С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
90 16 май 2014, 15:41, 14535 прочитания

Русия, ти колко ни разедини

Що за противоречив феномен са русофилите днес и как така обичат хем Съветския съюз, хем православието

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



Гори знамето на Европейския съюз. Денят е 9 май. Ден на Европа за едни, на победата над фашизма за други. Мястото е паметникът на съветската армия. Лидерът на европейската левица Сергей Станишев отминава случилото се с мълчание. А то е добра илюстрация на символната война, която обримчи кампанията за европейски избори. Както впрочем са и още няколко случки от последните дни. "Гласът на СССР" Йосиф Кобзон (с изяснени връзки с престъпния свят) агитира за кандидат за евродепутат от левицата на свой концерт в Пловдив ("Гласувайте за моя приятел Сашо") в присъствието на финансовия министър Петър Чобанов. Лидерът на истеричния национализъм Волен Сидеров "бори монопола на богоборците в Европа" и разплита заговора на "западната цивилизация срещу най-голямата православна държава - Русия". А новото въплъщение на популизма Николай Бареков се кълне по телевизията, че му липсва комунизма, защото тогава се живеело по-добре.

Положението е или-или. Европейски съюз или Евразийски съюз, както попитаха от "Алфа рисърч" и хлъцнахме пред отговорите на хората. След протестиращи и контрапротестиращи противопоставянето в обществото минава по линията русофоби и русофили. И от него мирише на нафталин. Възроди се една атмосферата на взаимни подозрения и обвинения, присъща на студената война. Всеки, който осъжда агресията на Путин в Украйна и критикува модела му на контролирана демокрация, е агент на Запада. Платен или с промит мозък (не се знае кое е по-лошо). Обратно - хората, които одобряват "третата кримска война" и се възхищават на "силната ръка" на руския президент, са обезателно проводници на Путиновата пропаганда.


Ще кажете, че това разделение е естествено за българския обществен живот, тъй като съществува от повече от век. И е нормално енергично да възкръсва при удобен повод, какъвто са събитията в Украйна. Но когато разпалването на този конфликт е платформа на предизборната кампания на редица партии, е малко наивно да считаме, че отразява неподправени обществени нагласи. Първо, защото сегашното противопоставяне между русофили и русофоби почти по нищо не прилича на автентичното деление от Възраждането (виж защо тук). Второ, защото т.нар. русофилство не просто се покланя пред необятната руска култура, а заема политическа идеология от Кремъл. И третото и най-важно, защото тези, които експлоатират разделението, полагат целенасочени усилия да разклатят обществения консенсус, че членството ни в Европейския съюз и обвързването ни с демократични ценности са положителни явления.

Що е то русофилството днес

Ако трябва да ви разкажем днешният русофил в България в две изречения: той води поход срещу либерализма и за реабилитацията на Съветския съюз. Консерватизмът му е маскиран като привързаност към православието и върви в пакет с яростна хомофобия и ксенофобия. А страстният му панславизъм е съчетан със силен антиамериканизъм. И за финал - доволно е преял с теории на конспирацията.

В този профил отеква силно ехото на Путиновата пропаганда. Зад част от убежденията, разбира се, има исторически натрупвания, тоест не можем да твърдим, че са вдъхновени изцяло от Кремъл. Историкът проф. Искра Баева например смята, че силно поделените чувства към Русия не са функция на руския президент, а на "традиционните политически обвързаности, които имат различни проявления – културни, икономически, геополитически". (Проф. Баева е с леви убеждения, била е член на БСП, но в последните години идейните й виждания се разминават с тези на столетницата, която определя като прагматична и склонна на компромиси партия - бел. ред.) Според нея днешното деление на русофили и русофоби представлява еволюция от вече формирано в годините на прехода разделение. "То върви през цялото време по такива въпроси като отношението към Договора за дружба, сътрудничество и взаимна помощ през 1991 г., за изучаването на руски език в училище в началото на 90-те години, за съдбата на съветските паметници – този на съветската армия в София, Альоша в Пловдив и на много други места, за българското участие в руските енергийни проекти", изброява тя. 



Според политолога и социолог доц. Антоний Гълъбов обаче обликът на русофилите, които са най-шумни напоследък, е скроен по руски образец и сценарий. На първо място той се изразява във възраждане на Съветския съюз, само че изпразнен от комунизма и марксизма. Още през 2005 г. президентът Путин реабилитира идеята с изказването си, че разпадането на съюза е "най-голямата геополитическа катастрофа на века", която е и "голяма трагедия" за руското население. Аргументите, които галят ухото на масовия избирател, са, че тогава хората са живели по-добре, че е имало индустрия, безплатно образование и здравеопазване и т.н. "Идеологията е извадена от този пакет и на нейно място е вкарана идеята за велика сила, силна ръка и силен лидер", коментира доц. Гълъбов. "Това е много интересно само по себе си, защото да се възражда Съветският съюз без комунистическата и марксистка идеология, означава, че той всъщност никога не е бил основан на идеологически принципи. А е бил просто един модерен империализъм, нищо повече", отбелязва още той.

Девет години по-късно по изследванията на общественото мнение в Русия ясно могат да се разчетат последиците от обработването на масовото съзнание в тази посока (в Русия почти няма медии, които да не са контролирани от Кремъл - бел. ред.). В проучване на Pew Research Center от тази пролет 55% от руснаците (27% напълно се съгласяват, 28% като цяло се съгласяват) казват, че фактът, че Съветският съюз не съществува вече, е "голямо нещастие". А от младите хора до 30 години, които дори не са живели в този период, 40% скърбят по разпадането на СССР.

В България в последните двадесет години с малки изключения няма сериозен дебат за последиците и тежкото наследство на комунизма. По телевизора той присъства само през носталгия и въздишки по марките, естрадата, книгите, филмите, Людмила Живкова и прочие. Най-новата история е слабо застъпена в училище. Така, когато миналата година НЦИОМ направи изследване за образователните практики за изучаване на комунизма, стана ясно, че 18% от младите хора между 15 и 35 години биха искали да живеят по времето на Тодор Живков. А едва 40% бяха чували за лагера в Белене например. Този вакуум е хранителна среда за популисти като Бареков, който веднага обявява партия на работническата класа, започва да страда по комунизма и обещава да върне наименованието Народна република България. Не случайно от екипа му твърдят, че той ще вземе част от електората на "Атака". Още с появата на националистическата формация през 2005 г. профилът на избирателите й беше на хора, изгубили от прехода. "Те се чувстваха изолирани, излъгани, декласирани след края на Съветския съюз. Това, което са имали преди, не могат да го получат отново в новата ситуация", обяснява доц. Антоний Гълъбов и добавя, че сред тях е имало както хора с ниско, така и с висше образование. Досега тази група от хора стоеше встрани, някои тихо пригласяха на проевропейския консенсус, други бяха в сянката на онези 20% по социология, които никога не приеха европейския път на страната.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2176 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 3012 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Е-уроци на черна дъска

Държавата инвестира в технологии в училищата, но без да променя учебното съдържание

Още от Капитал
Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Четиримилиардната алтернатива

Годината е рекордна за взаимните фондове, като те са сред малкото инвестиции, които бият инфлацията, макар да има и доста на загуба

Доставянето на чиста енергия е по-лесно от съхранението й

Намаляването на емисиите зависи от узряването на технологиите за съхранение на енергия

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

Кино: "Болка и слава"

Алмодовар вълнуващо за спектакъла на живота и корените на творчеството

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10