Русия, ти колко ни разедини
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Русия, ти колко ни разедини

Русия, ти колко ни разедини

Що за противоречив феномен са русофилите днес и как така обичат хем Съветския съюз, хем православието

Зорница Стоилова
15178 прочитания

© Дмитрий Ягодин


Гори знамето на Европейския съюз. Денят е 9 май. Ден на Европа за едни, на победата над фашизма за други. Мястото е паметникът на съветската армия. Лидерът на европейската левица Сергей Станишев отминава случилото се с мълчание. А то е добра илюстрация на символната война, която обримчи кампанията за европейски избори. Както впрочем са и още няколко случки от последните дни. "Гласът на СССР" Йосиф Кобзон (с изяснени връзки с престъпния свят) агитира за кандидат за евродепутат от левицата на свой концерт в Пловдив ("Гласувайте за моя приятел Сашо") в присъствието на финансовия министър Петър Чобанов. Лидерът на истеричния национализъм Волен Сидеров "бори монопола на богоборците в Европа" и разплита заговора на "западната цивилизация срещу най-голямата православна държава - Русия". А новото въплъщение на популизма Николай Бареков се кълне по телевизията, че му липсва комунизма, защото тогава се живеело по-добре.

Положението е или-или. Европейски съюз или Евразийски съюз, както попитаха от "Алфа рисърч" и хлъцнахме пред отговорите на хората. След протестиращи и контрапротестиращи противопоставянето в обществото минава по линията русофоби и русофили. И от него мирише на нафталин. Възроди се една атмосферата на взаимни подозрения и обвинения, присъща на студената война. Всеки, който осъжда агресията на Путин в Украйна и критикува модела му на контролирана демокрация, е агент на Запада. Платен или с промит мозък (не се знае кое е по-лошо). Обратно - хората, които одобряват "третата кримска война" и се възхищават на "силната ръка" на руския президент, са обезателно проводници на Путиновата пропаганда.

Ще кажете, че това разделение е естествено за българския обществен живот, тъй като съществува от повече от век. И е нормално енергично да възкръсва при удобен повод, какъвто са събитията в Украйна. Но когато разпалването на този конфликт е платформа на предизборната кампания на редица партии, е малко наивно да считаме, че отразява неподправени обществени нагласи. Първо, защото сегашното противопоставяне между русофили и русофоби почти по нищо не прилича на автентичното деление от Възраждането (виж защо тук). Второ, защото т.нар. русофилство не просто се покланя пред необятната руска култура, а заема политическа идеология от Кремъл. И третото и най-важно, защото тези, които експлоатират разделението, полагат целенасочени усилия да разклатят обществения консенсус, че членството ни в Европейския съюз и обвързването ни с демократични ценности са положителни явления.

Що е то русофилството днес

Ако трябва да ви разкажем днешният русофил в България в две изречения: той води поход срещу либерализма и за реабилитацията на Съветския съюз. Консерватизмът му е маскиран като привързаност към православието и върви в пакет с яростна хомофобия и ксенофобия. А страстният му панславизъм е съчетан със силен антиамериканизъм. И за финал - доволно е преял с теории на конспирацията.

В този профил отеква силно ехото на Путиновата пропаганда. Зад част от убежденията, разбира се, има исторически натрупвания, тоест не можем да твърдим, че са вдъхновени изцяло от Кремъл. Историкът проф. Искра Баева например смята, че силно поделените чувства към Русия не са функция на руския президент, а на "традиционните политически обвързаности, които имат различни проявления – културни, икономически, геополитически". (Проф. Баева е с леви убеждения, била е член на БСП, но в последните години идейните й виждания се разминават с тези на столетницата, която определя като прагматична и склонна на компромиси партия - бел. ред.) Според нея днешното деление на русофили и русофоби представлява еволюция от вече формирано в годините на прехода разделение. "То върви през цялото време по такива въпроси като отношението към Договора за дружба, сътрудничество и взаимна помощ през 1991 г., за изучаването на руски език в училище в началото на 90-те години, за съдбата на съветските паметници – този на съветската армия в София, Альоша в Пловдив и на много други места, за българското участие в руските енергийни проекти", изброява тя. 

Според политолога и социолог доц. Антоний Гълъбов обаче обликът на русофилите, които са най-шумни напоследък, е скроен по руски образец и сценарий. На първо място той се изразява във възраждане на Съветския съюз, само че изпразнен от комунизма и марксизма. Още през 2005 г. президентът Путин реабилитира идеята с изказването си, че разпадането на съюза е "най-голямата геополитическа катастрофа на века", която е и "голяма трагедия" за руското население. Аргументите, които галят ухото на масовия избирател, са, че тогава хората са живели по-добре, че е имало индустрия, безплатно образование и здравеопазване и т.н. "Идеологията е извадена от този пакет и на нейно място е вкарана идеята за велика сила, силна ръка и силен лидер", коментира доц. Гълъбов. "Това е много интересно само по себе си, защото да се възражда Съветският съюз без комунистическата и марксистка идеология, означава, че той всъщност никога не е бил основан на идеологически принципи. А е бил просто един модерен империализъм, нищо повече", отбелязва още той.

Девет години по-късно по изследванията на общественото мнение в Русия ясно могат да се разчетат последиците от обработването на масовото съзнание в тази посока (в Русия почти няма медии, които да не са контролирани от Кремъл - бел. ред.). В проучване на Pew Research Center от тази пролет 55% от руснаците (27% напълно се съгласяват, 28% като цяло се съгласяват) казват, че фактът, че Съветският съюз не съществува вече, е "голямо нещастие". А от младите хора до 30 години, които дори не са живели в този период, 40% скърбят по разпадането на СССР.

В България в последните двадесет години с малки изключения няма сериозен дебат за последиците и тежкото наследство на комунизма. По телевизора той присъства само през носталгия и въздишки по марките, естрадата, книгите, филмите, Людмила Живкова и прочие. Най-новата история е слабо застъпена в училище. Така, когато миналата година НЦИОМ направи изследване за образователните практики за изучаване на комунизма, стана ясно, че 18% от младите хора между 15 и 35 години биха искали да живеят по времето на Тодор Живков. А едва 40% бяха чували за лагера в Белене например. Този вакуум е хранителна среда за популисти като Бареков, който веднага обявява партия на работническата класа, започва да страда по комунизма и обещава да върне наименованието Народна република България. Не случайно от екипа му твърдят, че той ще вземе част от електората на "Атака". Още с появата на националистическата формация през 2005 г. профилът на избирателите й беше на хора, изгубили от прехода. "Те се чувстваха изолирани, излъгани, декласирани след края на Съветския съюз. Това, което са имали преди, не могат да го получат отново в новата ситуация", обяснява доц. Антоний Гълъбов и добавя, че сред тях е имало както хора с ниско, така и с висше образование. Досега тази група от хора стоеше встрани, някои тихо пригласяха на проевропейския консенсус, други бяха в сянката на онези 20% по социология, които никога не приеха европейския път на страната.

Защо българските националисти са русофили

Днес обаче маските са долу. Окрилени от конюнктурата, те са по-шумни от всякога и населяват широк спектър в политическото пространство, който се простира от всички видове националисти ("Атака", ВМРО, НБП, НФСБ, БНС), през "България без цензура" до русофилското крило на БСП и "президентското" АБВ.

Отвъд недоказаните подозрения, че финансиращият им център е в Русия, е любопитно защо за националистите в България защитаването на българските интереси се схваща като защита на руските интереси. Разбира се, голяма роля играе все още идеологическо обремененото ни образование, в което светът е сведен до много прости категории, в които турците са лоши, руснаците – добри.

Но противно на това, което се смяташе с появата на "Атака" през 2005 г., в България всъщност няма десен национализъм. Русофилите днес са там, където има сечение между социализъм и национализъм. "Ние нямаме великобългарска партия например", казва доц. Антоний Гълъбов. "Имаме национализъм, който завива към панславизъм, православие." Според политолога едно от обясненията е, че хората, които го изповядват, просто не са патриоти във възрожденския смисъл. "Те предпочитат да възприемат България като сателит на Русия и затова не са убедителни, когато се опитват да обяснят защо България е важна. При тях липсва позитивното говорене, което е характерно по цялата гама от патриотизъм до шовинизъм", допълва той.

Проф. Искра Баева намира обяснение пък в нежеланието на националистите да приемат либералната система на ЕС, която "отхвърля националните идеи и залага толерантността". "Докато Русия представлява консервативния модел, заложил на традицията, националната идентичност, православието", допълва тя.

Действително начинът, по който националистите в България съчетават хомофобията, ксенофобията (които на теория са дясно консервативни възгледи) с левичарски идеи като антиамериканизъм и антиглобализъм, могат да се срещнат в идеологията на Путин и във философията на нейния вдъхновител Александър Дугин. Противоречията в убежденията на националистите-русофили не свършват дотук - те възхваляват достойнствата на тоталитарния модел, но едновременно с това са най-големите защитници на православието, което същият този модел е преследвал десетилетия наред.

Национализацията на православието

Тази шизофрения, разбира се, има своето обяснение. Главният редактор на "Християнство и култура" и историк Момчил Методиев я отдава на "вноса на идеологизирано православие, което се разви в Русия през последните години, за да запълни идеологическия вакуум от разпадането на Съветския съюз". Методиев нарича този феномен "национализъм с православна маска" , а руският свещеник с либерални възгледи Яков Кротов - "национализация на православието", тоест превръщането му в държавна идеология, в която Руската православна църква възприема "функциите на полкови военен свещеник, който изпълнява задачи на командването". Последното определение е на доц. Дилян Николчев, преподавател по църковно право в Софийския университет, който е изследвал употребата на православието за политически цели.

Той разказва, че след разпадането на СССР периодът на антирелигиозност в бившите комунистически страни сравнително бързо е подменен от нова православнорелигиозна и политическа идентичност. "Да се преодолее съветското минало – това означаваше в частност да се възстанови дълбоко наранената Руска православна църква, да й се помогне да се възроди", обяснява доц. Николчев.

Така се съживява идеята за "Трети Рим" в образа на Москва. Това обаче отваря широко вратите на църквата за политиката, а православната символика и реторика нахлува масово в различните политически партии, групи и движения независимо от техните противоположни идеи. "Политиката в Русия прегърна православието, за да използва църквата като инструмент – като обединяваща и сплотяваща сила в епохата на силна дезинтеграция на постсъветското комунистическо общество", допълва богословът.

Така например в глобално проучване на ценностите ISSP се вижда, че делът на хората, които се асоциират с православното християнство в Русия, пораства от 31% през 1991 до 72% през 2008 г. В началото на 90-те само 11% се определят като донякъде религиозни, докато сега 54% твърдят това. Едва 7% обаче посещават църква поне веднъж месечно.

В същото време, казва доц. Николчев, "Единна Русия" на президента Владимир Путин неприкрито използва проправославните и прокомунистическите националистически настроения, партии и движения не само за укрепване на властта, но и за консолидиране на православния свят в самата федерация и на международния терен в подкрепа на политиката на Русия. Така например на страната на Путин в конфликта в Украйна се включи и главата на Руската православна църква патриарх Кирил, когато на Великденската литургия подчерта, че всички опити да бъде отнета Украйна от Русия в миналото са се проваляли.

Момчил Методиев пък припомня кога руското православие повежда войната си срещу западния либерализъм – след като през 2011 г. Европейският съд по правата на човека се произнася в полза на гражданката на Финландия и Италия Сойле Лауци по жалбата й, че разпятията в публичните училища в Италия противоречат на светския характер на образованието. След този случай митрополит Иларион Алфеев (нещо като външен министър на Руската православна църква) обявява, че на Запад действа войнстващ секуларизъм. "Започва да говори за стратегически алианс между православната и Римокатолическата църква, насочен към защитаване на традиционните християнски представи за семейство", разказва Методиев и добавя, че така се стига до идеята за Европейския съюз като диктатура на либерализма, която чуваме често напоследък и в България.

Както обяснява доц. Дилян Николчев, тези православно-политически движения не се ограничават само до Русия, а се разпространяват в цяла Източна Европа. Зад православието днес се крият както крайнолеви, така и крайнодесни политически субекти. Те залагат на битовите християнски традиции сред слабограмотните в религиозно отношение социални групи.

Самите "нови православни политици", както ги нарича доц. Николчев, според него се отличават с изключително повърхностни познания в областта на православното богословие. "Те интерпретират учението като политическо-религиозна идеология по един особено спекулативен, манипулативен и демагогски начин, неотговарящ на православните канонични традиции", отсича богословът. Според него това са хора, приели православието в резултат на "внезапно обръщане" към вярата, като Радован Караджич в бивша Югославия, Корнелиу Вадим Тудор в Румъния, Жириновски и Путин в Русия. "За България такива представители са например Волен Сидеров и Слави Бинев, като не пропускаме и Българската социалистическа партия и нейните лидери, които днес всячески примиряват и съюзяват православието и комунизма. Днес същите, като например бившият президент Георги Първанов, дори биват награждавани с награди за изключителни заслуги към православието", отбелязва доц. Николчев.

