нуждаят от подкрепа.

 

Ивайло Динев и Манол Глишев за това какво ще се случи със събуденото поколение

Какво ще се случи със студентската енергия?

Ивайло:
Енергията няма да се изгуби. И да има отлив на вярата, че може да се промени нещо, пак ще се появят хора, които да направят нещо подобно. Докато не свикнат хората да вярват в себе си, докато не разберат, че трябва сами да клатят лодката, а не само да чакат. А младите трябва най-много да клатят лодката.

Манол: За съжаление си личи, че в България не са останали много хора. Процентът на младите хора между 18 и 35 години непрекъснато намалява. Колкото по-малко млади и образоващи се хора, толкова по-малко обществена енергия и това вече си пролича. В този смисъл нашите протести не успяха, провалиха се. Младежки успех няма, гражданско общество няма, протестите пропаднаха.

Къде виждаш окупаторите и себе си?

Ивайло: Не изключвам да преподавам в някое забравено от Бога място. Сега си мисля, че по-полезно ще бъде, ако тези 300 души в окупацията не влязат в парламента, а влязат в училище. Преподават на 100 деца. Това ще са променени и вдъхновени 30 000 човека.

Много хора очакваха да направим партия. Обаче, ако бяхме направили, всеки ще каже – ето, те са поредните, които искат да яхнат вълната и да се наместят в креслата.

Много хора ме виждаха в политиката. Критиците биха казали – повярвал си е. Ако беше така, сега трябваше да съм в някоя листа. Нашето поколение хем критикува властта и политиката, хем изпитва нежелание да се намесва в нея. Младите ще трябва да разберат, че трябва да се занимават с политика. 

Манол: Много е трудно да се каже, че един човек ще остане в България. Целта ни тогава беше да останем в България. Сега не мисля, че това е разумно, не мисля, че това е възможно. Всеки, който ще остане в България, ще остане в страна, която е управлявана все по-корумпирано, все по-зависимо от два проблема – от една страна,  от мафията, от друга страна, от няколко руски лобита. Това нямаше да е проблем, ако Русия се управляваше прозрачно и свободно. За съжаление Русия се управлява примитивно, престъпно. У нас този руски модел на управление е изключително силен и се оказа успешен.

Младите или ще се събудят, или ще живеят в нещастие. И най-смислената студентска енергия би била да се насърчава населението към недоволство, и то много свирепо. Само дето точно тази студентска енергия не я виждам. Самите студенти не са способни и готови за това. Това са студенти, които излизат от безкритични семейства, от лошо средно образование и които живеят в среда, която боготвори лесните кинти, лоша музика и никакви книги.
Студентите все още изглеждат разколебани кой е техният път.
Фотограф: Надежда Чипева
Автор: Капитал

Няколко месеца след пика на студентската окупация студентите изглеждат попритихнали. Някои са разочаровани. Други са се захванали с лични дела. Трети просто си почиват. Има и такива, които не са се отказали да бъдат коректив на властта. За тях все още цел номер едно е оставката.

Студентите бягаха от политиката, от лидерството, от стройните организации. В един момент обаче под натиска на пропагандната война дори сред тях се настани интригантството и съмнението. Стигна се до разцепление. Днес не е много ясно кой е ранобуден студент и кой не е. Това обаче не спира голяма част от тях да са активни с проекти и идеи за издърпване на държавата от блатото, в което се намира. Разговаряхме с представители на отделните групи, които в началото бяха заедно и окупираха, блокираха, протестираха. Попитахме ги с какво се занимават в момента и къде виждат мястото си в процеса на промяната. Потърсихме и прогнозите на техните преподаватели, които ги подкрепяха. Попитахме ги какво ще се случи със студентската енергия занапред. Ще бъдат ли пак студентите тези, които да поведат обществото.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

22 коментара
  • 1
    trezven avatar :-|
    Трезвен

    Не можеш от хора невярващи в нищо конкретно, а работещи единствено против някакъв модел да очакваш кой знае каква еволюция спрямо лидерство, единство и цялостна програма и идея.

    Това беше и голямата грешка на СДС навремето.

    Корена е в липсата на вяра, унищожените консервативни устои на църква и семейство. С такава основа имаш път за развитие. Без нея ще викаш днес, а утре ще млъкнеш. Затова комунягите добре се стараят да отглеждат поколения които не вярват в нищо.

  • 2
    rembrandt avatar :-|
    rembrandt

    Страхотна статия, която ясно показва, колко ценно беше всичко, което опитахме да направим, но уви песимистичния българин отново прочря "нечистоплътност" в едни наистина искрени намерения, но... нещата тепърва започват. Всеки, който беше част от истинското ядро на протестиращите ще поеме по своя път и малко по-малко всеки от нас ще променя държавата в своята си област и така, рано или късно ще успеем!

  • 3
    wonderwoman avatar :-|
    Wonder Woman 2.0

    Какво да правят? Досега не излязоха с едно конкретно нещо, една конркетна политика ЗА това, ЗА онова, ЗА нещо си въобще. До тук са само ПРОТИВ. И ако така продължават, няма да направят абсолютно нищо, кой знае какво, освен отново да вдигнат много шум за НИЩО!

  • 5
    hodounski avatar :-|
    hodounski

    Много жлъч се изля върху тях,но устояха.Сега да се стягат за избори и референдум.Ако успеят да накарат повече млади да гласуват,ще е победа.

  • 6
    GreenEyes avatar :-|
    GreenEyes

    "Преди броени дни от СДВР отново са търсили на домашния телефон Манол Глишев да се яви за обяснение в полицията."

    Комунистите и специално Овчев никога няма да оставят на мира знаещите и можещи хора в България, докато и последния от тях не напусне България. Това е тяхната цел, след това всичко ще е лесно.

  • 7
    GreenEyes avatar :-|
    GreenEyes

    "Оказа се, че моите сънародници най-често са страхливи хора. Няма да успеят да си изработят щастие. Ще продължат да бъдат управлявани от мафията. Бъдещето на нормалните, интелигентните, успелите хора най-вероятно ще бъде извън България."

    И съотетно Манол Глишев е стигнал до същия извод.....

  • 8
    GreenEyes avatar :-|
    GreenEyes

    "Според проф. Димчев обаче са сгрешили, като не са формирали нов политически субект. "Когато сте отвън, не можете да управлявате процесите. Но струва ми се, че тези млади хора изпуснаха момента. Имаха възможност да бъдат лидери. Опасявам се, че скоро няма да има такава енергия, защото те бяха унищожени по безпардонен начин от хора, които цял живот са служили на властта."

    Прав е бил проф Димчев и е много жалко, че студентите му този път не са се вслушали в думите му. Лекциите са важни, а още по-важни са житейските уроци, които някои преподаватели се опитват да дадат на младите хора.

  • 9
    handu avatar :-|
    Handy

    Загубихме битката...

  • 10
    slon avatar :-|
    slon

    "Оказа се, че моите сънародници най-често са страхливи хора."


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK