С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 27 юни 2014, 18:25, 6054 прочитания

По-добрите политици

В кризата след наводнението истинската помощ дойде не от институциите, а от доброволците

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Четвъртък, 19 юни, вечерта. Няколко часа след като потоп от силни дъждове е залял Североизточна България и е предизвикал наводнение, разрушения и човешки жертви, кмет и министър-председател се обвиняват взаимно през медии и социални мрежи. Хората в пострадалите райони са в паника, къщите им са наводнени, няма ток. Ситуацията е критична, но нито държавата, нито общините изглежда да имат какъвто и да е план за действие. Първата организирана помощ идва от другаде - от хора, на които това не им е работата. От доброволците.

В първите часове, а някъде дори и дни, след наводнението институциите ги нямаше. Нямаше процедура за действие при кризи, нямаше хора, които знаят какво се прави в такава ситуация. За пореден път отговорните държавни и местни политици бяха заместени от будни граждани, чиято първа реакция беше въпросът "как да помогна". Веднага след новината за бедствието хора от всички части на България започнаха да търсят начин да изпратят дарения или да се включат с труд в засегнатите райони. В първия един час от старта на кампанията "Заедно в бедствието" на Българския дарителски форум и фондация "Помощ за благотворителността в България" на телефон 17777 бяха изпратени десет хиляди есемеса. Седмица по-късно вече са близо 700 хиляди и с това се превръщат в най-силната sms кампания на DMS платформата. Дарената сума по банков път пък надвишава 200 хил. лева, като около една четвърт от тях са пристигнали от чужбина. Макар и по-бавно, в кампанията се включват и фирми, които даряват освен пари също и храна, вода, препарати за почистване, лекарства, транспорт. За Варна, Добрич, Велико Търново и другите засегнати места отпътуваха дарения от дрехи, суха храна, вода, детски играчки, дори храна за селскостопански животни, на които много хора от засегнатите райони разчитат за прехраната си.


На място в най-кризисните райони доброволци създадоха стройна организация за подкрепа на пострадалите, отводняваха и чистиха къщи, описваха нужди и щети, водиха хора на лекар, осигуряваха лекарства, раздаваха храна, вода и здравни листовки на населението. Към средата на тази седмица доброволци на Българския червен кръст бяха подпомогнали над 3000 души с продукти от първа необходимост. Бежанци доброволци заминаха от Харманли за Варна. Неправителствени организации координираха помощта. Или както казва директорът на "Български дарителски форум" Красимира Величкова, която проследи всичко на място: "Политици няма. Реално политиците на място са доброволците. Те координират, организират, подават информация и са най-близо до хората."

Как се организираха доброволците

Петя Събева от "Сдружение на младите психолози в България" е един от първите доброволци, пристигнали във варненския квартал "Аспарухово". Заедно с други от сдружението създават координационен механизъм. Разпределят доброволците в екипи, от всеки определят отговорник, с който координаторът държи връзка, и ги пращат по места. Така се знае колко доброволци къде се намират и се поддържа контакт за информация за засегнати райони и рискове, включително за самите помагачи. През следващите дни координаторите започват да работят от 7 сутринта - сформират екипи, записват ги, оборудват ги с лопати, кофи и ботуши и ги изпращат по горещи точки. Получават информация за нуждите по места и я координират с Българския дарителски форум, които допълват оборудването. Пращат храна и вода на отзовалите се да помагат.



"Заехме се с тази организация, защото се оказа, че нито една институция или организация няма готовност да организира и координира процеса", коментира Петя Събева. И добавя: "Не знам дори дали в България съществува институция, която да отговаря при бедствия и аварии." (Повече за реакцията на институциите, или по-скоро тяхната липса, можете да прочетете тук.) Така се налага самите доброволци да движат целия процес. Екипът на Петя инструктира 5-6 души от доброволците, които поемат координацията на новите хора. На втория ден след бедствието те отговарят за 600 доброволци, а на третия - вече за към 1400.

Един от обучените на място координатори е 25-годишният Александър, който дарява времето и труда си за пръв път. Той живее от другата страна на Аспаруховия мост и веднага след като със сестра му виждат новината, знаят, че трябва да се включат. Първият ден Александър участва в чистенето на калта, а на следващия разбира от Facebook, че има нужда от координатори, и се отзовава. Ролята му е да преценява какво е положението по различните места и колко хора са нужни и да изпраща доброволци по сигналите. "Пострадалите от наводнението се чувстват много по-спокойни, когато хората помагат и има оказват някаква подкрепа. Дори и само морална", забелязал е Александър. Той е категоричен, че ако има достатъчно време, би се включил и за постоянно в организирани структури на доброволци.

"Там, където можеше да бъдат изпратени армия, жандармерия и пожарни, се изпращат доброволци с помпи", разказва Моника от сдружение "Варненски майки", която също се включва да помага във Варна още от сутринта след наводнението. Тя вече има опит с доброволчество и благотворителност в домове за деца и в кампании за сирийските бежанци. Казва, че в сдружението й има едно ядро, което винаги е готово по всяко време да се включи в благотворителни акции. Моника също участва в координацията, както и в описването на нуждите на пострадалите семейства - от лекарства, документи, психологическа помощ и други. 

Подкрепа в осигуряването на лекарства и здравни грижи в "Аспарухово" оказва и Ваня Добрева от "Национален алианс на хора с редки болести". "Включих се, защото смятам, че е правилно", казва кратко тя и споделя, че в момента най-много я притеснява това, че има много хора без документи и лекарства. Ваня и доброволците около нея успяват да осигурят инсулин на няколко души, но съзнават, че това е много малка част от нуждите. Тя и преподаватели от Медицинския университет - Варна, координират студенти от учебното заведение, които заедно със Сдружението на здравните медиатори носят дарени лекарства по къщите на пострадалите и търсят връзка с личните им лекари. Ваня е категорична, че това не е работа на доброволците, а на държавата. Но при отсъствието й не може да направи нищо друго, освен да опита да помогне.

Йордан Станев пристига в "Аспарухово" на шестия ден след наводнението заедно с още четирима души от Центъра за развитие на общността в град Камено, община Бургас. Те са представители на ромската организация Център за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе" и едни от много доброволци от ромски произход, които се включиха в подкрепа на пострадалите. (Противно на расистките онлайн публикации, които се разпространяваха безкритично в социалните мрежи и чийто тон даде Костадин Костадинов - общински съветник от Варна, избран от листата на ВМРО, ромски организации от цялата страна всъщност веднага организираха кампании за подкрепа на пострадалите. От сдружение "Съучастие" например започват да помагат за разчистването на пострадалите къщи и евакуацията на хората още два часа след приливната вълна.) Когато Йордан и приятелите му се регистрират като доброволци в "Аспарухово", те изрично молят да отидат в района на ул. "Горна Студена" - най-маргинализирана част от ромската махала, която и пострада най-силно от наводнението. "Изгледаха ни учудено, но ни дадоха инструменти и ни изпратиха натам", казва Йордан. На улицата те са посрещнати от кал, тиня, липса на ток и вода и от нуждаещи се от подкрепа хора. Освен тях петимата друга помощ в тази част на махалата тогава няма. Доброволците се включват при разчистването на къщите и раздават на пострадалите миещи препарати и дезифектанти. Йордан е категоричен, че иска да се върне да помага в "Аспарухово" заедно с повече хора от Камено, но казва, че всичко зависи от това дали ще ги пуснат от работа. За двата дни доброволчество тази седмица на някои от групата му им се налага да си вземат неплатен отпуск. Председателят на "Амалипе" Деян Колев разказа за "Капитал", че на терен вече са близо 50 доброволци на организацията, а още сто от различни населени места са се записали да се включат и се търси начин за транспорт до засегнатите райони.   

В Добрич, който като че ли остана в сянката на "Аспарухово", но ситуацията е много по-тежка, ролята на доброволците също е ключова. Една от неправителствените организации, които поемат координационна роля, е фондация "Ръка за помощ". Тя работи с младежи доброволци между 15 и 19 г. "Като видят нуждата, те не чакат държавата или друга институция нещо да прави. Искат да отидат и да помогнат, да бъдат отговор на нечий проблем", разказва Нели Карталова, координатор на центъра за работа с доброволци във фондацията. Центърът работи от началото на годината, като допреди наводнението младежите им доброволци са били 24, а сега вече са 30. Те правят проучвания на нуждите на пострадалите семейства и помагат за разпределянето на даренията. Координират се в затворена Facebook група, а активността им е заразна - към тях се присъединяват и родителите, и приятелите им. Нели е убедена, че доброволчеството има голяма почва, а важни за младежите доброволци са взаимоотношенията между тях самите и между членовете на фондацията като екип. Мотивира ги също чувството, че са част от организация, искат да бъдат съпричастни и да виждат моралната оценка на това, което правят.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 1699 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2270 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Защо не вярваме

Как българите изгубиха доверието си в институциите и хората и можем ли да извървим пътя наобратно

Още от Капитал
Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

Кино: "Писма от Антарктида"

Модерна мелодрама за лъжата от любов

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10