Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
90 16 май 2014, 15:41, 14794 прочитания

Русия, ти колко ни разедини

Що за противоречив феномен са русофилите днес и как така обичат хем Съветския съюз, хем православието

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Национализацията на православието

Тази шизофрения, разбира се, има своето обяснение. Главният редактор на "Християнство и култура" и историк Момчил Методиев я отдава на "вноса на идеологизирано православие, което се разви в Русия през последните години, за да запълни идеологическия вакуум от разпадането на Съветския съюз". Методиев нарича този феномен "национализъм с православна маска" , а руският свещеник с либерални възгледи Яков Кротов - "национализация на православието", тоест превръщането му в държавна идеология, в която Руската православна църква възприема "функциите на полкови военен свещеник, който изпълнява задачи на командването". Последното определение е на доц. Дилян Николчев, преподавател по църковно право в Софийския университет, който е изследвал употребата на православието за политически цели.

Той разказва, че след разпадането на СССР периодът на антирелигиозност в бившите комунистически страни сравнително бързо е подменен от нова православнорелигиозна и политическа идентичност. "Да се преодолее съветското минало – това означаваше в частност да се възстанови дълбоко наранената Руска православна църква, да й се помогне да се възроди", обяснява доц. Николчев.


Така се съживява идеята за "Трети Рим" в образа на Москва. Това обаче отваря широко вратите на църквата за политиката, а православната символика и реторика нахлува масово в различните политически партии, групи и движения независимо от техните противоположни идеи. "Политиката в Русия прегърна православието, за да използва църквата като инструмент – като обединяваща и сплотяваща сила в епохата на силна дезинтеграция на постсъветското комунистическо общество", допълва богословът.

Така например в глобално проучване на ценностите ISSP се вижда, че делът на хората, които се асоциират с православното християнство в Русия, пораства от 31% през 1991 до 72% през 2008 г. В началото на 90-те само 11% се определят като донякъде религиозни, докато сега 54% твърдят това. Едва 7% обаче посещават църква поне веднъж месечно.

В същото време, казва доц. Николчев, "Единна Русия" на президента Владимир Путин неприкрито използва проправославните и прокомунистическите националистически настроения, партии и движения не само за укрепване на властта, но и за консолидиране на православния свят в самата федерация и на международния терен в подкрепа на политиката на Русия. Така например на страната на Путин в конфликта в Украйна се включи и главата на Руската православна църква патриарх Кирил, когато на Великденската литургия подчерта, че всички опити да бъде отнета Украйна от Русия в миналото са се проваляли.



Момчил Методиев пък припомня кога руското православие повежда войната си срещу западния либерализъм – след като през 2011 г. Европейският съд по правата на човека се произнася в полза на гражданката на Финландия и Италия Сойле Лауци по жалбата й, че разпятията в публичните училища в Италия противоречат на светския характер на образованието. След този случай митрополит Иларион Алфеев (нещо като външен министър на Руската православна църква) обявява, че на Запад действа войнстващ секуларизъм. "Започва да говори за стратегически алианс между православната и Римокатолическата църква, насочен към защитаване на традиционните християнски представи за семейство", разказва Методиев и добавя, че така се стига до идеята за Европейския съюз като диктатура на либерализма, която чуваме често напоследък и в България.

Както обяснява доц. Дилян Николчев, тези православно-политически движения не се ограничават само до Русия, а се разпространяват в цяла Източна Европа. Зад православието днес се крият както крайнолеви, така и крайнодесни политически субекти. Те залагат на битовите християнски традиции сред слабограмотните в религиозно отношение социални групи.

Самите "нови православни политици", както ги нарича доц. Николчев, според него се отличават с изключително повърхностни познания в областта на православното богословие. "Те интерпретират учението като политическо-религиозна идеология по един особено спекулативен, манипулативен и демагогски начин, неотговарящ на православните канонични традиции", отсича богословът. Според него това са хора, приели православието в резултат на "внезапно обръщане" към вярата, като Радован Караджич в бивша Югославия, Корнелиу Вадим Тудор в Румъния, Жириновски и Путин в Русия. "За България такива представители са например Волен Сидеров и Слави Бинев, като не пропускаме и Българската социалистическа партия и нейните лидери, които днес всячески примиряват и съюзяват православието и комунизма. Днес същите, като например бившият президент Георги Първанов, дори биват награждавани с награди за изключителни заслуги към православието", отбелязва доц. Николчев.
По думите му те се вживяват в ролята си на "хибриден светски и духовен епископат", като са изключително активни са в областта на църковната дипломация и громят враговете на православието – ереси и политици – повече, отколкото самата православна църква.

В крайна сметка обаче пропагандата им против ценностите на Европа е несъстоятелна, смята богословът. Тъкмо защото европейските принципи са базирани на християнската религия, опит и традиция - с католическата и протестантска специфика на Запад и с православната такава на Изток. В българската политика обаче, която е замръзнала на ниво "Евровизия", демагогията работи с пълна сила.

Исторически русофилството не е ляво

Популярното схващане е, че противопоставянето русофили-русофоби е естествено за българското общество, защото има дълбоки исторически корени и разделя българите още от периода на Освобождението. Дори оригиналната евразийска идея е била създадена в Софийския университет през далечната 1920г., както припомни скоро Тони Николов в свой текст за "Култура".

Днешните русофилство и русофобство обаче имат малко общо с автентичното деление. Въпреки че темите и езика им са поразително сходни. Например в сферата на православието и хомофобията, както припомня историкът доц. Стефан Дечев, който е изследвал двете идеологии във Възрожденския печат. "Видимата доза хомофобия в съвременната русофилска реторика удивително напомня на писанията на един русофилски вестник в навечерието на русофилския преврат на 9 август 1886 г., който обвинява княз Александър Батенберг като "немец" в хомосексуални връзки с българските офицери", дава пример той.

Отвъд тези прилики обаче днес е доста различно. Така например исторически русофилството няма общо с левицата, обяснява доц. Дечев. "Една от най-русофилските партии се свързва с тежката българска буржоазия – Народната партия. Почти всички пословични знаци на русофилство са дело и инициатива на цар Фердинанд и политически партии, които в края на 19 и началото на 20 в. с цялата условност бихме причислили към политическата десница", коментира историкът. Той добавя, че по това време социалистическите кръгове са по правило антируски настроени. Цялата българска левица преди сто и повече години е антируска, както и студентството ни. Нещо повече, цялата политическа класа мълчи, когато се взема решение в началото на 20 век да се построи паметник на руския цар Александър II срещу парламента. "При първата копка единствени студентите протестират с идеята, че се отдава почит на чужд монарх, а се засенчват априлци от 1876 г. и българските усилия с въстанието", разказва още историкът от ЮЗУ.

Проф. Искра Баева от Софийския университет отбелязва, че тогавашната русофобия (отхвърлянето на драстичната намеса на Русия във вътрешните работи на младата българска държава) остава затворена в кръга на политическите и интелектуалните елити и не се превръща в масово явление. "Войната, жертвите, участието на български опълченци и на българското цивилно население в [Освободителната] война е в основата на силната емоционалната привързаност на обикновените българи и на част от новия политически елит към Русия", коментира тя.

Разбира се, балансът русофили-русофоби минава в съвсем други измерения, когато България влиза в съветската сфера на влияние. "След Втората световна война русофилството/съветофилството става запазена марка на БКП, затова в годините на прехода то неотменно се свързва с БСП и лявото, а русофобията/съветофобията – с дясното", коментира историчката.

В момента пък разделението русофили и русофоби уж следва условното разделение ляво-дясно, но според доц. Стефан Дечев, по-скоро се определя от отношението към миналото, към режима до 1989 г. " Опитът на комунистическия режим винаги ще прави русофилството част от определен вид носталгизъм", казва историкът и добавя: "Една от причините за русофилството е, че българският социализъм и днес все още е посткомунистически, а не европейски. Иначе русофилските импулси щяха да са му доста чужди." 

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И адвокати за всички! 1 И адвокати за всички!

Американският адвокат Фред Рууни, наречен "Бащата на правните инкубатори", и неговият принос в обучението на юристи за социални каузи

17 яну 2020, 12936 прочитания

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2800 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Е-уроци на черна дъска

Държавата инвестира в технологии в училищата, но без да променя учебното съдържание

Още от Капитал
Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Шоу по време на пандемия

Как културата и шоубизнесът се променят насред постоянните трусове

Голямото гледане 2

Отлични адаптации, талантлива актьорска игра, увлекателни сюжети и великолепно чувство за хумор – някои от сериалите, които си струва да изгледате (ако сте пропуснали)

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10