Тихият пловдивски ренесанс
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Тихият пловдивски ренесанс

Пловдив сякаш направи крачката от традицията към съвременното изкуство и младите хора

Тихият пловдивски ренесанс

Ще се превърне ли градът в новата културна столица на България

Десислава Лещарска
17686 прочитания

Пловдив сякаш направи крачката от традицията към съвременното изкуство и младите хора

© Надежда Чипева


Промяната е фина. Едва доловима. Пловдив е град, който живее на бавни обороти. Встрани от главната обаче кипи живот, който противоречи на клишето. Той се захранва от творческата енергия на хора с ясна визия как да се развива градът. Ще разпознаете техните усилия по културния календар на Пловдив за годината, шарен на нови и разнообразни събития. Сред тях са трансформацията на квартал "Капана", мащабните архитектурни конкурси за обновяване на центъра (които Пловдив за разнообразие смята да реализира), пренасянето на седмиците Design Week, Architecture Week, Dance Week от София в Пловдив, десетото издание на "Нощ на музеите", събитията от кандидатурата на града за европейска столица на културата.

В културното съживяване на Пловдив участват, разбира се, и старите формати като Есенен салон на изкуствата, Сцена на кръстопът, "Златен ритон", Пловдивските джаз вечери, Кукленият и Драматичният театър и др. Но в последните две години Пловдив сякаш направи крачката от традицията към съвременното изкуство и младите хора и създаде условия за развитие на креативни индустрии.

Изкуството като двигател

"От една чисто нафталинова основа от 80-те години Пловдив извървя една крачка и вече е съвременен. Той може да стои на картата – не само у нас, но и на европейската карта, като град, свързан с изкуството. Трябват още няколко години, за да има още по-космополитен вид", коментира пред "Капитал" Виктор Янков, директор на "Нощ на музеите и галериите в Пловдив". "Тази година в Пловдив има много събития, особено сега, около кандидатурата за европейска столица на културата. Наистина се преосмисли виждането – било то на общината, било то на самите граждани, за това, че културата не е нещо декоративно, което правим, защото имаме излишък от време и финанси, а реално нещо, в което може да се инвестира и да се развива", допълва той.

"Кандидатурата на Пловдив за европейска столица на културата е много важна за нас, защото това е един от двигателите на икономически растеж", коментира пред "Капитал" кметът на града Иван Тотев. "Ние нямаме море, нямаме ски, нямаме чуждестранните инвеститори, базирани в София, следователно трябва да положим повече усилия. Трябва да намерим двигатели за растеж и културата е най-важният от тях", допълва той.

Трансформацията на "Капана"

Една от най-амбициозните творчески, а и до голяма степен икономически инициативи в Пловдив е трансформацията на квартал "Капана" в средище на креативната индустрия. "Капана" е в централната част на Пловдив – встрани от главната пешеходна улица. Там са емблематичните за града заведения "Найлона", "Петното" и др. "Един от основните ни фокуси в началото на мандата (2011 г. - бел. авт.) беше как да оживим тази част от града", казва Стефан Стоянов, зам.-кмет на града с ресор "Култура, образование, туризъм и иновации". "Тя е малко пострадала през 60-те години, когато са се правили основната пътна артерия и тунелът под главната. Тогава Старият град и "Капана" са били изкуствено отделени. Горе са къщите, където живеят по-заможните, а "Капана" е занаятчийският и търговският квартал на града. Той има много типична архитектура. Малки къщички, високи 4-5 метра, надстроени с един до два-три етажа. Това е стилът от края на XIX – началото на XX век – по-сиромашки, но много компактен. Част от фасадите са запазени в автентичния си вид", разказва Стоянов.

Преди две години общината със собствени средства започва възстановяване на настилките, подменя осветлението, няколко улици са затворени за автомобили, поетапно ще се ремонтират и затворят и останалите. Инвестициите в инфраструктура до момента са около 2 млн. лева, като до края на тази година сумата ще достигне 3 млн. лева. "Капана" и сега има своя живот – има студиа, ателиета и галерии, ресторанти и барове. Но искахме да създадем добавена стойност на мястото, да предизвикаме интерес към зоната и да вкараме там креативната индустрия и най-вече да приложим успешен бизнес модел", казва още Стоянов. Оказва се, че около 60 помещения в "Капана" пустеят и по този начин се ражда идеята за конкурс за превръщане на "Капана" в квартал на творческите индустрии.

Конкурсът е организиран от фондация "Пловдив 2019", която движи кандидатурата на Пловдив за европейска столица на културата. Фондацията предоставя 10 обекта на творци от най-различни сфери – фотография, архитектура, дизайн, медии, дигитални технологии, които могат да ги ползват безвъзмездно за една година, да развият проекта си, след което да продължат да го финансират сами. На 20 април журито на конкурса избра 10 от 39 участника, които в следващите месеци ще се нанесат в своите нови студиа. Сред тях са две галерии, две ателиета за архитектура и дизайн, студиа за музика и видео, софтуерни инженери и др.

Още три мащабни архитектурни конкурса ще се проведат в града. Единият е за площад "Централен", в който е привлечено международно жури от Холандия, Хърватия, Италия и България. "Два месеца и половина е кандидатстването, надяваме се да имаме над 50 участници. Идеята е журито да предложи три проекта и администрацията ще ги класира. На победителя ще бъде възложено изготвянето на техническия проект, а самата реализация може да продължи шест години", казва зам.-кметът Стоянов. Другите два конкурса са за площада пред Дома на културата и за визуална идентичност на "Капана".

За трансформацията на "Капана" мечтае и Стефан Гяуров, чието студио за дизайн "Канапе" е от 15 години в квартала. Със собствени средства Стефан стартира проект за комплекс от работни пространства – инкубатор за приложни изкуства и технологии. Той предоставя около 1000 кв.м площ в "Капана" на млади творци и предприемачи, чиито проекти отговарят на определени условия. "Едно от тези условия е работата на тези млади хора да включва деца. Искаме да организираме кръжоци и работилници, а за изработените от децата вещи ще организираме тематични базари. Това е много важно и възпитателно, защото едно дете няма представа как се изкарват 5 лева например", казва Стефан.

Без почивен ден

Това са само част от щрихите към новия облик на "Капана". Кварталът е включен в програмите на One Design Week през юни, One Architecture Week през октомври, кукленият фестивал през септември, Нощта на музеите и галериите също през септември и др. През юни тук ще се случи Проект 0 на художника Кирил Кузманов, подготвян през последните 4 години, представляващ огледална стена, която прегражда улица "Златарска" в "Капана". "Много интересен проект, който до голяма степен се финансира сам. Той е направен от осемдесет елемента, част от които бяха продадени и едва след това започна реализацията", разказва зам.-кметът Стоянов. "Вече можем да кажем, че имаме 7-8 големи събития, които ще се случат в "Капана" и допълнително ще дадат енергия на мястото", допълва той.

"Старият град е супер, но в един момент не може да стоиш само на неговия имидж. След няколко години с малко усилия "Капана" ще се превърне в много приятен дистрикт. Така бягаш от провинциалния облик и самият град изглежда като мрежа от различни средища", коментира Виктов Янков от "Нощ на музеите"

Движение, промяна

"Капана" е във фокуса на One Design Week, чието шесто издание тази година ще се проведе за първи път в Пловдив. "Всички фестивали на "ЕДНО – платформа за съвременно изкуство и култура" се местят в Пловдив", казва пред "Капитал" Бояна Гяурова, директор на One Design Week. Темата на фестивала е "Номад" и това е част от обяснението – всичко се мести, променя се целият ни начин на живот, обяснява тя. Седмицата за дизайн продължава от 20 до 29 юни, а "Капана" заема съществено място в програмата. Там ще се случи проекта "Освети ме", в който шест дизайн студиа от Норвегия, Финландия, Исландия и Швеция ще разработват заедно идеи, свързани с начини на представяне на светлината. Отделно шест дизайнери от Полша, Чехия и Словакия, избрани по проекта "Вишеград", ще работят заедно в продължение на четири дни в "Капана" само с предмети и материали, открити в квартала. One Design Week ще предложи още много съдържание от България и чужбина – свързано с продуктов, графичен, социален, моден дизайн, архитектура и много други. В рамките на фестивала се проведе и конкурс за велостойки, организиран съвместно с велосипеди "Sprint". Кандидатите са 72 проекта и съвсем скоро журито ще определи победител. "Стойките няма да са масово производство, но по този начин искаме да стимулираме този вид спорт и да привлечем интерес", коментира зам.-кметът Стоянов, допълвайки, че общината скоро ще започне изграждането на 50 км велоалеи.

Най-паметната нощ в Пловдив

Ако има лакмус за културния живот на Пловдив, това определено е "Нощта на музеите и галериите". Две поредни години "Нощта" печели наградата на Eventex за събитие на годината, а на 12 и 13 септември 2014 г. ще се проведе неговото 10-о юбилейно издание. През 2005 г. в нощта участват 30 музеи и галерии, а посетителите са не повече от 4000 души. Миналата година участниците са около 80, а публиката наброява 50 хиляди, като 60% от тях не са от Пловдив. "Тази година очакваме 60 хиляди души. За пръв път в програмата ще участва летището и част от публиката ще може да лети с лекоавиационни самолети. Ще имаме дори и кинофестивали, които ще участват със специална селекция", разказва Виктор Стоянов.

"Нощта" вече се провежда в две поредни вечери и отдавна не е само за музеи и галерии. "Програмата стана много широка, от една страна, заради целогодишната подготовка, от друга страна, публиката стана много разнообразна като търсения", казва още Виктор. "Пловдив и "Нощта" вървят ръка за ръка. Създаде се бранд, което е работещ модел не само тук, а в цяла Западна Европа. Фестивалната култура трябва да бъде разглеждана през призмата на инвестициите. "Нощта" е добър пример, че ако инвестираш в нещо, след 10 години ще имаш резултат, който ти дава много от икономическа, социална, образователна, ако щеш от чисто институционална гледна точка. Защото ресторантите са пълни, хотелите са пълни. Клубовете участват с културна програма, отделно с посетители, т.е. градът живва, културата и бизнесът могат да работят ръка за ръка", допълва Виктор. Участниците тази година са около 120, а големите имена организаторите предпочитат да разкрият на по-късен етап.

Със сигурност пропускаме голяма част от интересните събития в града на тепетата и хората, които стоят зад тях. Което говори добре за културния живот в града. Част от тях са под шапката на кандидатурата на Пловдив за европейска столица на културата през 2019 г., други са малки улични фестивали, трети - художествена самодейност. Всички те изграждат един жив, съвременен, променящ се портрет на града, в който всички са айляк и без излишно напрежение вървят в посоката, която са избрали.

Промяната е фина. Едва доловима. Пловдив е град, който живее на бавни обороти. Встрани от главната обаче кипи живот, който противоречи на клишето. Той се захранва от творческата енергия на хора с ясна визия как да се развива градът. Ще разпознаете техните усилия по културния календар на Пловдив за годината, шарен на нови и разнообразни събития. Сред тях са трансформацията на квартал "Капана", мащабните архитектурни конкурси за обновяване на центъра (които Пловдив за разнообразие смята да реализира), пренасянето на седмиците Design Week, Architecture Week, Dance Week от София в Пловдив, десетото издание на "Нощ на музеите", събитията от кандидатурата на града за европейска столица на културата.

В културното съживяване на Пловдив участват, разбира се, и старите формати като Есенен салон на изкуствата, Сцена на кръстопът, "Златен ритон", Пловдивските джаз вечери, Кукленият и Драматичният театър и др. Но в последните две години Пловдив сякаш направи крачката от традицията към съвременното изкуство и младите хора и създаде условия за развитие на креативни индустрии.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

17 коментара
  • 1
    berillo avatar :-?
    Simeon Borissov

    Дан на Пловдив му се получи. Вероятно, това е най-красивият и културтрегерски град на България.

  • 2
    mgmst avatar :-|
    mgmst

    Махнете "Град" и всичко останало е ОК.

  • tedif

    до*2* - като чета изверженията на галоши като тебе и започвам да разбирам някои добри черни на статута *гражданство* от преди 1989 година!
    Пловдив е най-стария ЖИВ ГРАД,амсалако!

  • 4
    the_european avatar :-|
    the_european

    Много е жив родния ми град, в който живея с удоволствие след години в странство. Дори не ми се ходи НЯКЪДЕ в почивните дни, няма нужда. Само в Търново може да се почувстваш по подобен начин, донякъде в София, добрата стара София имам предвид, заключена между Ректората, Ал. Невски, жълтите павета, нац. стадион, НДК, Св. Неделя, с площадите Славейков и Гарибалди. Русе има някакво ниво, морските градове през лятото са с приятна атмосфера и до там... Затова си стоя в Пловдив - като турист, само дето спя в собственото си легло и ходя на кръчми с приятели, на кино, мач, театър, дори дръзнах на опера да отида и останах приятно изненадан колко добре звучат уж до втръсване познатите арии, правя си ритуалното бягане около Гребната база... За какво ми е да гоня Михаля някъде, където това ниво е непостижимо? Мене пък най-много ме впечатляват импровизираните работилници за деца, които разни гражданя с дух и мисия организират по празниците като деня на детето. Или празника на занаятите в Стария град, дори шествията на агитките, арменските златари по Отец Паисий, усилията на младите хора за спасяване на Кино Космос, гражданските инициативи и енергия, които не позволиха различни безобразия като строителство на Бунарджика, супер грозен пътен възел до Водната палата или подземен паркинг под езерото в Цар Симеоноваат градина и всичко онова - все неща, което правят нашия град неповторим и уникален като атмосфера и дух...

  • 5
    salinarka avatar :-P
    salinarka

    Да не забравяме и Баня Старинна в Пловдив - първото средище на съвременното изкуство в Пловдив - всички други, които са изброени в статията, са ок, но доста по-късничко се появиха. Фондация "Икуството днес" на Емо Миразчиев свърши и върши най-тежката работа - да формира отношение към съвременното изкуство в Пловдив. Този град е уникален, в него можем само да се обичаме.

  • 6
    taralezko avatar :-|
    taralezko

    Да, наистина, не забравяйте Фондация "Изкуство днес" и Емил Миразчиев. Годишната изложба в Бяня Старинна се прави от 1995 г. и така досега вече 19 години. Асен Асенов измести фестивалите си в Пловдив миналата година.

  • 7
    wtl22354286 avatar :-|
    Пиян финландец

    Успех на Пловдив в начинанията и поздрави от един бургазлия! :)

  • 8
    ivanangelov70 avatar :-|
    ivanangelov70

    Пловдив е дух,не е град!Така си е ...само Търново може да бъде конкуренция на Майнатаун!Много комплексирани люде-управленци искаха и искат все още да унищожат атмосферата на града,радвам се ,че не успяват за момента.Прекалената централизация от социалистически тип продължава да притиска Пловдив ,но се надявам и следващите 8000г.,както предишните 80 века градът да запази мястото като културен и духовен център!

  • 9
    bultras avatar :-(
    bultras

    В съзнанието ми изникват поне 20-30 лица на пловдивчани, които не живеят отдавна в Пловдивград. Разселиха се из Европа и Америка, а с креативността си и космополитния дух, който носят биха допринесли страшно много за съвременното развитие на града. За съжаление на тяхно на тяхно място оставеният "вакуум" се запълва от ъъъъ меко казано тъпи парчета и евтини пръчки. Доста хляб има да изядем още докато отново Пловдив възстанови нивото си от края на 70-те до средата на 80-те.

  • 10
    pgabarev avatar :-|
    pgabarev

    Благодаря на авторите на прекрасната статията!

    Имам само една малка препоръка относно снимките към статията. Мисля, че без много усилия, даже никакви, можеше да се направят доста по-добри, които да отразяват духа на Пловдив и конкретно именно на "Капана".

    Още веднъж благодаря!





Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.