Живот в чисто Розово
Разходката в едно българско село показва нагледно колко трудно е да живеем заедно


Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Чисто. По-чисто. Най-чисто. Розово. С такъв образ розовчани биха искали да ви изпратят от своето село. Разляло се в долината на розите с големите си къщи, добре пометените улици, зелените алеи в парка, по които деца търкалят колелета, и широкия площад, на който по конец са подредени кметството, читалището, църквата. Ако селата имаха входна врата, на тази на Розово щеше да виси "Образцов дом".
Но не е тази чистотата, с която се гордеят розовчани и за която са готови да се сбият. "Чисто в смисъл като нация. Няма турци, няма помаци, няма цигани", обяснява чистосърдечно жена на средна възраст, докато люпи слънчогледови семки зад телената си ограда. После чухме същото, повторено и потретено от други хора.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Вече съм абонат Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове