С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
30 20 юни 2014, 14:16, 45858 прочитания

За буквите, които ни казват кои сме

Група дизайнери в граждански поход за съхранението на българската кирилица

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Текстът, който четете, е на български език, но не съвсем. Защото буквите, които прескачат по страниците или екраните ви, всъщност са руски. Каква е разликата ли? Спомнете си ченгелите на ръкописните малки букви, над които се стараехте в първи клас, и се запитайте къде ги срещате в деня си - докато тракате на клавиатурите си, четете или гледате филми със субтитри. Краткият отговор е никъде и с него ни плеснаха по челото четирима дизайнери - Велина Мавродинова, Борил Караиванов, Кирил Златков и Илия Груев. Освен че могат да разказват надълго и нашироко какви са разликите между българската и руската кирилица и как е станало така, че днес масово пишем с руски букви, те имат и аргументи защо това е важно и трябва да ни интересува.

Миналата седмица ги събраха в манифест, с който се противопоставят на инерцията и обявяват, че вече действат повече хора да научат какви са ползите да се върнем към българската форма на кирилица. Дизайнери будители. Събира ги загрижеността, че едно богатство, което имаме, но не познаваме и не пазим, е на път да ни каже "4АО". И още убеждението, че буквите разкриват много за това кои сме и какви сме. "Кирилицата, въобще писмото, е много мощна част от идентичността ни, то ни е изграждало без значение дали го съзнаваме. Но ние не познаваме кои сме, не познаваме съдържанието, което ни изгражда", казва Велина Мавродинова, основател на творческо студио "Ентусиазъм". Според нея щом можем да водим войни над логото на България във Facebook, то би трябвало и въпроса за кирилицата да поставяме със същата страст. Идеята им, както обяснява художникът и графичен дизайнер Борил Караиванов, е повече хора да припознават, че има алтернатива - че тя се нарича българска кирилица и е достъпна за използване. Пък който иска.


Затова и кампанията им не залита в патриотарски патос "изберете българското", за да се спасим от чуждото влияние, нито пък влиза в отново модерния напоследък спор русофили-русофоби. Напротив. "Ние не сме против руската кирилица", казва групата в един глас. "Уважаваме много типографската им школа, която е много стара и голяма. Не сме против тях, а за познаване на нашата идентичност", прави разликата Велина Мавродинова. А Борил Караиванов добавя, че самите руснаци периодично изследват българската форма като новаторска и интересна. "На тях разликата им боде очите, а ние даже не съзнаваме, че четем две форми", усмихва се Мавродинова.

Защо пишем на руска кирилица

Графикът и дизайнер Кирил Златков има кратко обяснение на въпроса защо пишем на руска кирилица: "Защото сме смотани и имаме традиции в това да сме смотани". Оказва се, че това по какъв стандарт пишем никога не е било плод на сериозно осмисляне и съзнателно решение, а просто на конюнктура и инерция. Руският се е наложил и в хода на икономическия прогрес, тъй като в началото на  XX век Русия като голям пазар има възможност да поръчва на западноевропейски типографски къщи да разработват шрифтове и да ги внедряват за тогавашните технологични и печатарски нужди. "Затова за западната типография масовата представа за кирилица е руската", уточняват дизайнерите.



Парадоксът е, че тъкмо по времето на социализма, когато България е под най-голямо съветско влияние, са първите опити българската кирилица да се разграничи. Редовните букви започват да се различават от главните, придобиват горни и долни дължини, а някои от главните букви се видоизменят. Това се случва благодарение на Васил Йончев - пионер и явление в типографията, обяснява Велина Мавродинова. "Той успява да обобщи защо българската форма на кирилица е прогресивна и е част от нашето културно наследство", добавя тя. "През 80-те вече има изграден респект към употребата й, макар да няма почти никакви успехи с наборен шрифт на българска кирилица", разказва Кирил Златков.

Появата на компютъра не променя особено играта в наша полза, защото за големите софтуерни компании като Microsoft кирилицата, на която пишат около 260 млн. души по света, съществува само в руската си форма. "Всички други производни на кирилицата, като сръбският например, имат допълнителни знаци, които отразяват техните особености в писането на клавиатурата, докато при нас просто се взема руската версия", отбелязва Борил Караиванов.

Какви са аргументите "за" българска кирилица

Илюстрация


И за тримата дизайнери каузата с кирилицата не е просто хрумка, а част от образованието им, от израстването им като художници и от професионалния им път. За тях българските букви имат свои физиономия и характер, които дават много по-голяма възможност за изява на хора от тяхната гилдия. "Българската кирилица като общ силует е много по-заоблена и мека", обяснява Кирил Златков. Но не предпочитат българската форма само заради естетистическите й предимства. "Има и функционални причини", казва Велина Мавродинова.
"В българската кирилица богатството на формите е много по-голямо, отколкото в руската. Основната разлика е, че в руската кирилица редовните букви са умалени главни, което създава много по-еднообразна графична картина. Това има много пряка връзка с това как мозъкът възприема зрителна информация. Окото никога не чете цялата дума и затова формата й има голямо значение", обяснява тя и довършва: "Колкото повече графични визуални белези има думата, толкова по-информативна стойност има тя. И в това отношение българската кирилица е много богата." Дизайнерите се облягат на изследвания от 50-те години, според които българската кирилица се чете по-лесно, но се шегуват, че те вероятно могат да се отстрелят с контраизследвания. Другият им аргумент в полза на българската кирилица е, че тя възпитава вкус към разнообразието. "Без да осъзнаваме, това влияе на светогледа ни", коментира Кирил Златков. А Велина Мавродинова допълва: "Представете си какво е поражението за нашия свят, когато поколения наред израстваме с книги от най-различни дисциплини - от наука до поезия с Times New Roman в сравнение с визуалната култура на народи, в които книгите са отпечатват в десетки шрифтове. Ние сме възприемчиви към много повече нюанси и това е естествената ни възприемчивост не само към шрифтовете, а към нюансите в живота."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Готвим приема на първите студенти по хуманна медицина Готвим приема на първите студенти по хуманна медицина

Проф. д-р Магдалена Миткова, ректор на университет "Проф. д-р Асен Златаров"

10 май 2019, 2581 прочитания

Думата имат хората, които обикновено нямат думата Думата имат хората, които обикновено нямат думата

Представители на различни професии, обществени слоеве и образование ще разкажат историите си на събитието "ХОРА, които обикновено не говорят пред ХОРА"

11 апр 2019, 2562 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
(Почти) всичко, което искате да знаете за Народния съд, вече е онлайн

Държавна агенция "Архиви" пусна за свободен достъп документи от съдебните процеси през 1944-1945 г.

Арабаджиеви: След арест - продажба

Арестуваните Ветко и Маринела Арабаджиеви са продали "Виктория палас" в Слънчев бряг. Фирмата купувач се свързва с Красимир и Николай Маринови, по-известни като братята Маргини.

Обратно броене в БСП

Корнелия Нинова има по-малко от година, за да покаже, че линията й в партията е успешна

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Човекът и мракът

Palacio de Velazquez в Мадрид показва първата голяма ретроспектива на японския художник Тецуя Ишида извън родината му

Хубаво е, но е фалшиво

Как изложба с фалшификати почти предизвика дебат за черния пазар на изкуство у нас