Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Shutterrstock

Е-уроци на черна дъска

Държавата инвестира в технологии в училищата, но без да променя учебното съдържание

Люба Йорданова
12506 прочитания

Shutterrstock

© Shutterrstock


Каквато и е-платформа да бъде избрана, тя ще представя същите недостъпни материали по същите остарели методи на преподаване.

По-добра организация на учебното съдържание, индивидуални курсове по всеки предмет, помощ за учителите при оценяването и следенето на напредъка на учениците, по-лесна връзка между участниците в образователния процес, край на хартиената бумащина. Всичко това могат да получат от новата учебна година училищата, които използват приложенията на Google за образование. Безплатно и с няколко клика. Нужна е единствено връзка с интернет. В началото на май компанията представи инструмента Classroom, чиято цел е да спести време и усилия, за да могат учителите да се посветят на преподаването, а учениците - на ученето.

Седмица по-рано Министерството на образованието (МОН) обяви обществена поръчка за доставка, внедряване и поддръжка на платформа за електронно обучение в системата на училищното образование в България. Целите на платформата са да подобри качеството и ефективността на образователната система, да повиши измеримостта на постигнатите резултати от ученици и преподаватели, да обогати учебното съдържание, да осигури достъп до образование на всеки, да изгради единна образователна среда, която дава възможност за общуване. Прогнозната стойност е 7.2 млн. лв., а кандидатите имат време до 23 май за подаване на оферти. Търг за същия продукт беше пуснат през юли 2012 г. (тогава от администрацията на ГЕРБ), но беше обявен от Комисията за защита на конкуренцията и от Върховния административен съд за незаконосъобразен и впоследствие прекратен. Сега спорните критерии са занижени, но съмненията за предопределен победител остават. Няма решение и на по-големите проблеми - каквато и платформа за електронно обучение да бъде избрана, тя ще представя същите недостъпни за учениците материали по същите остарели методи на преподаване.

Нов търг, стари опасности

Въвеждането на електронна платформа за обучение в училищата безспорно е необходимо. Ако бъде направено добре, това ще спести на учителите безкрай часове в попълване на хартиени документи, ще им позволи да създават и управляват собствени курсове, ще улесни събирането и анализа на данни за резултатите на всички училища, ще направи комуникацията между учители, ученици и родители по-лесна. От няколко години вече има директори, които са оценили ползите от подобни платформи и са ги въвели по собствена инициатива. Друг е въпросът, че в момента законът не признава такива форми като алтернатива на хартиената комуникация и учителите на практика вършат двойна работа.

Някои от изискванията по поръчката обаче будят съмнение. Образователното министерство се обвързва с покупка на лиценз, изисква от кандидатите да имат оборот от сходна дейност минимум 3.6 млн. лв. за последните три години и да имат поне един подобен проект с най-малко сто хиляди потребители, включително ученици от първи клас до завършващи. От бъдещия изпълнител се иска още да има център за обслужване на клиенти с 24-часово обслужване и сертифицирани служители. Има изисквания за конкретни степени на образование и професионален опит на изпълнителите по договора. Минималният гаранционен срок за поддръжка на платформата е 36 месеца, като изпълнителят трябва да обучи 150 администратори и да окаже съдействие за обучение на не по-малко от 1500 учители. Офертата на кандидата трябва да обхване минимум 2500 училища и един млн. потребители - т.е. всички в България. Има и твърде конкретни изисквания по отношение на функционалностите на платформата - тя трябва например да дава "възможност за оценяване на публикации в wiki страницата (wiki-та), като настройките и критериите за оценимост да бъдат задавани автоматично", както и за оценяване на блогове на преподаватели.

Според хора от IT индустрията, с които "Капитал" разговаря, критериите на поръчката отговарят на един определен софтуерен продукт - Blackboard (платформата, която се използва от по-голямата част от университетите в САЩ и Великобритания). Проблем според специалистите е, че поръчката изключва използването на технологии като облачни услуги и системи с отворен код, които могат да направят цената значително по-евтина, а поддръжката - по-лесна. Още повече че преди години държавата инвестира в национален образователен портал, който така и не влезе в употреба.

Условията за минимален оборот, достигнати потребители и изискванията за служителите, пък ограничават съществено обхвата на възможните кандидати до големи компании или консорциуми от такива. Подобни съмнения имаше при първото пускане на търга преди две години. Тогава от участниците се искаше минимум 15 млн. лв. оборот от сходна дейност за последните три години и имплементиран 

В момента законът не признава онлайн платформите като алтернатива на хартиената комуникация и учителите вършат двойна работа.

проект за платформа за поне сто училища и сто хиляди потребители. Както през юли 2012 г., и сега търгът се пуска без публично обсъждане как точно ще протича онлайн обучението и какви цели трябва да постигне бъдещата платформа. Дори срокът за подаване на оферти е съкратен до минималния възможен по закон - 24 дни. От Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ), които обжалваха предишния търг пред КЗК, коментираха, че комисията им по пазарна конкуренция в момента разглежда условията на новата поръчка и след това асоциацията ще вземе решение как ще действа.

"Настоящата обществена поръчка е взела предвид всички забележки на официалните институции – КЗК и ВАС, и са отстранени посочените недостатъци", коментираха за "Капитал" от образователното министерство. Те обясняват, че изискването за достигнати минимум 100 хил. потребители е около 30 пъти по-ниско спрямо реалните нужди (системата на училищното образование обхваща около милион учители и ученици, а заедно с родителите потенциалният брой потребители се удвоява), а това за минималния оборот - под 50% от прогнозната стойност на поръчката, при положение че Законът за обществените поръчки позволява до 300%. "Логично е да искаме да има такъв център [за обслужване на клиенти - бел. ред.], тъй като тази платформа ще обслужва българската образователна система – над 2500 училища и над 2 милиони потребители", казват още от МОН. И допълват, че не са игнорирали платформа с отворен код, но държат да има "сериозна софтуерна поддръжка и гаранция, че решението ще е напълно работоспособно минимум за срока на договора".

През последната година няколко български висши училища също обявиха търгове за изграждане на електронна платформа, някои от които конкретно за Blackboard. Компанията, която в България доставя и поддържа продуктите на Blackboard и която е спечелила поръчките за университетите - Ballistic cell, не отговори на въпроса дали ще участва в състезанието на МОН.

Технологии без съдържание

През април Министерският съвет одобри 21.5 млн. лв. за програмата "Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в училище", като от МОН обясняват, че в тях има разходи за хардуер, зони за безжична WiFi свързаност, лицензиран софтуер, електронно съдържание и системи за електронно обучение, а в момента се прави анализ на заявените нужди от училищата. Според МОН концепцията на електронната платформа е да "изнесе част от образованието извън училищата и да даде възможност на родители, ученици и учители по-гъвкаво, екипно и неформално да общуват, както и да създадат вътрешна мотивация за учещия да ползва новите технологии". Електронните платформи обаче няма как да повишат качеството на образованието, без да се промени съдържанието, което те ще предоставят. Осъвременяването на учебните програми, материали и методи върви бавно, а основата на цялата реформа - новият закон за училищното образование, няма изгледи скоро да влезе в парламента.

Според Цветан Цветански, председател на УС на "Център за образователни инициативи", които разработват платформата u4ili6teto.bg, образователното министерство залага на закупуване на техника, интернет и изграждане на централизирани платформи, без преди това да е осигурило законовата и нормативната основа за използването на електронните уеб базирани форми на обучение и без да провежда политика на стимулиране на училищната или индивидуалната активност в тази посока. "Това е все едно да закупуваш камиони и бензин, без да си изградил пътища, без да си приел правилник за движението по тях и без да си обучил шофьори", обобщава Цветански.

"Защо отново се инвестира в технологии, след като добре знаем, че проблемите не са там", пита и председателят на Института за прогресивно образование Явор Джонев. Той припомня, че електронните уроци от Националния образователен портал са достъпни безплатно от няколко години, но на практика не се използват, докато в същото време външни доставчици като сайта за видеоуроци "Уча.се", които просто повтарят учебното съдържание в по-разбираема форма, са популярни сред учениците.

"Нашите учители са научени и принудени да преподават по определени учебници, които представят изключително ограничена информация и налагат точно определени изводи от тази информация", коментира още Джонев. И допълва, че оценяването и на учителите, и на учениците не е как те могат да вникват, разсъждават и експериментират с решаване на проблеми, като намират и критично оценяват информация от множество източници, а е основано на възпроизвеждане на същата тази изключително бедна информация от учебниците заедно с наложената й интерпретация. "А това е точно обратното на качествено учене", смята Явор Джонев. Според него с инвестициите в технологиите ще се затвърди педагогическото статукво, като просто му се придаде по-модерна външна форма. Вместо това държавата би трябвало да търси причините за лошите резултати на образователната система, да изследва съществуващите педагогически методи и съдържание и да инвестира в тяхното модернизиране. "Със същите тези пари може да се направи много добра магистърска програма на световно ниво за преквалификация на учителите", дава идея Явор Джонев.

