Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо не вярваме

Как българите изгубиха доверието си в институциите и хората и можем ли да извървим пътя наобратно

Зорница Стоилова
10133 прочитания

© Инна Павлова


В неделя президентът Росен Плевнелиев имаше една, но нелека задача. Да излезе пред уважаемите сънародници и да намери успокоителни думи. Той трябваше да разсее предчувствието за катастрофа, която може да изтрие последните петнадесет години от живота ни. Да възстанови усещането за нормалност. Вместо това президентът каза истината: "Банкова криза няма, има криза на доверието." Доколко това е успокоение е съвсем друг въпрос.

Доверието е хронична липса. Най-дълбоката социална рана, която в инфекцията си произвежда криза след криза. Петъчните опашки пред ПИБ се оказаха последния косъм, на който се люлее общото ни живеене. Паниката е естественото състояние на общество, което е изчерпило всички запаси на сигурност и предвидимост. Паническа беше реакцията на хората в Розово при първата им и последна среща с три бежански семейства. Панически бяха действията на полицията в Лясковец при сблъсъка с човек, който използваше куршуми като викове за помощ заради сковаващите страх и параноя, с които живее. Панически беше и отговорът на местната власт, когато след пороя в Аспарухово блесна престъпното й бездействие.

Суматохата запълва вакуума на оттегленото доверие, когато институциите са изпразнени от съдържание, защото са подчинени на частен интерес. Когато публичните системи, които се грижат за човека - образование, здравеопазване, полиция, социални грижи, църква - се разпадат заради упорития отказ от промяна. Когато цинизмът вземе превес над увереността, че гражданската воля може да счупи схемата на зависимостите на властта. Тогава се стига да чисто българския парадокс - в който да не вярваш в нищо и на никого означава да вярваш на всеки за всичко. Добре дошли в страната на врачките, медиите на "ШОКА И УЖАСА" и Facebook статусите на Венци Чикагото.

Смъртта на институциите

Нямаше по-категоричен знак за срива на доверието на хората в институциите от масовите протести миналото лято. Взелите властта БСП и ДПС обаче не прочетоха какво пише върху хилядите гневни физиономии. Измислиха смешната PR версия, че назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС е грешка. Тоест като всяка друга следва да бъде простена. Затова се наложи протестиращите цяла година да повтарят: "Пичове, няма грешка. Просто не ви вярваме. Затова чао."

Кабинетът "Орешарски" беше заченат в недоверие. Той тръгна от много по-ниска база на обществено одобрение от предишните две правителства (виж графиката) и беше в свободен полет надолу през цялата нервна година на управлението си. Това правителство направи много по-видима една продължаваща тенденция - гражданите да вярват все по-малко на правителствата. Боряна Димитрова, управляващ партньор на социологическата агенция "Алфа рисърч", която изследва този феномен, казва, че през годините доверието към властите спада все по-рязко и все по-бързо. "В началото на мандата на управленията, в които една партия силно доминира - Костов, Сакскобургготски, Борисов - има свръхочаквания и висока подкрепа. При коалиционните - още в началото на мандата подкрепата е ниска. Най-често след втората година, а в отделни случаи и по-бързо, настъпва срив", коментира тя.

В оценката си за работата на институциите обаче хората винаги са били най-скептични към парламента. От една страна, защото е колективен орган, но не носи колективна отговорност. Такава носят партиите, отделни депутати, министри, правителство. Това според изпълнителния директор на "Алфа рисърч" Геновева Петрова оставя у хората впечатление за незаинтересуваност на парламента от техните проблеми и зависимост от частни нелегитимни интереси. А към това се добавя и неприятното усещане от скандално индивидуално поведение на депутати. Петрова отбелязва, че парламентът не се припознава като "свой" от нито една социално-демографска прослойка или партиен електорат, а незачитането на авторитета му като институция от самите народни представители (проявяващо се в неприсъствие на заседания, процедурни игри и пр.) още повече спомага да бърз отлив на доверието от него.

Дотук обаче в отношението на българското общество към институциите няма нищо необичайно. Доверието към управлението спада в много други европейски страни. Разликата, подчертава Боряна Димитрова от "Алфа рисърч", е че в България недоверието се пренася и към "неполитическите" институции - като например съд, прокуратура, регулатори (виж графиката), дори и върху медиите и неправителствените организации. "Обществото няма за какво да се залови", обобщава Димитрова. За това, разбира се, има обективни причини. Правосъдието и свободата на словото са най-силно критикуваните области при външна оценка - от Европейската комисия и международни правозащитни организации. Защото тези уж независими власти участваха активно в "превземането" на институциите, в пълзящата им приватизация през годините, която ще остане в историята като модела "Пеевски-Василев".

Така по обяснението на политолога Владимир Шопов легитимността на институциите пада и ще пада постоянно, защото те не просто не работят, а в тях хората виждат кодове, които ги правят неподатливи на промяна и подобрение. Тоест недоверието към тях расте успоредно със стопяването на очакванията за положителна промяна. "От една страна, виждаме как институциите са заклещени от добре организирани интереси, които са си ги феодализирали. От друга, виждаме антиреформен консенсус, политиците вече просто не се занимават с реформи, защото е трудно, политически скъпо, изисква воля и експертиза. Те просто управляват сривовете и "пожарите", закърпват с някоя и друга линейка и бонус, но не пипат системата", коментира Шопов. И отбелязва, че последният по-системен опит за промяна се е случил преди повече от десет години.

Тихата имплозия на обществото

Когато едно общество не вярва в институциите си, в способността им да се подобряват, когато е загубило опората, оста си, то става неконтролируемо. Непредвидимо. Като автомобил без спирачки. Дори за хората, които разчитат обществените настроения и поведение, става невъзможно да прогнозират кога и как ще се прояви следващата криза. "При най-малкия завой, препятствие или наклон може да стане масова истерия. Криминално убийство, слабо повишение на цени или медицински казус могат да предизвикат хиперреакции", казва Боряна Димитрова. "Не случайно ние толкова наблягахме през изминалата година на опасността от институционалния срив, който регистрирахме - щом е налице, криза ще се появи, но никой не може да прогнозира къде точно. Както при срив на имунната система, всяка друга система може да се окаже засегната", добавя тя.

И действително, като че ли най-видимият ефект от оттегленото доверие от институциите е бавният разпад на солидарните системи - здравеопазване, образование, социални грижи. Всяка история от новинарските хроники разказва това - поредният пребит екип на "Спешна помощ", поредното убийство от отчаяние, поредната вълна емигриращи лекари, поредните данни за растяща неграмотност. Няма обществена система, която да не е застрашена от разпад. Политологът Владимир Шопов нарича този феномен "рецепта за тихата имплозия на обществото". Защото когато една система не се управлява и не търси промяна, качеството й неизбежно спада. Така той обяснява и последната емиграционна вълна. "Тя е свързана с две усещания – едното е за културна непоносимост към случващото се в страната и повсеместната антиселекция и второто – задълбочаване на чувството на несигурност и разпростирането му върху всички елементи на ежедневието. Плащаш здравни вноски, но знаеш, че ще трябва да плащаш допълнително. Плащаш вноска за пенсия, която предварително знаеш, че няма да ти стигне за нищо. Плащаш данъци за полиция, но трябва да плащаш допълнително и за СОТ. Хората с алтернативи започват още повече да заобикалят солидарните системи, финансирането им става все по-трудно, а социалното разделение става още по-видимо."

Болестта на отчуждението

Тук е и коренът на прочутото българско черногледство. На усещането за безизходица, безсмисленост и безпомощност, които не ни изоставят дори при растящи доходи и икономически подем. Отчуждението от другите, парцелирането на няколко различни Българии. Според Европейското проучване на ценностите, което се провежда на всеки десет години, българите и румънците най-малко вярват на други хора. И също така с годините все повече намалява броят на тези, които смятат, че може да се има доверие на другите (виж графиката). Това е причината зад всяка класация, която твърди, че сме по-нещастни от хората в т.нар. трети свят.

Психиатърът и преподавател в НБУ Румен Петров казва, че недоверието към обществото и към другия изобщо е родилен дефект на нашата идентичност. "За нас животът в апартейд, в потискане и в лишаване от равноправие на много големи групи от населението е естествено състояние на духа ни. По-големият проблем е, че сме възприели социалната несправедливост като modus vivendi на нашата идентичност от момента, в който се учим да пишем "Аз съм българче". Тоест не гледаме на социалното разслоение като на предизвикателство пред общото ни живеене. Толкова сме свикнали да виреем в култура на незачитане на правилата и правата, че сме забравили да я считаме за пречка по пътя ни към това да бъдем нормално общество. 

"Банковата криза може да бъде разглеждана като симптом на едно латентно и систематично унищожаване на социалното доверие между хората", отбелязва Румен Петров и добавя: "По този проблем всички правителства от началото на прехода са много големи длъжници на обществото, защото останаха еднакво равнодушни към социалната справедливост и социалното доверие като фактор за националната сигурност, както сега стана модерно да се говори."

Той цитира изследването на Ричард Уилкинсън и Кейт Пикет, в което те установяват, че икономическото неравенство уврежда обществата. В своята книга "Патология на неравенството" те откриват връзка между социалните дисбаланси и сериозни публични проблеми като престъпност, психично здраве, бременност сред тийнейджъри и готовността да се помага на други хора в нужда. Уилкинсън и Пикет твърдят, че обществата с по-голяма степен на социално разслоение са склонни да криминализират по-млади хора, да издават по-тежки присъди и са по-репресивни по природа. Как ви се струва този извод в светлината на предложените от БНБ промени в Наказателния кодекс за затвор за разпространяването на слухове за банки или тиражираните широко от медиите идеи за връщане на смъртната присъда след последното убийство на дете. В България всички политики, които адресират загубата на социално доверие, всъщност произвеждат още повече недоверие.

Как да посееш доверие

Разбира се, не всичко е тъга и покруса. В последвателния срив на доверието - в политиците, в медиите, в обществото - тръгна и контратенденция. Появиха се компенсиращи граждански мрежи, както ги нарича политологът Владимир Шопов. Малки живи общности от хора, гладни за солидарност и промяна, готови да даряват и заразяват с доверие. Спомнете си "Приятели на бежанците", които организираха нов живот за сирийците в България. За доброволците, които извадиха "Аспарухово" и Добрич от калта. За DMS благотворителите, които спасиха живота на десетки (може би стотици) хора, изпаднали от здравната система. За родителските образователни кооперативи, които отказаха да се примиряват с липсите на публични грижи за деца. Хора, които с енергията и усилията си започнаха да укрепват тъкмо системите на байпас, както казва Владимир Шопов. Хора, петимни за доброкачествена социална роля, добавя Румен Петров: "Те дават израз на острата необходимост човек да се свърже с други хора дори ако трябва да измине 800 километра." Но да преодолее мъчителното отчуждение на всекидневието.

Хора, които предлагат изход. Защото могат да изградят екосистема за промяна по определението на Владимир Шопов. Като създават паралелни граждански институции. Като поемат самоуправлението на мястото, на което живеят. Като отвоюват независимостта си от централното управление. В образованието това може да означава повече свобода за училищата сами да съставят учебните си програми. В здравеопазването може да е например иновативна схема за Бърза помощ (всяка вечер да знаеш на кого можеш да разчиташ наоколо, ако ти притупа сърцето). В правосъдието могат да са групи за помирение при конфликти или грижа за юноши, които правят бели. В областта на околната среда могат да са групи за контрол на местните водоизточници или за почистване на отпадъците. Румен Петров, който изброява всички тези примери, казва, че нито хората са еднакви по отношение на готовността си да действат социално, нито общностите са еднакви по потребностите, които могат да ги съберат във взаимна помощ. Но на всяко място има кълнове на самоорганизацията, които е важно властите да поощряват, а не да им пречат. Търсенето на формите, които работят ще е бавно и ще се случва с различна скорост на различните места. Ще прилича на поливане на градина. И някъде измежду плевелите отново ще порасте доверието.


11 коментара
  • 1
    zumz avatar :-|
    zumz

    Благодаря за статията. Още едно "да" за личното ми решение през ноември 1990 г. - билет в една посока (САЩ).

  • 2
    kas. avatar :-|
    kas.

    Ако не беше последната, трета част на статията, щях яко да я оплюя. Причината е проста. Едно е да се постави диагноза, но е съвсем друго болестта да се излекува. Нагледах се и се наслушах на диагнози. И всичките негативни, и все българите били някакви си. Най-сетне някой да излезе и да каже: "Имаме недоверие и отчуждение, а ето и отговорите на тях - енергията на хората, които искат промяната и действат, за да я осъществят."

  • 3
    chesten5139 avatar :-|
    Навуходоносор

    До коментар [#1] от "zumz":

    Добре, избягъл си от тук, но опитваш ли се по някакъв начин да помогнеш на България?

  • 4
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    "когато една партия силно доминира - Костов, Сакскобургготски, Борисов - има свръхочаквания и висока подкрепа. При коалиционните - още в началото на мандата подкрепата е ниска. Най-често след втората година, а в отделни случаи и по-бързо, настъпва срив"

    Причините са много, но една от тях е, че българите сме индивидуалисти. Ако погледнете медалите, които България е печелила на разни олимпиади и световни първенства ще видите, че 90-95% от тях са в индивидуалните спортове. И това е само една от проявите на индивидуализма. Работата в екип не ни приляга - всеки тегли чертата към себе си, всеки четник иска да носи байряка.

    В такава среда коалициите нямат шанс дори и партиите да бяха читави. А те не са и коалициите стават още по-вредни понеже размиват отговорността.

    Тази особеност в манталитета е още една причина у нас да има мажоритарна избирателна система понеже от една страна тя дава повече сила на индивида, от друга води до стабилни парламентарни мнозинства. В ЮК, където изборите са 100% мажоритарни за последните 60 години едва 2 пъти се е налагало да се съставя коалиция. в Германия, където са 100% пропорционални, за последните 60 години коалиции са управлявали през 80-90% от времето. И ако в Германия това води до нелоши резултати, у нас последиците са коренно различни.

  • 5
    zmuz avatar :-|
    zmuz

    До коментар [#3] от "Навуходоносор":

    Уместен въпрос. Все пак България е родина и макар далеч - това, което се случва там не ми е безразлично. За помагане - помагам на няколко близки хора, такива са ми възможностите. Това правят и повечето от другите, които напуснаха през 1990-те. Не съм сигурен, че е правилно да се каже "избягал". Напуснах по своя воля и желание, никой не ме е дърпал или карал да го правя. През 1990 г. вече всеки можеше да поеме накъдето си поиска без да има наказание за това. Въпрос на лично решение е.

  • 6
    info111 avatar :-|
    info111

    Много добра и навременна статия, напипваща може би най-важната тема, особено актуална за българското общество. Искам обаче веднага да напомня, че недоверието на българина към държавата и управляващата номенклатурна прослойка (защото тя наистина е такава, а "изключенията" в нея не са всъщност точно такива, а техни производни и те само потвърждават правилото) не е от вчера, нито от дори десет или двадесет години. Например всички си спомняме мотото преди 10 новмври - "ТЕ ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжеме, че ИМ работим!", тоест в държавата дълго време, десетилетия се водеше игра на едно надлъгване между хората и държавата, всеки според нивото и възможностите си, разбира се. Спомняте ли си например колко търсени и "престижни" например бяха сред "обикновените" българи такива професии, като бензинаджия, барман, ..., продавач на дефицитни стоки (кафе, месо,...- при т.н. социализъм поради характера му непрекъснато се създаваха дефицити на разни стоки и услуги), защото там можеше да се краде, да се взимат подкупи. Не бяха престижни и високо ценени и уважавани такива възлови за всяка развита и просперираща дъежава професии като тези на учителя, инженера, доктора,..., и тук в никакъв случай не искам да подценя ничий труд и която и да е професия, просто напомням, че не е нормално и не може да няма сериозни изкривявания в едно общество, в което инженерът взима например 200-230 лева на месец, а работникът, полицаят, номенклатурата, партийният сектетар взимат двойно повече - да речем 400-500 лева.
    Темата за доверието в обществото и държавата е съвсем пряко и неразривно свързана с поне две други понятия - ЛЪЖАТА И СПРАВЕДЛИВОСТТА! И аз неслучайно много пъти съм споменавал, че ми се ще отдавна да провокирам една по-широка дискусия на тема "ТЕХНОЛОГИЯ НА ЛЪЖАТА", и непрекъснато подчерравам изключително, критично важната роля на функциониращата правораздавателна система за една държава по отношение на държавността, държавата, ДОВЕРИЕТО на хората В СПРАВЕДЛИВОСТТА Й ПОНЕ В РАМКИТЕ НА ЗАКОНИТЕ И КОНСТИТУЦИЯТА!

  • 7
    info111 avatar :-|
    info111

    Ами вижте ги само всичките власти една по една, вгледайте се в законодателната - Народното събрание с карикатурата Михов, замесената с престъпници като братя Галеви и ред престъпления Мая Манолова, перачът Христо Бисеров,...- и това е ръководството!
    Ами основният им законотворец Данчо Ментата, с поведение и манталитет на уличен измамник, ами Пеевски, Станишев, Болен, Местан,...?
    Ами изпълнителната власт - запозналият се с всички задни изходи Олигарски, смешникът Стойнев и останалите недоразумения, наречени правителство, сред които изпъква и манекенът и въздух под налягане Йовчев?
    Ами какво да кажем за тотално деградиралата, корумпирана, компроментирана и декомпозирана "правораздавателна система" и особено прокуратурата начело с откровената марионеткат на Пеевски и Доган Цацаров? И ВСС!

    А 4-та власт, медиите?
    И не са само медиите на преуспялия катарзис, вземете напр. откровено поръчковото поведение на Кевирй Кеворкян, сравнете го как се мазни на такива като Борисов, Първанов, Мая Манолова, Цеетелина Бориславова и колко е разбиращ, добронамерен и всеопрощаващ, как с небрежни подмятания брани неспасяемия авторитет на такива презряни и долни типове, като Жельо Желев и Догсн,...и колко стро и суров е с обикновени и особено с беззащитни хора в беда, КОИТО ПО НЯКАКВИ ПРИЧИНИ СА НЕУДОБНИ НА СИЛНИ НА ДЕНЯ И ТРЯБВА ДА БЪДАТ СПЛАШЕНИ, като майката на Петко от Лясковец, например.
    Как се опита да й внуши вина, как многократно акцентира и се "учуди", че тя не съчувствала на нападателите им, а на тежко ранения от тях единствен неин близък и син!
    Що за негодник трябва да си, да използваш ефира на телевизията, да претендираш, че имаш правно образование и какъвто и да е морал, И ДА НАРИЧАШ ТЕЖКО РАНЕН ПРИ НАПАДЕНИЕ СРЕЩУ него (И старата му майка) ЧОВЕК, КОЙТО Е В РЕАНИМАЦИЯ, УБИЕЦ И ЛУД, и то мбогократно БЕЗ СЪД И ПРИСЪДА, само за да се сложиш на силните на деня и да прикриваш поредното им престъпление!
    Това не само няма нищо общо с истинската журналистика и какъвто и да е морал и достойнство, НО Е И ОТКРОВЕНА КЛЕВЕТА И ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!

    http://www.razkritia.com/415361/plamen-darakchiev-kevork-kevorkyan-e-pozor-za-nova-tv/

  • 8
    injganev avatar :-|
    injganev

    "Плащаш вноска за пенсия, която предварително знаеш, че няма да ти стигне за нищо. Плащаш данъци за полиция, но трябва да плащаш допълнително и за СОТ. Хората с алтернативи започват още повече да заобикалят солидарните системи, финансирането им става все по-трудно, а социалното разделение става още по-видимо."
    --------------------------------------------------------------------------

    това за САЩ ли е написано!? Защо е верно , верно е и за България но реакцията в обществото е друга... защото хората са други. Разликата е че българина няма ни най малка представа от стоицизма на обикновения американец, на оптимизма му , на волята за промяна и още във безрезервната вяра в справедливата система , дори тя да не е справедлива ... така се удържа държавност и българите очевидно не сме създадени за това и тъжно но се вижда как ни се изплъзва държавата. И тука няма никакво значение че малцина като автора на статията го рабират , масовката оправдава ли ходенето за гъби по избори и тая дива агресия към медиците която е абсолютно непозната на друго място на тая планета то тая държавата си отива. Такава е тъжната българска перспектива и независомо колко са верни внушенията на статията България отдавна е минала точката от която няма връщане и ще вървим надолу като държавност независомо от наистина растящи доходи и поне умерено положителна икономическа перспектива като цяло... Националната държава на българите ще се лашка в безвремието докато не я помете някоя регионален конфликт ( КОИ в България ще нарами пушка и отиде доброволец да я защитава !? А той света както се вижда не се е променил много ...) или соцялен катаклизъм , например при разпад на Русия е възможно милиони руси да ни залеят... ( Ако някой се чуди за какъв разпад на Русия говоря , става дума за тая шапка която и кроят днес американските стратегически тръстове, каито събориха СССР ...) . Българина има някой изключително негативни качества които не създадат и крепят държавност и резултата е налице - отива си България и нищо не може да се направи. Света е пълен с несправедливост , но само българите истерично късат и фъргат , света е пълен с бедност , но българина се смята за най-беден ( въпреки реалноста че по ППП сме в по-богатия свят вече) , света е пълен с нещастия , но ние в обединена и добронамерена към нас Европа сме най-нещастни. Дори има куриози където заради черногледството сред населението битува мита че България се намира в земетръсна зона, независимо че сериозните земетресениетя удрят в Гърция, Италия и Турция . Нещо което е просто откачено ... Обърканото съзнание на българина я обрича тая държава на провал. Това депресивно черногледство парализира икономиката ( вече имаме драматично изоставане от Румъния дори камо ли да догоним някого ... ) , заради негативите нагласи не раждаме деца , не учим , емигрираме , не се грижим за здравето си... И никакви аналогии с Румъния не са на място тук както се намеква в статията. Препоръчвам на автора ( с цялото си уважение) да провери какво казва статистиката - румънците емигрират 10 ПЪТИ по-малко от българите днес и така е вече от 7-8 години , независимо че имат реално същата разбутана държава като нас. Румънците влязоха с далеч по лоши финанси в кризата и беше нормално да изпатят повече , но заради доверието в държавноста и инстутуции и бъдещото си излязоха по малко засегнати с по малък спад на недвижимите имоти и днес растежа им е отново рекорден за Европа...докато България влезе в кризата най-подготвена почти нямаше държава в такова добро положение (с ниска задлъжнялост , валутен борд и ниски цени следователно конкурентна икономика ... ) в началото на кризата и изядохме всички шамари , например имотите паднах аповеч еот Испания и Гърция ... какво е обяснението тук!? България е наистина имплозия и то обуслобевена единствено от порочното мислене на българина. На края на деня както казва американеца всеки си заслужава съдбата. Разумните българи не трябва да правят трагедии от това , индивидуалното бъдеще на всеки може да бъде толкова добро или лошо независимо къде отива държавата България. Горе главата!

  • 9
    info111 avatar :-|
    info111

    Просто на времето след 10 ноември една шепа хора, обременени с миналите си престъпления, безобразия и национални предателства и знаейки какво заслужават, в страха и паниката си за собствените си задници решиха да жертват съдбата на българския народ и на държавата, за да избягнат наказание и отговорност. И потопиха България в престъпления и мизерия, унищожиха планомерно дъежавата и нейните институции, конфронтираха българите едни срещу други и оглавиха всички институции, особено репресивните, начело с прокуратурата и главна прокуратура, за да могат техните чудовищни престъпления-рецидиви да се потопят и забравят в океана от все нови и нови.
    А никоя от външните големи сили не поставя интересите на някого другиго - особено на малка държава като България - над собстеените и негласната договорка с нашите управници бе те да им угаждат и целуват задниците всячески и постоянно, да правят каквото им кажат, а онези да се правят, че не знаят за какво всъщност става дума и с кого точно си имат работа, да си затварят очите за безбройните им престъпления и безобразия...
    Това беше "the trade off" между нашия т.н. елит , тоест жалкият ни псевдоелит и другите, външните.

  • 10
    today avatar :-|
    today

    Браво!
    Поздравления, материала е страхотен!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK