Русия, ти колко ни разедини

Предателите на националните интереси се самовеличаят като русофили. Опорочиха понятието.

......."Една от причините за русофилството е, че българският социализъм и днес все още е посткомунистически, а не европейски. Иначе русофилските импулси щяха да са му доста чужди."

До коментар [#1] от "Питанка":

В случая нещата съвпадат, защото те предават българските интереси и защитават руските.

В. "Капитал":
'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Що за противоречив феномен са русофилите днес и как така обичат хем Съветския съюз, хем православието
''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Въобще не може да става дума за никакви русофили. Такива хора и преди 100 години и сега , винаги са били рублофили и кремлинофили. Те не обичат руския народ - те обичат управляващите руския народ , без значение дали става дума за император , цар , генерален секретар или президент , стига той де господарят и да е в Кремъл.
Истинските и достойни носители на гражданска доблест руснаци , като Анна Политковская , Наталия Естемирова , Пьотр Хлебников , Сергей Магнитский , Олег Кашин , Андрей Сахаров и т.н. , за нашите рубладжии , са продажници и агенти на американския империализъм.
Още с атената при Св. Неделя - 1925 г. е станало ясно ,че рубладжиите в България имат само един господар - господарят в Кремъл и че те са истинските врагове на Отечеството ни.

Качествена и изчерпателна статия. Но въпросът според мен не е за русофили/фоби. Изпразнени от съдържание термини, удобни за използване у нас, поради историческия им прецедент в бурните начални години на страната.
След ПСВ и възникването на СССР смисълът на "русото" отпадна, претопено в болшевишкия империализъм и илюзия за военен световен ред. Илюзия добила съвсем реален апогей с края на ВСВ и разделяне на света на две. Две напълно противоположни идеи и управленски структури, въоръжени с ядрената възможност да унищожат света. Паритет между цивилизационен континуитет и яростен идеологически терор. Терорът загуби. Самоунищожи се в невъзможността си да прогресира. Остави безнравствено наследство, неспособно да управлява блага, а само да присвоява чрез власт по навик. Ето затова филофобското противостоене е романтичен атавизъм за модерния глобален свят.
Днес страните са Върховенство на закона срещу Нагла корупция. За по-географски казано: Европа срещу Евразия.

От най-върлите нови русофили, радетели за православие и семейни ценности ми е най-любим Воленчо Сидеров... как па не се намери един да го пита, къде му семейството, къде му е църковния брак, къде са му децата..

Ей така любезно да го подпитат, кой е писал следните думи:

"Срам ме е, че нито един български войник не замина за Кувейт."

"Съветската армия е страж на мира”-тази лъжа се насаждаше в главата на българина от буквара на първолака до вестника на пенсионера. Песни се пееха и стихосбирки се тиражираха в прослава на “легендарната Червена армия” Не знам друга нация да е възпявала така окупатора си и да му е издигала мегаломански паметници, по-високи от телевизионната кула. България го е правила.Гнусотата на голяма демагогия изискваше не само да се подчиниш, но и да обожаваш този, който ти носи робството. А там, където е стъпил ботушът на Альоша, друго, освен робство,хората не са узнавали. "

Ето какво пишеше във в. “Демокрация” преди 23 години днешният най-яростен съветофил в България Волен Сидеров:
''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
ДА ОСВОБОДИМ АЛЬОША ОТ НАРЯД

“Съветската армия е страж на мира”-тази лъжа се насаждаше в главата на българина от буквара на първолака до вестника на пенсионера. Песни се пееха и стихосбирки се тиражираха в прослава на “легендарната Червена армия” Не знам друга нация да е възпявала така окупатора си и да му е издигала мегаломански паметници, по-високи от телевизионната кула. България го е правила.Гнусотата на голяма демагогия изискваше не само да се подчиниш, но и да обожаваш този, който ти носи робството. А там, където е стъпил ботушът на Альоша, друго, освен робство,хората не са узнавали. Предполагам, че в бъдещите буквари и енциклопедии определението за съветската армия ще бъде “Страж на робството до разпадане на империята”.

За мен утешително и радостно е, че ще доживея това време. Както е радостно разтурването на Варшавския договор. Слава Богу, никой няма да ме защитава от “враговете на социализма”.

Логично и закономерно беше това разтурване.Както логично е логично и закономерно това, че нито един съветски войник не участва във войната срещу Саддам. И как иначе – нали отсреща стрелят със съветски калашници. Не върви да се биеш срещу една армия , която е твоя рожба. За залива не заминаха и български кинтексаджиии, които години наред продаваха оръжие на иракския фюрер, след което се връщаха и купуваха от българския Кореком “Лада” и кожено палто за своята другарка.

Срам ме е, че нито един български войник не замина за Кувейт. Срам ме е за тези, които нападнаха Желю Желев, когато стана дума за българското военно присъствие в залива, пък макар и символично. Това са хората, които издигат паметници на своите агресори. За тях Альоша винаги е бил страж на собственото им дебелашко благополучие.

Войната в залива потвърди истината, че в края на двайсти век велика сила не е тази държава, която има голяма армия, а тази, която има голяма икономика и висока култура.. За да гарантираш нечия свобода, собствената ти държава трябва да се състои от свободни хора и да е що-годе цивилизована. Тези две качества липсват в съветската империя. Нейната армия беше страж на мира през четиредесет и пета година, когато трябваше да се изолира половин Европа от цивилизацията. Тя беше страж на мира и през 56-а в Унгария, през 69-а в Чехословакия, през 79-та-а в Афганистан, през 91–а в Литва…Не е ли време вече да го освободим вече от този наряд този верен страж…Да изуе най-после мужишките си ботуши и да си гледа работата.

Ако пък не можем да минем без страж на мира, нека тогава бъде този, който защити демокрацията. Американските момчета ни показаха как става това.

4 март 1991 г.

в. Демокрация

ВОЛЕН СИДЕРОВ'
''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''