Какво наистина работи

Квалификацията на преподавателите е основен проблем и според учителя по български език и литература в 91-ва немска езикова гимназия Марта Джалева, която от години използва информационни технологии в преподаването си. "Учителите разбраха, че без това не може. И са готови да направят всичко, за да си вършат работата", коментира тя. Пречките в момента са, че не съществуват адекватни курсове, квалификациите не са записани в длъжностните характеристики на учителите и не им се считат като работно време. Освен това технологичната база в много училища вече е остаряла, а безжичен интернет има само в определени зони. "Учениците искат да имат достъп до информация", категорична е Марта Джалева, която е направила анкета по тази тема сред своите ученици. Резултатът е, че те не желаят да слушат лекции, а да се научат да систематизират информация, да извличат необходимото от различни източници и да си изграждат сами мнение.

"Ако променим само средството, а методиката остане същата, няма да има особен ефект", смята и началният учител и мениджър по иновациите на 137 СОУ "Ангел Кънчев" Десислава Миленкова. Според нея новите технологии биха били много по-полезни и ефективни, ако вървят с променен стил на общуване с децата "Промяната на ролята на учителя - вероятно не през цялото време, трябва да се трансформира в това да бъде насочващ към информацията, настойник, ментор, съпътстващ учениците в техния дълъг път към систематизиране на информацията и превръщането й в знания", допълва Десислава Миленкова. А мястото на информационните технологии в този процес според нея е да променят средата на учене и да помогнат на учителите да направят образованието интересно и завладяващо. "Когато дадем новата технология в ръцете на мотивираните учители и свържем това със споделяне на получените резултати, няма как да няма ефективно образование", обобщава Миленкова.

"За да има дистанционно обучение по училищата в България, първо, трябва да има ясни законови правила кога какво и как се провежда", коментира Тодор Георгиев, управител на e-learning компанията "Кабината БГ". Според него липсват ясни правила за стимулиране на иновативните учители. През 2010 г. "Кабината БГ" обучава онлайн по пилотен проект в МОН 11 хил. български учители за работа в платформа за е-обучение, но по думите на Георгиев голяма част от тях са загубили мотивация към технологиите в училище.

А от какво имат нужда учениците? "От модерни даскали, които излизат пред тях със самочувствие. Няма как непрестанно подценяван човек да може да вдъхнови един тийнейджър", категоричен е учителят по история Емил Джасим. Освен това според него учениците имат нужда и от лично внимание, което става възможно с модерните технологии и уеб базираните платформи, тъй като те позволяват на учителя да върви с персоналната скорост на всеки ученик. "Учениците имат нужда и от възможността да създават сами съдържание, което да не "пожълтява" с времето - съдържание, което да е достъпно за всички и може да се споделя", допълва Емил Джасим.

"Учениците си представят образованието като игра, интересна и забавна. Да могат да проследяват напредъка си и как наученото днес ще им се отрази на реалния живот", смята Дарин Маджаров, създател на "Уча.се". За две години видеоуроците на сайта са изгледани 7 милиона пъти без никакви инвестиции в реклама. Което доказва, че промяната не се крие в електронна платформа за 7 млн. лв. А в това да представиш темите на езика на учениците.


2 коментара
  • 1
    fred avatar :-|
    Fred

    Така и не се разбра, че където се намеси държавата ВИНАГИ става дума за далавера. Най-сигурният начин да убиеш и провалиш нещо /колкото и прогресивно да е то/ е да го дадеш в ръцете на чиновниците от някое министерство. Единственото което те могат и в което непрекъснато се усъвършенстват е външно да позачистят и леко прикрият далаверата. Но тя продължава да наднича от всяко ъгълче.

  • 2
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    В по-малките колежи в САЩ Мудъл (Moodle) се използва много повече от Blackboard като далеч по-евтина, разходите са основно по поддръжката в една институция. Горещо пропоръчвам за България. Има и Канвас, и други системи.
    Един от основните проблеми с Blackboard е че изисква предаване на интелекстуалната собственост на съдържанието, нещо с което университетските преподаватели рядко са съгласни, осбено тези които са добре публикувани.
    Разбира се с Мудъл няма кой да организира командировки и специализации в САЩ докато Blackboard има тези възможности


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK