Живот в чисто Розово

Разходката в едно българско село показва нагледно колко трудно е да живеем заедно

Голямата бяла къща, която беше дом на трите сирийски семейства само за два дни
Голямата бяла къща, която беше дом на трите сирийски семейства само за два дни
Голямата бяла къща, която беше дом на трите сирийски семейства само за два дни    ©  Велко Ангелов
Голямата бяла къща, която беше дом на трите сирийски семейства само за два дни    ©  Велко Ангелов

Чисто. По-чисто. Най-чисто. Розово. С такъв образ розовчани биха искали да ви изпратят от своето село. Разляло се в долината на розите с големите си къщи, добре пометените улици, зелените алеи в парка, по които деца търкалят колелета, и широкия площад, на който по конец са подредени кметството, читалището, църквата. Ако селата имаха входна врата, на тази на Розово щеше да виси "Образцов дом".

Но не е тази чистотата, с която се гордеят розовчани и за която са готови да се сбият. "Чисто в смисъл като нация. Няма турци, няма помаци, няма цигани", обяснява чистосърдечно жена на средна възраст, докато люпи слънчогледови семки зад телената си ограда. После чухме същото, повторено и потретено от други хора.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове