Ако гражданският брак се сключва на брега на река Сена пред местен оправомощен орган, то формата на брака ще се уреди от френското право, тъй като тя се определя от правото на държавата, пред чийто орган той се сключва.

Именно поради това брак, сключен в чужбина, се признава в Република България, ако е спазена формата, установена съгласно горното правило.

Имуществени отношения между съпрузите

В семейната идилия винаги се намесват и имуществените отношения. Те се уреждат от правото на държавата, в която е тяхното общо обичайно местопребиваване, а когато такова не е налице - от правото на държавата, с която и двамата съпрузи са в най-тясна връзка. Тоест, ако младото семейството прецени, че апартаментът с изглед към Айфеловата кула е подходящото за тях място за живеене, имуществените им отношения ще се уреждат от френското право. Ако това право позволява обаче съпрузите могат с писмено споразумение да определят друго законодателство относно имуществените отношения помежду им. Така съпрузите могат да изберат право, което позволява сключването на брачен договор, ако такъв не е предвиден по правото на обичайното им местопребиваване.

Развод и законна  раздяла

Няма как да приемем със сигурност, че семейното щастие на героите от историята ни ще продължи вечно. В този случай на помощ ще им се притече Регламент (ЕС) No. 1259/2010 на Съвета от 20 декември 2010 г., който въвежда единни правила за приложимото право при развод и законна раздяла.

Според него съпрузите могат да определят с формално споразумение приложимото право при развод и законна раздяла, но при условие че то е едно от следните:

· правото на държавата, в която имат обичайно местопребиваване към момента на сключване на споразумението

· правото на държавата на последното им обичайно местопребиваване, доколкото единият съпруг все още пребивава там към момента на сключване на споразумението · правото на държавата, чийто гражданин е един от тях към момента на сключване на споразумението

· правото на сезирания съд.

Споразумението може да се сключи и изменя по всяко време, но не по късно от момента на сезиране на съда.

В случай че отношенията между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени и те се окажат неспособни да постигнат каквото и да било съгласие по въпроса, разводът или законната раздяла ще се уредят от:

· правото на държавата на обичайното им местопребиваване към момента на сезиране на съда или, ако не е изпълнено това,

· правото на държавата на последното им обичайно местопребиваване, при условие че това пребиваване е приключило не повече от една година преди сезирането на съда и ако единият съпруг все още живее в тази държава към момента на сезиране на съда; или, ако не е изпълнено това,

· правото на държавата на сезирания съд.

Именно тук се появява и въпросът кой ще е компетентно сезираният съд. Този път друг регламент ще регулира отношенията между съпрузите, за да им помогне да преодолеят последиците от неуспешния брак.

Според Регламент (ЕО) No. 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година компетентни да разглеждат дела, свързани с развод и законна раздяла, са:

· съдилищата на държава членка, на чиято територия съпрузите имат обичайно местопребиваване · или са имали последно обичайно местопребиваване, ако един от тях все още живее там

· или ответникът има обичайно местопребиваване · или в случай на обща искова молба и единият от съпрузите има обичайно местопребиваване · или ищецът има обичайно местопребиваване, ако той е живял там поне една година непосредствено преди предявяването на иска

· или ищецът има обичайно местопребиваване, ако е живял там поне шест месеца непосредствено преди предявяването на иска и е гражданин на въпросната държава членка или, ако се отнася до Обединеното кралство или Ирландия, има поданство (domicile) там

· съдилищата на държава членка, чиито граждани са двамата съпрузи, или, ако се отнася до Обединеното кралство или Ирландия, където те имат domicile.

В бързината към приключване на развода неслучилият на брак не трябва да пропуска изключителното правило, че срещу съпруга му, който има обичайно местопребиваване на територията на държава членка или е гражданин на държава членка (Обединеното кралство или Ирландия - domicile), може да се предявява иск в друга държава членка само в съответствие с изброените по-горе правила.

Родителска отговорност

Целта на развода е да приключат брачните отношения между съпрузите, но ако през някоя от щастливите отминали години героите на нашата история са създали наследник, правото отново трябва да се намеси, за да реши въпроса за родителската отговорност.

Като общо правно понятие тя включва в себе си въпроса с упражняването на родителски права и определянето на режима на личните отношения между родител и дете. Обикновено носител на правото на лични отношения е лицето, което не е носител на родителските права, и съдът му определя конкретни моменти за контакти с детето.

Компетентността по дела относно родителска отговорност е уредена отново в Регламент (ЕО) No. 2201/2010. Общото правило, с което трябва да се съобразят съпрузите, е, че компетентни за всички дела относно родителска отговорност са съдилищата по обичайното местопребиваване на детето към момента на сезиране на съда. Тоест, ако малкият наследник е раснал край бреговете на Сена, компетентен да разгледа въпроса за родителските права ще бъде френският съд.

Европейският законодател, явно осъзнал желанието на всички съпрузи в сходна ситуация за бързо разрешаване на недоразуменията, произтичащи от брака, е предвидил и възможността за съединяване на дело относно родителска отговорност с брачен иск, но при кумулативното спазване на съответните изисквания:

· поне единият от съпрузите да притежава родителска отговорност над детето · компетентността на съда да е била изрично или по друг недвусмислен начин приета от носителите на родителската отговорност

· да е във висш интерес на детето.

Издръжка 

Една не толкова приятна последица от развода е издръжката. Регламент No. 4/2009 урежда както материалното, така и процесуалното право по въпросите, свързани с издръжката. Общото правило за определяне на приложимото право е по обичайното местопребиваване на лицето, на което се дължи издръжка. Възможно е страните да изберат друго право, което ще уреди отношенията им относно издръжката, но е невъзможен отказ от право на издръжка. От особено практическо значение е разрешението делото за издръжка да бъде съединено с дело за родителска отговорност.