По думите му те се вживяват в ролята си на "хибриден светски и духовен епископат", като са изключително активни са в областта на църковната дипломация и громят враговете на православието – ереси и политици – повече, отколкото самата православна църква.

В крайна сметка обаче пропагандата им против ценностите на Европа е несъстоятелна, смята богословът. Тъкмо защото европейските принципи са базирани на християнската религия, опит и традиция - с католическата и протестантска специфика на Запад и с православната такава на Изток. В българската политика обаче, която е замръзнала на ниво "Евровизия", демагогията работи с пълна сила.

Исторически русофилството не е ляво

Популярното схващане е, че противопоставянето русофили-русофоби е естествено за българското общество, защото има дълбоки исторически корени и разделя българите още от периода на Освобождението. Дори оригиналната евразийска идея е била създадена в Софийския университет през далечната 1920г., както припомни скоро Тони Николов в свой текст за "Култура".

Днешните русофилство и русофобство обаче имат малко общо с автентичното деление. Въпреки че темите и езика им са поразително сходни. Например в сферата на православието и хомофобията, както припомня историкът доц. Стефан Дечев, който е изследвал двете идеологии във Възрожденския печат. "Видимата доза хомофобия в съвременната русофилска реторика удивително напомня на писанията на един русофилски вестник в навечерието на русофилския преврат на 9 август 1886 г., който обвинява княз Александър Батенберг като "немец" в хомосексуални връзки с българските офицери", дава пример той.

Отвъд тези прилики обаче днес е доста различно. Така например исторически русофилството няма общо с левицата, обяснява доц. Дечев. "Една от най-русофилските партии се свързва с тежката българска буржоазия – Народната партия. Почти всички пословични знаци на русофилство са дело и инициатива на цар Фердинанд и политически партии, които в края на 19 и началото на 20 в. с цялата условност бихме причислили към политическата десница", коментира историкът. Той добавя, че по това време социалистическите кръгове са по правило антируски настроени. Цялата българска левица преди сто и повече години е антируска, както и студентството ни. Нещо повече, цялата политическа класа мълчи, когато се взема решение в началото на 20 век да се построи паметник на руския цар Александър II срещу парламента. "При първата копка единствени студентите протестират с идеята, че се отдава почит на чужд монарх, а се засенчват априлци от 1876 г. и българските усилия с въстанието", разказва още историкът от ЮЗУ.

Проф. Искра Баева от Софийския университет отбелязва, че тогавашната русофобия (отхвърлянето на драстичната намеса на Русия във вътрешните работи на младата българска държава) остава затворена в кръга на политическите и интелектуалните елити и не се превръща в масово явление. "Войната, жертвите, участието на български опълченци и на българското цивилно население в [Освободителната] война е в основата на силната емоционалната привързаност на обикновените българи и на част от новия политически елит към Русия", коментира тя.

Разбира се, балансът русофили-русофоби минава в съвсем други измерения, когато България влиза в съветската сфера на влияние. "След Втората световна война русофилството/съветофилството става запазена марка на БКП, затова в годините на прехода то неотменно се свързва с БСП и лявото, а русофобията/съветофобията – с дясното", коментира историчката.

В момента пък разделението русофили и русофоби уж следва условното разделение ляво-дясно, но според доц. Стефан Дечев, по-скоро се определя от отношението към миналото, към режима до 1989 г. " Опитът на комунистическия режим винаги ще прави русофилството част от определен вид носталгизъм", казва историкът и добавя: "Една от причините за русофилството е, че българският социализъм и днес все още е посткомунистически, а не европейски. Иначе русофилските импулси щяха да са му доста чужди." 

Гори знамето на Европейския съюз. Денят е 9 май. Ден на Европа за едни, на победата над фашизма за други. Мястото е паметникът на съветската армия. Лидерът на европейската левица Сергей Станишев отминава случилото се с мълчание. А то е добра илюстрация на символната война, която обримчи кампанията за европейски избори. Както впрочем са и още няколко случки от последните дни. "Гласът на СССР" Йосиф Кобзон (с изяснени връзки с престъпния свят) агитира за кандидат за евродепутат от левицата на свой концерт в Пловдив ("Гласувайте за моя приятел Сашо") в присъствието на финансовия министър Петър Чобанов. Лидерът на истеричния национализъм Волен Сидеров "бори монопола на богоборците в Европа" и разплита заговора на "западната цивилизация срещу най-голямата православна държава - Русия". А новото въплъщение на популизма Николай Бареков се кълне по телевизията, че му липсва комунизма, защото тогава се живеело по-добре.

Положението е или-или. Европейски съюз или Евразийски съюз, както попитаха от "Алфа рисърч" и хлъцнахме пред отговорите на хората. След протестиращи и контрапротестиращи противопоставянето в обществото минава по линията русофоби и русофили. И от него мирише на нафталин. Възроди се една атмосферата на взаимни подозрения и обвинения, присъща на студената война. Всеки, който осъжда агресията на Путин в Украйна и критикува модела му на контролирана демокрация, е агент на Запада. Платен или с промит мозък (не се знае кое е по-лошо). Обратно - хората, които одобряват "третата кримска война" и се възхищават на "силната ръка" на руския президент, са обезателно проводници на Путиновата пропаганда.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

90 коментара
  • 1
    interrobang avatar :-|
    Питанка
    • -13
    • +132

    Предателите на националните интереси се самовеличаят като русофили. Опорочиха понятието.

  • 2
    sto67nes avatar :-?
    sto67nes

    ......."Една от причините за русофилството е, че българският социализъм и днес все още е посткомунистически, а не европейски. Иначе русофилските импулси щяха да са му доста чужди."

  • 3
    1951 avatar :-P
    1951
    • -116
    • +40

    [quote#0:"статия"]Всеки, който осъжда агресията на Путин в Украйна и критикува модела му на контролирана демокрация, е агент на Запада. Платен или с промит мозък (не се знае кое е по-лошо).[/quote]

    Всеки, който критикува хунтата в Киев или посочи престъпленията ѝ е путинсит, русофил и евразийски агент.

    Статията е в стил "крадецът вика, дръжте крадеца", тъй като Икономедиа е активен участник в разцеплението на "русофили и русофоби".

  • 5
    ver27574675 avatar :-|
    ДЕКОРАТИВНА ТИКВА
    • -117
    • +32

    Е по-едностранчиво нещо не бях чела! Личи му на пишещият, че освен бг преса друго не чете и е резистентен към многообразието. Светът общо и бг в частност са далеч от нарисуваната от него елементарна картинка. 100% клишета, но става за пример на първокурсниците по журналистика как не трябва да се пише. Не подценявай читателите и не ги натиквай в тесните си рамки!

  • 6
    today avatar :-|
    today

    До коментар [#1] от "Питанка":

    В случая нещата съвпадат, защото те предават българските интереси и защитават руските.

  • 7
    nick11 avatar :-|
    Николай_1
    • -10
    • +101

    В. "Капитал":
    '''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
    Що за противоречив феномен са русофилите днес и как така обичат хем Съветския съюз, хем православието
    ''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
    Въобще не може да става дума за никакви русофили. Такива хора и преди 100 години и сега , винаги са били рублофили и кремлинофили. Те не обичат руския народ - те обичат управляващите руския народ , без значение дали става дума за император , цар , генерален секретар или президент , стига той де господарят и да е в Кремъл.
    Истинските и достойни носители на гражданска доблест руснаци , като Анна Политковская , Наталия Естемирова , Пьотр Хлебников , Сергей Магнитский , Олег Кашин , Андрей Сахаров и т.н. , за нашите рубладжии , са продажници и агенти на американския империализъм.
    Още с атената при Св. Неделя - 1925 г. е станало ясно ,че рубладжиите в България имат само един господар - господарят в Кремъл и че те са истинските врагове на Отечеството ни.

  • 8
    desset avatar :-|
    4и4о 4о4о

    Качествена и изчерпателна статия. Но въпросът според мен не е за русофили/фоби. Изпразнени от съдържание термини, удобни за използване у нас, поради историческия им прецедент в бурните начални години на страната.
    След ПСВ и възникването на СССР смисълът на "русото" отпадна, претопено в болшевишкия империализъм и илюзия за военен световен ред. Илюзия добила съвсем реален апогей с края на ВСВ и разделяне на света на две. Две напълно противоположни идеи и управленски структури, въоръжени с ядрената възможност да унищожат света. Паритет между цивилизационен континуитет и яростен идеологически терор. Терорът загуби. Самоунищожи се в невъзможността си да прогресира. Остави безнравствено наследство, неспособно да управлява блага, а само да присвоява чрез власт по навик. Ето затова филофобското противостоене е романтичен атавизъм за модерния глобален свят.
    Днес страните са Върховенство на закона срещу Нагла корупция. За по-географски казано: Европа срещу Евразия.

  • 9
    freakecon avatar :-P
    FvH

    От най-върлите нови русофили, радетели за православие и семейни ценности ми е най-любим Воленчо Сидеров... как па не се намери един да го пита, къде му семейството, къде му е църковния брак, къде са му децата..

    Ей така любезно да го подпитат, кой е писал следните думи:

    "Срам ме е, че нито един български войник не замина за Кувейт."

    "Съветската армия е страж на мира”-тази лъжа се насаждаше в главата на българина от буквара на първолака до вестника на пенсионера. Песни се пееха и стихосбирки се тиражираха в прослава на “легендарната Червена армия” Не знам друга нация да е възпявала така окупатора си и да му е издигала мегаломански паметници, по-високи от телевизионната кула. България го е правила.Гнусотата на голяма демагогия изискваше не само да се подчиниш, но и да обожаваш този, който ти носи робството. А там, където е стъпил ботушът на Альоша, друго, освен робство,хората не са узнавали. "

  • 10
    nick11 avatar :-|
    Николай_1

    Ето какво пишеше във в. “Демокрация” преди 23 години днешният най-яростен съветофил в България Волен Сидеров:
    ''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
    ДА ОСВОБОДИМ АЛЬОША ОТ НАРЯД

    “Съветската армия е страж на мира”-тази лъжа се насаждаше в главата на българина от буквара на първолака до вестника на пенсионера. Песни се пееха и стихосбирки се тиражираха в прослава на “легендарната Червена армия” Не знам друга нация да е възпявала така окупатора си и да му е издигала мегаломански паметници, по-високи от телевизионната кула. България го е правила.Гнусотата на голяма демагогия изискваше не само да се подчиниш, но и да обожаваш този, който ти носи робството. А там, където е стъпил ботушът на Альоша, друго, освен робство,хората не са узнавали. Предполагам, че в бъдещите буквари и енциклопедии определението за съветската армия ще бъде “Страж на робството до разпадане на империята”.

    За мен утешително и радостно е, че ще доживея това време. Както е радостно разтурването на Варшавския договор. Слава Богу, никой няма да ме защитава от “враговете на социализма”.

    Логично и закономерно беше това разтурване.Както логично е логично и закономерно това, че нито един съветски войник не участва във войната срещу Саддам. И как иначе – нали отсреща стрелят със съветски калашници. Не върви да се биеш срещу една армия , която е твоя рожба. За залива не заминаха и български кинтексаджиии, които години наред продаваха оръжие на иракския фюрер, след което се връщаха и купуваха от българския Кореком “Лада” и кожено палто за своята другарка.

    Срам ме е, че нито един български войник не замина за Кувейт. Срам ме е за тези, които нападнаха Желю Желев, когато стана дума за българското военно присъствие в залива, пък макар и символично. Това са хората, които издигат паметници на своите агресори. За тях Альоша винаги е бил страж на собственото им дебелашко благополучие.

    Войната в залива потвърди истината, че в края на двайсти век велика сила не е тази държава, която има голяма армия, а тази, която има голяма икономика и висока култура.. За да гарантираш нечия свобода, собствената ти държава трябва да се състои от свободни хора и да е що-годе цивилизована. Тези две качества липсват в съветската империя. Нейната армия беше страж на мира през четиредесет и пета година, когато трябваше да се изолира половин Европа от цивилизацията. Тя беше страж на мира и през 56-а в Унгария, през 69-а в Чехословакия, през 79-та-а в Афганистан, през 91–а в Литва…Не е ли време вече да го освободим вече от този наряд този верен страж…Да изуе най-после мужишките си ботуши и да си гледа работата.

    Ако пък не можем да минем без страж на мира, нека тогава бъде този, който защити демокрацията. Американските момчета ни показаха как става това.

    4 март 1991 г.

    в. Демокрация

    ВОЛЕН СИДЕРОВ'
    ''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK