По-добрите политици
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

По-добрите политици

На помощ при отводняването и чистенето на засегнатите райони се включиха хора от цяла България, включително и чуждестранни студенти

По-добрите политици

В кризата след наводнението истинската помощ дойде не от институциите, а от доброволците

Люба Йорданова
6364 прочитания

На помощ при отводняването и чистенето на засегнатите райони се включиха хора от цяла България, включително и чуждестранни студенти

© Спас Спасов


Четвъртък, 19 юни, вечерта. Няколко часа след като потоп от силни дъждове е залял Североизточна България и е предизвикал наводнение, разрушения и човешки жертви, кмет и министър-председател се обвиняват взаимно през медии и социални мрежи. Хората в пострадалите райони са в паника, къщите им са наводнени, няма ток. Ситуацията е критична, но нито държавата, нито общините изглежда да имат какъвто и да е план за действие. Първата организирана помощ идва от другаде - от хора, на които това не им е работата. От доброволците.

В първите часове, а някъде дори и дни, след наводнението институциите ги нямаше. Нямаше процедура за действие при кризи, нямаше хора, които знаят какво се прави в такава ситуация. За пореден път отговорните държавни и местни политици бяха заместени от будни граждани, чиято първа реакция беше въпросът "как да помогна". Веднага след новината за бедствието хора от всички части на България започнаха да търсят начин да изпратят дарения или да се включат с труд в засегнатите райони. В първия един час от старта на кампанията "Заедно в бедствието" на Българския дарителски форум и фондация "Помощ за благотворителността в България" на телефон 17777 бяха изпратени десет хиляди есемеса. Седмица по-късно вече са близо 700 хиляди и с това се превръщат в най-силната sms кампания на DMS платформата. Дарената сума по банков път пък надвишава 200 хил. лева, като около една четвърт от тях са пристигнали от чужбина. Макар и по-бавно, в кампанията се включват и фирми, които даряват освен пари също и храна, вода, препарати за почистване, лекарства, транспорт. За Варна, Добрич, Велико Търново и другите засегнати места отпътуваха дарения от дрехи, суха храна, вода, детски играчки, дори храна за селскостопански животни, на които много хора от засегнатите райони разчитат за прехраната си.

На място в най-кризисните райони доброволци създадоха стройна организация за подкрепа на пострадалите, отводняваха и чистиха къщи, описваха нужди и щети, водиха хора на лекар, осигуряваха лекарства, раздаваха храна, вода и здравни листовки на населението. Към средата на тази седмица доброволци на Българския червен кръст бяха подпомогнали над 3000 души с продукти от първа необходимост. Бежанци доброволци заминаха от Харманли за Варна. Неправителствени организации координираха помощта. Или както казва директорът на "Български дарителски форум" Красимира Величкова, която проследи всичко на място: "Политици няма. Реално политиците на място са доброволците. Те координират, организират, подават информация и са най-близо до хората."

Как се организираха доброволците

Петя Събева от "Сдружение на младите психолози в България" е един от първите доброволци, пристигнали във варненския квартал "Аспарухово". Заедно с други от сдружението създават координационен механизъм. Разпределят доброволците в екипи, от всеки определят отговорник, с който координаторът държи връзка, и ги пращат по места. Така се знае колко доброволци къде се намират и се поддържа контакт за информация за засегнати райони и рискове, включително за самите помагачи. През следващите дни координаторите започват да работят от 7 сутринта - сформират екипи, записват ги, оборудват ги с лопати, кофи и ботуши и ги изпращат по горещи точки. Получават информация за нуждите по места и я координират с Българския дарителски форум, които допълват оборудването. Пращат храна и вода на отзовалите се да помагат.

"Заехме се с тази организация, защото се оказа, че нито една институция или организация няма готовност да организира и координира процеса", коментира Петя Събева. И добавя: "Не знам дори дали в България съществува институция, която да отговаря при бедствия и аварии." (Повече за реакцията на институциите, или по-скоро тяхната липса, можете да прочетете тук.) Така се налага самите доброволци да движат целия процес. Екипът на Петя инструктира 5-6 души от доброволците, които поемат координацията на новите хора. На втория ден след бедствието те отговарят за 600 доброволци, а на третия - вече за към 1400.

Един от обучените на място координатори е 25-годишният Александър, който дарява времето и труда си за пръв път. Той живее от другата страна на Аспаруховия мост и веднага след като със сестра му виждат новината, знаят, че трябва да се включат. Първият ден Александър участва в чистенето на калта, а на следващия разбира от Facebook, че има нужда от координатори, и се отзовава. Ролята му е да преценява какво е положението по различните места и колко хора са нужни и да изпраща доброволци по сигналите. "Пострадалите от наводнението се чувстват много по-спокойни, когато хората помагат и има оказват някаква подкрепа. Дори и само морална", забелязал е Александър. Той е категоричен, че ако има достатъчно време, би се включил и за постоянно в организирани структури на доброволци.

"Там, където можеше да бъдат изпратени армия, жандармерия и пожарни, се изпращат доброволци с помпи", разказва Моника от сдружение "Варненски майки", която също се включва да помага във Варна още от сутринта след наводнението. Тя вече има опит с доброволчество и благотворителност в домове за деца и в кампании за сирийските бежанци. Казва, че в сдружението й има едно ядро, което винаги е готово по всяко време да се включи в благотворителни акции. Моника също участва в координацията, както и в описването на нуждите на пострадалите семейства - от лекарства, документи, психологическа помощ и други. 

Подкрепа в осигуряването на лекарства и здравни грижи в "Аспарухово" оказва и Ваня Добрева от "Национален алианс на хора с редки болести". "Включих се, защото смятам, че е правилно", казва кратко тя и споделя, че в момента най-много я притеснява това, че има много хора без документи и лекарства. Ваня и доброволците около нея успяват да осигурят инсулин на няколко души, но съзнават, че това е много малка част от нуждите. Тя и преподаватели от Медицинския университет - Варна, координират студенти от учебното заведение, които заедно със Сдружението на здравните медиатори носят дарени лекарства по къщите на пострадалите и търсят връзка с личните им лекари. Ваня е категорична, че това не е работа на доброволците, а на държавата. Но при отсъствието й не може да направи нищо друго, освен да опита да помогне.

Йордан Станев пристига в "Аспарухово" на шестия ден след наводнението заедно с още четирима души от Центъра за развитие на общността в град Камено, община Бургас. Те са представители на ромската организация Център за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе" и едни от много доброволци от ромски произход, които се включиха в подкрепа на пострадалите. (Противно на расистките онлайн публикации, които се разпространяваха безкритично в социалните мрежи и чийто тон даде Костадин Костадинов - общински съветник от Варна, избран от листата на ВМРО, ромски организации от цялата страна всъщност веднага организираха кампании за подкрепа на пострадалите. От сдружение "Съучастие" например започват да помагат за разчистването на пострадалите къщи и евакуацията на хората още два часа след приливната вълна.) Когато Йордан и приятелите му се регистрират като доброволци в "Аспарухово", те изрично молят да отидат в района на ул. "Горна Студена" - най-маргинализирана част от ромската махала, която и пострада най-силно от наводнението. "Изгледаха ни учудено, но ни дадоха инструменти и ни изпратиха натам", казва Йордан. На улицата те са посрещнати от кал, тиня, липса на ток и вода и от нуждаещи се от подкрепа хора. Освен тях петимата друга помощ в тази част на махалата тогава няма. Доброволците се включват при разчистването на къщите и раздават на пострадалите миещи препарати и дезифектанти. Йордан е категоричен, че иска да се върне да помага в "Аспарухово" заедно с повече хора от Камено, но казва, че всичко зависи от това дали ще ги пуснат от работа. За двата дни доброволчество тази седмица на някои от групата му им се налага да си вземат неплатен отпуск. Председателят на "Амалипе" Деян Колев разказа за "Капитал", че на терен вече са близо 50 доброволци на организацията, а още сто от различни населени места са се записали да се включат и се търси начин за транспорт до засегнатите райони.   

В Добрич, който като че ли остана в сянката на "Аспарухово", но ситуацията е много по-тежка, ролята на доброволците също е ключова. Една от неправителствените организации, които поемат координационна роля, е фондация "Ръка за помощ". Тя работи с младежи доброволци между 15 и 19 г. "Като видят нуждата, те не чакат държавата или друга институция нещо да прави. Искат да отидат и да помогнат, да бъдат отговор на нечий проблем", разказва Нели Карталова, координатор на центъра за работа с доброволци във фондацията. Центърът работи от началото на годината, като допреди наводнението младежите им доброволци са били 24, а сега вече са 30. Те правят проучвания на нуждите на пострадалите семейства и помагат за разпределянето на даренията. Координират се в затворена Facebook група, а активността им е заразна - към тях се присъединяват и родителите, и приятелите им. Нели е убедена, че доброволчеството има голяма почва, а важни за младежите доброволци са взаимоотношенията между тях самите и между членовете на фондацията като екип. Мотивира ги също чувството, че са част от организация, искат да бъдат съпричастни и да виждат моралната оценка на това, което правят.

Помощ на мускули

Включването на толкова голям брой доброволци в помощ на пострадалите след наводнението със сигурност е добрата новина от последната седмица. То обаче отново повдига въпроса за регулациите и подкрепата за доброволческия труд, които нито едно правителство през последните години не иска да реши. И докато ръкопляскаме на доброволците в "Аспарухово" (а някои дори погрешно ги приемат за даденост), кризи като тази изваждат наяве пречките пред хората, които искат да помогнат.

"Хората имат нужда да доброволстват - базисна потребност е да помогнеш на другия, включително и на този, който не познаваш", коментира за "Капитал" Ренета Венева, която е председател на УС на Национален алианс за работа с доброволци и вече 16 години се занимава с мениджмънт на доброволци. Веднага след наводнението центровете на алианса из цялата страна се обръщат към местните общности с призив за помощ. За четири дни четири хиляди души в тяхната мрежа откликват - някои с труд на място в засегнатите райони, други с дарения отдалече. Ренета Венева е категорична, че има много хора, които искат да помогнат, но не знаят как или нямат условия да го направят. Тя дава пример с група железничари от гара Карлово, които искат да отидат да доброволстват на място, но не могат да излязат от работа. Затова даряват водата, която им се полага за цяла седмица труд на гарата. 

Освен чисто формалните пречки като доброволците да бъдат освободени от работа или от университета или пък да им се осигури транспорт до засегнатите места, Венева смята и, че я няма "рамката, която насърчава доброволчеството". Според нея всичко започва от семейството, където все още няма традиции за доброволчество във всекидневието, извън кризисни ситуации. Училището и университетът също не помагат и не развиват граждански умения у младите хора. Накрая и повечето работодатели не поощряват включването в доброволчески и благотворителни инициативи и не осъзнават, че всъщност служители, които са били доброволци, могат да им бъдат много по-ценни с уменията си за работа в екип и за решаване на проблеми и конфликти.

"А коя институция в България знае как да приема и организира доброволчески труд", пита риторично Ренета Венева. В момента държавата няма механизъм и стандарти за това как бързо да поеме доброволците и да ги обезпечи с необходимото оборудване, така че те да дадат качествен труд. Според Венева това дори може да демотивира доброволците или да се стигне до ситуация на връщане на хора, които искат да помогнат, какъвто случай имаше при пожарите на Витоша миналата година. А както казва изпълнителният директор на фондация "Помощ за благотворителността в България" Елица Баракова, най-голяма нужда от доброволци имат точно държавните институции, особено структури като болници и училища. Те обаче в момента са и най-малко участващите в такива инициативи.

"Не сме си научили уроците", е изводът на Ренета Венева, която заедно с екипа си се опитва вече шест години да убеди държавните институции в нуждата от закон или друг нормативен акт, който урежда труда на доброволците. Дори са написали необходимите според тях текстове и са ги предали на отговорните лица, но те така и не са видели бял свят. "Никой закон няма да мотивира хората да бъдат съпричастни, но такава рамка е важна, за да гарантира подкрепа за доброволците", смята Венева и пита: "Практиката съществува, защо да не я уредим?"

Още от наводнението в село Бисер се разбра, че има много граждани, готови да дарят време, труд и средства, за да помогнат да другите. И ако се научи да ги използва добре, държавата всъщност може да получи много от тях. И то не само в кризисни моменти, но и още по-важно - във всекидневието. Защото, както казва Красимира Величкова, не трябва да сме само "постфактум граждани". А да полагаме усилия и за превенция на кризи като тези в "Аспарухово" и Добрич. "Кълновете на гражданското общество са тръгнали, виждат се усилията, но отговорността на всички - и на институциите, и на хората, трябва да расте", заключва Величкова.

Четвъртък, 19 юни, вечерта. Няколко часа след като потоп от силни дъждове е залял Североизточна България и е предизвикал наводнение, разрушения и човешки жертви, кмет и министър-председател се обвиняват взаимно през медии и социални мрежи. Хората в пострадалите райони са в паника, къщите им са наводнени, няма ток. Ситуацията е критична, но нито държавата, нито общините изглежда да имат какъвто и да е план за действие. Първата организирана помощ идва от другаде - от хора, на които това не им е работата. От доброволците.

В първите часове, а някъде дори и дни, след наводнението институциите ги нямаше. Нямаше процедура за действие при кризи, нямаше хора, които знаят какво се прави в такава ситуация. За пореден път отговорните държавни и местни политици бяха заместени от будни граждани, чиято първа реакция беше въпросът "как да помогна". Веднага след новината за бедствието хора от всички части на България започнаха да търсят начин да изпратят дарения или да се включат с труд в засегнатите райони. В първия един час от старта на кампанията "Заедно в бедствието" на Българския дарителски форум и фондация "Помощ за благотворителността в България" на телефон 17777 бяха изпратени десет хиляди есемеса. Седмица по-късно вече са близо 700 хиляди и с това се превръщат в най-силната sms кампания на DMS платформата. Дарената сума по банков път пък надвишава 200 хил. лева, като около една четвърт от тях са пристигнали от чужбина. Макар и по-бавно, в кампанията се включват и фирми, които даряват освен пари също и храна, вода, препарати за почистване, лекарства, транспорт. За Варна, Добрич, Велико Търново и другите засегнати места отпътуваха дарения от дрехи, суха храна, вода, детски играчки, дори храна за селскостопански животни, на които много хора от засегнатите райони разчитат за прехраната си.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Политиците не им е мястото във Варна и Добрич. Те нямат какво да правят там. Предостатъчно за тяхната длъжност е да създадат условия в министерствата за създаване на стабилна координация и система за реагиране при такива случаи. Точно тук може да им се търси вината. Освен да поеме някое яйце в лицето, явявайки се за отдушник, друго не може да свърши на място.

  • 4
    bi_u avatar :-|
    Sofia Markarian

    понякога си мисля, че в българският език, колкото и да е богат, липсва цяла група от понятия и термини описващи нормалното функциониране на държавната администрация... може би в България сме пропуснали цели векове в цивилизационното си развитие...

    иначе да, хората на снимката са наистина страхотни - поздравления на всички, които се включиха в помощта за пострадалите от Аспарухово.

  • 5
    speakonline avatar :-|
    speakonline

    До коментар [#1] от "injganev":
    Всеки, който живее за постоянно в границите на България, е българин. Четете я тая Конституция, пакост няма да ви стане!
    Освен това: Само българи ли чистиха българските къщи? Ако някой мисли така, значи не вижда по-далече от телевизора си.

  • 6
    darcas avatar :-|
    Darcas

    Защо не написахте нищо за групите във фейсбук, които не са НПО-та и хората там се организираха сами и със собствени средства да помагат? Каква е тая избирателна статия? Има групи като Народна гражданска защита, Да помогнем на Аспарухово, Да помогнем на Добрич, Да помогнем на Килифарево. Как пък за тях нищо не написахте, ей така от кумова срама?????????????????????????????????????


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK