С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
11 4 юли 2014, 14:10, 9908 прочитания

Защо не вярваме

Как българите изгубиха доверието си в институциите и хората и можем ли да извървим пътя наобратно

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



В неделя президентът Росен Плевнелиев имаше една, но нелека задача. Да излезе пред уважаемите сънародници и да намери успокоителни думи. Той трябваше да разсее предчувствието за катастрофа, която може да изтрие последните петнадесет години от живота ни. Да възстанови усещането за нормалност. Вместо това президентът каза истината: "Банкова криза няма, има криза на доверието." Доколко това е успокоение е съвсем друг въпрос.

Доверието е хронична липса. Най-дълбоката социална рана, която в инфекцията си произвежда криза след криза. Петъчните опашки пред ПИБ се оказаха последния косъм, на който се люлее общото ни живеене. Паниката е естественото състояние на общество, което е изчерпило всички запаси на сигурност и предвидимост. Паническа беше реакцията на хората в Розово при първата им и последна среща с три бежански семейства. Панически бяха действията на полицията в Лясковец при сблъсъка с човек, който използваше куршуми като викове за помощ заради сковаващите страх и параноя, с които живее. Панически беше и отговорът на местната власт, когато след пороя в Аспарухово блесна престъпното й бездействие.


Суматохата запълва вакуума на оттегленото доверие, когато институциите са изпразнени от съдържание, защото са подчинени на частен интерес. Когато публичните системи, които се грижат за човека - образование, здравеопазване, полиция, социални грижи, църква - се разпадат заради упорития отказ от промяна. Когато цинизмът вземе превес над увереността, че гражданската воля може да счупи схемата на зависимостите на властта. Тогава се стига да чисто българския парадокс - в който да не вярваш в нищо и на никого означава да вярваш на всеки за всичко. Добре дошли в страната на врачките, медиите на "ШОКА И УЖАСА" и Facebook статусите на Венци Чикагото.

Смъртта на институциите


Нямаше по-категоричен знак за срива на доверието на хората в институциите от масовите протести миналото лято. Взелите властта БСП и ДПС обаче не прочетоха какво пише върху хилядите гневни физиономии. Измислиха смешната PR версия, че назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС е грешка. Тоест като всяка друга следва да бъде простена. Затова се наложи протестиращите цяла година да повтарят: "Пичове, няма грешка. Просто не ви вярваме. Затова чао."

Кабинетът "Орешарски" беше заченат в недоверие. Той тръгна от много по-ниска база на обществено одобрение от предишните две правителства (виж графиката) и беше в свободен полет надолу през цялата нервна година на управлението си. Това правителство направи много по-видима една продължаваща тенденция - гражданите да вярват все по-малко на правителствата. Боряна Димитрова, управляващ партньор на социологическата агенция "Алфа рисърч", която изследва този феномен, казва, че през годините доверието към властите спада все по-рязко и все по-бързо. "В началото на мандата на управленията, в които една партия силно доминира - Костов, Сакскобургготски, Борисов - има свръхочаквания и висока подкрепа. При коалиционните - още в началото на мандата подкрепата е ниска. Най-често след втората година, а в отделни случаи и по-бързо, настъпва срив", коментира тя.



В оценката си за работата на институциите обаче хората винаги са били най-скептични към парламента. От една страна, защото е колективен орган, но не носи колективна отговорност. Такава носят партиите, отделни депутати, министри, правителство. Това според изпълнителния директор на "Алфа рисърч" Геновева Петрова оставя у хората впечатление за незаинтересуваност на парламента от техните проблеми и зависимост от частни нелегитимни интереси. А към това се добавя и неприятното усещане от скандално индивидуално поведение на депутати. Петрова отбелязва, че парламентът не се припознава като "свой" от нито една социално-демографска прослойка или партиен електорат, а незачитането на авторитета му като институция от самите народни представители (проявяващо се в неприсъствие на заседания, процедурни игри и пр.) още повече спомага да бърз отлив на доверието от него.

Дотук обаче в отношението на българското общество към институциите няма нищо необичайно. Доверието към управлението спада в много други европейски страни. Разликата, подчертава Боряна Димитрова от "Алфа рисърч", е че в България недоверието се пренася и към "неполитическите" институции - като например съд, прокуратура, регулатори (виж графиката), дори и върху медиите и неправителствените организации. "Обществото няма за какво да се залови", обобщава Димитрова. За това, разбира се, има обективни причини. Правосъдието и свободата на словото са най-силно критикуваните области при външна оценка - от Европейската комисия и международни правозащитни организации. Защото тези уж независими власти участваха активно в "превземането" на институциите, в пълзящата им приватизация през годините, която ще остане в историята като модела "Пеевски-Василев".

Така по обяснението на политолога Владимир Шопов легитимността на институциите пада и ще пада постоянно, защото те не просто не работят, а в тях хората виждат кодове, които ги правят неподатливи на промяна и подобрение. Тоест недоверието към тях расте успоредно със стопяването на очакванията за положителна промяна. "От една страна, виждаме как институциите са заклещени от добре организирани интереси, които са си ги феодализирали. От друга, виждаме антиреформен консенсус, политиците вече просто не се занимават с реформи, защото е трудно, политически скъпо, изисква воля и експертиза. Те просто управляват сривовете и "пожарите", закърпват с някоя и друга линейка и бонус, но не пипат системата", коментира Шопов. И отбелязва, че последният по-системен опит за промяна се е случил преди повече от десет години.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 1996 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2715 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Правителствата и компаниите са най-големите заплахи за интернет

Проучване на Pew Research показва, че хакерите и киберпрестъпленията няма да застрашават най-много глобалната мрежа

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Повече прозрачност в общинския съвет

Основните политически групи единодушно се ангажират с промени в досегашния начин на работа

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10